Случки от моя живот

Братко,
Как все успяваш да намериш някоя болна и за мен тема и направо с двата си крака да ме настъпиш по мазола…? Представям си случката с теб в автобуса и всичко ми минава пред очите като на филмова лента. Не само ти съчувствам, но ако и аз бях там, със сигурност този идиот щях да го донавра в кучи гъз!!!
Ще ти разкажа един подобен инцидент с мен през пролетта на тази година.
Отивам в кварталната нотариална кантора за справка с цел да проуча какви документи са ми необходими за изповядването на една сделка. За по-голям авторитет, водя със себе си и внучката… Офисът отвън и отвътре изглежда доста лъскав, в преддверието му се кипрят две секретарки, усърдно щракащи на клавиатурите на РС-та. Изобщо, личи си, че на собственика на кантората, барикадирал се в стъклен кафез, добре му върви бизнесът…
С не особена охота, девойката, покрай която минавам ме пита какво ще обичам. Обяснявам. За всеки случай питам колко ще ми струва услугата. Съобщава ми една цифра, която се различава от цената, която лично негово величество нотариусът бе благоволил да ми изпрати по имейл. Плахо се опитвам да разбера от къде идва това разминаване, но не получавам задоволителен отговор. Питам дали случайно нямат ксерокс. Обажда се другата секретарка … не виждате ли, точно до вас е! Наивно отговарям, че съм го помислил за кафе-машина. Накрая, поради вроденото ми чувство за бонтон, решавам все пак да благодаря на боса за това, че ми е отговорил на питането в електронната поща. Както си седеше кротко пред компютърчето, рипна юнакът, хвана ме за ръката и ме поведе към изхода. За беля, бях изпил една бира за отскок, което веднага бе маркирано и бях обвинен, че съм пиян. Гаче е трябвало да духам в дрегера, за да получа достъп до светилището му. Кръвното ми налягане със сигурност вече бе достигнало критични граници… Вече на висок тон се опитах да му обясня, че с нищо не съм предизвикал реакцията му и че е простак. Нарече ме „хам”, въпреки че едва ли знаеше точния смисъл на думата и за изпроводяк понечи да ми тегли един шут. Както са ме учили в курса по карате, при законна самоотбрана, следваше да го хвана за крака и да го пльосна на площадката, но се побоях да не получи комоцио… затова се задоволих само с едно право кроше. А пък и детенцето вече ревеше и ме молеше да си тръгваме… Като видя, че не съм лесен, обърна се към секретарките да се обадят на полицията. Тръгнах си с наведена глава от срам за непристойното ми поведение…
Дори да не бях изпил една бира и да имах свидетели, ако ме бяха арестували, кой щеше да излезе прав?!
genek написано на 15.08.2011 в 8:28ч.
Е, аз нищо не бях пил и не бяхме в една категория – видимо. Обаче…
Простотията разбира само от простотия. За съжаление!

 

Homo Erectus написано на 15.08.2011 в 8:53ч.
То и аз не бях в една категория с тоя келеш – стигаше ми до раменете и беше някъде на възрастта на някоя от дъщерите ми. Иначе беше доста набит и може би беше тренирал някакъв спорт, но пък аз го превъзхождах по килограми. Да се благодари на внучката ми, че оцеля!
Мога да ти разкажа и друга история как от нищо непредизвикан от мен скандал – от жертва се превърнах в хулиган. Но добре ги подредих двама от малцинството…
То комай не е много на хубаво да се хваля, че съм бит само от баща си!
genek написано на 15.08.2011 в 10:02ч.
В седми клас училището ни беше боядисвано през учебната година. И навън, на едно скеле, майстори нещо правеха, а ние – като всички серсемчета, се упражнявахме в „остроумие“.
И като скочи едни, като ни завъртя по шамар…
Та схванах веднъж завинаги – не се прави на тарикат! Щото много бият…

 

Homo Erectus написано на 15.08.2011 в 10:12ч.
Абе, като ми падне пердето, налитам като бик на червено!
Homo Erectus написано на 15.08.2011 в 10:20ч.
За мен по-интересна е реакцията на зяпачите – или се правят на „ни чул, ни видял”, или заемат страната на тарикатите… Типично българска черта!
Според мен, имаш доста необятно поле за просветителска дейност! Дерзай, а аз ще те подкрепям!

 

genek написано на 15.08.2011 в 10:47ч.
Аз се опитвам да разбера къде е проблемът. За съжаление, най-често се оказва в липсата на първите 7 години.
genek написано на 15.08.2011 в 10:48ч.
Просвещението в този сектор е по учебника на Ляпчев: „Со кротце, со благо и со малце кютек“.
За съжаление, това е последна степен на просвета.

 

Homo Erectus написано на 15.08.2011 в 13:09ч.
ДРУГИЯТ СЛУЧАЙ…
Качвам се в тролея и заставам кротко на задната платформа… Лъснат, избръснат, костюмиран, с любимата ми копринена вратовръзка, подарък от жена ми. Чета си в-к „Работническо дело”, но погледът ми се рее някъде надалеч към местата на предстоящото ми пътешествие. По едно време се качва една жена контрольорка и приканва всички пътници да си покажат билетчетата за проверка. На една ръка разстояние от мен двама граждани (с характерните черти на някои български области, където чалмата и фереджето са традиционен битов атрибут) се оказват нередовни. Женицата, която излезе твърде добра, ги прикани да си дупчат билетче, за да не ги глобява… В следващия миг, единият дангалак застана пред мен (оказа се че съм бил точно пред перфоратора) и без обяснения ме хвана за вратовръзката… Само усетих как изпукаха няколко от шевовете й… Че като ми причерня пред очите, с два едновременни саблени удара го проснах на обратната седалка, за да си почине. Дотърча и другият фес…Него го поздравих с прав десен и го отпратих на 2 метра, за да се хване по-здраво за напречната ръкохватка.
За най-голяма моя изненада, никой от останалите пътници не ме подкрепи, а дори един ме нарече хулиган и се разквича. Това принуди един полковник от МНО любезно да ме помоли да напусна превозното средство. Добре, че вече наближи моята спирка, та се разделихме по живо, по здраво…
Та това сме ние българите от новото време!
genek написано на 15.08.2011 в 14:03ч.
Такива случаи всеки има в живота. Важното е да не се стига до конфликт. Но, когато отсртещната страна ТЪРСИ сблъсък?

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
This entry was posted in Случи се…, It is not a Humor!. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s