Възможни сценарии за разрешаване на кипърската финансова криза

Още от самото си създаване през 1960 г., младата Кипърска Република е изправена пред сериозни проблеми с живеещите на острова  лица от турски произход и особено след инвазията на Турция през 1974 г. „за да защити това население”. От тогава досега, 1/3 от северната част от територията на тази мини държава е окупирана от турски войски и едностранно е обявена т.н. Северно Кипърска Турска Република (СКТР), която е призната единствено от Турция. Въпреки  многократното разглеждане от Съвета за Сигурност на ООН и световната общност, Кипърският проблем остава до ден днешен нерешен и няма изгледи за скорошното му справедливо разрешаване. Но това е дълга тема,  която не е предмет на настоящата статия.

След като прегледах редица гръцки сайтове след вчерашния отказ на кипърския парламент да приеме условията на Тройката (Европейската Комисия, Европейската Централна Банка и Международния Валутен Фонд) за излизане от финансовата криза, бих могъл да направя следните обобщения относно възможните сценарии за бъдещото развитие на кризата – преминаване към плавен, по-спокоен преход или пълен банкрут на банковата система на Кипър.

Въпреки твърденията на високопоставени служители на Германия и Еврозоната, че Кипър няма алтернатива, освен да пристъпи към “подстригване” чрез данъчно облагане на депозитите на вложителите в кипърските банки, към настоящия момент се очертават трудни преговори от следващия ден след решението на кипърския парламент.

Относно времевата рамка се отбеляза, че Кипър трябва да преведе пари в брой на 3 юни, когато трябва да изплати международна облигация от 1.4 млрд. евро. Въпреки това, решението трябва да бъде постигнато много по-рано. Кипърските банки не може да останат затворени за дълго, но те не могат да се отворят отново до вземане на решение, в противен случай ще има bank run (изтегляне на депозитите от огромен брой вложители по едно и също време). Също така, предприятия, малки и големи, не може да функционират без банки. Решението трябва да бъде дадено в началото на следващата седмица, преди липсата на ликвидност сериозно да навреди на икономиката на острова.

Сценарий №1

Парламентът гласува отново и одобрява ревизираните с нова данъчна ставка депозити. Това не е никак лесно. Новото споразумение би могло да осигури допълнително финансиране от Еврозоната или Русия и да бъде внесено за ново гласуване в парламента. Такова решение трябва да дойде скоро. Банките трябва да се държат затворени по време на преходния период, т.е. предприятията и икономиката като цяло на практика могат да работят. Гласуването трябва да се проведе в началото на следващата седмица, за да се избегне ескалация на кризата. По мое мнение, това остава най-вероятният вариант.

Сценарий №2

Настъпва паника в Еврозоната. При перспективата за излизане на Кипър от еврото е възможно да бъде застрашена целостта на единната валута и Еврозоната може да предложи на Кипър споразумение, което ще осигури покритие със същата сума от 5,8 млрд. от “подстригването”. Освен това, сумата е само 0.06% от БВП на Еврозоната. Истинският въпрос е как да се поддържа устойчивостта на дълга, ако това  дойде от допълнително финансиране.

Опциите включват:

– Покриване на пълния размер на дълга чрез заем от 17 милиарда евро, но с много дълъг срок на погасяване и нисък лихвен процент.

– Обвързване на погасяването на кредита с бъдещи доходи от газ.

– Използване на European Stability Mechanism (ESM) или друго средство за рекапитализиране на банките.

– Преструктуриране на вътрешните облигации с удължен срок на погасяване и приемане на загубите на някои от официалните заеми.

Основният проблем тук е политически. Ще бъде много трудно да мине през парламентите на Германия, Финландия и Холандия за спасяване при меки условия. Тези държави не искат да подкрепят разширението на кипърския финансова сектор, доминиран от руските интереси.

Сценарий №3

Кипър има “други планове” (например Русия). Президентът Никос Анастасиадаис заяви, че Кипър обсъжда и “други планове.” Днес не е ясно точно какви са тези планове, обаче, е твърде вероятно много, ако не всички от мерките да бъдат свързани с участието на Русия. Министърът на финансите Михалис Сарис бе на посещение в Москва, за да обсъдят ситуацията с руския си колега.

Отдавна е известно, че Русия има значителен интерес, за да помогне на Кипър. Може да спечели благоприятни условия за бъдещи договори за проучване на природен газ (а оттам и бъдещи доходи) и също така може да подобри своето геополитическо място в региона.

Следователно, Русия може да предостави допълнително финансиране, което евентуално да обхваща приблизително 2 млрд. евро от облагане с данъци на руските депозити. Сарис може да предложи 20% данък върху руските депозити в Кипър, в замяна на дял на Русия в бъдещата кипърска газова компания и руско участие в администрацията на кипърските банки.

Въпреки това, ЕС едва ли би искал да види един от своите членове да има такива близки отношения с Русия, и по този начин Кипър може да засили позициите си на преговорите.

Сценарий №4

Кипър излиза от Еврозоната, ако не се намери своевременно решение. Ако най-големите банки на Кипър не са достатъчно капитализирани ЕЦБ изпълнява заплахата и спира ликвидността на местните банки, не само за да намали своите загуби, но също така и за да гарантира, че все още е надеждна за останалата част от Еврозоната и финансова пазари.

Спирането на ликвидността може да доведе до bank run и възможен срив на банките. С оглед на всички тези неблагоприятни тенденции, ще бъде невъзможно банките да гарантират депозитите на вложителите. Кипър ще бъде принуден да напусне Еврозоната и да отпечатва своя собствена валута.

Новата валута ще има малко международното доверие. Тази липса на увереност може да се влоши, ако централната банка трябва да отпечата огромни суми в ликвидност за спасяване на банките и депозитите. Тези пари също трябва да покрият дефицита, който се очаква да бъде 4,5% от БВП през тази година, или Кипър следва да прилага политика на строги икономии. Във всеки случай, подобна перспектива има всички характеристики на спиралата на инфлацията и срив на БВП. Този сценарий също е много вероятен!

Остава да видим кой от всичките тези сценарии е най-точен. Без да изключвам и пети сценарий, ако в играта се намеси Карлос Слим или Бил Гейтс… 🙂

За сега, една песен гратис от мен в изпълнение на Анна Виси, родена в Кипър:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Материално-финансово състояние, По света and tagged . Bookmark the permalink.

13 Responses to Възможни сценарии за разрешаване на кипърската финансова криза

  1. След като установи вчера кое най-добре продава, днес ще се наслаждаваме на Анна Виси… 🙂
    Прави ми впечатление, че абсолютно всички коментиращи темата Кипър пропускат да обърнат внимание на състоянието на хората, местното население, в чисто битов план. Как и по-важното колко време тези хора ще издържат в сегашната ситуация при неработещи банки, т.е. без достъп до парите си. Защото, ако нашите баби и дядовци са били научени от живота да кътат “бели пари за черни дни” “под дюшека”, т.е. да са им винаги под ръка, ако и нас бяха на път да ни научат на това преди петнадесетина години, дали кипърците са били толкова предвидливи? И колко може да се изкара с това, което е имало в портмонето ти към момента на прекратяване дейността на банките? Три-четири дни със сигурност, но няколко седмици ….или месеца…. И кога ще избие “капака на тенджерата” от налягането. Защото, както са установили отдавна и нашенските цигани, “Гладът е по-силен от тока.”
    Тъй че кипърските политици нямат много време за реакция. И това го знаят не само те…

    • Homoerect says:

      Братко, едно време когато си стояхме зад желязната завеса и информацията се процеждаше капка по капка, беше много лесно… Сега когато плуваме в океан от новини, все ще се намери някой, който вече е писал по дадена тема. Не съм слънце да огрея навсякъде. Нали за това сте и вие, за да ми показвате вярната посока.
      Едно само мога да ти кажа – без съмнение, сегашната обстановка в страната, кипърците я преживяват като драма.

      • Ами то за обикновените хора си е драма. От една страна нямат достъп до парите си, от друга – най-вероятно ще се разделят с част, каква засега неизвестно, от тях за да спасят премиите на алчните банкери.

        • Homoerect says:

          Един приятел вчера ме попита защо не съм писал за българите, вложили спестяванията си в кипърски банки. Зададох му контра въпрос: “Кои българи?” Доколкото ми е известно, нито той, нито някой от моите познати има там депозит. Защо аз трябва да мисля за хора, които от алчност искат бърза и голяма печалба? Нека първо ми кажат от къде е произходът на парите им!

    • като казваш, че хората нямат никакъв достъп до парите си мисля, че банкоматите им са все още функциониращи

      • Homoerect says:

        Да, банкоматите са технически изправни, но хората все още нямат достъп до авоарите си. Това го съобщават по всички новинарски емисии.

  2. Homo faber says:

    Не знам, но по реакциите не само на олигарси, арси и прочее мафиотарци…..:), май и простосмъртният кипърец е скътал бая пари за черни дни, като нашите родители, баби и дядовци… Интересно дали са от банички, както тука правеха някои /нека да се абстрахираме от честно изкараните и спестявани еврейчета, ама те са капка в Средиземното море…:)/!!!
    Де да знае човек, сигурно и в това райско кътче, са последвали примера на братовчедите си от севера, да изрезват овце от картон и разполагат сред стадата и да разорават чукари за снимка, щтрак от северния брат в Брюксел, дошъл уж да ги инспектира!!!!!!

    • Homoerect says:

      Фабер, не си далеч от истината! Островът на Афродита е благословен и не случайно още от древността е привличал погледите на различни завоеватели. Въпреки че почвата им е глинесто-песъчлива, те не са виждали чернозем, изкарват по две реколти годишно. В съчетание с благоприятните климатични условия и фактът, че от всякъде са заобиколени от море, лесно може човек да забогатее с честен труд, без да принадлежи към категорията на „арсите”. Като пример само ще ти дам един мой приятел, който с дребен бизнес беше си закупил няколко апартамента в Никозия, отделно вила край морето, която беше привел в напълно автономен режим (електричество, отопление и вода). Отделно имаше развито селско стопанство (маслинови насаждения, от които сам си произвеждаше зехтин, цитрусови плодове, зеленчуци, пуйки, кокошки, зайци и какво ли още не). Държавата го субсидираше за тази му дейност. Имаше и лодка, с която ходеше на пазар за риба в морето. Пълен комунизъм! Точно по това време крадлив Симо ни беше премиер и ме спукваше от подигравки, без да мога да му отговоря с нещо смислено за наше оправдание…
      П.П. Пропуснах да отбележа, че при бягството си пред 1974 г. след нахлуването на турските войски е оставил къща в северната част на острова. Когато отвориха КПП-то в Никозия между северен и южен Кипър е посетил родната си къща, в която се било настанило турско семейство. Говореше за нея с усмивка, сякаш бълха го е ухапала.
      Бил съм и в гр. Фамагуста, който продължава да е един почти напълно разрушен, призрачен град.

      • Homo faber says:

        Еректус, те нещата от живота са общо взети едни и същи!!!!!!
        От време на време се открие нещо ново…… ;)!!!!!!
        А за град Фамагуста, дето си го видял като разрушен призрачен град, нещата няма да се оправят, защото и там, както и тука са забравили за приказката за двата на два метра и какви ли не още приказки!!!!!!
        Същото е за сърби, хървати, албанци и босненци, араби с евреи и кои ли не още …..
        Жалко е че, май докато свят светува ще е така….!!!!!!

        • Homoerect says:

          Прав си, Фабер! Често пъти, в стремежа си да отвоюваме малкото, губим голямото и свободата си…
          Между другото, Фамагуста е мъртъв град, защото никой не иска да влага парите си там, където не е сигурно утре в чии ръце ще попадне. Въпреки, че де факто и де юре трудно ще си го получат обратно някогашните собственици. Градът, който преди окупацията е носел името Перлата на Средиземноморието! Освен това има рязък контраст на стопанската активност между северен и южен Кипър…

  3. Homo faber says:

    Бе не винаги, ама се стремя да съм прав, Еректус………………:)!!!!!!
    Имаше май някакъв план на ООН, който предвиждаше да се върнат квартали под контрола на кипърските гърци, а път островът да бъде преобразуван в конфедерация.
    Ама противопоставянето е както писах, май докато свят светува /дано не е така/
    А, за стопанската активност, тези дето са се настанили на севера, чувстват несигурността на това да си в подножието на временно заспал вулкан …..;), та затова….!!!!!!

    • Homoerect says:

      Този план беше предложен от тогавашния генерален секретар на ООН – Кофи Анан, който беше отхвърлен от гръцките кипърци.
      Виж повече за този план ТУК!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s