Порос – островът на съкровищата

Порос (на гръцки: Πόρος) е малък остров на около 48 км южно от Пирея, разделен от полуостров Пелопонес посредством 200-метров морски канал. Старото име на острова е Погон. Всъщност, Порос се състои от два отделни острова свързани помежду си с мост. Считан е за остров на бога на морето Посейдон.

Археологически разкопки показват, че островът е бил населен още през Бронзовата ера. През Византийския период често е нападан от пирати. По време на Османското владичество остава независим.

Малкото градче на остров Порос е построено амфитеатрално по склоновете на хълма. Най-голямата му забележителност е часовниковата кула, построена през 1927 година. Има още и археологически музей. Макар да няма летище, островът е лесно достъпен по вода и е любимо място на туристите за кратки ваканции.

Който иска да се запознае по-подробно, да посети в Уикито страницата Poros .

Едно отдавна запланувано пътешествие, което главно поради метеорологичните условия, дълго време отлагах. Целият маршрут е около 180 км, които се изминават с кола за приблизително 3 часа.

Докато се натуткам, кога погледнах – то  станало икиндия. Преди да напусна Атина, паркирах пред един магазин за хлебни изделия, откъдето си купих една спанакопита (по нашенски баница със спанак) и едно прясно мляко в картонена кутия със сламка, и така – заситих глада. Продължих по магистралата, по която както е известно – всяко удоволствие се заплаща във вид на пътна такса. След това пътят продължава в пресечена планинска местност с много серпантини. Първото забележително място, покрай което минах, беше изворът на Хубавата Елена, известна от Илиадата на Омир – за малко щях да кажа на Белоногата. След това има отбивка за стария амфитеатър Епидавър, всеизвестен не само с недостигнатата и до наши дни акустика (като хвърлиш монета в центъра на сцената,  звукът достига до последния ред). Също така – това е светилището на първите ученици на Хипократ и Асклепий. Заслужава си да го види всеки турист, но тъй като вече неколкократно съм го посещавал, подминах го. Без никакви перипетии достигнах до малкото градче Галатас, където се прекачих на ферибот и дебаркирах на острова. Пътуването отне не повече от 5 минути.

Първата ми грижа беше да намеря място, където да пренощувам. След като обиколих почти половината от острова, спрях пред хотел „Ню егли” (в превод слава, блясък), вдъхващ доверие. Хотел, със собствен басейн, току що отворил вратите си, реновиран, предлагащ различни екстри, заслужаващ 4–те си звезди. Жалко само, че не се обадих на моята масажистка, за да бъде удоволствието пълно. За сведение на онези българи, които съм успял да заинтригувам, цената за нощувка е 45 евро, а през активния сезон достига до 128 евро. На рецепцията ме посрещна една кирия, която от любопитство ме попита дали не съм французин, съдейки по произношението ми на гръцки език. Оказа се, че нейният баща е французин и говореше като истинска французойка – една много мила и любезна жена. И отново огладнях и по нейна препоръка – посетих таверна „Панорама” в непосредствена близост до хотела. Какво ядох и какво пих, та закръглих сумата на 45 евро – колкото е и нощувката в хотела? По мои изчисления, вложените продукти и труд не надхвърляха 10 евро.

На следващия ден разгледах по-обстойно острова и посетих няколко забележителности, които акуратно съм заснел. Реших да взема първата си морска баня в залива на влюбените – също показан на снимка. Само успях да си натопя краката до глезените (като ония колхозници едно време по нашето Черноморие), но повече не посмях, за да не хвана ревматизъм. А, някога, на острова на Афродита съм влизал в морето баш на Рождество Христово.

В това заливче се запознах с една двойка млади влюбени гърци (Василис и Димитра), които се настаниха до мен и както съм си темерут, от дума на дума станахме приятели. Изобщо, засегнахме няколко теми и на база тяхното мнение бих могъл да напиша цяла студия за съвременния грък и най-вече как коментира кризата в Гърция. От Василис научих една любопитна подробност. Роден е на остров Икария (намиращ се в близост до остров Самос), където  10%  от населението били столетници, какъвто феномен се наблюдавал само на още три места по света. На тези дълголетници не им пукало от кризата – занимавали се със земеделие и скотовъдство, а напоследък и с туризъм – не познавали що е това стрес и страх за утрешния ден. Вижте и това: Икария – островът, където забравят да умрат.

Пропуснах да отбележа, че в заливчето има каравана за напитки и сандвичи, собственост на румънка и обслужващ персонал – 17-годишен албанец, роден в Гърция, говорещ перфектен гръцки език. Разменихме и няколко лафа на шкиптарски и му станах още по-симпатичен. И друго, което ми направи силно впечатление – на острова, дори и в самия хотел, в който бях отседнал, има българи сред обслужващия персонал. За заплащането на труда им няма да коментирам, защото дори и една Димитра, която си е гъркиня по рождение, с висше образование, по професия рентгенолог, по нейните думи, чистата й заплата е 460 евро – колкото получават младите под 25 години.

Така или иначе, гърците са свикнали да използват чужд труд и им е много мъчно да се откажат от тази екстра и продължават все още да се правят на господари.

На връщане по същия път, спрях да си купя портокали и други видове зеленчуци. За мое най-голямо удивление, за сетен път констатирам, че лелката, която ми предложи от крайпътната сергия своята стока на цени каквито може да се видят във всеки един супермаркет, т.е. тя пести от транспорт, склад, ДДС и персонал, хич не се притеснява от предлаганата цена. Това е характерно за доста гърци, така че всеки следва да го има предвид, ако не желае да се почувства измамен.

В общи линии, това беше една незабравима екскурзия. Прибрах се доволен и щастлив, с лек загар на кожата. Дано не ми се наложи да вися на закачалката, намазан с кисело мляко!

Легенда на фотосите:

  1. На път за острова
  2. На палубата на ферибота
  3. Пристанището на о-в Порос
  4. Общ изглед от градчето – 1
  5. Общ изглед от градчето -2
  6. Общ изглед от градчето -3
  7. Часовникова кула – построена 1927 г.
  8. Типична малка гръцка църква
  9. Стар манастир  – “Зоодоху Пиги” (Животворен извор)
  10. Изглед от хотела – 1
  11. Изглед от хотела – 2
  12. Изглед към хотела
  13. Изглед от таверната
  14. Останки от стара руска военна база
  15. Залива пред бившата база
  16. Едно чудно заливче в близост
  17. Плажът
  18. Двама влюбени (Василис и Димитра)
  19. Продължават да се целуват
  20. Архонтска къща

Сега сигурно и песен ще поискате да ви изпея… Е, няма пък! Ще ви пусна нещо друго:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in По света and tagged . Bookmark the permalink.

20 Responses to Порос – островът на съкровищата

  1. Светла Павлова says:

    Здравей, Омбре,
    докога ще се разхождаш из Гърция? Ще мине времето за сеене на разсада! После ще искаш салатка с напитките 🙂 .

    • Homoerect says:

      Здравей, Светле,
      Отговарям директно на въпроса ти. Скоро се прибирам в Родината – единствената, която имам. А за разсада – не бери грижа – има си хора за всичко. Аз съм от тия, дето само контролират. Досега никога не съм се изложил. 🙂

    • Светла, ама на хубави места ходи, не може да му се отрече на Омбрето! А за разсада и салатките, и ти си учила май за разделението на труда. Има хора и за копан, има хора и за софрата. 🙂

      • Homoerect says:

        Точно така, Амане! 🙂

      • Светла Павлова says:

        Отдавна съм разбрала аз, че нашият приятел се е уредил много добре 🙂 – хем ходи в странство, хем има кой да му сее зарзавата. Ей на това му се вика разделение на труда 🙂 !

        • Homoerect says:

          Светле, аз може да съм градско чадо, но съм чул, че зарзават не се сее, а пикира… 🙂

  2. Homo faber says:

    Ха здрасте, Еректусе! Днеска задачи от сабахлента, та сега нощеска рекох, да не пропусна да се отбия……:)!!!!!!
    Да те попитам, нали съм си любознателен от лапешорче….;)!!!!!!
    Що е чинила тази руска база, по тези ширини, особено в ерата на СССР и полковниците, НАТО и т.н….нещо не се връзват нещата…:)!!!!!!
    Иначе, добър пътепис, добро е островчето, а и разказвача има дар слово…..:)!!!!!!
    Имам мерак надолу къде Йонийските острови да се отбия, ама есенес може да дебаркирам, живот и здраве….

    • Homoerect says:

      Здрасти, Фабер! Днес за пръв път никой не се появи в тепавицата с коментар и помислих, че не ви е харесал пътеписа. Друг път се обаждай предварително, че си зает, поне тебе да не мисля! 🙂
      Действително, това на снимката са останки от руска база по време на войната с Турция. Така че хронологически всичко се връзва.
      Ако наистина имаш мерак да посетиш някой от Йонийските острови, на първо място това трябва да е Керкира, известен остров още под името Корфу…

  3. Светла Павлова says:

    На този урок не си внимавал, Омбре 🙂 . Пикирането е етап преди засяването на постоянно място. Личи ти, че си градско чадо 🙂 .

    • Homoerect says:

      Светле, ты не учи учёного! Говоря за същинската кърска работа. Това със саденето го правим на балкона в Люлинград!
      И освен това – разсад не се сее, а се пикира. Сеят се семена!!!

  4. Светла Павлова says:
    • Homoerect says:

      Светле, и ти като Генек не падаш по гръб!!! Какво се опитваш да ми докажеш – колко съм прав ли? Това си го знам и без теб 🙂

  5. Светла Павлова says:

    В тайните на политиката може да си по-добър от мене, обаче в пикирането на разсада не си 🙂 .

    • Homoerect says:

      Нямам и претенции да съм по-добър от теб, Светле. Но съм гледал буля Омбревица и много, ама много добре знам как се сади пиперо и как се пикират домати и краставици!

  6. генек says:

    Да…Явно и ти си ударил на почивка…

  7. Благодаря ви за интересната статия и се надявам да продължавате да ни пишете все така, имаме нужда от места където да изкажем своите мнения, дори и не винаги да сме съгласни все пак именно в това се крие очарованието на нашето общуване.Не съм много на ясно с този остров Порос, но това което прочетох и видях в интернет като снимки определено си заслужава да се види на живо и да прекара човек почивните си дни там на спокойствие.

    • Homoerect says:

      Радвам се, че ви е харесала статията ми. Ще се постарая и в бъдеще да пускам подобни… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s