Що е то гледач на деца и има ли почва у нас?

(По писмо на редовната ми читателка Juliapulia)

Понеже се заформи тема, пък и интересна игра, ето моята теза за тепавичарското ново публикуване:

Що е то гледач на деца и има ли почва у нас? А да направиш дете е най-лесното и приятно нещо на света и това всички го знаем. Обаче да го отгледаш и направиш човек е нещо съвсем различно, отговорно. И тук не говоря да го обезпечиш. Да, нужен е дом, нужни са дрехи, храна, учебници, възможности за добро образование и т.н.

За мен обаче по-важно е друго. По-важно е да можеш да говориш с детето си, да можеш да му осигуриш среда, в която се чувства значимо. Да имаш време и сили да го прегърнеш и погалиш, да изслушаш страховете и радостите му, да го насърчиш или посъветваш. Това е най-важното – да имаш контакт, чисто човешки, с който да го научиш преди всичко как да бъде добър човек. Ето за такива гледачи говоря – да си там, да те има, да присъстваш. Банковата сметка не може да те целуне за лека нощ, не може да ти каже как да се извиниш на приятел, който си наранил или как да се спасиш от въвличането ти в интрига. Парите не могат да ти купят играта на футбол с тате, нито носенето на конче.

Да парите са нужни, но е нужно двамата родители да отгледат едно дете в хармония и любов. Най-нужно е просто да ги има в деня и нощта на детето, тогава те са гледачи. Истински!

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Good news. Bookmark the permalink.

34 Responses to Що е то гледач на деца и има ли почва у нас?

  1. Homoerect says:

    Гледам вече някои хора правят сериозна заявка да ме изместят от тепавичарския стол…

    • Juliapulia says:

      Да ама в бързината липсва едно Д на първото изречение след въпросителния знак и няколко ключови запетайки. Ама така е, който пише в работно време, бърка хихи

  2. Homo faber says:

    ………. “Да парите са нужни, но е нужно двамата родители да отгледат едно дете в хармония и любов. Най-нужно е просто да ги има в деня и нощта на детето, тогава те са гледачи….” и бих продължил, да не се получат не един, а хиляди научно-технически експерименти…;)!
    Трябва, май да изядеш една торба сол с някого,преди да го наречеш гледач на деца, а и да е гледач за всичко що касае семейството. А сега какво става, май са достатъчни една, две, три лъскави вечери….

    • Homoerect says:

      Фабер, вземай пример от Юлето! Твой ред е вече да представиш на журито следващото есе… Давам ти срок до понеделник, тъй като за утре знаеш каква е програмата, а събота и неделя са почивни дни. За тези, които спазват християнските обичаи…

      • Homo faber says:

        Еректус, като редактор и собственик знаеш, че отношенията документално трябва да се уредят, както казва твой приятел, вече пазарът диктува и ръководи живота ни… 😉 !

    • Juliapulia says:

      Не говоря за лъскави вечери въобще, а за цялостно отношение към живота и света. Жалко че материализма дотолкова е пропил хората, че все си мислим как някой е златотърсач, търсач на блясък, търсач на лукс или на безлични плитки идеали.

      Именно, защото трябва да изядеш една торба сол с някого, преди да го наречеш гледач, трябва да имаш и критерия колко точно имаш нужда да ти е солено.

      Очевидно говорим на доста различни езици, а аз говоря от позицията на човек, който е имал всички материални условия и пак не е имал партньор до себе си, който да е адекватен гледач. Но всеки от камбанарията си…

      • Homoerect says:

        Юлке, не го слушай Фабер какви ги приказва…

      • Homo faber says:

        Юлия, това с вечерите, навярно си разбрала че се търси кьоравото, сметката, че отношенията вече май до това се свеждат и че се бърза ….
        Това е алегорията, със солта, че все пак повече време трябва да опознаеш и приемеш човека, да го поставиш, да се поставите в изпитания, оттам и критериите да е адекватен гледач …

        • Juliapulia says:

          Аз много добре разбрах и мисля, че след 12 годишна връзка, приключила неуспешно и няколко години опит след това определено мога да дефинирам своите лични разбирания за гледач. Понякога и една торба сол не стига, защото хората са динамично физико-химико-психологично явление.

          Но, разбира се, всеки има право на мнение. Затова и дискутираме.

          • Homoerect says:

            Юлке, не искам да се ровя в душата ти и да ти навявам тъжни спомени, но защо си допуснала цели 12 години да съжителстваш с човек, който не отговаря на твоите изискавния?!

          • Juliapulia says:

            Това е друга дълга тема, доста дискусионна всъщност.

  3. Homo faber says:

    Бе, забравих, да те питам бре, Еректусе, сега от топенето на снега, а и от дъждовете вода не бол ами океан …:)!
    Значи тепавицата, а и тепавичарят требе усилено да творят, а то ….. 😉

    • Homoerect says:

      Първо съм бизнесмен, а после тепавичар. В момента подготвям трудови договори за нови наемни работници.

      • Homo faber says:

        Ми, да каза си го, разбрал си го, къде останаха възвишените есета за красивото, доброто, духовното в човека …..:)?

  4. Homo faber says:

    За съжаление, това надделява в пустио живот….:(

    • Homo faber says:

      А, да и още…. само ти казах лозунга, тръпката на деня…иначе еврата са другаде….;)!

  5. Juliapulia says:

    Ха и в този ред на мисли – това, че някой не е бил добър гледач в един етап от живота си, не означава, че в други условия и ситуации не става добър гледач… и обратно.

    • Homoerect says:

      Това самокритика ли е? 🙂

      • Juliapulia says:

        Не, съждение 🙂

        • Homoerect says:

          От абстрактното съзерцание, към конкретното мислене… (Ленин)

          • Juliapulia says:

            Хаха, аз съм от поколението спасено от Марксизъм-ленинизъм … имам само светли детски спомени от този период. Та подобни крилати фрази ме обогатяват.

            Нещо захапахме много сериозно темата. А всъщонст хората се делят на такива дето им пука за малките неща в живота – жестове, отношение, внимание и такива, на които им пука за къщата, скъпата техника, колата, храната и т.н.

          • Homoerect says:

            Темата си заслужава сериозно отношение! Най-малкото, защото децата стават изкупителна жертва…
            Добре би било да се съчетае духовната с материалната храна. Немислимо е да се създава здраво семейство без самостоятелен дом. Едно време бяхме идеалисти, та затова се вързах на думите на жена ми, че е съгласна да живеем заедно дори в сламена колибка. 🙂

          • Juliapulia says:

            Е, нормално е да не се изпада в крайности нито в едната, нито в другата посока. Трябва да има баланс разбира се. Особено когато човек се сдобие с тийнейджър, който не иска да изостава от модата и тайфата.

            Абе сложно нещо е да си гледач – ни тако, ни вако и накрая все виновен … ама съдба, такова ни е обществото. И все пак, предпочитам мъжа ми да не тъне в пари, но да има време за близките си, отколкото да не вижда детето си с дни. Ако ме пита някой де… не че виждам гора от ръце 🙂

          • Homoerect says:

            Юлке, на прав път си! Пожелавам ти да срещнеш отново някой левент, с философски разсъждения като моите…

          • Juliapulia says:

            Е и да не срещна, няма да си разплета чорапите. Все пак животът е такъв, какъвто сам си го направиш 🙂 Аз не се оплаквам грам … даже водя кучето да тича с мен 😉

          • Homoerect says:

            Юлке, никой не те кара да си разплиташ чорапите! Хубавото е, че засегна тази тема, която явно ти е болна. А, както всички знаем – споделената мъка е половин мъка.
            Продължавай да ощастливяваш кучето си с тези кросчета! 🙂

          • Juliapulia says:

            Аааа, не ми е болна, просто продължих мисълта по точка 3 🙂 и се завихри дискусия. Пък и нали правим експеримент, някой трябва да е пръв 😉

          • Homoerect says:

            Хайде, да е на хаирлия тогава! Иде млада бодра смяна… Време ми е да получа втора пенсия за стаж като тепавичар. 🙂

          • Juliapulia says:

            Въпреки че не е правилно да наричаме нещата само черни и бели 🙂

        • Братко, искам само да уточня, че самостоятелен дом не винаги означава собствен в буквалния смисъл на думата дом. А това с идеалистите, дай да не го изтъкваме като някакво особено достойнство. Не сме били чак такива идеалисти, че да не сме искали да имаме свой собствен дом, но времената бяха такива, че малцина можеха да имат собствен, т.е. купен от тях дом, преди да станат на 40 години. Затова пък имаше възможност човек, ако работи, да живее под наем и може би не сме били чак такива материалисти, та да чакаме “всичко да ни е наред” и тогава да мислим за създаване на семейство. В много отношения животът “тогава” беше по-лесен от живота “сега”. Но, както много пъти съм казвал, всеки е дошъл на този свят, за да изживее своя живот. Ние не можем да изживеем живота на децата си или на техните връстници. Също както и те не могат да изживеят нашия живот. 🙂

          • Homoerect says:

            Статистиката сочи, че броят на разводите не само у нас, а и по света е обратно пропорционален на имотното състояние на брачните двойки! Справка чичо Гуугъл. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s