Разделяй и владей

Още древните гърци са го казали: Διαίρει και βασίλευε! Кому е необходимо, кой има интерес от разделението на българския народ? Всички ние сме качени на една лодка и вместо най-напред да запушим пробойните в нея, и да гребем заедно в една посока към спасителния бряг, чудим се как по-скоро да стигнем до дъното. Не мисля, че като цяло народът умишлено се стреми към гибел, но като че ли някой умело направлява нашите мисли и желания в противоположната посока. Със сигурност има такива хора из средите на сценаристите на народното недоволство, които се страхуват за натрупаното по незаконен път или пък желаят отново да си възвърнат позициите във властта. Но това ни най-малко не касае обикновените граждани и е твърде нелепо те да подпомагат и да бъдат съучастници при реализирането на подобни пъклени планове. Какво има да делим помежду си? Нито аз се стремя да заграбя чуждото, нито пък ще го дам даром моето на някой, който има свръхпретенции,  освен ако не е крайно нуждаещ се и тогава ще му дам втората си риза на драго сърце.

Докога ще се ровим в миналото и ще вадим скелети от гардероба? Не е ли дошло време да заровим томахавките и да си подадем ръце като истински братя и сестри и да се обичаме. Ако някой не е съгласен с мен, то той или не е българин, или не милее за родината си. Тъпо ми е от всичко това, което се случва в последните 23 години в страната ни и бих желал по най-бързия начин да се намери някакво справедливо разрешение на всички онези конфликти, които спъват нашето развитие напред.

Поздравявам всички ви с песента на Енрико Масиас “Деца от всички страни”:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Икономика, Материално-финансово състояние, Перспективи, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

18 Responses to Разделяй и владей

  1. Homoerect says:

    Тази сутрин се събудих с особено неприятно чувство под лъжичката… и имало защо! След малко се появи внучката ми, ревейки та се къса. Помислих си най-лошото. Съседското кученце, голямо колкото теле влязло през дувара, изпотрошило керемидите, изпотъпкало градината от това, което не е унищожила градушката и като капак на всичко раздрало надуваемия басейн и платнището под него! Детето пърхаше от радост когато му го купих и дори беше поканило на парти днес дечица от селото, но уви…
    Бесен съм на такива комшии! От два дена го няма, но като го видя ще го завра на кучето му отзад!
    Прав е Боко Тиквата, че мат’риалът ни е кофти! Как ще построим светлото бъдеще с такива хора?

  2. Homo faber says:

    Първо за правилото “Разделяй и владей”, друже Еректусе. Знаем, че са ти любими византийците и тези дето са след тях, понеже и аз обичам точността, както ти граматиката…;)
    Правилото “Разделяй и владей” е било сред любимите принципи на някои римски императори, а не на гърците. Разделяй народите, които побеждаваш, за да можеш да господстваш над тях столетия. Разделяй своите поданици, за да се страхуват от теб и да не загубиш първенството си дълго време. Разделяй враговете си, за да не се обединят срещу теб…
    Е, това второто за поданиците, май сега най добре се връзва със ситуацията у нас и действа с пълна сила, като се има предвид характера на българина, всеки да тегли към своята си чергичка…
    По-скоро борбата е между различните групи на сценаристите, които искат да са на власт за да отупват чувала /в него все нещо се намира, няма да се изпразни/, а за натрупаното не се страхуват, то отдавна е в чужбина… тука са някакви си дребни трохи… 🙂

    • Homoerect says:

      “Правилото “Разделяй и владей” е било сред любимите принципи на някои римски императори, а не на гърците.”
      Фабер, защо ми се чини, че гърците са го изрекли преди римляните…?
      За другото съм съгласен!

  3. Homo faber says:

    П.П… вземи си и ти един Караман, като теле… 🙂 и нека да споделя трапезата ти с пържолите, кюфтетата, луканкии… и няма да си бесен, ще ти се отблагодари, Еректусе 😉

  4. Homo faber says:

    Може, имаш крава пиеш млеко…:)!

  5. Homo faber says:

    “Divide et impera”-това е…:)!

  6. Rusalka says:

    Въпросът за отвързаните кучета отдавна ме възмущава. Защо винаги се сещаме чак, когато възникне сериозен проблем. Трябва ли да дадем безброй жертви, за да бъде въведен задължителен ред и да се гарантира спокойствието и най-вече сигурността на децата ни, а пък и на нас възрастните!?!

  7. Homoerect says:

    Фабер, чети Wikipedia:
    In politics and sociology, divide and rule (or divide and conquer) (derived from Greek: διαίρει καὶ βασίλευε, diaírei kaì basíleue) is gaining and maintaining power by breaking up larger concentrations of power into chunks that individually have less power than the one implementing the strategy. The concept refers to a strategy that breaks up existing power structures and prevents smaller power groups from linking up.

    • Homo faber says:

      Еректусе, също чети “Уикипедия”:
      Латински сентенцииот Уикипедия, свободната енциклопедия
      Направо към: навигация, търсене Латинските сентенции или древноримски афоризми са популярни латински изрази от Древен Рим. Въз основа на Littera scripta manet или устните предания на мислите и мъдростта на римските управници, мислители, сенатори и останали велики личности на римската цивилизация, латинските сентенции, заедно с имената на техните автори-създатели са останали от историята заради своето непреходно значение “изписани със златни букви”.[1]

      Латинските сентенции са изпитани житейски познания и мъдрости обогатяващи и одухотворяващи съкровищницата на знанието, които подтикват при произнасянето им човешкия дух да почувства обаянието на култа към непреходните истини. Dixi.

      Съдържание [скриване]
      1 Популярни латински сентенции
      2 Древноримски афоризми
      3 Източници
      4 Вижте също
      5 Външни препратки

      Популярни латински сентенции[редактиране]1.Ab ovo ad mala. – От яйце и до ябълка.
      2.Ab urbe condita. – От основаването на града.
      3.Abo in pace. – Върви с мир.
      4.Absit invidia verbo. – Да не ме съдят за тези слова.
      5.Abstractum pro concreto. – Абстрактното вместо конкретното.
      6.Abussus abussum invocat. – Бедите никога не идват сами.
      7.Abussus non tollit usum. – Злоупотребата не отменя употребата.
      8.Acceptissima semper munera sunt, auctor quae pretiosa facit. – Най-добрите подаръци са онези, чиято цена е в самия дарител.
      9.Acta est fabula. – Представлението е свършило. (Финито ла комедия!)
      10.Ad meliora tempora. – До по-добри времена.
      11.Ad impossibilia nemo obligatur. – Никой не може да бъде задължен към невъзможното.
      12.Ad libitum. – По желание.
      13.Ad majorem Dei gloriam. – Към неповяхващата слава Божия.
      14.Ad narrandum, non ad probandum. – За да разкаже, а не за да докаже.
      15.Ad notam. – За информация.
      16.Ad personam. – Лично.
      17.Advocatus Dei (Diavoli) – Адвокат на Бога. (Дявола).
      18.Aegri somnia. – Сънища на болен.
      19.Aeterna urbs. – Вечен град (Вечния град – Рим).
      20.Age, quod agis. – Прави това, което правиш.
      21.Alea est jacta. – Жребият е хвърлен.
      22.Alter ego. – Друго “аз” или второ “аз”.
      23.Alma mater. – Университет.
      24.Amici diem perdidi! – Приятели, аз загубих ден.
      25.Amicus cognoscitur in amore, more, ore, re. – Приятел се познава в любовта, нрава, речите, делата.
      26.Amantes – amentes. – Влюбените са безумни.
      27.Amat victoria curam. – Победата обича старанието.
      28.Amor vincit omnia. – Любовта побеждава всичко.
      29.Amicus Plato, sed magis amica veritas. – Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа.
      30.Aquila non captat muscas. – Орел не ловува мухи.
      31.Aquilam volare doces. – Да учиш орела да лети.
      32.Ars longa, vita brevis (est). – Животът е кратък, изкуството е вечно.
      33.At Kalendas Graecas. – По гръцкия календар *календи, първия ден от месеца по римския календар (когато цъфнат налъмите)
      34.Aurora Musis amica. – Аврора е приятелка на музите.
      35.Aut – aut. – Или-или.
      36.Aut Caesar, aut nihil. – Или всичко или нищо.
      37.Ave Caesar, morituri te salutant – Отиващите на смърт, Цезаре, те приветстват!
      38.Barba crescit, caput nescit. – Дълги коси, къс ум.
      39.Bene placito. – От добра воля.
      40.Bis dat qui cito dat. – Който върши нещата бързо, ги върши два пъти.
      41.Cantus cycneus. – Лебедова песен.
      42.Carpe diem! – Хвани момента!
      43.Citius, altius, fortius. – По-бързо, по-високо, по-силно.
      44.Clavus clavo pellitur. – Клин клин избива.
      45.Cogito ergo sum. – Мисля, значи съществувам.
      46.Confiteor solum hoc tibi. – Ще се изповядвам в това само на теб.
      47.Corda nostra laudus est. – Нашите сърца са болни от любов.
      48.Cras amet, qui nunquam amavit quique amavit cras amet. – Нека утре заобича онзи, който никога не е обичал, а този който е обичал, нека утре заобича.
      49.Credo, quia verum (absurdum). – Вярвам, защото е истина (е абсурдно).
      50.Cui bono? – В чия полза?
      51.De qustibus et coloribus non est disputantum. – Всеки със своите вкусове.
      52.De te fabula narratur. – За теб приказки се разказват.
      53.Dixi et animam salvavi. – Казах това и с това спасих душата си.
      54.Do ut des. – Давам, за да дадеш и ти.
      55.Dum spiro, spero. – Докато дишам се надявам.
      56.Duobus certantibus tertius gaudet. – Двама се карат – третият печели.
      57.Dura lex, sed lex. – Законът е суров, но e закон. (т.е. дори лошите закони трябва да се спазват)
      58.Divide et impera! – Разделяй и владей!
      59.E fructu arbor cognoscitur. – Дървото се познава по плода.
      60.Ecce homo! – Ето човекът!
      61.Elephantum ex musca facis. – Да правиш от мухата слон.
      62.Epistula non erubescit. – Хартията не се черви.
      63.Est modus in rebus. – Има мярка в нещата.
      64.Errare humanum est. – Човешко е да се греши.
      65.Ex oriente lux. – Светлината идва от изток; слънцето винаги изгрява от изток[2]
      66.Experentia est optima magistra. – Опитът е най-добрият учител.
      67.Feci quod potui faciant meliora potentes – Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече.
      68.Festina lente! – Бързай бавно!
      69.Felix, qui potuti rerum cogoscere causas. – Щастлив е онзи, който е познал причината на нещата.
      70.Finis coronat opus. – Най-добрата работа е свършената работа.
      71.Fortes fortuna juiat. – Съдбата помага на смелите.
      72.Historia est magistra vita. – Историята е учителката на живота.
      73.Hoc volo sic jubeo sit pro ratione voluntas. – Така повелявам и нека доводът ми бъде моята воля.
      74.Hominem quaero! – Търся човека! (Диоген)
      75.Homo est animal sociale. – Човекът е социално животно.
      76.Homo homini lupus est. – Човек за човека вълк.
      77.Homo locum ornat, non locus hominem. – Не мястото украсява човека, а човекът мястото.
      78.Homo novus. – Нов човек.
      79.Homo sapiens. – Разумен човек.
      80.Homo sum: humani nihil a me alienum puto. – Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.
      81.I, pede fausto! – Върви с щастлива стъпка! (Късмет!)
      82.Ignorantia non est argumentum. – Отрицанието не е доказателство.
      83.In medias res. – Право в десятката (същината).
      84.In pace litterae florunt. – В името на мира науките процъфтяват.
      85.In vino veritas. – Истината е във виното.
      86.Ira furor brevis est. – Гневът е кратковременен.
      87.Ibi victoria ubi concordia. – Победата е там, където е съгласието.
      88.In hoc signo vinces! – Под това знаме ще победиш.
      89.Jurare in verba magistri. – Да се кълнеш с думите на учителя.
      90.Labor recedet, bene factum non abscedet. – Трудностите ще преминат, а благото дело ще пребъде.
      91.Labores gigunt hanores. – Трудът поражда почести.
      92.Legem brevem esse oportet. – Законът трябва да бъде кратък.
      93.Lectori benevolo salutem. (L.B.S.) – Поздрави на благосклонния читател.
      94.Littera scripta manet. – Написаното остава.
      95.Lupus in fabula. – Говорим за вълка, а той в кошарата.
      96.Lupus non mordet lupum. – Вълк вълка не хапе.
      97.Medice, cura te ipsum! – Лекар, излекувай се сам! (От Лука 4:17)
      98.Mens sana in corpore sano. – Здрав дух в здраво тяло.
      99.Modus vivendi – Начин на живот.
      100.Ne quid nimis. – Нищо над мярката.
      101.Nemo omnia potest scire. – Никой не може да знае всичко.
      102.Nescio quid majus nascitur Iliade. – Ражда се нещо по-велико от Илиада.
      103.Nomina sunt odiosa. – Имената са омразни.
      104.Nostra victoria in concordia. – Нашата победа е в съгласието.
      105.Non bis in idem. – Не два пъти за едно и също. (Принцип на наказателното право – след като някой е наказан веднъж, не може да бъде наказан втори път.)
      106.Non est fumus absque igne. – Няма дим без огън.
      107.Non multa, sed multum. – Не много, но за мнозина.
      108.Non scholae sed vitae discimus. – Ние се учим не заради училището, а заради живота.
      109.Non sum qualis eram. – Аз не съм онзи, който бях преди.
      110.Nosce te ipsum! – Познай себе си!
      111.Nota bene., съкращавано в текстове като NB! – Запомни добре.
      112.Nulla dies sine linea. – Нито един ден без черта.(Всеки ден трябва да научаваме нещо ново).Това са думи на римски художник, който е казвал, че всеки ден е рисувал поне 1 черта върху картините си.
      113.O fallacem hominum spem! – О лъжлива е надеждата човешка!
      114.O sancta simplicitas! – О свещена простота!
      115.O tempora! O mores! – О времена, о нрави!
      116.Omnia mea mecum porto. – Всичко свое нося със себе си.(Когато селото на велик мъдрец било подпалено всеки гледал да натовари най-важните си вещи, а когато видели мъдреца, че бяга без да вземе нищо те го попитали защо така. Той отговорил посочвайки главата си, че всичко важно носи със себе си.
      117.Otium post negotium. – Почивка след работа.
      118.Per aspera ad astra! – През тръни към звездите.
      119.Periculum in mora. – Опасността е в бавенето.
      120.Pia desideria – Благи намерения.
      121.Plenus venter non studet libenter. – Ситият стомах е глух към поученията.
      122.Post scriptum. – След написаното.
      123.Qualis rex, talis grex. – Какъвто е попът, такава е и енорията.
      124.Qualis dominus, tales servi. – Какъвто господарят, такъв е и слугата.
      125.Qui tacet, consentire videtur. – Мълчанието е знак за съгласие.
      126.Quo usque Catlina, abuter patientia nostra? – До кога, Катилина, ще злоупотребяваш с търпението ни?
      127.Quoandoe bonus dormitat Homerus. – Понякога и добрият ни Омир дреме.
      128.Quod licet Jovi, non licet bovi. – Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика.
      129.Repetitio est mater studiorum. – Повторението е майка на знанието.
      130.Salus populi summa lex. – Благото на народа е най-висш закон.
      131.Sancta sanctorum. – Светая светих.
      132.Sapienti sat est. – Това е казано от човек.
      133.Scientia potentia est. – Знанието е сила.
      134.Scio me nihil scire. – Аз знам, че нищо не знам.
      135.Sero (tarle) venientibus – ossa. – За закъснелите остават само кокали.
      136.Si taces, consentus. – Който мълчи, се съгласява.
      137.Si vis amari, ama. – Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
      138.Si vis pacem, para bellum. – Искаш мир – готви се за война.
      139.Si vox est – canta! – Ако имаш глас – пей!
      140.Sic itur ad astra. – Така отиват към звездите.
      141.Sic transit gloria mundi. – Така отминава земната слава.
      142.Sina era est studio. – Без гняв и предубеждения.
      143.Sponte sua sina lege – По собствени подбуди.
      144.Tempora mutantur et nos mutamur in illis. – Времената се менят и ние се променяме с тях.
      145.Tempus consilium dabet. – Времето ще покаже.
      146.Terra incognita. – Неизвестна земя.
      147.Tertium non datur. – Няма трети вариант.
      148.Timeo danaos et dona ferentes. – Страхувайте се от данайците, що носят дарове.
      149.Una hirundo ver non facit. – Една птичка пролет не прави.
      150.Urbi et orbi. – На града и света.
      151.Vae victis! – Горко на победените!
      152.Vale et me ama. – Бъди здрав и ме обичай.
      153.Veni, vidi, vici. – Дойдох, видях, победих.
      154.Verba volant, scripta manent. – Думите отлитат, написано остава.
      155.Veritatis simplex est orato. – Словото на истината е просто.
      156.Vim vi repelllere licet. – Насилието се позволява да бъде отблъсвано със сила.
      157.Vive, valeque. – Живей и бъди здрав.
      158.Vivere est cogitare. – Да живееш значи да мислиш.
      159.Volens – nolens. – Щеш-нещеш.
      160.Vox populi – vox Dei. – Глас народен – глас божи.
      161.Genibus nitito canus – На колене, куче.
      Древноримски афоризми[редактиране]Duo cum faciunt idem, non est idem. – Когато двама правят едно и също нещо, то не е едно и също.
      Hodie mihi, cras tibi – Днес на мен, утре на теб. (Надпис на надгробни плочи)
      Imperare sibi maximum imperium est. – Да управляваш себе си е най-голямата власт/управляването на себе си е най-голямата власт (Сенека)
      Iugula, verbera, ure! – Пробождай, удряй, гори (Гладиаторски възглас)
      Non bis idem – Не два пъти за едно и също нещо (Правен термин)
      Panem et circenses – Хляб и зрелища
      Per aspera ad astra – Чрез/през трудностите към звездите.
      Ubi bene, ibi patria. – Където (ти) е добре, там е родината (ти).

  8. Pingback: Нищо ново под слънцето… | Tepavica online

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s