Дискусионен клуб – II

Съжалявам, че и днес ще ви разочаровам с един съвсем постен гювеч. Но с една ръка и то лява, толкова мога. Така или иначе, който се чувства поне малко Айнщайновец, тук и сега му е мястото да се изяви. Темата е ясна – всичко, което ви дойде на ум и считате за важно както за вас самите, така и за българското общество.

Секретарката иска да й плащам в натура, в противен случай категорично отказва да ми сътрудничи. Прегледах набързо картинките в “Кама Сутра”, но не видях нито една поза, в която да не се налага да се подпирам на лакти или да използвам и двете си ръце. При това положение, ще си ближа сам раните, докато ръката ми започне да се свива в лакътя.

Вчера търчах цял ден по складове за строителни материали, а днес очаквам да дойдат баш майсторите. Предстои изграждането на мини китайска стена, наричана “Чанчън”, която да ме защищава както от селските псета, така и от неканени гости. Така че, ще се наложи да стоя по-близо до тях и да ги контролирам, но ще намирам време да хвърлям по едно око и в тепавицата. Ако интересът към рубриката се окаже нулев, най-лесното е да я закрия. От вас зависи…

Подготвил съм ви една ария от световно известната гръцка оперна певица Мария Калас, с което се надявам да ви създадам добро настроение през целия ден:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Политика и социология, У нас and tagged . Bookmark the permalink.

22 Responses to Дискусионен клуб – II

  1. Juliapulia says:

    Мен хич ме няма по дискусиите и по китайските стени, ама поне да пожелая спорна работа 🙂

    • Homoerect says:

      Юлке, а какво ще кажеш ако те поканя на BBQ с охладена биричка в артезиански кладенец? За тая работа ставаш ли? 🙂

      • Juliapulia says:

        Оооо, в тая работа съм много добра, царица направо. Даже прясно опечена погача ще ти донеса 😉

        • Homoerect says:

          Давай да говорим конкретно, Юлке! Кога???

          • Juliapulia says:

            Е, аз да се самопоканвам не върви … то верно, че съм почти толкова нахална, колкото и скромна, ама все пак скромността преобладава :))))))))))))))))))

          • Homoerect says:

            Нема такова нещо, аз те каня в удобно за теб време!

  2. Kurt says:

    Бай Хомо,

    Темите са интересни за мен и можеше да се разпиша, само дето се появяват в напрегнат за мен момент – струпване на работа в службата, а събота и неделя ще трябва да помагам на близки, които се борят с административен произвол.

    Иначе ми се въртят теми, като например за полезността на грешките (стига да са се случили след мислене и старание). Тази тема е свързана и с професионалните ми тегоби. А се сещам и за един, който паднал по стълбите и си ударил лошо лакътя. Ако бе тренирал джудо, най-вероятно би се отървал само с малко самоирония, а не със 67 дни болки. В джудото тренировките започват с учене как да си минимизираме грешките – първо се учи как да се пада, чак след това се учи как да се побеждава.

    Друга интересна тема за мен е как закостенялото мислене се налага в дневния ред, независимо от откроимите скокове и поврати в най-новата ни история. Преди бе укоримо да не вярваш в светлото бъдеще, днес е укоримо да не вярваш в правотата на нео-либералите. Преди бе укоримо да си комунист. Днес е укоримо да не си антикомунист. Ако си по-умерен – да речем социалист или социалдемократ, пак си получаваш критиките, че си комунист. Както бе и преди – ако критикуваш практическата реализация на социализма и неизбежността на комунизма, получаваше си критиките, че си гаден реакционер и любител на вражеския строй. Преди бе укорим частния интерес. Днес е укорим обществения интерес. Сякаш разбираме промяната в единствения смисъл и цел да отричаме предхождащото я недалечно минало. Нещо българите не ни бива да уцелим средата, тъй ми се струва.

    В крайна сметка апелирам темата да бъде запазена, а по възможност да бъде пускана в късния петък или ранната събота. Стават и гафове – не мога да си обясня защо зачекната вчера тема (много интересна, според мен) не получи развитие, а по едно време се спихна.

    • Homoerect says:

      Бай Курт,
      Отново ме впечатляваш със своите мисли… Ще ти отговоря, но малко по-късно. Нали пиша по еднопръстната с-ма… 🙂

  3. Homoerect says:

    Курт, ще карам малко в разбъркан порядък.
    Като младЕЖ много си падах по леката атлетика и гимнастиката. Освен това съм се увличал по волейбола, футбола и вдигането на щанги. Само като аматьор и никога не съм се явявал на състезания. Доставяше ми истинско удоволствие и наслада. Задължително правех и гимнастика сутрин. После ме налегна мързелът или както всички обичат да се оправдават – липса на време. За мен по-нелепо оправдание от това няма. Както и да е, от спортовете придобих някаква двигателна култура, включително и умения как да падам и да се изправям след това. Случката от онзи ден е съвсем различна – бях преминал на автопилот (напоследък това често ми се случва), действах съвсем машинално и не осъзнавах какво върша. А си спомням, че се бях хванал за парапета. Имало да се случи…
    Днес бях на превръзка в болницата. За втори път се изненадвам от любезното отношение на персонала към мен. След като приключи манипулацията, бях помолен да попълня около десетина формуляра с едно и също съдържание. Сигурно съм си дал съгласието да стана и донор на органи… Не ми стана ясно кога намират време тези доктори да упражняват същинската си професия при тази смазваща бюрокрация. Какво стана с прословутите електронни медицински досиета?
    Другата актуална тема за мен беше свързана с работата на майсторите. Да не им е уроки, добре се справят за сега и не са скъпчии. Продължавам да си мисля, че безработицата не се отнася за работливите българи, независимо от тяхното образование.
    Ако се върнеш в началото на моето епистоларно творчество, там някъде съм писал как станах член на БКП. Лично за себе си, никога не съм твърдял, че съм комунист. За разлика от безпартийните, понасяхме и определени тегоби, но друг път ще разкажа за тях. В едно съм напълно съгласен с теб – обществото ни стана твърде клиширано и мислите му са стереотипни под влияние на някои „типинг пойнт” централи. Учуди ме днешното изявление на Р. Плевнелиев, който каза, че не бива да допускаме разделение помежду си като народ. По голямо лицемерие и демагогия не бях срещал. Крадецът вика „дръжте крадеца!”
    И накрая, да попитам – какво добро ни донесе т.н. „демосрация” за всичките тези 23 и кусур години? Мога да продължа в този ред на мисли, но хванах мазол на пръстчето.
    За твое успокоение, Курт, аз не закривам теми. Каквото ви е на душа и на сърце, това пишете. Използвайте последния мой пост и там изложете вашите умни мисли. Бъдете сигурни, че ще го прочета и по всяка вероятност ще ви отговоря.

    • Kurt says:

      Бай Хомо,

      Това, че съм си позволил да илюстрирам нещо с пример от твоето битие въобще не представлява персонална критика. Докато тренирах са ми се случвали падания, едно от които от повече от метър височина по гръб върху асфалт. Нямах даже и синина. А от няколко години не съм тренирал и ако ми се случи падане като твоето, то разликата ще бъде, че докторът ще ми каже, че ще ме боли 39 дни – ако правилото е болката в дни да е колкото възрастта в години. А двигателната култура има малко общо с риска от травма – неотдавна бяха писали за известен футболист, който получил тежка контузия … в банята.

      Стресна ме малко идеята да закриеш рубриката при липса на изявен интерес. Явно аз не съм разбрал правилно написаното. Пък и лошо съм се изразил – има разлика между рубрика и тема, все пак.

      Нямам проблеми с чужди политически възгледи. Стига да са искрени и с мисъл за доброто на обществото и отделния индивид. Комунизмът на Маркс обещава благоденстващо общество и одухотворени индивиди. Практическата реализация на идеята показа капаните по пътя. Елементарният извод ни казва, че това било утопия. Да бе да. Утопия е блага да бъдат продавани, дори неколкократно, преди да са били произведени. Само че такава утопия днес е реалност – финансовите пазари, превърнали се от двигател на производството в цирей, дори раково образувание на обществото. Комунизмът не бива да се отхвърля с лека ръка. Вероятно е нереалистично да се поставя за цел на едно общество, но като стремеж?

      Не бих имал проблем и с нео-либерали. Стига, също, да са искрени и с мисъл за доброто на обществото и отделния индивид. Не като нашите тинк-танкци, изживяващи се напоследък и като типинг-пойнтери.

      • Homoerect says:

        Курт, човешките възгледи са в зависимост от това колко широко е скроен даден индивид… За утре ще добавя още една тема, която се надявам да предизвика интерес.
        П.П. Падал съм от люка на таванското помещение от височина 2,5 метра на меките си части и нищо ми нямаше. Добре че не се набучих на едно стърчащо желязо фи 12 мм.

  4. Juliapulia says:

    Малиии, много сложни теми бистрите, не пасват на моя блондински ум. За да се впиша леко ще кажа, че политическите възгледи понякога нямат общо с партийните симпатии и антипатии. При мен поне има разминаване де.

    Мосю Хомо ще уточним датата на чревоугодническата ни среща, когато състоянието на ръката ви позволява гостопосрещане 🙂 А дотогава съм ви подготвила десет въпроса в моето блогопространство, на които най-учтиво ще ви замоля да отговорите. Просто любопитството ще ме изяде да видя отговорите. Благодаря за Фниманието!

    Обаче покрай това падане и минаването за нам-си-колко-си дни как бързо взехме да си признаваме годините 🙂 (то не, че аз си ги крия де)

    • Homoerect says:

      Юлке, току що ти поставих едно “like”, редом с Аман! 🙂

      • Juliapulia says:

        Ааааа, не се измъквай от отговаряне 🙂

        • Homoerect says:

          Още не съм си изпил кафето, а и секретарката я няма…

          • Juliapulia says:

            Аз за никъде не бързам, ще чакам чинно и ще подсещам 🙂

            Аз пък отивам да правя торта на Вероника (Шарената Сол), че днес е рожденничка. И трябваше да съм на работа от 13ч, че снощи бях дежурна в Сердика Център, ама пък ни спретнаха бомбена заплаха и се прибрах в девет. Та сега пак ще бързам поради липса на време (което уви не е просто оправдания, да му се не види). Ама какво да се прави като има по-важни неща от работата … като обещаната на приятел торта 🙂

          • Homoerect says:

            Юлке, отговарям ти мимоходом… Не обичам да се разголвам душевно дори и пред най-красивите жени. Само в случай на физическа близост. 🙂

  5. Homo faber says:

    Еректусе, воден от най-добри чувства, казвам, че май си противоречиш ….за душевното друже…:). Достатъчно е човек да погледне, една част от творчеството ти тука…..;)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s