Животът – такъв, какъвто е

След като  разнищихме от край до край сексуалната тема, дойде ред и на една малко по-деликатна. Пръв даде тон в Музикалния петък Аман, а след него и Светла. Все пак, не мога да устоя на изкушението и аз да дам своя принос относно WC-тата и начина им на употреба. Ще  започна с един разказ, не си спомням точно къде – в Германия ли беше, във Франция ли беше… нема значение. Та там, на крайпътните паркинЗи тоалетните се обслужват от автоматизирана система с фотоклетка. Влизаш вътре, затваряш вратата, свършваш си работата, отваряш вратата и изчезваш. Има си инструкция на съответния език, която ако не спазиш, получаваш безплатен душ за освежаване. Точно в мига, в който изпитвах огромна наслада, изтръсквайки последната капка, от дамското отделение се чу страхотен писък. Помислих си, че това е обир или опит за изнасилване в дамската тоалетна. Отвътре се показа една фигура, цялата забулена в черно от главата до петите, само очичките й светкаха –  трудно ми е да определя раса или пол. Мокра като кокошка! Така е, когато не се четат инструкциите, а автоматиката не е достатъчно интелигентна, за да разбере, че вътре все още има human being.

А ето какво ми се случи по време на уикенда, пътувайки към наше село. Вече почти бях стигнал последната отсечка от крайната дестинация и пред мен се появи една редосеялка.  Естествено, че няма да се тътря след нея и реших да я изпреваря. Груба грешка!!! Оказа се, че в редосеялката все още има остатъци от човешки фекалии, с които е наторявала нивята след есенната оран и една част от тази субстанция  попадна върху моята кола. Нема да ви описвам каква смрад се разнесе вътре в купето, която се усещаше и на другия ден. И тъкмо да вкарам колата в гаража, те ти минава бай Пешо с кравата си, която точно пред моите двери реши да се издриска. На всичко отгоре, стопанинът й изглежда беше забравил да си изуе панталона преди да ползва тоалетната и ухаеше като малко насрано дете. Забележете – имаме си вече крава у наше село, която е стелна и заради това не дава млеко, та си го купуваме от супера. В крайна сметка, добре, че жена ми е чистница, има си специални ръкавици за целта и направи пълна дегазация и дезинфекция на колата. Изсипа и половин шише френски парфюм, та донякъде можеше да се шофирга и без противогаз.

Като капак на всичко, внучката изляла половин чаша чай с мед в клозетната чиния, без да вдига дъската. ДеЦка му работа! В резултат, на което, буля Хомовица се чудела защо й лепнат долните бузи,  докато разбере истината.

Знам и други истории на подобна тематика, като например една от прословутия парк „Пратера” във Виена, за употребата на писоарите по голяма спешна нужда от една туркменистанска туристическа група, но ще се съобразя все пак с факта, че в тепавичарското общество има и дами. За казармените истории от този вид друг път ще ви разказвам – само ако ме помолите…

Я, да ви онагледя материала с една инсталация от чешкия художник Давид Черни, на която България е представена на изложба в Брюксел  като турски кенеф:

То пък баш от чехите ще се обиждаме – дето техните жени всяка година идват на секс туризъм по нашето Черноморие, за да им оправяме генетичния фонд! Запомнил съм само две думи на техния език – “ахой” (не съм сигурен дали вместо “о” не беше друга гласна) и “топим се” (ми нали за това си дошла на море, какво си се разврякала?). 🙂

П.П. Ако трябва да бъда сериозен, което рядко ми се случва, България се  превръща в една огромна помийна яма и не виждам как ще излезем от това положение. Не ни стигат турските гастарбайтери, които са осеяли пътищата ни с всевъзможни отпадъци, а сега към тях се прибавят и сирийските бежанци. Погледнете общежитията, в които сме ги настанили – навсякъде е пълно с боклуци! И на всичко отгоре имат претенции… Ами ако пътувате с влака София – Кулата, от двете страни на ж.п. линията има какви ли не празни опаковки изхвърлени от вагоните. Да не забравим и нашите си селяндури, за които ред и чистота са непознати думи в речника им. Няма ден, в който да не летят найлонови пликове с битови отпадъци от балконите им. Има и „чистници”, които по три пъти на ден си тупат чергите без да ги е еня какво мислят комшиите. Моят дом – моята крепост, а останалите – кучета ги яли. Те това сме ние! Какво ли ни е наред та и кенефите ни да са като на европейците?!

След всички тези нелицеприятни случки, които ви разказах, смятам за редно да напарфюмирам моето есе с една хубава песен:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Нещо като хумор and tagged . Bookmark the permalink.

21 Responses to Животът – такъв, какъвто е

  1. aman11be says:

    Мерсим! Направо ме похвали. 🙂 Да не вземе да се обиди някой, който е подавал по-сериозни теми за коментар, пък не е бил уважен?
    За Германия съм чувАл от първа ръка, че използват ПОЛУавтоматизирана система за поддръжка на тоалетните по магистралите с една “римлянка”, владееща прилично български. Това сериозно. Оказва се, че предприемчивият български бизнесдух е оценил потенциала на този вид дейност и е заел нишата в почти цяла Германия. “Римлянките”, на които им се работи, също са доволни, защото толкова пари в България не могат и да сънуват.
    С т.нар. “сирийски бежанци” имам чувството, че пак ще ядем сопата, но пък някои може и да се облажат из навалицата. След като “официалните” власти си трайкат и не правят нищо, за ограничаване достъпа на “бежанците” до наша територия през браздата….
    И последно – темата за секса (и кекса) е безкрайна и не може да свърши толкова бързо. 🙂
    И един къс виц по нея:
    Четири жени чакат пред портите на рая. Св. Петър им задава традиционния въпрос “С колко мъже си спала през живота си?”
    Първата: “С който си поиска?”
    Св. П. : “Ти си за първа група. Влизай.”
    Втората: “С който ми харесва.”
    Св. П. : “Ти си за втора група. Влизай.”
    Третата: “С мъжа си и с любовника си.”
    Св. П. “Трета група. Влизай.”
    Четвъртата: “С мъжа си.”
    Св. П. “Моля? Я си помисли пак…..”
    Четвъртата: “С мъжа си.”
    Гледа Св. Петър в тефтера – вярно, само с мъжа си. Звъни притеснен на шефа и го пита какво да прави. Господ отговаря: “А бе, тегли й една …. и я пращай в трета група. Няма заради нея да откриваме нова група я.”

    • Homoerect says:

      Амане, ако трябва и за Нобелова награда ще те предложа, щом не си доволен само от потупване по рамото. Ти сега да не искаш да кажеш, че си измислям за автоматизираните системи? Вместо римлянки ролята им се поема от мощни струи вода, които заплакват това, което са оставили ползващите WC–то.
      Няма нищо по-хубаво от… редовното сутрешно посещение на заведението с двете нули! Богомил Райнов е в тотална заблуда.
      В момента събирам материал за фоторепортаж от мястото на събитието, посветен на други лица, за които няма нищо по-хубаво от ровенето в контейнерите за смет. Вече мина един клошар, който старателно сортираше отпадъците от едно кошче в градинката до нас, но не е достатъчно. Очаквам още и още… По сценарий, ще има подробности в късната тепавичарска емисия, може би…

  2. aman11be says:

    И потупването стига. Ще си го ползвам, когато ми се наложи. 🙂
    А по клошарската тема, след генек дали ще има много за добавяне?

    • Homoerect says:

      Радвам се, че задоволявам твоя изискан вкус и ти желая със здраве да ползваш потупването по рамото. Може и до по-голяма награда да стигнеш, като например медал. Има най-различни…
      Клошарската тема е неизчерпаема. Генек само е повдигнал леко завесата на това социално явление. Къде ще ми сравняваш Люлинград с някакво провинциално градче, дето го няма дори на картата?!

      • aman be says:

        Един мой познат, който живееше в София, преди години беше казал на свой съгражданин за това провинциално градче: “С тях не се бъзикай, защото влезеш ли в техен магазин и търсиш от пиле мляко, те питат “Кисело или прясно искате?”.

  3. Homo faber says:

    Относно WC-тата и начина им на употреба… Да, какъвто е животът, такива са и кенефите ни… 😉 /сложи червена точка, ако требе, ама не мисля/! Четох преди няколко години в столичен всекидневник, впечатления от Норберт Рандов, голям българист, една случка от първото му посещения у нас, през 1956 г. Тоалетната на хотела в Чипровци, където отседнал тогавашният начинаещ студент-българист, била оборудвана с внушителна табела «Сери във дупката!». По думите му, още от пръв поглед се виждало, че сервизното помещение изпитва остра нужда от подобен странен за него надпис. Този абсурден надпис, го е запаметил човека и ако се замислим, тука у нас сънародниците ни продължават да се облекчават, където им падне, а не както го прави цивилизационният свят, част от който уж се правим че сме и ние!
    В другия смисъл, все не улучваме дупката вече 20 и няколко години и все по-лошо става, щото май искаме да направим един своеобразен Еверест, който рано или късно ще ни погълне, като лавина….:)!!!
    Така че, освен помийна яма в която се превръщаме се издига и нов Еверест, чийто своеобразни лавини, ще ни затрупат ако продължаваме така…;)!

    • Homoerect says:

      Фабер, личи си, че си специалист по темата! Да не си завършил “Екология и отпадъчните продукти от човешката дейност”? Със светило от твоя ранг не мога да споря… 🙂

      • Homo faber says:

        Всеки е някъде специалист, Еректусе. Ти пък си специалист по друга тема.
        Да не си завършил специалността ” Облагородяване на дивите и синантропни мишки и превръщането им в домашни любимци” и си се специализирал в отглеждането им в жилищни комплекси ….:)!

        • Homoerect says:

          Фабер, ако ти кажа, че преди няколко десетилетия кандидатствах в Сорбоната по специалността “Екология”, ще ми повярваш ли? Даже минах и на интервю през френската амбасада. И до ден днешен чакам хабер – да ми съобщят дали съм приет или отхвърлен… Все още не губя надежда. 🙂
          Изглежда някой те е подвел, че се занимавам с отглеждане на мишки. Все пак, с удоволствие бих изслушал няколко твои лекции на тази тема. 🙂

          • Homo faber says:

            Еректусе, не се и съмнявам в способностите ти… особено в замаха ти да “рисуваш” по какви ли не сюжети….;)!
            А, за подвеждането относно отглеждането на мишки, има заснет материал с коментар от твои помощници по развъждането им /справка – клип от Музикален петък – XLVI-11.10.2013 г.”Tepavica online”/! 🙂

          • Homoerect says:

            Ей, Богу, Фабер!!! Обръщам се към Тоя, дето е над всички нас – да не си помислиш, че се отнася за теб. Казвам ти самата истина и не си измислям никакви сюжети. По рисуване и пеене винаги съм имал незадоволителна оценка.
            Само ще те замоля да престанеш да ми вменяваш разни работи, дето дори и не съм сънувал…
            Хубавото е , че продължаваш внимателно да изучаваш моите трудове, току виж накрая на семестъра заслужено заемеш почетното място на стълбицата на отличниците. 🙂

  4. Homo faber says:

    Еректусе, за Сорбоната, бали га… неведоми са пътищата хорски, преди 23 години…всичко е възможно…:)?!
    И аз ще те замоля също да престанеш да ми вменяваш разни работи, дето дори и не съм сънувал…
    А, за ученето… взаимно е, хубаво е, че внимателно четеш /сигурно с бял лист и калем, споменавани многократно от тебе/ и ме цитираш.
    Това значи, че си приел и прегърнал постулата, “Учене, през целия живот” и за твоите успехи, ще се постараем да те разбере и Европата, а не тука само с звезди в сайта ти да те оценяваме, за които ката ден поглеждаш, час по час нетърпеливо….:)!!!

    • Homoerect says:

      Фабер, вярно че, е и аз се уча от теб! Най-вече как не бива да правя некои работи…
      П.П. Ако те смущават звездите ми, мога и да ги скрия. 🙂

      • Homo faber says:

        Еректусе, напротив учиш се на добро. Вече по-малко бягаш по тъч линията…;), прегърнал мотото “Учене през целия живот”, няколко пъти го споменаваш…
        П.П. О, слабост, твойто име са… звезди… остави си ги…:)!!!

        • Homoerect says:

          Не се ли умори да си чешеш езика с мен?! Ако имаш нещо да кажеш по същество, като експерт – кажи го! Но не се опитвай да ми правиш психоанализа, защото ще сбъркаш. Не забравяй, че притежавам златната ножица, с която режа не само лентички, а и дълги езици… 🙂
          П.П. Бягането по тъч линията е изкуство. Който може го прави, а който не може го прегазват…

          • Homo faber says:

            По скоро, ти не се ли умори, Еректусе, също да си чешеш езика и да ми вменяваш разни работи, дето дори и не съм сънувал и да даваш квалификации…
            Нещо се много се развълнува, друже за златната си ножица. Не бой се не ми требва. 😉
            П.П. Да, ама не винаги. Бяга се по тъч линията … и влакът бяга ли бяга, и не могат да се качат някои.:)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s