Моите интервюта – продължение

Път към вишото общество

Преди да премина към втората част на моето изложение, бих искал да обясня защо пропуснах две важни събития в моя живот – приемането ми в пионерската организация „Септемврийче” и в Димитровския комсомол (ДКМС). Предполагам, че повечето от вас са минали по тая стърга и знаят какви бяха интервютата преди приемането ни в редиците на тези организации. То бяха едни вълнения, една неописуема радост, мани, мани… 🙂

Продължавам по-нататък.

Интервю №6
Следва един също много важен период от моя живот – периодът на съзряване в родната казарма. Цели две години и няколко часа отдадени в служба на Родината. Излишно е да споменавам в подробности как е било, защо е било и прочие. Само искам да отбележа, че един мой набор често идваше при мен, за да си хортуваме, задавайки ми все нови и нови невинни въпроси, които впоследствие се оказаха интервюта. Преди да се разделим в края на първата година, всеки с различно назначение в други войскови поделения в страната, дойде при мен и ми се изповяда, че по поръчение на началника на ВКР тайно ме е шпионирал. Правил го е за мое добро… За да не остана по-назад, излъгах го, че и аз съм правил същото за него, но не винаги в добра светлина, с което леко го разстроих, докато накрая не му признах, че се шегувам.

Интервю №7
Студентските години бързо се изнизаха. Още в края на първи курс взех, че се ожених. Малък бях, излъгах се. Това било любов от пръв поглед. Преди това се явявах на интервюта за зет пред трима бащи и една майка и навсякъде бях приет радушно. Само че още не бях готов на такава решителна крачка и се дърпах. След като се омъжих, пардон – ожених, продължих образованието си като редовен студент. Жената ходеше на работа, тя ме издържаше, а освен това бях и заврян зет, та поне пари за храна не давахме. Единственото ми задължение беше да се явявам на интервюта (изпити) всеки семестър. Къде по-добре, къде по-зле, но се справях без поправителни. Но най-труден се оказа изпитът ми по „История на БКП”. Три пъти се явявах на интервю при другарката Брадинска, която ме разхождаше напред-назад из целия конспект. Тогава си казах, че и за „червен боклук” не ставам… Накрая ми рече: „Не разбра ли че си ми симпатичен, та затова те късам?”. Попита ме колко искам да ми пише без да ме изпитва. Отговорих (3), но за престиж едно (4). Толкова и получих. Не можеше ли още от първия път да ме пусне, пък после колкото иска да се срещаме. То изневяра с 20 години по-дърта жена, изневяра ли е? Бях само на 21 години. Както във филма „А бяхме млади”. Имаше други колеги студенти, които се явяваха само по документи, а на други въобще не съм им виждал очите по време на изпитната сесия. Няма да цитирам имена  за да не ме мислят за злопаметен.

По време на ваканциите, за да не правя лошо впечатление като търтей, отидох на едно интервю за работа като хамалин на Сточна гара. Имайки горчив опит, след като преминах теста – проверка за годност пред целия състав на бригадата, подписах писмен трудов договор. Забелязах с крайчеца на окото си как старшият намига на останалите. Оказа се, че имало практика да идват и други като мен, но на третия ден се отказвали, след което си делкали техните надници. Да, ама аз съм инат, издържах цял месец. След това ми казаха каква е далаверата. На другата година се цаних като копач на градинки във фабриката „Малчика”. Отядох се на шоколади и фафли. Заработих двойно повече пари, в сравнение с жена ми. 

Интервю №8
Успях да се дипломирам с оценка много добър (5 без малко) и по каналния ред отидох по разпределение в едно външнотърговско предприятие. Което не означаваше, че и там няма да се явявам на интервю. Доста въпроси ми зададе първият ми началник, но предполагам, че се справих добре на препитването. За всеки случай, прикрепи към мен един старши служител като настойник. При което, доста време мина от началото на кариерата ми и все ме смятаха за млад работник. Важно е да отбележа, че през този период бях приет в редовете на БКП. Дойде един ден при мен партийният секретар и без предисловие ми заяви: “Омбре, дошло е време да те женим за Партията…” И аз – какво, да седна да се дърпам ли? Спомням си и до ден днешен какъв въпрос ми зададе един член от комисията: „Има ли изгледи да се реши в скоро време кипърският въпрос?” Отговорих с твърдо „не” и се оказах прав!

След което започнаха задграничните ми командировки. Изведнъж от интервюиран се оказах в позицията на интервюиращ. С какви ли не личности съм се срещал от местния елит. Ще спомена само две имена: Константинос Караманлис и Андреас Папандреу. Спирам дотук, за да не ми се вдигнат много акциите. Почти на всички срещи и разговори основният въпрос, който стоеше бе свързан с намеренията на правителството и бизнес кръговете да развиват взаимоизгодни отношения с нашата страна. Може би на този раздел трябва да посветя отделна глава.

Интервю №9
Лека-полека, натрупах достатъчно трудов стаж и най-после настъпи дългоочакваният миг да се пенсионирам. За да не скучая, започнах строителството на лятната си резиденция. Междувременно, с един колега захванахме частен бизнес и работата потръгна като по вода. Прекарвах по 12 часа на ден в офиса и постигнахме доста приличен оборот. Цялата печалба  реинвестирахме, като при това за 6 месеца не съм получил нито веднъж заплата. За съжаление, бизнес партньорът ми се оказа непочтен и това доведе до раздялата ни. Доколкото разбрах от странични източници, бизнесът му след това е замрял.

Но, както е известно, шило в торба не стои и реших да си търся друга подходяща работа. По обяви на известна софийска фирма, посредник за наемане на работна ръка, явих се на интервю при нейния собственик с пълен набор от документи. След като ги прегледа и поговорихме, каза че не вижда по-подходящ кандидат от мен  за предлаганата работа от една чуждестранна фирма. Явих се и на интервю при нейния президент. Поговорихме, поприказвахме и накрая ме попита колко искам да получавам заплата на месец. Отговорих, че се явявам на интервюто на база тяхното собствено предложение за първоначална заплата от 2500 долара.  Благодари ми и обеща да ми се обади. Впоследствие разбрах, че на това място е назначен човек на Софиянски, който въобще не отговаря на предварителните условия.

Не се отчаях и продължих да търся. След няколко телефонни обаждания, разговорът започваше с окей, добре, чудесно, но след като чуеха възрастта ми, преставаха да се интересуват от услугите ми. Попаднах на една друга фирма, занимаваща се с дистрибуторска дейност и отидох на нейна презентация в близост до Народния театър. Само като чух какви шменти-капели ми обещават, излязох по средата на мероприятието и повече не ги потърсих.

Последва трети отчаян опит. По препоръка на мой приятел, кандидатствах за мениджър в една международна фирма. Интервюто се проведе в кафенето до Националния археологически музей. Появи се едно хлапе на годините на голямата ми дъщеря и колкото и да се опитваше да бъде учтив с мен, разбрах че работата няма да стане, въпреки че се вмествах напълно в критериите, които бяха предварително обявени. Запазих чувството си на собствено достойнство и казах, че ако съм им потребен, знаят как могат да ме намерят, но аз повече няма да им се обаждам. Така и не ми се обадиха. Стигам до извода, че повечето фирми посредством тези интервюта си правят база данни на подходящи кандидатури по определен профил за зор заман.

В заключение бих искал да кажа следното: Тези от вас, които в момента са останали без работа и търсят да си намерят такава по обяви, нека да забравят! Казвам го с пълната сериозност и отговорност. Такива филми у нас не се прожектират!

В  момента ми е останало едно единствено утешение – да интервюирам внучката как е преминал денят й в училище. Но и тя взе да ми бяга по тъча… Но затова пък, от време на време тя идва при мен, за да ме интервюира по някой урок, който не е  разбрала.

Този път музикалното оформление е с малко по-различна цел. Каня ви на танц, който задължително трябва да владеете преди още да сте влезли във висшето общество:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет and tagged . Bookmark the permalink.

16 Responses to Моите интервюта – продължение

  1. Homo faber says:

    Ха ха ха, всичко добре на 6, но всеки втори, който познавам, пък и други пишещи за това и онова, все проблем с изпита по история на БКП…:)! Проблемът е друг май и ти, омайни друже го загатна…;)!!!
    И музикалното оформление….

    • Homoerect says:

      Фабер, ще ми подскажеш ли какъв е проблемът, че тази сутрин все още не съм влязъл в час… 🙂

      • Homo faber says:

        Еректусе, удари един “Арманяк”, ама нали май го свърши, тогиз 300 драма от социалната скоросмъртница, дето я продават у хоремага във ваше село, па може и да влезеш в час…;)!

        • Homoerect says:

          Фабер, дължиш ми отговор на 2 предишни мои запитвания… Не е ли още твърде рано за подобни напитки? 🙂

          • Homo faber says:

            Еректусе, па клин – клин избива… и влизаш в час…:)!
            А за рано, що пък…добри напитки с добро мезе и добри другари-майстори в хортуването, нема лошо, друже…:)!

          • Homoerect says:

            Ще взема да ти се доверя. Признавам те за по-голем специалист в тази област! 🙂

  2. Homo faber says:

    П.П… я да те интервюрирам. Дай отговор, другарката Брадинска хващаше ли окото все пак, малце…:)

    • Homoerect says:

      Абе, тогава ми изглеждаше като бабичка, но сега като се замисля, не е била за изпускане… Нали знаеш оня виц, дето отишъл един пред Райските порти, но Свети Петър го отпратил към пъкъла, защото не му достигала една бройка – куца жена, на която бил отказал… 🙂

      • Homo faber says:

        Така си и помислих, другото око е гледало, ама ти комсомолец…;)

  3. Homo faber says:

    Хайде холан,…ти си винаги по-голям специалист – повече католик и от папата…;)!

  4. Juliapulia says:

    Пък мен не са ме интервюирали по темите, които ти пропускаш и не знам какаво е. И на бригади не съм ходила, пък все весели истории слушам за тях 🙂

  5. генек says:

    Че какво му има на история на БКП? Описал съм го в “Три шишета в машината на времето”.
    А ти почвай да пишеш авто – био – графия…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s