Музикален петък – XLIX

Любимата рубрика на (по)читателите на музиката, танците и хумора в моя блог! Още малко и ще ги закръглим предаванията на 50, което си е своеобразен рекорд!

Преди малко, получих от Брат Пит, пардон – Брат Аман следния Urgent message: Поради отдавна запланувано мое турне като състезател в международен шахматен турнир, ще бъда възпрепятстван през следващите няколко дни да участвам в качеството ми на дисководещ във вашето предаване. Желая на всички успех в това начинание!” Друго си е когато те предупредят своевременно. Явно заплахата за дисциплинарно уволнение е подействала… 🙂

Нещо без предисловие:

Млада адвокатка пледира, в защита на подсъдимия, опитвайки се да убеди осемдесет годишния съдия в невинността му. Приключва речта си:
– И сега, господин съдия, моля, при произнасяне присъдата на клиента ми, да имате предвид и двете ми магистратури (като посочва бюста си), както и изключително дългият ми опит в наказателни дела (сочейки дължината на бедрото си).
Възрастният и късоглед съдия я погледнал из под огромните си лупи и многозначително й отговорил:
– Мила колежке, за съжаление нито двете ви магистратури, нито дългият ви опит могат да повлияят на стария член от закона с висящ параграф…

Вместо музика – мизансцен на съвременна епична битка:

Сетих се, че на 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители! Поздравявам всички българи у нас и в чужбина с песента “Стани, стани юнак балкански”:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Анекдоти и вицове, Музика and tagged , . Bookmark the permalink.

13 Responses to Музикален петък – XLIX

  1. Homo faber says:

  2. Homo faber says:

    СОЙКАТА И КОСЪТ

    В гората зарад сойката и коса
    сред птиците избухна бурен спор.
    Не можеха да разрешат въпроса
    кой пее по-добре. Цял птичи хор
    се вмесил бе. Едни твърдяха, че
    брат Косьо има глас като звънче;
    но сойката все пак го надминава
    по мощност на гласа. Щом викне тя
    от някой клон в зелената дъбрава,
    се сепват мигом птички и цветя.
    А други казваха съвсем обратно,
    че сойката е — вярно — с глас голям,
    но може ли изобщо звънче златно
    да се сравнява с хлопка? То е срам!
    Най-сетне след безплодни разправии
    решиха неумелите съдии
    да питат славея. Той бе мъдрец
    и тачен като всепризнат певец.
    Засуети се сойката лукава
    премяната си почна да оправя.
    Качулката си вдигна нанагоре,
    почисти гордо сините перца,
    кафява гръд широко тя разтвори,
    за да подкупи вещите лица.
    Бе сигурна във своите успехи
    не само зарад чудните си дрехи,
    но и затуй, че вземала бе тя
    от свраката уроци пролетта.
    Уверена пред славея застана
    и песен дива някаква подхвана.
    То беше крясък, гракане и вой…
    Но славеят я слушаше с търпение.
    “Достатъчно!” — най-сетне каза той.
    “Сега да чуем Косьовото пение!”
    Във свойто скромно черно облекло
    изправи се брат Косьо, взе да пее.
    Звук сладък рони. Малкото тело
    от песента му цяло се люлее!
    Ту нежно той се моли, ту за миг
    се вслушва как потокът му приглася,
    ту пак откъсва от сърцето вик,
    ту във забрава нейде се унася,
    благодари със нежен, топъл глас
    за слънцето, изгряло над света,
    и в изблик на почуда и захлас
    възпява ласките на пролетта!…
    Сърничките в смълчаната дъбрава
    заслушали се, спряха да пасат.
    От птиченцата никое не шава.
    Дори листенцата не шумолят…
    Когато косът свърши, отмалял,
    с плах поглед публиката си обгърна.
    А славеят, в доволство просиял,
    към сойката с тез думи се обърна:
    “Ти, сойке, си безспорна хубавица,
    но външността не прави те певец.
    А косът е, макар и скромна птица,
    в гората сред певците първенец…”

    Така завършила би тази басня
    за хората някой минал век.
    Но в нашата съвременност прекрасна
    не тъй постъпва новият човек.

    На сойката — кокетка път се дава!
    Преценките съвсем са други тук.
    Талантът пренебрегнат изостава,
    а топлото место заема друг. 1974 г.

  3. Juliapulia says:

    За днес моят поздрав е този

    • Homoerect says:

      Благодаря, Джули! Приеми от мен хиляда въздушни целувки и една песен – персонален поздрав към теб:

      • Juliapulia says:

        Оооо много благодаря, обичам тази песен!

        • Homoerect says:

          Ако бях музикант, специално за теб щях да композирам една песен, но засега ще трябва да се задоволиш само с тази… 🙂

  4. Homoerect says:

    Има едни дами за рубежом, които може би ги е срам да се нарекат българки… Затова не ми отвръщат на музикалния поздрав. 🙂

  5. Светла Павлова says:

    Някои от дамите сменят местообитанието си. Ще те поздравяват като включат компа наново.
    Ще пратя снимки 😉 .

  6. Kurt says:

    Голям зор докато го пусна. Тук добавям нещото преди клипа:

    Не пускам виц, защото днес съм скапан емоционално. Не ставам за будител – не успях да убедя моите шефове, че е по-печелившо да се стремиш към справедливостта, отколкото да се съобразяваш с чиновническия произвол на някакви простаци.

    Поздрав към будителите (не е прав генек, че в днешно време те нямат място):

    • Homoerect says:

      Благодаря, Курт! Подкрепям те за думите ти по адрес на Генек. Все пак, опитай и ти да се представиш като будител… дори само един човек да събудиш, пак е файда! 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s