Шест причини да не бъдем приятели с децата си

Попаднах на една статия от гръцката психоложка и педагог Елени Хадиараку, която ме накара да се замисля. Не си правя никакви илюзии, че в шест точки може да се изчерпи темата за възпитанието на децата ни, но все пак, смятам, че си заслужава да я прочетете. Ето и нейните препоръки:

Истината е, че ако ние отглеждаме нашите деца като приятели, всичко ще бъде много по-лесно за нас. Но (за съжаление и за щастие) ролята на родителя е много по-сложна. Децата освен от приятелско отношение се нуждаят от определяне на граници, дисциплина и ръководство. Освен всичко това, те трябва да бъдат държани на известна дистанция от родителите си, особено в периода не техния растеж.

Ролята на родителите е да възпитават децата си, да ги учат и да ги коригират, когато те правят грешки. Така че, ако в самото начало приемат ролята ви на приятел, почти невъзможно е да наложите ограничения или да бъдете в състояние да ги убедите в необходимостта от дисциплина.

1. Ако се държим като приятели

Това е все едно да им кажем, че те са равни на нас и имат същите права. Някои родители се отнасят към своите деца приятелски, защото те искат другите да мислят, че са готини родители. Други, отново често срещано явление са толкова изтощени от натоварения график, което не им позволява да водят каквито и да е разговори с тях. Така че, приемат ролята на приятел, в която роля се чувстват много по-малко натоварени и по-спокойни. Въпреки това, този навик с течение на времето води до катастрофални последствия за детето, отчасти защото го обърква и създава впечатлението у него, че може да прави каквото си иска .

2. Възрастните приятели обменят тайни помежду си

Приятелите доверяват един на друг своите проблеми, тайни между възрастни и си казват всичко. Но детето не може да “чуе” всичко. Всички родители правят или казват неща, които може да ги изложат пред детето и ако това стане достояние на същото, то може да загуби уважението си към тях.

3. Приятелите споделят проблемите си

Би било по-добре да не го правим. Когато споделяме нашия проблем пред дете, то се чувства отговорно по някакъв начин. И това едва ли е справедливо. Децата не могат да играят ролята на утешител. И ще бъде много манипулативно от наша страна, ако го накараме да „играе” някаква роля. Това не означава, че не бива да се говори за проблемите, които могат да съществуват в рамките на дома. Но всичко това трябва да го правим с чиста и ясна мисъл и без лошо настроение!

4 . Приятелството с нашите деца и партньора до нас

Може да повлияе на отношенията ни с нашите партньори. Когато единият родител е заменил ролята си с тази на приятел, а другият е “нормален “, автоматически това дете застава на страната на приятеля. Този, който е добър с него, не го кара да върши нищо досадно и му предоставя абсолютна свобода. Тогава „нормалният” родител отива в периферията на семейството. И разбира се това го кара да се чувства пренебрегнат и най-вече онеправдан. И тогава връзката в брачната двойка започва да се разпада.

5 . Приятелите никога не се разделят!

Да, приятелството е връзка за цял живот, както връзката, която има всеки родител с детето. Въпреки това, тъй като децата растат,  трябва да ги научим да живеят далеч от нас. И да го направим колкото е възможно по-безболезнено. Ако освен като към родители, децата ни продължават да изпитват силна привързаност към нас, то тогава това разделяне става още по-трудно.

6 . Ако родителят е приятел, тогава кой ще бъде родител?

Децата имат нужда от интимност с родителите си. Могат да споделят своите желания , страхове, чувства и всичко онова, което е важно в техния  микрокосмос. Те трябва да усещат пред себе си един родител, който не е студен или безразличен и не общува с тях само със забрани или така наречените “проповеди “. Въпреки това, не можем да кажем, че е полезно за децата да бъдат приятели с родителите си, поне не в тесния смисъл на думата. Едно такова объркване на ролите, може да доведе до дестабилизиране на детето и да го превърне в твърде неуверено. Децата трябва да знаят докъде им е позволено от родителите. Дори тяхната реакция да изглежда на повърхността като несъгласие срещу някоя забрана, по същество те я възприемат като грижа за тях. Така определена тази рамка на поведение, съчетана с любов и внимание е най-добрият начин да се отгледа дете .

И накрая, не забравяйте: децата се нуждаят от родители, приятели си имат.

***

В началото на моята педагогическа практика, макар и чисто интуитивно, прилагах подобна методика по отношение на моите деца и мисля, че не сбърках.

Само за сравнение ще ви кажа, че съм наблюдавал много гръцки деца и съвсем отговорно мога да заявя, че тяхното възпитание е коренно различно от това на нашите деца. Преди всичко, те изпитват огромен респект към своите родители и не си позволяват волности и лигавене, каквито съм наблюдавал в някои български семейства. Разбира се, гърците отглеждат с огромна любов техните деца, но още в най-ранна възраст им е закодирано какво могат и какво не могат да правят. Не съм чул някое гърче да страда от комплекс за малоценност.

Надявам се настоящото четиво да бъде полезно за всички майки и бащи, баби и дядовци или ако са наясно по въпроса, поне да направят сравнение с техните  педагогически методи на възпитание.

За награда, че изчетохте докрай всичко това, ще ви пусна една детска песен:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in По света, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

45 Responses to Шест причини да не бъдем приятели с децата си

  1. генек says:

    Именно – приятели се избират, родители са нужни…А напоследък ги няма. Заети. Плащат за отсъствието си с – “И какво искаш сега?”, после плащат исканото…И, според тях, проблемът е решен. Платили са си родителския дълг…
    Утре ще го пусна и при мен…

  2. Homoerect says:

    Дааа, Генек! Въпреки, че ти не признаваш психологията за наука, но тя ражда своите горчиви и сладки плодове. Констатирам и още нещо – при едно и също възпитание на внучката, както и на нейната майка, резултатите са различни. Вярно, че не би могло да се създаде идеална среда, при която да действат постоянни фактори, но има огромно значение дали си родител или прародител. Към мен детето се държи много по-фриволно, в сравнение с поведението й към нейната майка и баща. Тук оказва силно влияние и ролята на бабата, която поради факта, че разполага с повече свободно време от преди, угажда повече на своята внучка. Нали сте чули за майчината любов, която убива?
    Преди време отказах да изпълня един каприз на същата и я отрязах. Но децата безпогрешно усещат къде е слабата брънка и къде се къса. В резултат на което, майка й остана без мобилен телефон! 🙂

  3. aman11be says:

    Добро утро на всички!
    За мен универсални рецепти няма. В дадения случай – също. Към всяка от точките има достатъчно много “за” и “против”, за да ги приема безкритично. Навремето единият ми дядо казваше “Дете се гали само докато спи.” Не си спомням да съм изпитвал по-голям респект към него, отколкото към баба си. Според мен детето трябва първо да усеща обичта на родителите си и че е член на една общност (семейството) със съответните права и задължения. Тези права и задължения се променят с промяната на възрастта. И отношението към него и промяната на правата и задълженията трябва да става на базата на принципи, които не се променят с времето. Моите наблюдения говорят, че детето се обърква повече от липсата на постоянно действащи принципи в отношенията с родителите, отколкото от “приятелството”. В края на краищата една от основните цели на възпитанието би трябвало да бъде изграждането на свободна личност със собствено мнение и смелостта да го отстоява, а не на психически смачкан човек, приел от рано, че не е равен на другите.

    • Homoerect says:

      Амане, абе тоя твой дедо да не е същият като този на Генек? 🙂

      • aman11be says:

        Едва ли. Този мой дядо в много отношения беше голям ръб, но аз и такъв си го обичах и уважавах. 🙂

        • Homoerect says:

          Щастливец си ти, Аман! Единият ми дядо е починал преди да се родя, а другият също твърде рано се е споминал и почти нямам спомени за него…

          • aman11be says:

            Не се оплаквам. Кой каквото и да приказва за миналото, но аз с чиста съвест мога да кажа, че имах щастливо детство. Не охолно, но щастливо. 🙂

          • Homoerect says:

            И аз не се оплаквам… Въпреки, че детството ми беше мизерно от гледна точка на материални блага. Като представител на едно от първите следвоенни поколения, средата ми бе запълнена от гаврошовци. Все едно някой в някое туземно племе да се оплаква, че нещо му липсва, освен храна…

  4. генек says:

    А ти в средата само семейството ли включваш? Та я създаваш?
    Но средата е обществото, държавата, светът…Тях не можеш да създадеш по свое разбиране. А те се променят. И невинаги към по-добро…

    • Homoerect says:

      Естествено, че не е само семейството формиращ фактор. Но има голямо значение каква най-голяма част от деня прекарва детето с кого…

    • aman11be says:

      Ако въпросът е към мен, не, не включвам само семейството. Но конкретната тема е семейството и отношенията между родители и деца. А пък ако включим и въздействието на изброените от теб други фактори на средата, тезата на г-жа Хадиараку съвсем ще се спихне.

      • Homoerect says:

        Въпросът е към всички нас! Не си спомням точно кои бяха измислили тази рецепта: “От 1 до 7 години се отнасяш към детето си като към цар, от 8 до 18 като към слуга и от 19 нагоре като към приятел”. Мисля, че японците така възпитават своите деца… Поправете ме за неточностите.

  5. Тракиец says:

    Истината както винаги е по средата. Арабите имат правило което гласи. До 7 години се отнасяй към детето си като цар, от 7 до 18 като роб, а след тази възраст като приятел. Не зная дали са прави, но в техните държави цари здрав морал и уважение към по-възрастните.
    Без да пресилваме първите две състояния, считам, че би могло да се приложи и в нашата действителност.

    • Homoerect says:

      Тракиец, сигурен ли си, че арапите първи са приложили този метод? Само питам, не се заяждам.
      И един въпрос от по-интимен характер: Ти твоята щерка по кой метод си я възпитавал? 🙂

  6. Графът says:

    Не ми хареса статията. Едностранчива е. Изобщо няма и мисъл за децата като участници в процеса на възпитанието. Топки глина, от които трябва да направим нещо. Но и от всяка глина не става всичко, майсторлък трябва за да извлечеш максималното от заложеното в нея.
    Дилема: или приятел, или родител. Свързано с възможността за налагане на забрани.
    Извинете ме, но това ми звучи твърде…хайде, ще се въздържа.
    „За раждане, раждаме се. Ама не такива или онакива, ами заредени с всичко необходимо от Природата за осъществяване на процеса „живот”: раждане -> усвояване на постигнатото в еволюцията -> възпроизвеждане -> предаване на знанията. В номенклатурата на инстинкта забраната не е „забранена”, но е по-скоро второстепенен спомагателен елемент за по-бързо „усвояване на постигнатото”.
    Тъй е в живия свят.
    И при нас, хората, е така, ама малко по-иначе…
    Бързо сме усетили, че обучението – възпитанието, образованието, накратко, предаване на знанията – става с много по-малко усилия от наша страна ако вземем на въоръжение забраната. И в резултат забраната под най-различни форми ни „управлява” през целия ни живот. От първата минута на раждането до последната минута на живота!
    – Раждаш се тихо, кротко, и тъкмо да се протегнеш нашироко – пляс по дупето за да заплачеш! Забранено е да мълчиш, защото ония, големите, не могат да познаят жив ли си. А и тях са ги пляскали…
    – Огладняваш (ожадняваш) ама не! Сега не може, не е дошъл определения час!
    – И така през милион и една забрани от най-различен вид и характер докато стигнеш до забраната да умираш. (През септември 2000 г. разположеното на Френската Ривиера градче Ле Лаванду забранява на жителите си да умират без предварителна резервация в градското гробище. Абсурдната ситуация възникнала, след като гробището се препълнило, а природозащитници се разбунтували срещу строежа на ново.)“
    Това е цитат от моя стара публикация „Забраната – омразната любимка“ http://vascont.wordpress.com/2012/05/31/zabrana/#more-2616

    • Homoerect says:

      Графе, аз точно затова съм я публикувал тази статия – за да не ти се хареса! 🙂
      Иначе, ако трябва да бъда сериозен, има резон в твоите възгледи за възпитанието.
      Благодаря ти!

  7. Светла Павлова says:

    Ще разрешите ли едно женско включване по така засегнатите теми в статията и диалозите след нея?
    Първо по зададената тема: големият проблем май на всеки родител е, че иска задължително да моделира децата си по свой образ и подобие. И забравя, че макар и предал част от гените си на отрочето, то все пак си има своите характерови и генетични индивидуалности. Домашното възпитание няма как да не е съобразено и с действителността извън дома и семейството. В противен случай рискуваме да си отгледаме едно стайно цвете ( не по Сидеров), абсолютно неспособно на по-късен етап да контролира собствения си живот. С две думи – родителят трябва да усеща момента – кога да постъпва като приятел и кога като родител.
    Сега по отношение на забраните – за съжаление ( а и за щастие!) няма как да минем без тях. Просто защото в човешкото общество нямаме право да забравяме, че на всеки правата се простират до там, където започват правата на другия.
    Искам да питам Тракиеца в коя арабска държава цари здрав морал и уважение към възрастните.

    • Homoerect says:

      Благодаря, Светле! Солидаризирам се напълно с твоите аргументи!
      Графе, полетяха камъни и към твоята градина! 🙂

    • Тракиец says:

      Във всяка, Светла! Ако не си съгласна посочи пример и защо?

      • Homoerect says:

        Тракиец, ти в колко арабски страни си бил?! 🙂

      • Светла Павлова says:

        Тракиец, от лични впечатления ли твърдиш, че в арабския свят цари здрав морал?
        Питам, защото аз не мога да приема, че можеш да възпиташ здрав морал и уважение към възрастните в държави, в които мъжете водят жените си на публични места вързани с каишка през врата и гледащи света през гъста мрежа пред лицето. Или държава, в която убиват с камъни, но дори и в това убийство има разделение между мъжете и жените, защото заравят мъжете в земята, но им оставят ръцете свободни, а жената я заравят така, че дори и с ръка не може да се предпази от камъните. Иначе ако успееш да се освободиш, ще живееш. Няма съмнение, че така се възпитава здрав морал и уважение. Много възпитателно, няма що – и за момчетата, и за момичетата. А пък най-възпитателното е, че собственият ти баща или брат имат право да те осъдят на смърт, просто защото са мъже.

        • Homoerect says:

          Светле, днес направо си убийствено жестока!!! Моите поздравления! 🙂

        • Тракиец says:

          Мила ми Светле, споделям твоят гибелен гняв, но не бъркай арабите с Афганистан, Пакистан, Иран и много други страни. В арабския свят, жената господства в дома, но не и извън него.Разбира се всяко правило има изключение, но такава е традицията. Имам приятел сириец, лекар в България с когото дълго съм разисквал тази и подобни теми. Не абсолютизирам тяхното възпитание, но съм общувал с много мюсюлмани /на Балканите/ и ми направи силно впечатление патриархалния им бит и произтичащите от него семейни отношения.

          • Homoerect says:

            Дано да се е наобядвала Светлето, та да ти отговори… 🙂

          • Светла Павлова says:

            И моята цел не беше да абсолютизирам арабския свят, давайки точно тези примери. Но фактът си е факт – и изобщо не е възпитателен. Не и в смисъла, който дискутиращите тук влагаме. Що се отнася до патриархалния бит и произтичащите от него семейни отношения, разбирам те много добре. Явно болшинството участници тук сме горе-долу на една възраст. Но аз не съм много склонна вече да поставям патриархалния бит и дух, за които говориш, на пиедестал. Моето мнение е, че моралът и възпитанието могат да се базират на традициите, но само до известна степен. Не бива да забравяме, че поколенията се променят във времето – и като дух, и като бит. И като дете, и в по-късна възраст, много ме е дразнило да чуя как “… днешните млади за нищо не стават, пък ние едно време ехеее…” Хайде, холан, всеки си има поколенческите трески за дялане, никой не е идеален. Та, идеята ми е – трябва да сме внимателни с индоктринацията, наречена морал, възпитание, традиция и бит.

          • Homoerect says:

            И тука те подкрепям, Светле!
            П.П. В залисията съм пропуснал да отбележа, че в тепавицата се навъртяха над 12 000 публикации. Не успях да разбера кой е ударил джакпота… Така или иначе, предоставям на теб правото първа да ме поздравиш. 🙂

  8. rusalka2013 says:

    Ще си позволя да не се съглася с част от изказаните по-горе мнения. Според мен статията не акцентира върху възпитанието, а върху различните роли на родителя и детето и необходимостта те да не се смесват. Най-вероятно объркването идва от това, че цитираните 6 точки са само част от по-голям материал. 🙂

  9. rusalka2013 says:

    Що се отнася до забраните, смятам, че са “необходимото зло”. Дете, на което не е забранено да тича свободно по улицата, едва ли ще има втори шанс да прояви свобода на волята.

  10. Homo faber says:

    Вижте едно малко дете как гледа на света, как се смее, как реагира. От децата трябва да се учим.Те имат най-правилни реакции и поведение в живота. И вече ролята на родителите, на възрастните, на хората с богат житейски опит да коригират…

    • Homoerect says:

      Фабер, ти говориш за първични реакции на ниво инстинкти! Наблюдавай животните и виж как те постъпват спрямо малките си.
      П.П. Все още не си ни казал колко деца имаш и можеш ли да съставиш от тях един волейболен отбор… 🙂

  11. Homo faber says:

    Еректусе, да за инстинктите! Ето един прост пример – стачкуващи студенти… И възрастните да им обяснят, че ги използват и, че не е добре за тях. Така и за всичко друго…:)

    • Homoerect says:

      Да, примерът ти, Фабер е добър!
      Но да ти кажа искрено и лично, става ми неприятно, че се криеш като мишка и не желаеш да подадеш никаква информация относно твоята загадъчна личност. Не говори добре за теб, освен ако не се срамуваш от децата си…

  12. Светла Павлова says:

    Не само те поздравявам, но и бих те прегърнала, ако можех.
    П.П. Вчера ти изпратих три снимки в пощата, но нищо не ми казваш…

    • Homoerect says:

      Оооо, благодаря ти! Припкам да отворя пощата си…
      Готви се след малко (as usually at 00:05) за поредната нова серия тепавичарски вести. Този път няма да е съвсем политизирана. 🙂

  13. Светла Павлова says:

    Благодаря!

  14. Homoerect says:

    С изричното позволение на една рядко посещаваща ме приятелка, представям ви нейното мнение по въпроса за детското възпитание:
    Обратната страна на майчината любов

  15. Virginie says:

    Ще те коригирам, чичо Омбре: това не е моето мнение, а споделена статия от руски сайт, която намирам за интересна. Но че майчината любов има и “обратна страна” съм съгласна. И харесвам метафоричните послания, които провокират към размисъл, имам предвид фотографиите в случая. И аз съм майка, като в същото време съм и дете на своята майка, която пък е дете на нейната майка и виждам, че моделите на общуване между майката и детето (и отношенията в семейството въобще) се повтарят в поколенията. Понякога се случва майки, които са имали твърде строги майки, да изпаднат в другата крайност – стават прекалено либерални към децата си, стават им приятели, както ти казваш в твоята статия, но и двата модела, според мен, водят до лоши последици за детето. Всяка крайност води до лоши последици. Балансът е разковничето, но честно казано не знам дали той е възможен на практика…Поради наследството, което носим в себе си от нашите предци и възпитатели и поради неустойчивата среда, в която живеем.
    Иначе, аз се отбивам най-редовно в тепавицата, но много рядко имам време да се включа в дискусиите, които винаги са интересни:) Поздрави!

    • Homoerect says:

      Отново ти благодаря, Виржини! Стига ми тая награда, че се отбиваш често в Тепавицата! 🙂

  16. Pingback: Тема с продължение | Нюанси

  17. Колко трудни са днешните деца! Работя ката преподавател по пиано, майка съм и имам толкова много печални наблюдения, почти до отчаяние. Средата винаги е била фактор във възпитанието, но сега прерастна до основен. Новото хилядолетие е толкова упадъчно, че когато зарея поглед в процесите и явленията, започвам да не виждам никакво бъдеще.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s