Необяснима любов

Вероятно, четейки по-долните редове, мнозина от вас няма да ме разберат. Е, какво пък, дори и само внуците на моите внуци да ги прочетат и ме приемат такъв, какъвто съм бил, пак си заслужава да топна перото в мастилницата.

Откакто се помня, винаги съм бил екстраверт. През целия си живот съм гледал на света и на населяващите го хора като на мои братя и сестри. Отнасял съм се с чувство на уважение и любов към всички, независимо от тяхната раса, пол, вероизповедание и политически пристрастия. Чувството на злоба и завист ми е непознато, дори на никого не съм се сърдил. Минавало ми е на мига, в който някой е изрекъл обидни думи по мой адрес, или ми е сторил някакво зло. Винаги съм  се ръководил от максимата, че който таи омраза погрознява и по-млад умира. Всъщност, има едно нещо, което мразя – мразя цинизмите и вулгарния език. Мисля, че Всевишният би ме подкрепил за тази моя нетолерантност. Поне на мен не ми е известно да имам  отявлени, смъртни врагове. Какво да се прави, не съм Господ, та всички да ме обичат. Но дори и да бях, според различните религии, Той не олицетворява върховния ни идеал еднозначно.

Ще ми се, вместо оправдание и извинение, да разкажа надълго и нашироко за себе си, но предполагам, че каквото и да напиша нищо ново няма да ви кажа, защото голяма част от вас по същия начин мислят и гледат на живота. Без дори да си го признаят публично, то просто е скътано в сърцата им.

Стигам до основния въпрос, който ме терзае. Как така се случи, че в днешна България всеки от красивата ни малка страна застана срещу всекиго, в най-добрия случай една група хора срещу друга. Такова нещо не е било и през най-мрачните години на изпитания в нашата хилядолетна история. Възможно ли е единствено на Мамона да слугуваме и от това да се определят нашите интереси и поведение, с това ли се изчерпва нашата ценностна система? Не е ли по-добре всички заедно да си помогнем, вместо всеки да се спасява поединично?  Или казано метафорично – да режем клона на който всички седим? Естествено, който се е провинил, заслужава да получи най-тежкото наказание, когато бъде доказана пред Темида неговата вина. Да не забравяме, че по презумпция всички сме невиновни до доказване на противното!

Какво ли не измислиха типинг-пойнтерите и другите платени манипулатори: млади срещу стари, умни срещу глупави, красиви срещу грозни, богати срещу бедни, бивши срещу настоящи, с две думи „анти” срещу „про”. И даваме ли си сметка докъде ще я докараме и докога може да продължи това безумие? За разлика от много други теоретици и апологети на „чистата идея” и „новия морал”, предлагам да седнем около кръглата маса и да преценим точка по точка какво ни разделя и какво ни обединява – до постигането на приемлив консенсус и за двете страни. Само по този път можем да се измъкнем от тресавището с воденичен камък на шията, в което всички сме попаднали и продължаваме да затъваме.

Без да се правя на месия, готов съм да седна и да разговарям с всекиго поотделно, който не споделя моите възгледи, при едно единствено условие – да се държим като културни и цивилизовани граждани, спазвайки взаимно уважение един към друг.

Мечтата ми е да видя една обединена България и проспериращ народ, който вместо да продължава да се топи непрекъснато като пролетен сняг, да започне да се възражда, с пожеланието всяка българска майка да роди поне три деца, а държавата да създаде подходящи условия за тяхното отглеждане и възпитание. В противен случай ще заемем своето „достойно място” в Третия свят.

Вместо молитва към Бога е следващата ми песен:

Хубав понеделник и успешна работна седмица!