За какъв старт става дума, може би ще разберете утре, ако е рекъл Господ… Молете се и вие за успешен старт! За още по-сигурно, както му викаме ние при подобни случаи на литературен език из шопския край: “Ни пуха, ни пера!”
Само за ваше успокоение, ще кажа, че не възнамерявам да се правя на космонавт. Имах такава мечта, но беше твърде отдавна… Ако трябва да бъда по-конкретен – има-няма половин век!
За да не ви нагарча сутрешното кафе като на Станишко (по мнението на видни герберчета), предлагам ви един виц, близък до темата.
Космонавти, прелитайки над България:
– Какъв любознателен народ – всеки хванал по един ръчен телескоп и изучават небето!
– Лъжете се колега, аз съм бил в България – там така пият, направо от бутилката.
Ако на някого от вас му се прииска да се разходи в открития космос, следващата песен е точно за него:
Tepavica online 
Направо уби всичко детско в мен! Тъкмо реших, че и аз ще познавам един космонавт…. 🙂
Амане, не се отчайвай! Не е ли по-добре аз да се гордея с теб?! 🙂
П.П. В момента довършвам едно послание до Генек. Ще те помоля да вземеш отношение по него, когато го публикува…
Купил съм бира и пуканки, чакам втората част на шоуто. Дядо-лаик 🙂
Предал съм пледоарията си! Очаквам младежът-специалист да я одобри…
П.П. Възпитаните момчета използват фразата: “К чёрту!” 🙂
П.П.П. Остави малко пуканки и за мен! 🙂
Агресията на бойците в днешната схватка е намаляла. Вчерашният ден ни предложи много по-здрава битка 🙂
И давамата сте прави, що се отнася до моето арбитражно мнение. Единственото, което не разбирам и не мога да приема е, че учителят не трябва да бъде педагог. В училище децата трябва да се научат да мислят, не просто да им се натъпчат харддисковете с информация. И ако учителят няма педагогически умения, то остава да се разчита единствено на интелигентността на детето и неговото семейство.
Моето мнение за литературата се преобърна от отрицателно в положително, поради уменията на даскала да обяснява и да ни мотивира да мислим самостоятелно. По друг предмет – математиката – преподавателката с липса на педагогически умения не можа да преобърне положителното ми отношение към предмета, просто защото си имах някакъв вроден афинитет към него. Но значението на педагогическите умения на даскала за мен остава огромно.
В университета е друго – там са важни интелекта и знанията на преподавателя. Но ученето в университета и училището значат коренно различни неща.
Благодаря, Христомире! Уж и двамата с Генек сме прави, но повече накланяш везните в моя полза като арбитър. Ако прибавим мнението и на Daydreamer, съотношението е 3:1 !!!
Ще ми направиш голяма услуга, ако същото мнение споделиш и в блога на Генек на съответната “кавгаджийска” страница…
П.П. Все още очаква одобрение заключителната част на моята пледоария… 🙂
Бай Хомо,
Съжалявам за закъснението, ама си залях клавиатурата и тя отказа да бачка. Сега правя едни умопомрачаващи схеми за писане.
Не смятам да пиша по темата при Генек – той възприема чуждото мнение по темата като лична критика срещу себе си. А това не е така.
Ти гледаш от позицията на родител, който е създал необходимата домашна среда за детето си и прави необходимото за неговото възпитание. Имаш правото да предявяваш претенции пред училището. Генек гледа от позицията на служител в системата, който е достатъчно интелигентен да прецени причините, поради които системата не действа. Една от най-важните със сигурност е семейната среда в повечето семейства. Трите власти също развращават както родителите, така и децата. Никак не е лесно за мислещите учители. Но за немислещите нима не е идеална ситуация?
Твоето семейство не е от мнозинството, за което говори Генек. Затова си прав, твоето семейство не оставя внучката на гардероб, детето ти не е лош материал. Заедно с това, един учител не би могъл да изгради авторитет, след като институцията, която представлява няма авторитет ни пред родителите, ни пред властите.
И най-накрая – важен е погледът на властите върху ролята на училището в обществото. Ти очакваш училището не само да образова, но и да възпитава. Но властите не желаят училището да възпитава, за разлика от едно време. Училището се разглежда само от пригодността на професионалните умения на завършващите. Такива неща като мироглед, отговорно потребление ценностна система не се обсъждат. Ако бях учител, то бих се чувствал крайно безпомощен.
Може още много да се изпише по темата. Тук само маркирам как виждам главните основания за позициите на двама ви.
Ицко, благодаря! Генек си мисли, че само той може да обяснява, а ние не восприимаме…
К чёрту, ама утре като прочетем пледоарията. Впрочем утре е и (музикален) петък….
А ето едно продължение на една от вчерашните теми и подготовка за утрешната музикално-хумористична програма.
Не бойте се, деца! Ще има музикален петък! Може да е само заглавието, но все пак нещо ще има… 🙂
А това е за кръчмата… 🙂
Нема да си правиш ташки, Амане!!! 🙂
Никаква ракета-носител, Еректусе не ще излезе в орбита, направо РТ-2УТТХ Топол М се очаква да се възнесе в пространството след посланието ти, и ще се върти около Тепавицата…:)
Нека се върти културно… :), в рамките на добрия тон, за да възтържествува истината…:)
Фабер, станал си почти като Вера Кочовска!
Обещавам диалогът да се провежда кОлтурно! Заклех се! 🙂
Не, повелителю на водните стихии, Еректус! Не мога и на малкия пръст да стъпя на Вера Кочовска. Аз съм… „човек ковач“ (на инструменти, на щастието си, на съдбата си), „трудещо се човешко същество“…. 🙂
Но, не е ли ковач и учителя, когато едно малко същество, дойде при него в “даскалоливницата”, както дядо Славейков е нарекъл Еленското класно училище, като свещоливница, призвано да лее даскали…:). Но, не само учители и люде със знания, но и хора с ценности е призвано да лее нашето училище. А това е най-важното, кел файда да знае професионално това и онова, а да няма никакви човешки ценности….!!!
Та нема нужда от послание, или схватка…. само се чешат езици и се упражнява риторика…;)
Eто що намерех в нета, потвръждаващо мнението на повечето хора, че учителят трябва да е и педагог: “И двамата – аналитици, любители на неочакваното, търсещи, непозволяващи си да работят само с учебници и „помощна литература”.
За тях на първо място беше прочитането на творбата, а после всякакви работи с нея и около нея.
Което тормозеше зубрачите – налагаше се да мислят…
Пък и проклетият живот е така сложен. Изисква не повторение, а жива реакция, работа с мозъка…
Но – от тях го научих…”.
Признание, какво….че учителят е и педагог…. Та това е!!!
Фабер да те слагам ли и теб в графата на арбитрите, които отсъждат в моя полза? 🙂
Сетих се и за още нещо… Във Франция, ако не ми изневерява паметта, даскал може да бъдеш само до определена възраст (като балерините) 🙂 След това те пенсионират или си търсиш друга работа. Няма ли емпатия между ученик и учител, не ставаш за тая работа!
Еректусе, ползата е за малките и по-големи азбукарчета!!! 🙂
И ти и аз и другите, що сме учили четмо, писмо и висши науки, сме имали полза!!! 🙂
Ползата е за всички, но някои по-късно го осъзнават…
Е, у Францушко, това си е жива дискриминация! До определена възраст да работиш професията даскал…;)
Звучи, като нещо… да имаш право да гласуваш до определена възраст…;)
Има една малка разлика – може да си като Квазимодо, но видът ти не пречи да упражниш правото си на глас! Докато при професията учител трябва поне малко да изглеждаш симпатичен, за да те харесат децата или да имаш огромно обаяние с богата душевност и вътрешна красота… Тази зависимост се наблюдава дори и при артистите.
Нищо не разбрах 🙂 ама чета де
Важното е, че ме четеш, Юлке… 🙂
Препоръчвам на тепавичарите една книжка:
Канада на екс
Благодаря, Паси! Ще бъде прочетена… 🙂
Да не пропуснеш да я препоръчаш и на Генек, щото и той е решил да емигрира при сина си в Канада… 🙂