Въздушна поща

Дойде време да се завърна в Родината. Както пише в детските книжки, хубавите работи свършват бързо. И на хоризонта се появяват други възможности за долче вита. Както викаше баба ми Цона „По малко (сладко от  дюли), за да има за по-дълго време”. Което не ми пречеше често да проверявам какво има в бурканчето и само да му се любувам. Имаше и бучки шекер, а първия шоколад с емблемата на БГА “Балкан” получих на рождения си ден, когато навърших 8 годинки. По-старите си го спомнят тоя знаменит аеро шоколад с дупки като швейцарско сирене, който направо се топеше в устата. Мммм, голяма вкусотия беше. По-късно се появиха и шоколадови бонбони във вид на бутилка с пълнеж от ром. Трябваше да избирам – или баничка, или шоколадовото лакомство. Досещате се кое имаше предимство в моите предпочитания.

На път за Атина пътувах със самолет на Air Malta, с 6 седалки в редичка и доста се кръстих, докато се приземим на летището “Елевтериос Венизелос”. Слава Богу, кацнахме благополучно, въпреки че нямах никакво доверие на малтийските пилоти. По обратния път вчера, поверих своето нежно тяло в ръцете на въздушните асове от Bulgaria Air които показаха несравнимо по-висока класа от малтийските им колеги. Специална благодарност изказвам на командира на самолета г-н Димитров, който не само ме достави цял и невредим на родна земя, но и много мазно ме извози, без да попаднем в нито една въздушна яма. За стюардесите немам думи – усмихнати, любезни и най-убавите на света!

За да не скучая, извадих новата си придобивка – таблет “Samsung” и започнах да пиша настоящото си писмо, което се надявам да го кача и в Тепавицата. В противен случай, считайте, че таблетът ми се е превърнал в черна кутия, от която някой ден и вие ще получите информация.

Ще ви разкажа 2 интересни случки – едната съвсем пресна, а другата с давност повече от 30 години.

Мразя да се блъскам сред множество от хора и обикновено се редя последен на опашката. Изчаках всички пасажери да се чекират и естествено последен се качих в автобуса, който да ни отведе до самолета. Точно до входа на автобуса, една мадама си беше опънала краката и разговаряше по мобилния си телефон на гръцки език. Без да й прави никакво впечатление, че правостоящите пасажери стояхме на един крак. Понечих да й направя тънък намек и поставих пътната си чанта върху краката й. Въобще не реагира и продължи да разговаря с гаджето си. Не се стърпях и изпсувах на глас, смятайки че никой няма да ме разбере. Оказа се, че до мен е една българка, която съчувствено ме погледна и каза ” Оставете я, повечето гърци са точно такива като нея! Техните деца се възпитават в дух на изключителен егоизъм, сякаш само те са на този свят”.  Нямаше какво да добавя, защото съвпадаше напълно и с някои мои впечатления. Такова нахалство, безочие и липса на възпитание не се среща у много народи.

Другият случай е също показателен. Пътувах по маршрута Атина-София в служебна командировка и бях леко напрегнат от предстоящата среща с началниците ми. В самолета до мен се настани една лелка гъркиня, която се оказа доста словоохотлива и не ме остави през целия полет на спокойствие. Разказа ми почти цялото си житие-битие и колко била щастлива с двете си внучета. Съпругът й бил голям предприемач в Швейцария и изкарвал доста пари. Малко преди да кацнем, обърна се към мен с думите: „Господине, виждам, че не докоснахте шоколада, който ви поднесе стюардесата. Ако няма да го ядете, ще ми го дадете ли, за да го занеса на внучетата?” Направо щях да падна от изумление. Мисля си, че ние българите колкото и да сме бедни, повечето от нас ще  запазят достойнството си и няма да поискат подобна милостиня. Разни хора, разни идеали…!

И тоя път ми се размина и кацнахме на Терминал 2!

По тоя случай е следващата песен:

All rights reserved

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in По света, У нас, Good news and tagged , . Bookmark the permalink.

32 Responses to Въздушна поща

  1. Homo faber says:

    Ха ха ха ааааааа, ти кво си мислиш Панте…, пардон Еректус пътник???
    Те чорбаджиите, са си такива…пестят ората, колкото повече имат, толкова повече се стискат, не харчат … :).
    Примери бол, кой живее в гарсониерка, кой износва дрехите на прабаба си и обувките прадедо си от битката при Вердюн и т.н. …. 😉
    Пестят хората, не се като тебе широки пръсти да се развозваш насам натам по белио свет… 🙂
    Следва …Канада… 😉

    • Homoerect says:

      Фабер, всеки се простира според чергата си! Знам габаритите на моята и никога не излизам извън очертанията й… 🙂

      • Homo faber says:

        Сигурно е така Еруктус, некои пенционери, както казваш за събратята си с една черга, други с дузина персийски килими… 😉

        • Homoerect says:

          Кой за квото е учил. От опит знам, че техническият персонал винаги е бил по-добре в материален план от квалифицирания такъв.

      • Homo faber says:

        Тоже, нема да се възмущаваш от поведението на еладската чорбаджийка… и тя си знае чергаjd има…. що да правиу пък и разходи за шоколад, извън нея… 🙂

        • Homoerect says:

          Фабер, ще успееш ли някога да събереш мислите си в един коментар? Или ти първо пишеш, а после мислиш…?

          • Homo faber says:

            Еректусе, ние сме океан от мисли…:)

          • Homoerect says:

            Па, земи тогиз да издигнеш една язовирна стена, белким не се плискат вълните навсекъде…

          • Homo faber says:

            Не се коси, синдрофе… иде световния поток, дето ще ни залее…!!!

          • Homoerect says:

            Мене не ме мисли… поръчал съм си вече една мини подводница. На първо време може да отида на гости на Генек, който е притежател на яхта.

  2. Светла Павлова says:

    Приятелю мой, аз ти предлагам първо да видим нас си, пък после да одумваме другите народи. Подобна на първата ти случка съм имала и аз в градския транспорт във Варна – наглото добиче беше преметнало крак връз крак с ясното съзнание, че цапа дрехите на преминаващите край него пътници с обувките си, освен това свиваше пътеката.
    Имам подобна и на втората ти случка, само че в Испания. Един колега събираше неразпечатани пакетчета с пластмасови прибори за хранене, за да си ги занесе в България.
    Няма и десет дни, откакто съм си дошла и вчера налетях на три неправилно паркирани коли, а за щъкащите където им падне пешеходци няма смисъл да споменавам. В закрития паркинг на “Кауфланд”, при наполовина празни места за паркиране, един културен българин оставил колата си на лентата за движение, и то така, че пречеше на завиващите коли.
    Хич не сме стока и ние, Омбре.

    • Homoerect says:

      Приятелко моя,
      Въобще не твърдя, че ние българите сме много по-свет, ама пък чак такива простаци не сме! Но за да бъда обективенв, ще разкажа още една случка, когато наех такси на аерогарата, за да се прибера у дома. Попаднах на един шофьор на такси, на годинките на една от дъщерите ми, който се държеше като абсолютен Петкан. От горчив опит знам, че първо трябва да попитам колко приблизително ще струва удоволствието ми да ме извози до желаната точка. При положение че на отиване за същия маршрут, при много по-натоварен трафик платих 14 лева, отговори ми, че сметката ще е около 18-20 лева. Нейсе съгласих се… Броячът отсече 17 лева. Дадох му 1 лев бакшиш, но явно остана неудовлетворен, при което въобще не си направи труда да слезе от колата и да ми подаде куфара от багажника. Наложи се сам да го отворя и да се самообслужа. Па на всичко отгоре го и затворих, за което после много съжалих. Бакшиши…!

  3. Homo faber says:

    Нема защо да градим стени, то цунамито що се задава за людете преодолява всичко пред себе си… 🙂

    • Homo faber says:

      Ма и на яхтата, без бакшиши нема да ти се размине…:)

    • Homoerect says:

      И ти ли като Доган си завършил хидроинженерство?

      • Homo faber says:

        Не съм синдрофе. Баш хидроинженеритете са далече…един при приятелката ти зад големата вода, другия е сред големите снегове на изток!!!

        • Homoerect says:

          Знам го твоя девиз: “Учение през целия живот!” Може и тапия за хидроинженер да изкараш… 🙂

          • Homo faber says:

            Благодаря! Други са капацитетите, други са хабилитираните и заслужили хидроинженери, казах ти ги… 🙂

          • Homoerect says:

            Никога не е късно да станеш и ти за резил!!! 🙂

  4. Homoerect says:

    Амане, ти съвсем по късата процедура взе да го даваш – само с лайкове… Ще ти подам един жокер – днес има рожден ден Тракиеца! Готви се и ти след два дена да почерпиш! 🙂

  5. генек says:

    Нека говорим за отделни хора, а не за народи /циганското племе подминавам, то е още в първобитен вид/.
    А иначе – гледай “Новият политик” и ще видиш как и англичаните имат свой си бай Ганьо…
    Впрочем, много двусмислен е изразът “Мазно ме извози”…

    • Homoerect says:

      Съгласен, Генек, ама комай и на нас циганията ни е голема!
      Мазно ще рече с вазелин – леко влаза и не боли. Даже убаво ти става…

  6. Homo faber says:

    Знам си чергата…така ли казуваш… 😉

  7. Homo faber says:

    Бали га? Не може с теб да се сравнява човек! Уж само една черга имал, пък се развозва на персийски килими!!! 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s