За „бакшишите” и още нещо…

Темата, която искам да засегна е до болка позната на всеки, който живее в което и да е по-голямо населено място в България. Конкретен импулс да се върна на нея е повествованието на един колега-блогър, който в цяла поредица публикации я разглежда от позицията на участник в събитията. Веднага трябва да отбележа, че по акъл и образование не мога да се меря с него, поради което ще направя само плах опит да го допълня.

Става дума за така наречените „бакшиши”, в която категория включвам: таксиджии, келнери, бензинджии, митничари,  представители на контролните и разрешителни органи и още много други. Който ми каже, че не му се е случвало да направи подарък на някое от тези лица – или няма да е честен спрямо мен, или е беден като църковна мишка. Тук трябва да направим едно разграничение:

  • когато „доброволно” си плащаме за вече извършена услуга, с оглед и в бъдеще да разчитаме на добро обслужване, и
  • когато за да я получим, трябва предварително да си „шарим” на лицето, от което зависи това да се случи.

На втория, широко разпространен modus vivendi (начин на живот), няма да се спирам – достатъчно е да зададете в „Гугъл” въпрос «Корупцията в България». На първо време ви препоръчвам да прочетете статията «България е сред първите по корупция в ЕС, констатира Брюксел»

Ще се спра по-обстойно на първата категория трудещи се.

Казват, че няма срамен вид труд, но дали е така, ако подходим от определени строго научни критерии. Съдейки от разказа на споменатия от мен колега, макар и с две висши образования, бил е принуден да работи допълнително като нощен пазач, а едва сега разбирам, че и като таксист (така не звучи като обидна квалификация). Още повече, че е трябвало да изплаща заем за строеж на нов апартамент. Дотук нищо лошо, освен че не е имал никога през живота си свидетелство за правоуправление на МПС. Но нека поставим лупата над тези, на които основната професия е таксиметров шофьор. Признавам, че на упражняващите този вид труд не им е никак лесно, свързан е с много рискове и нервно напрежение, водещи до по-бърза физическа и психическа амортизация на тялото и душата, особено в по-големите градове в страната ни.

Според мен, основният мотив да се насочат към този вид труд е свързан със желанието за бързо забогатяване. Познавам лично такива хора, които са преминали целия този цикъл: от таксиметрови шофьори, келнери и бармани, бензинджии, а в момента са баш-майстори, по-известни като „чукче-левче”. За тях най-важният стимул е максималната печалба, независимо от качеството на предоставяната услуга и без никакви скрупули или морални задръжки. Винаги са готови да се аргументират със световната икономическа и финансова криза, в частност с поскъпването на живота у нас. Често съм ставал неволен слушател колко зле платен е техният труд. А, нас пенсионерите пита ли ни някой как живеем и откъде можем да компенсираме все по-снижаващия ни се жизнен стандарт? Сега, пред Великден ни пуснаха еднократно един бонус, според размера на пенсията, но той достатъчен ли е за задоволяване на нашите потребности от жизнено важни стоки и услуги?

Май се отплеснах, но да продължа по-нататък. Първо, да видим състоянието на основното оръдие на труда на таксистите. Не са много колите, които са първа младост и в добро техническо състояние, гарантиращо безопасността на пътниците в него. Не стига това, ами се готви нова поправка в закона, според която за целта може да се използват всякакви возила, произведени преди 15 години. Едно е за лични цели употребата на такова МПС, друго е да качваш непознати пътници в него, които си нямат хал хабер какво може да им се случи. Да не говорим за чистотата вътре в колите и носещите се миризми от самия шофьор и предишните клиенти, които е возил. Може ли да се довериш на човек, който е брадясал, недоизкъпан и на всичко отгоре по анцуг или друго съвсем неглиже облекло? Напоследък ми се наложи на два-три пъти да ползвам техните услуги и на пиацата съзирам доста мургави физиономии. Случайно или не – възниква въпросът как са се сдобили с шофьорска тапия, при положение, че мнозина от тях едва ли са успели да завършат дори трети клас основно образование.

Както правилно е отбелязал колегата в неделния епизод на своето повествование – между клиента и доставчика на блага трябва да има равнопоставеност. Тоест – това, което той очаква да получи, би следвало да съответства на онова, което е предоставил. Винаги изпитвам дълбока вътрешна борба, когато трябва да дам бакшиш. От една страна сам се поставям в унизително положение, с ясното съзнание, че едва ли ще ми се наложи да ползвам услугите на същия човек, а от друга – поради неудовлетвореност от качеството на услугата. Само като пример ще дам един случай от преди една седмица. След като бях доставен невредим на желания от мен адрес, побързах да му кажа да задържи 1 лев от рестото. Започна да рови из джобовете си и накрая успя да събере ресто с 1,50 лв. по-малко. Видимо остана недоволен от бакшиша и затова не благоволи да слезе от колата и да ми подаде багажа. Наложи се да мина на самообслужване, за което ако знаех предварително, нямаше да му оставя и стотинка!

В другите страни е прието, специално в ресторантите, да се вписва в сметката процент от стойността на консумацията. В една Япония, където никога не съм бил досега, чул съм от няколко мои познати, които са били на работа там, че бакшишът не е познат като форма на материално стимулиране. Де да можеше и у нас да стане така! Ама надали ще доживеят да го видят и нашите внуци… Както аз до ден днешен не съм получавал и стотинка за положения от мен общественополезен труд и съм оцелял, така искам и останалите работещи да разчитат само на полагащото им се трудово възнаграждение по договор.

Ще завърша с една латинска сентенция: “Absit invidia verbo”. – Да не ме съдят за тези слова. Написаното е въз основа на това, което съм видял и чул.

П.П. Ако не ви харесва думичката бакшиш, която има ориeнталски корен, може да я замените с по-благозвучната френска pourboire – в буквален превод “за пиене”.

Следва една песен, която всеки очаква от мен да чуе:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in По света, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

28 Responses to За „бакшишите” и още нещо…

  1. генек says:

    Е, съгласен съм с анализа.
    Да отбележим – не съм бил таксиджия, но по разни причини съм запознат с тая професия. В предното /”И какво от това?”/ описвах клошарите. Макар д ане съм бил /все още/ клошар.
    Трогнат съм, че си помислил така з амен – значи добре описвам.
    А иначе…
    Така си е…
    Но повечето таксиджии не са станали такива за бързо забогатяване. То сега и в тая криза… Просто и при тях принудата е станала стимул в професията. АС сетне – който какъвто е. Свестният си е свестен, гадът гад.
    Та – вдигам палче на днешното мнение!

    • Homoerect says:

      Генек,
      Днес съм в мрачно настроение и само от уважение към теб ще ти отговоря.
      Констатирам, че възприемаш част от думите ми за чиста монета, а други – въпреки направеното от мен опровержение, продължаваш да ми ги приписваш. Не е хубаво така! Понякога блъфирам и ти се връзваш. Изглежда ще трябва след всеки подобен случай да пояснявам, че е шегичка, за да няма недоразумения. Ще си позволя към днешния ти коментар да задам един уточняващ въпрос – Къде си срещал честни и почтени таксиджии? Въпреки, че съм МАЛКО по-възрастен от теб, на мен досега подобно чудо не ми се е случвало…

      Следва изложение на причините, довели до лошото ми настроение:

      За да не стане прекалено дълго съчинението ми, въздържах се да включа още един щрих към портрета на „бакшиша”. Изминаха повече от 6 месеца, откакто дъщеря ми е изпуснала мобилния си телефон в таксито, което е ползвала. Най-сетне от полицията я информираха, че телефонът й е открит по IMEI кода и е иззет от новия му владетел. При направеното разпознаване на лицето е установено, че това не е шофьорът на таксито, а някакъв циганин, който го бил купил срещу 30 лв. Дали е така, това е отделен въпрос. Следователят не си е направил труда да провери телефонните номера, на които се е обаждал човекът, който първи го е открил и приватизирал. Важното е, че преди 3 дена бе върнат на дъщеря ми – леко олющен, но все още работещ. Направих му пълна дезинфекция с чист спирт и вече стана мое законно притежание. Оказа се, че SIM картата ми е била активирана за GPRS мрежа и без да се усетя, за два дена съм навъртял 40 лв. в idle режим. Да му мисли спонсорът, който ми плаща сметките. Не зная само дали да го уведомявам предварително.
      Та, така с честните и работливи таксиметрови шофьори и компанията М-Тел.
      Като капак на всичко, прецаках си SIM картата в новия телефон след като въведох 3 пъти погрешен PIN код, а нямам никаква представа къде ми е PUK-а.
      Това се случи вчера на 13-то число. Как да не бъда суеверен?
      Ако някой знае по-лесна процедура от тази, която предлага М-Тел, моля да ми каже как да постъпя.
      П.П. Благодаря за вдигнатото палче, Генек!

      • aman11be says:

        По принцип PUK кода би трябвало да е в заводската опаковка. А иначе в М-тел или в магазина, откъдето е купен, би трябвало да могат да го разблокират.

        • Homoerect says:

          Амане, това и аз го знам. Само ми кажи къде да търся фактурата на сим картата…
          Откакто порасна внучката, навсякъде инспектира и дори афтър шейва понякога трудно го намирам. 🙂

  2. генек says:

    Отбелязах – имам познати, знам дори действащи учители таксиджии, случи се веднъж да работя в зоната /не на такси/. Свят голям – хора разни… Не ги стеснявай в еднопластови шаблони…

    • Homoerect says:

      Генек, и аз имам познати, даже един далечен роднина на жена ми…
      Може в провинцията по друг начин да стоят нещата в новото време…
      Шаблонът си е шаблон – няма многопластови шаблони. Или се вместваш в мярката, или изпадаш от нея. В моето съчинение говоря за правилото, а не за изключенията.

  3. Светла Павлова says:

    Ха, седнал един български пенсионер да се оплаква, че парите не му стигали! Я погледнете тук кой плаче, че бил беден – съпругата на едно ченге от ДС, което заради много големи заслуги сигурно, е собственик на “Диневи резорт” в комплекса “Св. Влас” ! Цитат на деня: Всички сме бедни в тази държава
    4000 лв. заплатка ѝ се виждат малко на госпожата, но тя от патриотизъм не е заминала при съученичките си. Ма как да не му стане мъчно на човек!

    • Homoerect says:

      Светле, 4000 лв. пари ли са? Напълно я разбирам жената. Не всички могат да си позволят като тебе да живеят с 5000 долара на месец. 🙂

  4. Светла Павлова says:

    Ти си ми любимият хитрушко 😀 !

  5. Кисса says:

    Здравейте всички, съжалявам, че от много ангажименти не успяхме да се видим в София или Варна. О твчера съм си у дома, при парцалките ми, при котаран сладуран Гатузо и при незаменимия ми шиши – Валтер. Нямате представа колко ми липсваха през тези три седмици.
    За таксиметровите шьофьори имам съвсем свеж епизод. Случи се през последния ми ден в София. Купила си бях онлайн билет за автобус с ЕТАП до Варна за събота сутринта, но се оказа, че въпреки всичко, трябваше да отида до автогарата да си го получа. Взех такси от ул. Денкоглу 18, където е офиса и библиотеката на едни приятели (влиза се в суши ресторанта и от него в тяхното царство, найстина е чудесно място, посетете го : https://www.facebook.com/pages/Hot-Spot-BooksArt/115605005274129 ).
    На Автогарата помолих шьофьора да ме изчака, забавих се само 2 минутки и се върнахме на Денкоглу. Подадох му банкнота от 50 лева, с които да платя закръглената до 8 лева, с включен 1,80 лв бакшиш сметка…с мисълта да го питам дали има да ги развали, но после се сетих, че е края на деня и няма как да не е направил оборот, за да ми върне рестото от 42 лева. Да, ама не. Агента се зарови наведен над някакъв портфейл дълго, след което най после се обърна и ми подаде 2 лева. Попитах за другите 40, а той нагло ми казва, ама госпожо вие ми дадохте само 10 лева и започва да ми размахва някакви десетачки в ръцете си, дори нямал друг размер банкноти. Не беше възможно да греша аз, защото малко преди това смених евро в лева при моите приятели и в портфейла си имах само банкноти от по 50 и 100 лева. Идваше ми да се изплюя в лицето му за наглостта, но се усмихнах, вместо това и му пожелах успех в по-нататъшното лъжене на клиенти, както и късмет, да не попадне на някой по-малко миролюбив от мен клиент.
    Ей такива неща ми се случват винаги, когато се върна в Родината.
    :

    • Homoerect says:

      Бях се затъжил за теб, Кисса… Историята, която ни разказваш е дежавю. Тоя номер таксиджията е спретнал на дъщеря ми в същото такси, където си е заубила джисема. На всичко отгоре й е пробутал фалшиви 10 лева, копирани на вестникарска хартия.
      Дано тръпката, която си изпитала в Родината по-скоро отмине и си спомняш само хубавото.

  6. генек says:

    Е, софийските шофьори са незаконни деца на циганите – известно. Аз, когато пътувам в София с такси, предварително давам указания отде да мине, по коя улица… С което предупреждавам – нямаш работа с балама, не пробвай… Досега тактиката върви…
    А тук, Омбре, наистина сме по-назад в развитието на битпазарните отношения. Но ви настигаме – не се тревожи…

    • Homoerect says:

      Генек, всеизвестен факт е, че провинциалистите се ориентират в София по-добре от нас кореняците. Според една от хипотезите, разказвайки какво са видели в голема София, по този начин изразявали превъзходството си пред своите съселяни. Аз си признавам, че вече доста трудно се ориентирам в столицата и често прибягвам до откриване на някои адреси на картата. Това да ни е кусурът на нас!
      Този път ти скромничиш повече от мен, с твърдението си, че в дълбоката провинция сте по-изостанали в битпазарните отношения от нас. Не се стеснявай и разкажи нещо повече от това, което пише в пресата за Николай Банев и неговата съпруга. Тая „Русалка” в Добричко плод на измишльотини на жълти джурналя ли е?
      Апропо, Светла се е изхвърлила, наричайки въпросното лице ченге от ДС. Баща му е бил, но е работил на територията на Гърция, за националните интереси, доколкото може да се вярва на информацията от печатните издания…
      П.П. Понеже знам, че много се притесняваш за мен, бързам да те успокоя – успях да си деблокирам сим картата, като процедурата в М-Тел ми отне не повече от 3 минути.

    • Homoerect says:

      Светле, преди още да съм изгледал цялото клипче, мисля, че се досещам коя е най-трудната професия на света. Това е професията на майката-домакиня! Познах ли? А, иначе – офертата за този пост не е съвсем коректна. Жените също получават компенсация за техния труд в натура (похвали и благодарности, завършващи със секс в леглото, цветя и други подаръчета, семейна почивка на море или в планината и т.н.).
      Що се касае за най-рисковите професии, без да ги степенувам по важност, това са: войник, полицай, пожарникар, миньор, космонавт и редица още други. По отношение на ченгетата, към които имаш слабост, със сигурност си изгледала доста хамерикански филми, в които главните роли се изпълняват от „доброто и лошото” ченге. Така че, да не ги отписваме изцяло.
      П.П. Много държа да чуя твоето мнение по съчинението, което съм предвидил за публикация утре. Предварително ти благодаря!

  7. Светла Павлова says:

    Преди да съм гледала хамерикански филми за доброто и лошото ченге съм гледала “На всеки километър”, “Родена от революцията” и пр. пропагандни материали в детска и юношеска възраст 😉 😛 .
    П.П. Каква ли тема измисли пак?! Скоро не е имало препирни в тепавицата и на тебе ти доскуча 😀 .

    • Homoerect says:

      И какво не ти хареса във филма “На всеки километър”? Да не би да не е имало фашизъм в България? Нещо да ми кажеш за рамбовците и за другите непобедими американски солдати???

      За утре не очаквам препирня с теб, а пълна подкрепа!

  8. Pasi says:

    Отдавна не съм се обаждал и поздравявам тепавицита с това:

    • Homoerect says:

      Благодаря, друже! Следя го въпроса изкъсо. Генек също дава доста информация.

  9. генек says:

    Банев е бил щатен комсомолски деец. От там, за съжаление, се пръкнаха най-гадните “герои на каптруда”. Нейде от Южна България е, жена му /третата/ от Подбалкана. Получил куп предприятия, поради некадърност успял да ги почти унищожи…

    • Homoerect says:

      Генек, заради нашата приятелка Светла, изчетох доста материали по темата. И аз като теб и нея ненавиждам щатните комсомолски и партийни деятели, но обикновено гледам да се придържам към проверените факти, а не ангро да заклеймявам всички подред.

  10. Pasi says:

    Лоша новина от Украйна. Гражданската война започна в Славянск. Стрелба, палежи… Защитниците са превзели танк на армията. Това засега от нета.

  11. Светла Павлова says:

    Я стига си чеса езика със Светла! Като съм казала, че Банев е ченге от ДС, аз не си измислям. Ако той е излъгал, излъгала съм и аз. Да си спомним и че Николай Свинаров ( министър в правителството на Кобурга ) в едно сутрешно телевизионно предаване каза, че е време държавна сигурност да спре да управлява България. Пък ти и Генек продължавайте да убеждавате ( кого ли? ), че нямало комунизъм и ДС служела на велики патриотични цели. Банев бил получил куп предприятия! Е как така ги получи, за какви заслуги? Що тъй на мен никой не иска да ми даде предприятия или пък да ме кредитира с някои и друг милион?!

    • Homoerect says:

      Защо така, Светле? Какво лошо има в това да си почеша малко езика? Допуснала си една малка грешка – бащата е бил служител на ДС, а не синът! Проверявай си информацията, преди да се изкажеш. Плюс това, да заклеймяваш някого само защото е бил в някаква структура, без да знаеш с какво точно се е занимавал е най-малкото непочтено! Продължавам да твърдя, че в България никога не е имало комунизъм, а тоталитарен режим, което не е едно и също. Ако прочетеш малко повече история и се запознаеш по-подробно с дейността на ДС, като изключим 06 отдел на VI-то управление, ще видиш, че тя е изпълнявала и задачи свързани с националната ни сигурност! Нещо повече, това управление, спечелило си мрачна слава е работило и по задачи свързани с тероризма.
      Не се присъединявай към хора на тези, които най-малко разбират от военна музика и са най-злостни критици на всичко от миналото. По света не съществува държава без органи за сигурност!
      На тебе, Светле, не са ти подарили предприятие, защото не си поискала… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s