Post Easter days

Ще започна моето изложение с обяснителна записка. Като казвам пост, не си мислете за пости, като вид вегетарианска диета. Нито съм постил 40 дни преди Пасха, нито възнамерявам да го правя след това. В навечерието на самото Воскресение Христово, избрах усилена пенсионерска разкладка, включваща в празничното меню зелена салата от марули, пресен лук и репички, плюс печено агнешко бутче със задушени картофи. Точно като това на снимката у лево. Поради липсата на други мераклии от семейството, наложи се да си го ям сам агнешкото. Имам запаси още  за 3-4 дни. Нито съм преял, нито съм останал гладен. Е, ударих некоя и друга чашка със светена вода в повече – първо по покана на комшията у наше село, а сетне си допих в къщи. Мъка голема – да нема един човек, с когото да се чукнеш и да кажеш „наздраве” в собствения ти дом. По принцип, постъпвам умерено още от ранното ми детство, когато немаше кво да се руча и второ – по съветите на баба ми Цона. Чувам, че некои хора така се били нахранили, че вместо да ходят, почнали да се търкалят, а накрая заспали…

Вчерашният 21 април е знаменателен и с едно друго събитие, случило се в нашата южна съседка Гърция. На този ден, пред 1967 г. бе извършен военен преврат, като начело на хунтата застанаха т.н. „черни полковници”, които управляваха страната цели седем години! Да не дава Господ и у нас да се случи нещо подобно. Въпреки че, днешните ни политикани може да бъдат изметени от властта само по този начин. Само за сведение на по-любознателните, прочетете статията: “Една трета от гърците изпитват носталгия по военната хунта”. Държа да отбележа, че не призовавам никого към подобни действия, но ако не се поучат от историята, може и това да им се случи. Ама, нека бъдат спокойни, то вече нема българска армия. Останаха саде едни лампазлии и полковници на синекурни длъжности.

Най-неприятното, малко след като започнах да пиша настоящото есе, една от щерките ми бе повалена на легло от остро вирусно заболяване с характерните му симптоми. Диагнозата бе потвърдена и от едни чичко в бяла престилка. Което силно ме разстрои и не ми позволи да пиша по-нататък. Предпочитам аз да страдам, вместо някой от най-близките ми хора. Ма, къде у мен вируси? Само като ме подушат и моментално се разбягват от алкохолните пари…

Отварям Тепавицата, за да ви информирам, че всички останали членове от семейството засега сме добре. Пожелавам също и на вас добро здраве и настроение, и успешен първи следпразничен работен ден. Гответе се  за следващата 6-дневна ваканция. Хапнете си и пийнете, но не прекалявайте!

Следва една песен за здраве, която да помогне и на тези, които се нуждаят от лечение. Песента се казва “За твое здраве, звездице моя”:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Празници, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

14 Responses to Post Easter days

  1. генек says:

    Наздраве!
    Пък някои отиваме на работа.
    А за полковниците…
    Седи пенсионер пред витрина и си говори:
    – В Чили армията направи преврат, в Гърция армията направи преврат… Ние армия нямаме…
    Хубав ден!

    • Homoerect says:

      Генек,
      В дадения случай гърците използват израза „Да премине” (скорошно оздравяване), а не „Наздраве”. Вече са налице първите признаци за настъпило подобрение, един от които е нормализирането на телесната температура.
      Оценявам положително твоето напомняне за отдаване необходимата почит към бог Дионисос, еднакво известен и с прякора Бакхус!
      Правилна е констатацията ти за отсъствие на българска армия, затова пък – имаме съюзници в лицето на САЩ и НАТО, които са готови всеки момент да ни помогнат, когато ги призовем. Така, както помогнаха на братския украински народ.
      Хубав ден и на теб!

  2. Pasi says:

    Христос Воскресе, тепавичари! Не съм религиозен, но и антихирст, вярвам че не съм. По Великден палнах свещичка на обичани от мен мои близки в гр. Оряхово. Баба,дядо /с прякор Американеца/ чичо, леля.
    За дядо искам да Ви разкажа. Той на 15 години емигрира от т.н.”гръцка”Македония, по Илинденското възстание. Прадядо заедно с цялата фамилия поели към Родината, тъй като бил комита. Участвал във въстанието. Разнасял нелегално оръжие и муниции за бунта. Турците го надушили и го подгонили.
    Дядо обаче се натоварил на параход в Истанбул и в Америка. Оттам е и прякорът – Американеца. В Новия свят го заварва Голямата криза. Безработица. Глад. Борба за оцеляване. Цанил се за миньор. Пет долара /златни/ на ден. Опашка пред вратите на рудника от желаещи за работа. Една минута закъснение и си аут. Чакащи колкото искаш.Все пак се върнал при своите в Оряхово, относително заможен,за българските представи. Купува къща в турската махала на града, 20 дка земя, отваря млекарница – гостилница. Близо до пристанището на Дунава. От брака с баба се раждат 4 деца, като леля е изтърсака. Три момчета и едно момиче. Въпреки немотията и преживян фалит на млекарницата, всички деца придобиват образование. Най-големият брат – лекар, леля – фармацефт; Другият ми чичо – икономист, а татко, Бог да го прости ст.н.с. по икономика в един институт в София.
    По-големите братя участват във Втората световна война и достигат някъде в Сърбия. Оцеляват от касапницата, слава на Бога. Татко, като трети брат не отива на фронта. Шест месеца в мини Перник- трудовак.След това студент в София и носач на гарата, мияч на чини и други професии – по съвместителство. Американеца не е в състояние да издържа децата си докато учат. В новите ТКЗС-та трудоденът се плаща 0,20ст. на ден. Останалото в натура при реколта- малко зърно, олио и т.н. Всеки се оправя, кой как може. Но взаимно братята и сестрата си помагат. И всеки от тях постига своя успех. Докато бяха живи баба и дядо,татко всеки месец слагаше в плик по 5-10 лв. и пращаше на Американеца. Другите братя също им помагаха. Земеделските пенсии по онова време бяха до -25лв. На част от тези хора палнах свещичка.
    Ще се запитате що ли Ви ги пиша тия работи и кого ли интересуват?
    Заради духът. Като се запитам, как са успели тези хора в тая немотия след войната – отговорът е един, здрав български дух. Той преодолява всякакви несгоди и трудности и гради своето собствено, а и на децата си бъдеще. Затова аз вярвам, че България ще оцелее, независимо от всичко, което се случва. Дано вярвате и Вие!

    • Homoerect says:

      Воистина воскресе, Паси!
      Написал си чудесен разказ. Бъди сигурен, че и други тепавичари ще ги заинтригува. Искам за утре – Малкият “петък” друг подобен разказ… 🙂

  3. aman11be says:

    Преди малко бях написал няколко реда с пожелания за скорошно оздравяване, но нещо са се изгубили по трасето. Снимката, която си сложил като илюстрация е доста съблазнителна, но ето какво ми изпратиха и на мен като великденска картичка. 🙂

    • Homoerect says:

      Братко, пожеланията ти са предадени на болната!
      Чувам, че някои хора са посрещали Великден с цаца на шиш. Верно ли е?

      • aman11be says:

        Трябва да е верно. Щом си го чул…. Сигурно са я низали по дължина, да икономисат от рибата. 🙂

        • Homoerect says:

          Ами естествено, че цацата е нанизвана по дължина … иначе щеше шишът да е на 1 м. височина над жаравата!

  4. Homo faber says:

    Научил се поп на пражен боб – свършил се боб, отучил се поп.

    • Homoerect says:

      Фабер, къде изчезна, мойто момче? Бива ли така без всякакво предизвестие да ни караш да се притесняваме за теб?
      Приказката ти за попа е верна, ама ние не сме от тях… 🙂

  5. Homo faber says:

    По скоро е обратното, благочестиви дедо Еректус!!!
    И ние се затормозихме и притеснихме повече, за неспокойствието ти относно близкото минало – за хората, постъпките им и деянията им, за служенето в полза на Родината и т.н…
    И решихме да се отърсим от това, но не на гурбет, а на моабет по следния маршрут: София – Ниш – Врънячка Баня – Жиченски манастир – София.
    С пълен търбух пости да хвалиш е лесно… 😉

    • Homoerect says:

      А, аз пък си помислих нещо друго – да не би да съм засегнал с нещо твоята широко скроена душа? Даже бях готов и прошка да ти поискам, но нейсе, сега съм спокоен. Успя да притесниш даже и Аман!
      Само да те попитам – ти кога работиш? Или си от лаф на лаф, от моабет на моабет…
      Последното ти изречение не го разбрах. Винаги съм бил върл противник на постенето. Когато има какво да подложиш…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s