Резултати от една блиц анкета

Драги приятели, съмишленици и опоненти,

Имам честта и удоволствието да ви съобщя резултатите от една извънредна мини блиц анкета, провокирана от един от вас. И така, ето какво се получи:

• Изказали мнение в подкрепа упражняване правото на глас – 7 души
• Против правото на всяка цена да се гласува – 2 души

Ако към този списък прибавим и лицето Тракиец, за когото съм сигурен, че ще гласува на всякакви избори, то общият брой от първата категория би станал 8. Дори и желязната лейди Светла бих я поставил в същата графа, при положение, че и аз се кандидатирам за народен представител. 😀

Горните резултати макар и да са малка представителна извадка, свидетелстват за настроенията сред по-голямата част от българското общество.

Тук ще отворя една малка скоба. Известно ми е, че всички сте добре образовани, политически грамотни, не сте подкупени и не сте направили своя избор по чужда воля. В по-нататъшните си разсъждения ще се постарая да не използвам каквито и да било епитети, етикети, ad hominem квалификации и метафори, придържайки се само към фактите, в строго академичен стил. Ако успея да породя нова дискусия, позволено ви е да стреляте само с гумени куршуми, изрично е забранено дум-дум джепане, а най-добре е да се замеряте с цветя и да си разменяте целувки и  прегръдки.

Започвам с една прословута реплика: „Аргументите” просто са нелепи”. Няма значение кой го е казал това… Да видим неговите АРГУМЕНТИ:

1. Плащам си данъците тук, в България, и именно затова имам право на отношение. А неплащащите цигани или емигранти – те са съдниците? И истинските граждани? Само в кривото им огледало…

Кой те спира, господине – да си упражниш правото на мнение и дори да отидеш да пуснеш бюлетинката все за някой, който не ти е чак толкова антипатичен? Например за Светльо Витков…

Ще използвам пак едно негово мнение, в някои по-стари постинги. “На всяко право трябва да има реципрочно задължение”. Точно така – дори и без закон, всеки гражданин трябва да има моралното задължение да изрази своето мнение чрез гласуване, а не чрез пасуване. Нима Гърция е по-малко демократична страна, където е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО гласуването, въпреки че санкциите за неспазващите това изискване са фиктивни.

2. Трябва да си много унесен по пеперуди в нежнорозови мъгли, за да твърдиш, че избор на някой от статуквото е борба срещу статуквото…

В България всичко е статуткво, защото мат’риалът е един и същ и няма откъде да си поръчаме друг. Всъщност, и това може да стане ако се засили емигрантската вълна от Сирия или друга страна към България. Може и гастарбайтери да си внесем от други държави – от арабския свят, Китай, а защо не отново и от Виетнам? За да се промени политическият инженеринг, пораждащ статутквото е необходимо да се завърти колелцето на механизма, наречен политическо устройство, закрепено с Конституцията на РБ. Да се надяваме, че поне циганите и турците няма да позволят това, ако се засегнат и техните интереси.

Ще използвам една добре позната стара гръцка сентенция: „Всичко тече, всичко се променя”. Който разглежда всичко в застинал вид вероятно не отчита процесите, които ежедневно протичат не само у нас, но и по целия свят.

Ниската избирателна активност облагодетелства олигархичните кръгове и партиите, които те финансират. Това се вижда най-добре при ГЕРБ. Що се касае до ДПС – нейният електорат така или иначе, ще отиде под строй да гласува. Това ли иска мнозинството от българския народ?

Интересно е становището на Христомир Иванов. Според него, „Разни идиоти се опитват да ни вменят като вина, че трябвало да гласуваме”.  Излиза, че повечето от нас сме идиоти, което до голяма степен обяснява защо броят на психическите заболявания в България непрекъснато расте. Ако трябва да бъда сериозен, решението на проблема е друго – не бива да бъдем безучастни към всеки един опит да ни накарат да бъдем стадо овце и да си траем, защото от нашия глас нищо не зависи… В крайна сметка, и той попада в кюпа на гласуващите, с уточнението, че знае защо го прави.

Ако разглеждаме абстрактно опциите, съдържащи се в гражданските ни права, вероятно няма да споря нито с адептите, нито с противниците на всяко едно отделно право. Но, живеейки в една ненормална страна, трябва да има леко побутване с остен, ако се наложи и с по-груби мерки за да се осъществи истинската демокрация. Какво очаквате от един народ, от който почти една четвърт са неграмотни и политически непросветени. Те не знаят монархия или парламентарна република сме, кой ни е министър-председател, ще отидат да гласуват за партия и нейния лидер.

Да, съгласен съм да се въведе избирателен ценз, при изричното условие да не се ограничава правото на глас на възрастните. Достатъчно е да приведа само един аргумент – гласът на циганина ли е по-важен от гласа на възрастен професор?

Някои хора се опитаха да изкарат вчерашната дискусия като спор в детска градина, лишена от солидни аргументи, без да осъзнават, че техните теории са не по-малко нелепи. Важното е да се надвикваме, без да отчитаме на кантара кой, как се е произнесъл.  То, ако Тепавицата беше парламент, много ясно щеше да се види Vox populi – Vox Dei. Нека демокрацията се счита като активна гражданска позиция, а не като опит да покажем на всяка цена, че не сме съгласни с нещо… Най-добре е по всеки важен  въпрос да има често референдум, като израз на пряка демокрация, както е в Швейцария, но кога ли ще ги стигнем живущите там?

Ще завърша с думите на един често споменаван от мен автор: “А най-вече – да не се вживяваш в спор или кавга, с бляскащото осъзнаване, че трябва, на всяка цена трябва да НАДДУМАШ другия.” Стига и той самият да не прави тази грешка… Всъщност, той проповядва /агитира/ в посока несъпротивление на злото!

Поради така изложените от мен некои съображения, твърдо ще гласувам на всички избори, които се провеждат в нашата страна.

Предлагам ви една съвсем лека мелодия, вместо валериан, ако случайно на някого са се опънали нервите: