Малкият “петък” – XXV

Спомням си много добре, че имаше няколко заявки за литературни есета на здравна и електро (НЕК) тема. Да видим сега кой колко държи на думата си…

Нямам какво повече да кажа.

Единственото ви оправдание, а може би стимул за литературната ви изява може да бъде датата 13-ти август. Надявам се този път да  минете без оправдания…

П.П. Тези от вас, които имат лични блогове, може да пуснат някое от любимите си съчинения. Не държа да е най-новото. Достатъчно е само да дадат линк към творбата, останалото е моя грижа…

Ето ви от мен не един, а няколко допълнителни стимули за вашето креативно мислене:

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Политика и социология and tagged . Bookmark the permalink.

45 Responses to Малкият “петък” – XXV

  1. Светла Павлова says:

    Ха, добрутро на всички!
    Тъй като аз обещах, а тази сутрин имам време, започвам. Но първо да кажа защо имам време и още никъде не сме мърдали с Павлов: чантата му с основния багаж все още не е пристигнала на варненското летище. И това благодарение на турските авиолинии. А си дойде още в събота.
    За българското здравеопазване се чудя откъде ли да започна. Може би още от 1986 г. – годината на чернобилската авария. Благодарение на това, че българските партийни и държавни ръководители, воглаве с бащицата, по който още страдат избирателите на БСП, не съобщиха и не посъветваха народа какво да прави в тази ситуация, моята свекърва почина от злокачествено заболяване. Десетина години след нея почина и свекъра – също от злокачествено заболяване. И за двамата докторите казаха, че били “чернобилски”. Не знам как се различават “чернобилските” от другите – това ни казаха. И двете траурни събития станаха след 1989 г. – едното преди да се създаде здравната каса, другото – след това. Свекърва ми почина бързо, но със свекър ми беше голямо ходене по мъките. И въпреки, че като онкоболен имаше право на безплатно лечение, купувахме консумативи и лекарства. За болничните условия – пълно неглижиране на болните от страна на доктори, сестри и санитари. Като ти потрябват никога не са в отделението. А пък хигиената… майко мила! Носила съм си препарати и ръкавици, за да измия банята и тоалета – да те е гнус да погледнеш, камо ли да ги ползваш! Това е накратко за родителите на Павлов. Но в подобно положение съм била с всеки от близките си. Винаги и навсякъде съм се сблъсквала с безразличие или грубо отношение. Но най-вбесена съм била, когато се наложи да извървя трънливия път на българското здравеопазване със сина ми на десетгодишна възраст, след като го ухапа домашна немска овчарка, пусната на улицата свободна и без надзор от стопанина. Съжалявам, че не дадох под съд тези хора, но кой знае пък какъв ли щеше да е изходът от такова дело – изпитала съм на гърба си и българското правосъдие. Та такива ми ти работи, скъпи Омбре и скъпи тепавичари – патриотка съм, патриотка съм…

    • Homoerect says:

      Благодаря, Светле! Обявявам те за мъжкото момиче в Тепавицата. Да не използвам един друг израз на Кирил Добрев, произнесен от трибуната на НС по отношение на Мая Манолова…
      Разказът ти ме плени със своята правдивост и човеколюбие… 🙂

      • Светла Павлова says:

        Не знам дали да ти благодаря затова, че ме обявяваш за мъжко момиче или пък затова, че свързваш простотията на другаря Кирил Добрев и с мен, или да те нахокам. Никога не съм искала да бъда мъжко момиче – наложи ми се в българската действителност да бъда полужена и полумъж, а винаги съм искала да бъда истинска жена, съпруга и майка.

        • Homoerect says:

          Светле, кой ти пречи да бъдеш истинска жена, съпруга и майка? Пропуснала си в определението за съпруга да включиш и любовница… 🙂 Нима Майка Тереза е живяла в по-добри времена???
          Думата, употребена от Кирил Добрев е пич. Аз нямам нищо против така да ме наричат… 🙂
          Не съм аз този, който може да ти дава съвети, но ми се струва, че като описваш правдиво медицинското обслужване преди, трябва да го съпоставиш с днешното.
          Както обикновено, представяш картината твърде едностранчиво и за всичко са виновни комунистите!

          • Светла Павлова says:

            Нямах време да бъда и любовница. Задълженията преди всичко. А преди онзи льохман да каже, че Мая е пич, каза едни други работи. Или ти едностранчиво ще припомняш случката? В качеството на медицинското обслужване преди и сега няма разлика – и преди, и сега, ако нямаш вуйчо владика или достатъчно пари в джоба си никой.
            За комунистите дали са виновни или са светци е излишно да спорим – те все още управляват в България.

          • Homoerect says:

            Светле, първо на първо – оня льохман не е мой кумир и не следя всяка негова дума. Това е, което съм чул – това възпроизвеждам. Второ, твърде необективно представяш медицинското обслужване у нас преди и сега, но то си остава за твоя сметка. Трето, комунистите, заедно с членовете на техните семейства бяха преди 1989 г. половината от българското население и е съвсем естествено те и техните наследници да са все още във властта. Дали ти харесва или не, това е голата истина! Посочи ми поне един “дисидент” (освен теб), който да е оставил светла диря в най-новата ни история.
            П.П. Лошо, много лошо, ако в леглото не си любовница на др. Павлов… Това за всеки нормален мъж си е сериозен повод за развод!

          • Homoerect says:

            Лежал съм съм преди 10-ти в болница след операция на апандисит и знам какво е… Смях, смях и много шутки! На всичко отгоре, бяха ми напраскали неква инджекция за обезболяване, от която бях в будна кома и имах розови сънища. И понеже съм пич, санитарките през ден ми сменяваха пижамата. Къде го има това вече у нас, дори ако си платиш под масата?

  2. Homoerect says:

    Вече имаме регистриран втори кандидат за славата в конкурса „Най-доброто есе през годината в Тепавицата”. Предлагам на вашето внимание съчинението на световно неизвестния автор на исторически повести, философски трактати, комикси и антиутопични видения, представящи живота такъв, какъвто не е – съвременния Мигел де Сервантес. Текстът е напълно автентичен, без всякакви съкращения или моя редакторска намеса. Дал съм му работното заглавие „ИЗКУШЕНИЕТО НА ЛУЦИФЕР”:
    „Написах някои неща, обмислих други, реших да не споменавам един… човек в новата антиутопия. Негов избор. Мнозина искат да останат само в домовата книга, единици са пожелали да са в историята…
    Но да си в историята… Абе, иска се дупе… А виж – в домовата книга… Лесна работа! Спазваш правилата на кооперацията и се кефиш на героите, дето са направили филми за тях…
    Личен избор, дето се вика…
    И не може никому да се сърдиш…
    Но пък после тия от домовата книга пишат мемоари – „Как познавах еди-кой си”… Хем си живееш, хем си свидетел…
    Впрочем, няколко глави по-рано описах комшията как загива. Казах му, той се смее: „Ми ти пишеш – ти измисляш… Твоя работа…”
    Какво да се прави – все някой се сърди, ако се разпознае. И все огледалото виновно…
    Та затова съм доста огорчен. И се чувствам излъган – надценил съм…
    Карай… Да живее домовата книга!”

    Не знам дали да се смея или да плача… В 11 реда 4 пъти споменава „домовата книга”! Толкова ли е лошо да фигурираш в нея, той самият нелегален ли е? Върти, суче и все иска да ме запише в домовата книга на Свети Петър. Да, ама не! Казах, че и тука ми е хубаво и още ми е рано да се отправям нататък…
    Абе, аланкоолу, къде си тръгнал да ловиш с трици маймуни? Баш на тебе ли ще си продам душата? Ако исках да се увековеча, щях да потърся някой друг да го стори вместо теб. Едно е сигурно, че и ти попадаш в аналите на моето творчество и ще останеш завинаги в родовата памет!
    Дерзай, и не се притеснявай повече за мен!

  3. aman11be says:

    За някои добро утро, за други добър ден. 🙂
    Като сме я подкарали за здравеопазването, да споделя и аз някои свои спомени. Есе няма да пиша, защото, както отбелязах преди няколко дни пак тук, такова нещо в училище не сме учили. 🙂
    Докато четох написаното от Светла и аз се зачудих откъде да почна и реших да почна от една случка отразена във френските, ако не се лъжа, медии преди има няма 40 години. За един български лекар, който спасил човек, правейки му трахеотомия с джобно ножче и използвайки тръбичката от химикалка на летището в Париж. Сигурно много от вас ще си кажат “медицински фолклор”, само че аз познавах този лекар.
    В същото време майка ми едва не си отиде от този свят благодарение на “професионализма”, “етиката” и “морала” на двама “лекари” от болницата в Добрич – ортопедите д-р Николов и доц. Желязков. Нарочно пиша имената им, за да се знаят. След фрактура на шийката на бедрената кост двамата й направиха операция “на сляпо” тъй като рентгенът (кугелът) бил повреден, пък пътеката не е за изпускане и си “оставиха ръцете”, както се казва. Това обаче не е най-лошото. Най-лошото е, че 3 месеца се опитваха да ни убеждават, че всичко е ОК и когато я заведохме в болницата във Варна костта беше почнала да некротизира.
    От друга страна обаче какво може да се каже за лекарите и обслужването в кардиологичните отделения в т.нар. Терапия във Варна. Сред пишещите тук има човек, който е прекарал известно време там и въпреки че по принцип критикува лекарите, като го питаш а той какво е видял и пари от него искал ли е някой, почва да говори основно хубави неща. Някои от дамите могат да повдигнат завесата в т.нар. “бели страни” колко струва една сърдечна операция за поставяне на няколко байпаса и изкуствена клапа. Едва ли ще е по-малко от шестцифрена сума и то не в лева.
    Та в резюме: мили мои приятели, и в лекарската гилдия, както и във всички останали професии работят ХОРА с всичките си качества и недостатъци. И там има и професионалисти, и занаятчии, и откровени некадърници. Недейте заради некадърника, с който сте имали нещастието да се сблъскате да плюете по цялото съсловие. Да не говорим пък за плюенето по лекарите, заради решенията на политиците.

    • Homoerect says:

      Амане, нека твоя разказ да не го наречем есе, но при всички положения попадаш в класацията на Конкурса!
      Харесва ми най-вече с това, че се опитваш многостранно да осветлиш ситуацията в здравно-осигурителната ни система – и хубавото, и лошото в нея. Ако тръгнем по пътя на пошлата критика, няма да оставя нито един професионалист без да го замеря с развалени яйца (продукцията на една птицеферма няма да бъде достатъчна). Важното е зад всеки случай да виждаме конкретния извършител, без да правим обобщения за тази или онази гилдия.
      Благодаря ти за чудесния разказ! 🙂

      • aman11be says:

        Аз пък ти благодаря, че си ми коригирал една от правописните грешки! 🙂

        • Homoerect says:

          Това са дреболии, за които няма смисъл да ми благодариш! По изключение те коригирах, защото е видно е, че грешката е неволна, чисто техническа.
          Доволен съм от днешния развой на дискусията. Дано има и други мераклии, като изключим плажуващите или тези с размекнатите мозъци поради жегата, които да се включат в това предаване…
          П.П. Търся оферта за развалени яйца от някоя птицеферма, отговаряща на изискванията на ЕС!

  4. генек says:

    Не съм изпращал нищо за конкурс! И смятам препостването за посегателство върху авторските ми права. Друго тук нямам какво да кажа…

    • Homoerect says:

      Драги Генек, само това ли можа да измислиш за свое оправдание? Може да се оплачеш на арменския поп или на филанкишията… 🙂
      П.П. Не си ме разбрал правилно – можеш да ме описваш в твоите повествования по-черен и от Дявола! Само изказах скромното си мнение…

  5. aman11be says:

    Аз обаче си спомням, че със Светла имахме задача да пишем и за становете и тъкането у дома. 🙂
    Затова ще споделя някои свои спомени за този толкова интересен за децата процес. Такъв стан съм виждал първоначално у баба ми, а по-късно и у леля ми (дъщеря й). Та станът може да е бил един и същ. Виждал съм и в други къщи, когато съм бил на гости на село. Спомените ми са, че на тези станове се тъчаха основно ЧЕРГИ. Не съм виждал някой да тъче плат. Може би времето е било вече такова, че по магазините е имало достатъчно платове.
    За да се изтъче една черга, трябваше първо да се приготви изходния материал. Това бяха нарязани на ленти парцали, които ленти се навиваха на кълбета. Всяко кълбо с различен цвят лента. После лентите от кълбетата се пренавиваха на отделни масури, които периодично се сменяха на совалката, за да стане чергата пъстроцветна. Обикновено имаше един основен цвят – от какъвто цвят има най-много парцали. Най-често беше черно, тъмно синьо или сиво.
    На стана се опъваше основата – множество по-дебели нишки. Основата беше от два реда опънати на кръст нишки и при всяко преминаване на совалката се сменяше позицията на нишките на основата. Това ставаше с два “педала” в долната част на стана. При всяко преминаване на совалката или на 2-3 преминавания се удряше и с един механизъм, мисля че се казваше кросно (който знае по-добре да ме поправя). По този начин тъканта ставаше по-стегната.
    Ами общо взето това беше. И така няколко дни, докато се изтъче няколко метра черга.
    Извинявам се за неточностите, но все пак съм бил дете и гледах само да издебна баба ми или леля ми да ги няма, за да “тъка” и аз. 🙂

    • Homoerect says:

      Братко, днес си много продуктивен! 🙂 Това, което си спомняш от твоята баба съм го видял с очите си от една комшийка в съседния блок, която беше инсталирала своя стан в мазето, находящо се на кота 0 на сградата. И понеже беше трънчанка, тук-таме долавях по некоя нейна дума… 🙂

  6. генек says:

    Уточнявам!
    Не съм пред съда. Не се оправдавам. Просто Ви разтоварвам… Толкова!

    • Homoerect says:

      Успокой се, Генек! Никой за нищо не те обвинява. В случая е приложима сентенцията “Qui s’excuse s’accuse!
      По-добре, дай линк към некой твой хитов разказ!

  7. Светла Павлова says:

    “Трето, комунистите, заедно с членовете на техните семейства бяха преди 1989 г. половината от българското население и е съвсем естествено те и техните наследници да са все още във властта. ”
    Ами щом е съвсем естествено, защо продължавате да се оплаквате, бе, Омбре? Комунистите отпреди 1989 г., станаха капиталисти след 1989 г. Те ви сервираха тази “демокрация”, от която сте пропищели всички. И все някой друг им е виновен на българите. Ама хайде да минем на въпроса за любовницата – другият месец стават 28 години, откак сме семейство с Павлов, а иначе сме заедно от 31 години. Ти как мислиш, дали ставам за любовница или не ставам 🙂 ?

    • Homoerect says:

      Светле, дописах нещо към предишния мой коментар. Искам да ти кажа, че аз от нищо не се оплаквам. Само констатирам какво е било и на какъв хал сме днес. Освен това, пропускаш един не маловажен факт: това че комунистите са станали донски казаци или капиталисти е под силния натиск, направо да го кажем рекет от държавите с утвърдена демокрация.
      Не мога да ти кажа дали ставаш за любовница от разстояние… След като дойдеш в Нареченските бани, пак ще говорим…

      • Светла Павлова says:

        Ще те разлюбя аз тебе, Омбре! Ти гледаш да ме завлечеш първо в Наречен да ми успокоиш нервичките, пък после в Карлуковския мотел да ми навлечеш ризката с дългите ръкавки! Не си познал, освен това още чакам да си получа една награда екскурзия до Гърция 😛 .

        • Homoerect says:

          Само това оставаше да чуя, Светле… Виждала ли си друг мъж повече влюбен от мен в теб???
          Екскурзията до Гърция е най-малкото, което мога да ти предложа…

  8. Светла Павлова says:

    И едно допълнение към спомените на Аман за тъкачния стан: нищелките мисля, бяха тези педали, които разменят нишките на основата, за да се втъкат парцалите за чергата.

    • Homoerect says:

      Сега пък педали ли взеха да ти се въртят в главата? 🙂

    • aman11be says:

      Благодаря за допълнението, но само толкова ли от теб по темата? Все си виждала стан на живо, не е като да си расла на жълтите павета. Както казваше навремето един колега софиянец “Няма значение къде ще ме разпределите. Само да има трамвай.” 🙂
      Етноисторикът д-р Юлия също свенливо мълчи.

      • Homoerect says:

        Амане, не закачай жените! Колкото – толкова… 🙂

      • Светла Павлова says:

        Абе не беше само това по темата, ама Павлов ме завлече на рибната борса да сме ловели сладководни русалки и аз какво да правя – уйдисвам му. Днес цял ден се чудя как се казваше онова нещо от тъкачния стан, което направлява нишките на основата. Представлява два успоредни лоста ( ако не се лъжа бяха метални ) свързани с метални тънки пръчки, разположени нагъсто. Не съм расла на жълти павета – гледана съм на село и все се мотаех в краката на баба, обаче съм забравила кое как се казва.
        Юле, стига се спотайва, ами помагай!

        • Homoerect says:

          Мила моя, не очаквай от мен да ти противореча! Знам, че ти си една яка селянка, пуснала дълбоки корени на българска земя. В никакъв случай не го приемай кат обида! 🙂
          П.П. Другарят Павлов нищо не разбира от морски риболов! Къде се е чуло и видяло сладководна русалка?

  9. Pasi says:

    И Русалки нЕмА!

  10. Pasi says:

    Четейки днешните изложения ми хрумна, че любимото ми занимание е да се изявявам на патриотични теми, с пропагандни клишета за Родината, но обезателно с чужд акцент. Мина времето когато въпросът “А при Вас що бият негрите?” се задаваше. Сега куцо и сакато хукна по т.н. “бял” свят. Някои успяват – бравос! Но огромното мнозинство живурка, потънало в заеми, които не ти дават мира ден и нощ. /То и тук вече народът се набълбуква, ама това е съвременният хуманоид. / Здравната тема е мноого дебела. Зад Голямата вода пък е още по-голяма. Без здравна осигуровка направо си бита карта.Самата осигуровка представлява ежемесечно солидно цакане в партидата ти при застраховател, който покрива разходите по… забележете – щети, ако такива възникнат. Също като Каско на МПС! Когато AIG, се разтресе Буш и Обама седнаха да си говорят. Уплашиха се! Нещо невиждано в политическия живот. Само един пример: една обикновена пломба на зъб струва 2000дол. А човек има 32 зъба.Да не говорим за вадене, протези, импланти и прочее глезотии. Не че тук е евтино… но имам чувството, че нашите сънародници идват тук главно заради зъбите си.Там за преглед при специалист се чака със седмици.Тук всяка баба, като си премери кръвното и настоява да хване пътеката към специалиста, защото…. кой знае защо? Некадърници има навсякъде. Разликата между тук и там е в това ,че там хората са научени за търсят обезщетения и докторите ги е страх. Страхът пази лозето. Но и търсенето на права също е проблем защото струва скъпо! Адвокатите не си играят на шикалки… Вярно е, че магазините са им „Корекоми”, но и у нас вече са повече отколкото ни трябват, също „Корекоми”. За банани и за кока кола отдавна не се редим по Коледа, а последният продукт даже застоява, за сметка на родната минерална вода. Вярно е, че шосетата им светят, а ние още се борим с тоя проблем, но и глобите на пътя /нарушения, паркиране и т.н/ там са жестоки в сравнение с нашите. И там хората мрат от онкологични заболявания, може да не са Чернобилски, но да са от ГМО. Неоспорими доказателства и за двете причини просто няма.
    И там кучетата хапят, стрелят в училищата побъркани, точно като у нас в Лясковец. Няма изследвания за честота на това явление, които да съм прочел, за да направя сравнение.
    Важното обаче е да се изкажа и да нахуля собствената си Родина, и камунезите и рубладжиите, защото…Защото така трябва, или за да съм модерен,или да изглеждам значим, а може би ей така, от любов…

    • Homoerect says:

      Браво, Паси! Отлично съчинение си написал! Включен си в конкурса! 🙂

    • aman11be says:

      Кой знае защо се сетих един стар виц, в който се срещнали американец и руснак и станало дума къде има по-голяма демокрация. Американецът казал “Аз мога да застана пред Белия дом и да напсувам американския президент. И никой нищо няма да ми направи.” Руснакът помислил малко и казал “Ами че то и аз мога да застана на Червения площад и да напсувам американския президент. И на мен никой нищо няма да ми направи.”.

    • Светла Павлова says:

      Еееееех, тази Америка избоде очите на всички! Особено на тези, които не са стъпвали там, обаче много обичат да хулят чуждите държави без да знаят как точно се живее там. Не знаех, че да казваш истината, макар и болезнена, означавало да охулиш Родината си. И не, Паси, не всички си идваме в България, за да не даваме по 2000 $ за пломба. А там е много трудно да ме ухапе куче, защото собствениците им знаят какво ги чака, ако реша да си търся правата. Тук, в България, всеки обича правилата и законите, но само ако се отнасят за другите, или пък ако може с рушвет да ги заобиколи.

      “Важното обаче е да се изкажа и да нахуля собствената си Родина, и камунезите и рубладжиите, защото…Защото така трябва, или за да съм модерен,или да изглеждам значим, а може би ей така, от любов…”

      А не можеш ли да приемеш, че изказването е просто от личен опит? Аз пък не мога да разбера защо така дълбоко и лично се засягате ти и Омбрето, когато става дума за годините преди 1989 г. Ето ти още един пример със съпруга ми, този път от Канада. А Канада е социалистическа държава. Беше паднал от едно скеле, кракът му се усука и се получи травма. Тъй като не е канадски гражданин, сумата по лечението му трябваше да бъде заплатена. Ще повярваш ли, ако ти кажа, че само за три влизания в болницата ( последното, от които само за да остави един документ ) бяха платени 1800$? Това във Ванкувър. Американската компания, разбире се, плати сумата, а на Павлов му изплатиха 2000$ обезщетение от застрахователната компания.
      Няма идеално място на земята за живеене. Идеален е само библейският рай. Но преди да хвърляте упреци и подигравки към този, който казва неща, които не ви изнасят, по-добре пребройте поне до три, ако не до десет.

      • Homoerect says:

        Светле, кога най-после ще си отвориш очите и ще престанеш да живееш в заблуда? Твоите аргументи са много лесно оборими, стига да уважаваш логиката. Все ми е тая как живеят в Америчко, но не искам американците да ми дават тон в живота! Това че живеят по-добре (някои) съвсем не означава че са построили по-справедлива обществено-политическа с-ма. Аз мога да ти дам също не малко примери с обратен знак как се живее при капитализма и то в една Швеция, която се смята за модел на реалния социализъм.

      • aman11be says:

        Тук се сещам още един много стар виц – обявили от ООН конкурс за нови гербове. Капиталистическите държави решили да имат общ герб. За свой символ избрали мушмулата – колкото повече загнива, по-сладка става. СССР – ангелче-амурче – голо и босо, но добре въоръжено. Малко се затруднили с нашия символ, но накрая се спрели на хипопотама – до ушите сме в …@йната, но устите ни ей такива.

    • aman11be says:

      Преди малко написах това мнение под един материал при генек. Мисля, че тук също е на място:
      “Понякога имам чувството, че и най-хубавата идея, внедрена в България от българските управници, няма значение партийната принадлежност, се осира така, че да не може да бъде позната и да носи само страдания на народа. В много от т.нар. „бели страни“ се стимулира използването на енергия от ВЕИ. Стимулира се и се предлагат на пазара системи за монтиране и използване от битови потребители/домакинства. В Германия например домакинствата, ползващи ел. енергия от такива системи ВЕИ – слънчеви панели и ветрогенератори, ползуват данъчни облекчения. В България за всяко подобрение, което си направил в жилището си, вместо да получиш стимул, ти увеличават данъчната оценка и оттам данъка. И после някои тук и в други блогове говорят за плюене на Родината. Не, дами и господа, никой не плюе по Родината, а ни е писнало от простотиите на гадната държава, разположена на територията на Родината ни! Да сте видели в друга държава написано на някоя стена „Обичам Родината си, но мразя държавата!“ ?”

      • Homoerect says:

        Братко Аман, ако разнищиш тази тема, може и да се пенсионираш с нея. Въпросът за държавата и Родината е само претекст за да се караме помежду си… Оня ден слушах по радиото някаква чалга певица, която много точно го каза: “Няма сини, червени и пембени – време е да се хванем за ръце и да си оправим държавата!”.

  11. Pasi says:

    Ей така, защото се обърнаха към мен, ще възкликна! Всичко, което съм написал е подпечатано от препатили!!! Опита си черпя точно от социалистическа Канада, която някой тук цитира, а всъщност потвърждава написаното от мен. В допълнение към вече написаното ще посоча, че обичам и ми е мило и драго за чужденци, дали нещо реално на нашия народ. Сред тях са американският индустриалец /ирландец/ г-н Карнеги, който и приживе и след смърта си помага на българи… Който се интересува, да прочете! Сред любимите ми чужденци са братята Прошек, Шкорпил, Иречек – чехи, дали на българите повече от самите нас, обикновените българи. Владислав Варненчик/поляк/- дал живота си в битка срещу турците по нашите земи. Обичам руснаците, украинците, финландците, оставили костите си по овразите на Плевен, Стара Загора, Орхание и Шипка. Харесвам подвига на майор Томсън загинал на наша територия. Ех, Българио… кога ще те обикнем и ние българите? Кога ще станеш наша кауза?!

    • Homoerect says:

      Благодаря, Паси! Всичко е така, както и аз го виждам. Само един въпрос бих отправил към Светла. На какво основание трябва да обичам държавата САЩ, при положение, че дължи на целия свят колосалната сума от 2 квадрилиона долара? И за да избие тази сума, провежда политика на държавен тероризъм и на световен жандарм, без да се съобразява с никакви международни договори и права на народите. Не е достатъчно само да имаш личен опит, а да гледаш на нещата в по-глобален мащаб.

      • Светла Павлова says:

        Че кой те кара да обичаш държавата САЩ? Аз и за външната ѝ политика не отварям дума. Само посочвам неща от ежедневието на обикновения човек, които съвсем спокойно могат да станат ежедневие и за българите. И понеже аз имам само личен опит, а ти нямаш личен опит, но гледаш на нещата в по-глобален мащаб, би ли ми отговорил на следния въпрос: щеше ли държавата САЩ да има този дълг и да се изживява като световен жандарм без съучастието на останалите народи, въпреки международните договори и правата им?

        • Homoerect says:

          Мила Светле, най-много харесвам у теб това, че гледаш на живота в розово! Не става въобще въпрос за съучастие на другите народи в престъпленията на САЩ, а за диктат на световния жандарм, против тяхната воля. Нарича се правото на силата, а не силата на правото… В крайна сметка, САЩ няма да е първата империя, която се сгромолясва. Рано или късно, еднополюсният модел ще бъде разчупен. Аз отдавна съм го предрекъл.
          Обикновеният българин би могъл да живее “щастливо” като сащинския, само тогава, когато води поне 100 победоносни войни!

  12. Pingback: Писмо до един екс приятел | Tepavica online

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s