Писмо до един екс приятел

С годините човек трупа не само знания, но и опит. Ръководно начало във всички мои действия и изказвания до ден днешен винаги е било чувството за честност и справедливост, ненакърняване на човешкото достойнство и спазване на основните морални и етични принципи и норми на поведение…

Спомням си, когато бях на 8 или 9 години, на една манифестация на 24-ти май, мои „приятелчета” ме въоръжиха с карфица и ме подкокоросаха да спукам балончето на една съученичка. Което и сторих без да се замислям. Момичето се разрева и ме изпорти на другарката, която се направи на разсеяна, но аз три дни и нощи преживявах случката… Така бях възпитан – да не причинявам никому нищо лошо, което в общи линии спазвам и до днес. Останах като гръмнат, когато разбрах, че съм низвергнат от един блог, защото съм нанесъл кръвна обида на притежателя му. От тук нататък, следва изложението на моето писмо:

Достопочтени Иване,

Познаваме се кажи-речи цели 3 години, въпреки че не сме се срещали лице в лице. Чел съм твоите литературни творби, съдържащи и автобиографични щрихи, както и ти моите съчинения, от които става ясно що за човек съм. Би трябвало да си знаем вече и кътните зъби. В моя стил (ако може някой да ме нарече стилист) използвам различни литературни похвати (тропи) като алегория, хипербола, метафора, ирония, перифрази и т.н.т. с цел да си създам по-цветист език. Не казвам, че съм го постигнал, но съм се опитвал…
Когато получих една глава от твоя все още недовършен роман, в който прототип на един от героите съм аз, останах приятно изненадан и поласкан, и даже ти благодарих. Все пак, за да създам някаква интрига, реших да се направя на възмутен, предполагайки, че ще разбереш правилно това, което искам да ти кажа. Уви, не се получи и ти продължи да ми обясняваш колко много съм загубил и че моето име е достойно да влезе единствено в домовата книга. Приех го нормално и даже го публикувах и в моя блог в поста “Малкият “петък” – XXV” – коментара в 08:30 с намерение да си направя дружески шарж. Останах изумен, когато разбрах, че съм ти нарушил авторските права. Направих си труда да проверя в Закона за авторското право какво пише там и попаднах на следното: „Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение на литературата, изкуството или науката.” Не успях да видя в този кратък откъс от твои размишления елементи на литературно произведение. Нейсе, ами ти като си публикувал десетки мои съчинения без писмено съгласие от моя страна, аз какво да кажа?
Бил съм се подигравал с теб, наричайки някои от твоите разкази хитови. Нищо подобно – бях съвсем искрен, без капчица ирония. Не ми се ще да си мисля, че си станал чак толкоз мнителен… Що се касае до цялостното ти творчество, нямам ни най-малко намерение да го обсъждам. Достатъчен е фактът, че те чета и продължавам да те чета цели 3 години. За разлика от мен, след като ме отлюспи, страх те е да погледнеш в Тепавицата какво съм ти написал. Но затова пък, продължаваш да мислиш и да спориш задочно с мен, поставяйки ме в графата „някои”. Не си спомням дали съм ти предлагал помощ, за да подобриш дизайна на твоя блог, но дори и да е така, направил съм го безкористно от най-добри чувства. Вярно, че блогът си е твой и вероятността да ти го отнема е почти нулева. Не разбрах каква отговорност носиш и в какво се изразява тя – пишеш каквото си искаш и никой не може да ти търси сметка. Поне така съм чул от теб самия.
В порядъка на тези размишления, ако се бях почувствал виновен пред теб, със сигурност щях да ти се извиня и да ти поискам прошка. Но само заради това, че съм се опитал да се пошегувам с теб съвсем незлобливо и то в отговор на твоите закачки, няма как да стане… Вече съм претръпнал – не ме сваляш за първи път от почетното табло на твоите приятели. Ще го преживея и сега, макар че и аз като тебе ще си направя преоценка за твоята личност. Само доброто ми възпитание ме възпира да продължа по-нататък с някои мои нелицеприятни констатации.

Щом като вече съм персона нон грата в твоя блог, не виждам смисъл повече да пиша.
Това беше моето прощално писмо.

Поздрав най-сърдечен от мен с песента „Goodbye my love…”

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет, Случи се… and tagged , . Bookmark the permalink.

16 Responses to Писмо до един екс приятел

  1. aman11be says:

    Стените и мостовете

    Този път лайкове и звездички няма да има.

    • Homoerect says:

      Братко Аман, аз изложих моята гледна точка по проблема. Не съм копал никакви ровове и вместо мост се опитах да прокарам въжена линия. Защо да не заслужавам лайкове и звездички?
      Разказът, който си поместил е много поучителен, стига да има кой да вникне в смисъла му. Заслужава внимание и следващият разказ “За хората и поведението им“.
      Иван е толкова горделив, че едва ли ще се осмели да влезе отново в Тепавицата… Той винаги е прав, дори когато съгреши. Защо да си разваля настроението и да чете какво мислят другите хора за него?
      През ума ми минават няколко холивудски екшъна, където главните герои си разменят крошета и след това се прегръщат и целуват. Нашият случай не е такъв… 🙂

      • Homoerect says:

        Навремето, един голям началник – по силата на заемания пост, но не и на личните му качества, в един конфликт между двама колеги взе Соломоновското решение: „За да няма победители и победени, шат на патката главата и на двамата!” В този казус, само единият беше прав…
        Виждам, че ти заемаш неутрална позиция, близка до тази на големия началник!

        • aman11be says:

          Аз не заемам неутрална позиция, а не вземам страна. Защото мисля, че и двамата не сте само прави. Пък и не прилича на мъже като вас да се държите като деца в детската градина. Това мисля аз.

          • Homoerect says:

            “Аз не заемам неутрална позиция, а не вземам страна”
            Не по врат, а по шия! Много добре разбираш какъв смисъл съм вложил в думите… Нема начин и двамата да сме прави! Амане, и ти не си прав! Писах му на Иван да престане да се цупи като малко дете и да се разберем като мъже, но той ме изтри. Какво повече мога да направя? Ти, като човек свързан с медицинската гилдия, можеш ли да му препоръчаш някаква смехотерапия, за да излезе от това намусено състояние? 🙂

  2. rusalka2013 says:

    Два остри камъка жито не мелят. Но дали е приложима тази поговорка в конкретния случай? Гневът е лош съветник. Поставям лайк в тепавицата, защото мисля, че се касае за недоразумение, а ответната страна не е дала никакви аргументи в своя полза. Различията между хората се решават по пътя на диалог, а не чрез едностранно прекратяване на отношенията.

    • Homoerect says:

      Права си, Русалке! Още от времето на Софокъл и Аристотел е известно, че омразата и гневът са лош съветник. За диалог са необходими поне двама души. Който се смята за прав се бори за истината, а не се крие. Ако така лесно се разпада една дружба, то тя е била твърде ефимерна…

  3. Pasi says:

    Аз вече успях да изразя каквото имам да кажа през предишните дни. Днес ще споделя това:

    ЮБИЛЕЙ
    Щастлив ли ще е този ден,
    когато посребряваш
    и се поспираш уморен,
    задъхан, остаряващ?

    Разбор със поглед от върха,
    назад във младините.
    Бодряшки поход през лета
    изгазени с копита.

    Миражи и безбройни грешки,
    посоки, сменяни безспир.
    Един живот, изстрадан по човешки.
    Съвсем банален, личен панаир.

    Щастлив или нещастен? Туй се питам,
    а няма отговор един.
    Тъй посребрял, не спирам да се скитам,
    но пътят криволичещ е един…
    17.08.2014 г. Албена.

  4. Pasi says:

    Благодаря!

  5. rusalka2013 says:

    Честит рожден ден и от мен, Паси!

  6. Pasi says:

    Ето какво постнах при Генек, но се отнася и за Тепавичаря:

    Мълвата ми донесе за разрив в отношенията ти с колега. Обявявам, че това не ми харесва!
    Не се харесва и на други общи наблюдатели! Ако моето отношение има някакво значение, нека поне още веднъж двоицата да се размислите. Време за това има достатъчно. Толкова е кратък животът, а сме царе да си създаваме баири, които да успешно и с много труд да преодоляваме! Няма нужда от аргументи и факти. Каквито и да са те, дръжте ги в тайна. Никой не се интересува от това кой е крив, кой е прав.
    Моят скромен съвет е незабавно да се предприемат реални действия за нормализиране на отношенията.

    • Homoerect says:

      Паси, напразно се опитваш да бъдеш парламентьор! Аз не съм обявявал война на Иван та да искам примирие, а пък вратата на Тепавицата стои винаги широко отворена. Ако успееш да го накараш да прочете това, което съм писал през последните няколко дни, мисията ти ще я считам за изпълнена. В едно съм дълбоко убеден, че и той съжалява за прибързания си и необмислен ход. Лично за мен, нямаше casus belli. Като не му харесва това положение, да го промени. Каквото зависеше от мен го направих…

      • Homo Erectus says:

        Паси, за да ми е чиста съвестта, ето какво написах на Иван в ИСТОРИЯ НА ДЕНЯ:
        Какво НО…? Като не ти допада – постарай се да промениш положението. Освен че си много голям инат, струва ми се, че си и твърде високомерен! Това ли е цивилизованият начин да се разделиш с човек, когото преди това си обявил за свой приятел? Да му затръшнеш вратата под носа, без да му дадеш правото на последна дума! Може би се страхуваш да узнаеш моята гледна точка…? Ще ти припомня един афоризъм, който сигурно си чул: „Ако говорят зле за теб и ако е вярно – поправи се; ако не е вярно – смей се”. И още един: „Който е добър само за себе си, не е добър за никого” Дълго се колебаех да ти го кажа, но ми се струва, че трябва да се замислиш – проявяваш признаци на мизантропия…
        Ще очаквам да се случи чудо и ти да се появиш отново в Тепавицата. Ще се направя, че нищо не се е случило… Не държа да ме номинираш отново за свой приятел, но поне се дръж адекватно на ситуацията.
        В резултат, на което, получих мъгляв отговор…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s