Дай, за да получиш!

Не се гневя на нашата съдба,
щом научих аз едно:
не ти ли е поискано с молба,
нивга не прави добро.
Khagan

Тази стара максима от заглавието, колкото и да е валидна и до днес, не са много тези, които се  замислят за нейната значимост. Има хора, които смятат, че другите са им длъжни и едва ли не трябва някой да ги дундурка, без дори да си направят труда да благодарят за стореното им добро. На тях въобще не им минава през ума, че за всяко нещо при нормалните взаимоотношения трябва да има реципрочност. Разбира се, тук трябва да изключим всякаква аналогия с подаръците от рода на Дървения кон (Δούρειος Ίππος), по-известен у нас като Троянския кон – използван във войната (около 13 и 12 век пр.н.е.) между ахейци и троянци, предизвикана заради отвличането от Парис на Хубавата Елена.

Ще ви дам конкретен пример. Неотдавна, моя близка ми сподели нещо, което силно я е изненадало. По своя инициатива, организирала групово посещение на спектакъл, който, както се разбрало, мнозина от нейните колеги искали да видят. След като закупила билетите от своя джоб, изведнъж се оказало, че не им е осигурила транспорт до мястото на хепънинга, без въобще да е поемала такъв ангажимент. В резултат, на което някои останали недоволни от това нейно „фриволно” поведение.

Спомняте ли си ленинските съботници? Ако не си ги спомняте, значи сте били твърде млади. Та, така – събирахме се представители от 5-6 семейства от входа, не повече, въоръжени с кирки и лопати, метли и друг инвентар и започвахме ударно да почистваме градинката пред блока, да засаждаме розови храсти и дръвчета. Неучастващите в „комунистическото” мероприятие тайно надничаха зад завесите на своите жилища и по всяка вероятност изпитваха някакво злорадство към нас. И сега има призиви от рода „Да изчистим България за един ден”, само че не се наричат ленински трудодни. Който милее не само за своето, не жали своя труд за общото благо.

Само от тези два примера, всеки от вас би могъл също поне още десет да изложи, можем да стигнем до извода, че българинът е свикнал да получава наготово, но без да дава. За него държавата и обществото като цяло винаги са му длъжници, а той самият е заслужил да бъде бенефициент. На всичко отгоре, счита под достойнството си да каже поне едно „благодаря”. Но не по телефона, както често го правят някои, а в писмена форма или лично на своя благодетел. А подаръка, който сме получили – сещаме ли се да го разопаковаме веднага пред госта или го захвърляме в някой ъгъл, без да му отдадем  нужното внимание? Все дреболии на пръв поглед, но я се замислете, ако вие бяхте на мястото на дарителя как щяхте да се почувствате? Затова често препоръчвам на мои познати да прочетат поне една книга от богатата колекция “Savoir vivre”. Ако на някого от вас случайно не му достигат парите – аз ще му подаря една такава книга от моята библиотека.

Като приложение на горните мои мисли, препоръчвам ви да прочетете разказа „Удавник”, който разглежда нещата от живота през друга призма.

Ако тези мои разсъждения не ви донесоха духовна наслада, надявам се поне със следващата песен да изпитате това чувство:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Материално-финансово състояние, It is not a Humor! and tagged . Bookmark the permalink.

21 Responses to Дай, за да получиш!

  1. Pasi says:

    Актуална политика 11.04.2013г.

    Хелоу мистър Президент,
    Тук бучи без Парламент.

    Позитано плашат с бомба!
    Кой надува тази тромба?
    Прокурорът им- измамен,
    се-ре -се-та щом захвана.

    Местното им Фе-бе-ре
    се забърка във меле,
    а Служебният мъдрува,
    над салата “Токов удар”.

    Потник вее се в “Арена”,
    Буда е във мизансцена!
    Мистър Клийн, в Перперикон.
    Скрива се зад дорест кон.

    Мавърът, съвсем изчезна:-
    няма партия железна…,
    а напътстват към ареста,
    кмет един от Де-Пе Се-то.

    Волен ползва яка тяга,
    от протеста на площада.
    Янето е пак във битка,
    с президентската агитка.

    В София е Вери найс,
    Ваш Посланник Марси Рийс.

  2. Pasi says:

    Троянски кон

    В една война митична,
    Омир сложил важна притча:-
    С камуфлаж кат дървен кон
    и ахейците – поклон,
    сторили на Одисей.
    Троя взел с измама-
    Брей?!…

    И така през вековете,
    като орис за царете,
    щом се появи циклон,
    бързо се купува кон.
    Дорестия вихрогон
    се поставя за заслон.

    На финала се оказва-
    царедворците с проказа!
    Нелечимо заразени,
    молят Божие спасение.
    Лудват в паниката своя
    и без бой предават Троя.

  3. Pasi says:

    Многократно лично съм се убеждавал в истинността на народната мъдрост: “Насила може да се вземе, насила не може да се даде!”. С особена сила това се отнася до акъла…

    • Homoerect says:

      Така е! Напълно съм съгласен с теб, че на простия акъл с фуния не можеш да му налееш в кратуната. Не че и аз не съм малко прозд… 🙂
      “Хвърли добро зад гърба си, ще го намериш пред себе си.”

  4. Pasi says:

    Оспорвам! “Направи добро-изяж л@й**! “Няма ненаказано добро!”

  5. Homoerect says:

    Понеже виждам, че темата не ви вълнува, с изключение на един ветеран от Троянската война, ще ви пусна един видеоклип off topic, белким предизвикам вашия интерес.

    Очаквам вашето мнение, след като изгледате филмчето…

  6. генек says:

    Не бих обобщавал за “българина”.
    Едни не отварят подаръците /за да не разпознаят своя подарък към този човек/, други не обичат подаръци. А трети си знаят – майка им ще подари чорапи и гащета, жената риза /според нея нужна и хубава/, дъщерята някакъв дезодорант, синът ще се извини, че е забравил…
    За четвърти, пети и така нататък – не коментирам…
    Що се отнася до трудовия ден… Имам комшия, който в някои дни излиза с лопата или метла и започва да вика всички минаващи от входа да се включат при него. Без дори да се замисли, че може другите да са заети него ден, че трябва все пак някаква подготовка, поне покана, че… Много че-та…
    Но е удобен повод да се разкърши за час време, а после месеци наред да упреква останалите как не милеят за блока.
    Като успешно се прави, че не вижда кога и как някои от останалите мият стълбището и пред апартамента му, чистят външните стъпала, стъклата на вратите…
    Защо хората предпочитат кокоши яица пред пачите – въпреки разликата в големината?
    Защото кокошката кудкудяка и има по-добра реклама…

    • Hombre says:

      Генек, далеч съм от мисълта да обобщавам за „българина”. И все пак, държа да отбележа, че в моето произведение става дума за правилото, а не за изключенията. Когато някой не иска да свърши дадена работа, ще си намери куп оправдания и „че-та”. Не случайно споменавам за онези съседи, които тайно надничат зад пердето на жилището си, вместо да се включат и те в почистването на общата жилищна площ.
      Правилата за добро поведение не съм ги измислил аз, така че – ако имаш някакви забележки, обърни се към авторите им… 🙂
      П.П. Аз все още си пазя някои книги с посвещения, грънци и статуетки, та когато ми дойдат на гости, да видят, че съм оценил жеста им, а не съм ги изхвърлил на боклука…

  7. Pasi says:

    Нема ги пиленцата на батко…

    • Hombre says:

      Шъ додат… Некои се завръщат от курорт през почивните дни в Халкидика…

  8. Pasi says:

    Радвам се обаче, че Генек е отново тук. Така трябва. Някой път и аз попресолявам манджата и пилецата се разбягват, но освен в тепавицата, и наоколо не всичко е цветя и рози, с които Омбрето да те закичи. Има и копривки…

    • Hombre says:

      Паси, ако търсим поводи да се заяждаме, можем хиляди причини да намерим. Важното е да не го правим със зъл умисъл… За тебе специално, знам, че си ми дал индулгенция за всичките ми минали и бъдещи прегрешения към теб! Така, както и аз постъпвам спрямо хората, които обичам. 🙂

    • Hombre says:

      Може и тебе да не те щат в Америчко, но в Русия ще те посрещнат с отворени обятия… 🙂

  9. rusalka2013 says:

    Наскоро преживях история, в която направих подарък и получателят не го отвори. Стана ми неприятно и още по-лошо – убедена съм, че е бил изхвърлен, без да бъде дори погледнат! Къде изчезва детското у нас, когато станем възрастни????!

    • Hombre says:

      Русалке, следващият път не прави подарък на такъв човек! Или му подари само гащи, с нарисуван на тях playboy!
      Детското никога не изчезва у нас – даже с годините все повече се вдетиняваме… 🙂

  10. Pasi says:

    Русалчице моя, не се коси, оти че ти мине! И аз така припадах тук по една въртиопашка и се оказах дисквалифициран по дефиниция… Живот…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s