Малкият “петък” – XXXII

Тук на това място би трябвало да се появи първият пергамент, съдържащ пътеписи, с богато илюстрован видео и фото материал на световно известния пътешественик Марко Поло, наречен за по-кратко – Аман (в правото ми на председател на журито). Ако нищо не се появи, сърдете се не на мен, а на него! Да не се окаже накрая, че никъде не е ходил, а само се е канел да посети някои близки и далечни страни, но времето не му е стигнало /изразено в мерната единица $/. Случват се такива работи…

Като резервен вариант за излизане от конфузната ситуация, предлагам ви да посетите сайта “Откровения“, където можете да попаднете на нещо, което да ви заинтригува. Този сайт се посещава от един щастлив пенсионер, когото открих чрез Фабер, който ме поздрави преди два дена с видеоклипа: Дядо Петърко с лаптопа.

Ако и вие имате нещо, което си заслужава да споделите, направете го тук и сега! Ще бъда благодарен на всеки, който се престраши да вземе думата.

Успех на всички в начинанието!

С оглед насърчаване творческия талант на всеки един от вас е следващата песен:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Музика and tagged . Bookmark the permalink.

11 Responses to Малкият “петък” – XXXII

  1. Hombre says:

    Днес се очертава един постен ден за българската демокрация… За да вдъхна малко надежда на всеки, който се нуждае от калорична храна, предлагам ви да прочетете есето на един блогър графоман: „МАЛКО ОПТИМИЗЪМ”. Заслужава си четенето!
    П.П. Интересно къде изчезна Пасито…? Да не би да се е превърнал в докачлив господинчо, след направената му от мен другарска забележка? Казано е още в Светото писание – „Не удряй жената дори с цвете!”. Те това беше моето мъмрене към него…

  2. aman11be says:

    Докато пътешествах не срещнах Марко Поло (срещнах една фирма Marc O’Polo, но това предполагам е друга “бира” 🙂 ), обаче като гледам предложения портрет май художникът е “преписвал” от някой от известните портрети на Хр. Ботйов.
    А иначе да си измиваш по този начин ръцете с мен …… Хм, Хм, ХМ 🙂

    • Hombre says:

      Аман-заман, братко… Само едно куче ли се казва Шаро?
      Аз да си измивам ръцете с теб? Как изобщо можа да ти мине подобна мисъл през главата?!

  3. генек says:

    Не знаех, че съм графоман… Благодаря за високата оценка с отсенка…

  4. Homofaber says:

    Та, на вчерашния ден публикува стихче, което казваш го искали на унуката ти от школото, дето изучава четмо и писмо болгарское, азбукарчетата…
    В противовес на споменатата творба на автора от вчерашния ден, нека унуката ти, пък и нейните другарчета азбукарчета прочетат тази приказка, за да не ти казва/т … “Хръп”! … 🙂
    А и ние, големите не е лошо да си я прочетем, пак.
    Ръдиард Киплинг
    Как камилата получи гърбицата си
    А това е следващата приказка и тя разказва за туй, как Камилата получи своята голяма гърбица. В началото на времето, когато светът беше още съвсем нов-неготов и Животните тъкмо започнаха да работят за Човека, имаше една Камила, която живееше сред Ужасно унилата пустиня, защото сама беше Ужасно унила камила и не искаше да работи. Тя се хранеше със сухи клечки, тръни и бодли и когато някое животно я заговореше, тя продължаваше да си хрупа и хръпа трънаците и треволяците и отговаряше само с едно презрително „Хръп!“. С едно „Хръп!“ и толкова.
    В понеделник сутринта пръв пристигна при нея Конят, със седло на гърба и юздечка между зъбите.
    — Камило, ей, Камило! — каза той. — Ела да носиш ездач на гърба си като мен!
    — Хръп! — каза само Камилата. И Конят си отиде й разправи на Човека.
    След него пристигна Кучето, с пръчка в устата.
    — Камило, ей, Камило! — каза то. — Ела да ходиш на лов като мен!
    — Хръп! — каза само Камилата. И Кучето си отиде и разправи на Човека.
    Трети пристигна Волът, с хомот на врата.
    — Камило, ей, Камило! — каза той. — Ела да теглиш ралото като мен!
    — Хръп! — каза само Камилата. И Волът си отиде и разправи на Човека.
    Като свърши работният ден, Човекът събра Коня, Кучето и Вола и каза:
    — О, вие Трима, от които полза има, знам, няма да ви е лесно (още повече, че светът е съвсем нов-неготов), но това хръпало в пустинята, изглежда, не е способно за никаква работа, инак досега щеше да е тук; затова ще го оставя да си седи, където е, а вие ще трябва да работите извънредно и заради него.
    Това ядоса много тримата (понеже в такъв съвсем нов-неготов свят имаше много нещо за вършене) и те се събраха там, дето почваше Пустинята, на съвещание, или както казват африканците, на „индаба“; или както казват индусите, на „панчайет“; или както казват индианците, на „пау-пау“. Камилата се довлече и тя, по-ужасно мързелива отвсякога, като дъвчеше някакъв сух трън. Щом видя Тримата, тя се усмихна презрително, каза „Хръп!“, и си отиде.
    Но след малко наблизо мина един дух, или по арабски — Джин, който беше Джин — Отговорник за всички пустини.
    Той се движеше във вихрушка от прах. (Джиновете винаги се придвижват тъй, защото такава е магията.)
    Като видя Тримата, той се спря за малко да поиндаби и попанчайети с тях.
    — О, Велики джине на всички пустини — каза Конят, — справедливо ли е някой да мързелува, когато светът е още съвсем нов-неготов?
    — Не, разбира се — каза Джинът.
    — А, така! — каза Конят. — А пък има едно същество — дългокрако и дълговрато — сред твоята Ужасно унила пустиня, което е ужасно мързеливо и досега — от понеделник сутрин! — не е мръднало крак да поработи! То не ще да носи ездач на гърба си!
    — Фюююю! — подсвирна Джинът. — Залагам всичкото злато на Арабия, че това е моята Камила! И какво казва тя?
    — Казва „Хръп!“ — отговори Кучето. — И не ще да ходи на лов!
    — А нещо друго да е казвала?
    — Не, само „Хръп!“ И не ще да тегли ралото! — каза Волът.
    — Добре — каза Джинът. — Сега ще я нахръпам аз нея, само миг почакайте!
    Той се уви в своята дреха от прах, понесе се над Пустинята и откри Камилата, която ужасно мързеливо се любуваше на отражението си в една локва.
    — Моя стара жвакаща и плюеща приятелко — каза Джинът, — чувам, че си била отказала да работиш, и то в този свят, който е още съвсем нов-неготов?
    — Хръп! — отговори му Камилата.
    Тогава Джинът седна на пясъка, подпря брадичката си с ръка и започна да мисли една Голяма магия; а Камилата продължи да се любува на отражението си в локвата.
    — Другите Трима са работили извънредно от понеделник сутрин досега само заради твоя ужасен мързел — каза Джинът. И продължи да мисли Голямата магия, подпрял брадичката си с ръка.
    — Хръп! — каза Камилата.

    — На твое място бих се въздържал от потретяне, за да не съжалявам после — каза Джинът. — Слушай, лигло, заповядвам ти да се хванеш на работа!
    Камилата и този път каза: „Хръп!“, но едва изхръпка, и видя в локвата как линията между плешките и опашката й, с която тя много се гордееше, започна да се издува, да се издува, докато се превърна в една голяма клатушкаща се могила.
    — Виждаш ли тази могила, приятелко мила? — каза Джинът. — Това е „Хръп“-ът, който си спестила, като си хръпала, без да си се потила. Днеска сме четвъртък, а ти не си мръднала крак от понеделник сутрин, когато другите животни почнаха да се трудят. Тръгвай веднага на работа!
    — Как ще работя, като този „Хръп“ ми пречи? — каза Камилата.
    — Той е нарочно — каза Джинът, — защото си пропуснала три дни. Отсега ще можеш да работиш три дни, без да ядеш, за сметка на своя „Хръп“. И само да кажеш, че не съм ти сторил добро! Хайде, измъквай се от пустинята ми, върви при другите Трима, че и от теб полза да има, и се дръж прилично!
    И Камилата понесе своя „Хръп“ през пустинята и отиде при Коня, Кучето и Вола. И оттогава до днес, о, мое Безценно съкровище, тя още го носи (само че, за да не я засягаме, ние не го наричаме „хръп“, а „гръб“ или „гърбица“). Но и досега не си е отработила трите дена, които беше пропуснала в началото на света. И не се е научила да се държи прилично.

    • Hombre says:

      Фабер, вчера ти ми нанесе огромна обида, сравнявайки моето творчество с безсъдържателни драсканици върху пергамента! Но вече съм ти простил… 😀 Комуто не се харесва как пиша – да не ме чете! Все някак си ще преглътна този горчив хап…
      Подражавайки на Платон, опитвам се да диалогизирам отношенията си с всеки един, който все още не се е отказал да проверява какво ново има в Тепавицата. Когато преценя, че сте загубили всякакъв интерес, сам ще се оттегля в заслужен отдих, като футболист-ветеран! 😛

      • Homofaber says:

        Еректусе, втори Вазов нема да се роди скоро … :), така че никой не те е обиждал!…
        А в заслужен отдих отиват, само конете, магаретата и…. камилите, които не казват “Хръп”…
        П.П. Естествено, че от камилите, които не казват “Хръп”…

        • Hombre says:

          Благодаря за високата оценка, Фабер! Тоя път взех, че ти повервах…
          Аз съм също един графоман, само че по-малък от Генек и не казвам „хръп”, а „фръц”!
          П.П. Не биваше да споменаваш името на Киплинг – аз си помислих, че си го съчинил тази сутрин специално за мен… 🙂

          • Homofaber says:

            Нали и преди ти казах, Еректусе… Немам претенции да съм писател, творец, графоман и прочее…
            Homofaber съм – човек ковач на собствената си съдба, не с писане и потене пред пергамента…
            Други са творците, писателите… и ти си там с твойте многотомни съчинения, лайкове, звезди посред бял ден и нощем… 🙂
            Естествено, е вие посочените по-горе хора казвате “Фръц”… 😉

          • Hombre says:

            Като си ковач или шлосер – къде са ти чуковете и клещите? Знаеш ли как се работи с духалото? Или и ти правиш “Фръц-пръц”… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s