Да бъдем или да не бъдем мъжкари?

To be, or not to be, that is the question! 

Въпросът е твърде спорен, или както други биха го нарекли – дискусионен. Аз не виждам разлика – не по врат, а по шия, ако се доверим на Българския тълковен речник за значението на думата спор.

Нека първо изложа своята гледна точка за смисъла, който влагам в понятието мъжкар. За мен, това е човек, който е широко скроен, проявява благородство или рицарство – ако щете, не изпада в дребнавост и уважава своя опонент. Държи на феърплея в отношенията, проявява благосклонност към обект, човек, институция, идея, събитие и прочее. Което не означава непременно да се съгласява на всяка цена с чуждото мнение, дори и тогава, когато е поканен на гости в чужда къща. За такъв човек може още да се каже, че не нарушава правилата на добрия тон и не използва обидни квалификации по адрес на спорещия с него. Тук бих искал да направя едно строго разграничение между мъжкарството и мачизма, за който се дава следното определение: ”Неправилно поведение на крайна мъжественост. Граничи със сексизъм и дори мизогиния от мъже със силно чувство за мъжка гордост, които превъзнасят характеристиките на мъжкото и подценяват и отричат чертите, свързани с женското”.

Не е задължително да изглежда като Рамбо или някой друг идол напомпан със стероиди, а да има достатъчно сиво вещество, което отдалече да си личи. Просто трябва да бъде пич! Ако някой се интересува по-подробно как изглежда един такъв човек, мога да му пратя някоя и друга моя снимка. Ето ви първата – клик дежавю. 🙂

За да бъда по-добре разбран, ще дам един пример от ранното ми юношество.

По онова време, един от най-големите и значими културни центрове в нашата махала беше кино „Аврора”, където рядко можеше да се намери билет (струващ 12 ст.) дори и за най-тъпия и идеологически наситен филм. Вижте някои стари снимки от софийските кина ТУК. Та, по време на една прожекция – екшън, киносалонът беше препълнен, имаше дори и правостоящи, вмъкнали се по втория начин. След края на филма, на излизане от залата, имаше няколко стъпала, преди да излезем на улицата. Точно по средата на стълбището, почувствах силен удар в тила, нанесен от някой с кокалчето на един от пръстите на ръката му, свити в юмрук и чак искри ми излязоха от очите. На тая „шегичка” й викахме „дяволче”. Аз никога не съм я практикувал. Успях да видя нападателя – съседчето от апартамента под нашия, който се шмугна в тълпата и изчезна. Естествено, че мъжкото ми достойнство беше силно засегнато и затова го причаках зад ъгъла на близката фурна. Щом го зърнах Шебека (такъв прякор му бяха измислили) хукнах да го гоня, за да му ударя два шамара. За нещастие, срещу него тичаше друго момче и се получи челен удар като  между два барана. Разпиля се един пакет с фасул и стана мазало… Не се  наложи да прибягвам до възмездие – съдбата го наказа, но за съжаление пострада и невинно дете, на което му бе оказана медицинска помощ в аптеката на отсрещния тротоар. По-късно си дадох сметка, че тоя шебек си е чист циганин, което еднакво личеше по мургавия тен и на майка му. Но тогава все още нямаше етническа дискриминация.

Защо ви  разказах тази история? И аз точно не знам… Може би за да покажа, че мъжка постъпка е когато нападаш, да имаш основание за това, а не да бягаш като страхливец. Такъв тип поведение може да се сравни само с това на магисталките, които викат “Помощ, изнасилват ме!” Случваха се такива сцени в махалата, където премина моето детство – непосредствено до циганското гето!

В днешно  време светът върви с бързи крачки към феминизация или така наречената еманципация на двата пола. Не знам от какво е продиктувана тази тенденция, но смятам, че мъжете трябва да си останат винаги мъже, а жените – жени! “Силният” пол не бива да се възползва от дадената му от Господ по-голяма физическа сила или пък, ако  много държи – да си мери силите с такива  като Златка Ангелова – щангистката. То не се  знае и тя доколко е жена при толкова много хормони, които е изяла… А дамите да бъдат така добри – да не използват мръсни номера! Сетих се за една друга история от детството ми как без вина излязох виновен – бях нарочен от една съученичка, но за нея друг път ще ви разкажа…

Наслука, by random search в Гуглето ми попаднаха няколко признака, по които може да разберете, че не сте мъжкар:

  1. Не  можете да си пуснете хубава мъжка брада. Пускал съм си брада, без мустаци, но не ме кефи. Не е и твърде хигиенично.
  2. Супер много ви е страх от буболечки.  Никак – даже не ги забелязвам, когато се разхождат край мен хлебарки.
  3. Не обичате алкохол. По тоя въпрос предпочитам да не давам отговор.
  4. Безпомощни сте в  ремонта на колата. Кой – аз ли? Само дето основен ремонт не съм правил на „Ладата”.
  5. Неудобно ви е да заглеждате жените. По-скоро е обратното – на тях им е неудобно, когато срещнат левент като мен! 🙂
  6. Трудно ви е да отваряте буркани. Затварям и отварям всякакви буркани! И други работи също – с тирбушон или без него.
  7. Спортът или спорът не е  вашата силна страна. Някъде в златната среда съм. Никога не свиря”Отбой”, когато някой ме предизвика на спортно състезание или в спор. Само се забавлявам, без да влагам излишни емоции.

Еми, това е! Ако имате някакви въпроси – задавайте ги, но без да се пререждате. Дамите имат предимство!

Вярвам, че няма да ви навреди една песничка за доброто и злото:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет, Нещо като хумор and tagged , . Bookmark the permalink.

28 Responses to Да бъдем или да не бъдем мъжкари?

  1. aman11be says:

    • Hombre says:

      Ще ти отговоря, Амане…
      Сега ми хрумна още една характеристика на мъжкаря. Този, който ще подаде ръка на падналия противник в честен двубой, за да се изправи, а няма да го стъпче в краката си! И задължително да притежава чувство за хумор. Да умее еднакво да се шегува и да понася всякакъв род закачки, дори и не съвсем безобидни. Сухарите според мен са интровертни личности и често пъти нещастни. Животът е твърде кратък в сравнение с вечността, така че не бива да драматизираме излишно нещата…

      • aman11be says:

        Не знам на какво ми отговаряш. 🙂 Това беше единствената песен, която се показа, когато написах “мъжкар” в тубата. То пък се оказа, че лирическият герой бил от Люлинград. За другото съм съгласен като цяло с теб. 🙂

        • Hombre says:

          Братко, понеже песента, която си пуснал се казва “Мъжкар ли си?”, реших, че и тебе те вълнува този въпрос… Та затова и на двама ви отговорих. Тоя лирически герой, когото визираш е вече включен в Бялата книга на изчезващите видове, но все още има искрица надежда, че всичко ще си дойде по местата… през следващите 100-200 години. 🙂

  2. Homofaber says:

    От ясно по ясно е, че не свириш ”Отбой”…! 🙂
    Но и е ясно, че те гложде една мисла, или мисли, ката ден и нощ и твоята чувствителна душа камбана не намира покой…! 🙂
    Беше казал, че е и безпредметно да спориш, или някъде беше казано по научному, да дискутираш.
    Тя, интровертността за която споменаваш, ходи по хората, както болестите… и за съжаление се хваща в най- ранна човешка възраст. И ако не е лекувана навреме, само ако е убеден и приема пациента, му остава за цял живот!!!
    А другата “болест”, ако може да се нарече такава, дето си я носиш – екстроверността не може да победи интровертността, все едно, както казват хората, да се опитваш да пробиеш Китайската стена, макар че и това е ставало…
    За да бъдеш, давай по лекинко… яж, пий , носи си новите дрехи и таковата … 😉 и стената не се опитвай да пробиваш … 🙂
    Та такива ми ти работи!

    • Hombre says:

      Фабер, както винаги, безценни съвети раздаваш! 🙂 Най ми е лесно с тебе да се шегувам (да си правя ташки), защото знам, че няма да ми се разсърдиш… 🙂

      • Homofaber says:

        Еректусе, знам че ти също обичаш да поемаш ташките, затова ми е лесно и аз да се шегувам, защото няма да вдигнеш олелия до Бога…! 🙂
        П.П. Та да си додем на думата – шега нема тук, чувай си я екстровертността, не взимай лекарства за нея… 🙂 и знай що е казал наший мудрий народ:
        “Себе си боде с по-малката игла, а за другите държи голямата.”

        • Hombre says:

          Фабер, ако става дума за белите бъбреци (ташките) много ги обичам на скара с една ока червено вино!
          По отношение на конкретната поговорка, всяка забележка е неуместна. Макар че има и такива, които постъпват точно обратното на тази народна мъдрост. 🙂 Сещаш се кои?!

          • Homofaber says:

            Обичай ги шегите и ташките, всекаквио, Еректусе!
            Човек се храни и смее, за да живее!
            Що се отнася за поговорката, важи за всички люде.
            Но виждащ ли, че някои се опитват да вървят, докато очи видат и крака носят!
            Сещаш ли се кои?! … 😉
            Лошото е че, когато стигнат до стената, се опитват с лопатката път да си направят, но животът е твърде кратък
            П.П. Jо нема лошо да върви човек, щом върви значи мърда… :), но понякога стената и с краката не може да се мине… )!

          • Hombre says:

            Фабер, аз си падам по евтините неща: закачки, вицове, музика и ташки! За останалото ми миришат краката. Добре че си изтеглих овреме авоарите от КТБ! 🙂

  3. генек says:

    Що ли си мисля, че е по-важно да си мъж. Мъжкар, мачо и тем подобни са нещо като тенекийките, наречени ордени – много блестят, дрънчат, привличат окото… Но какво ли се крие зад ламаринката…

    • Hombre says:

      Генек, струва ми се, че не е толкова важно наименованието, колкото съдържанието, с което ще го изпълниш, за да се откроява този тип мъже от мъженствените (твой израз). Не случайно съм направил разграничение между мъжкарите и мачовците!
      Благодаря за посещението ти и така изразеното мнение!

  4. rusalka2013 says:

    Съгласна съм с мнението на Генек. Под събирателното понятие мъже се крият най-различни хора, които може да отговарят на едно от условията за биологично възпроизводство на човешкия род, но без морални добродетели. Такива мъже има много по света, но истинските са рядкост.

    • Hombre says:

      И аз съм съгласен с теб, Русалке! Макар че, често пъти и вие носите определена вина да бъдем такива каквито сме. Да вземем само примера с Троянската война, описан най-подробно в историята… 🙂

  5. генек says:

    Троянска война в историята няма. Има поредица военни конфликти между хетите и гърците. При един от които пада градът, наричан Илион или Троя…
    А Хубавата Елена си остава мит. При ония условия, при оная средна възраст, да се смята,ч е след 10 /десет!/ години тя е все още хубава…
    Повече смях по тая война – в “Ерик” на Тери Пратчет…

    • Hombre says:

      Генек, изразявам мнение на база това, което пише за Троянската война в Илиадата и художествената литература. И все пак, откривателят на Троя – Хайнрих Шлиман също има версия за тая война. Склонен съм да повярвам на твоите думи като дипломиран историк, макар и други историци да са изразили свое мнение… По тая тема не се чувствам достатъчно подготвен, за да влизам в спор.

    • aman11be says:

      С извинение към дамите и в духа на шегата, ама след 10 години в палатка на брега на морето или под стените на Троя не само Ленчето ще ти се стори хубаво…. 🙂

  6. aman11be says:

    И два клипа, които винаги са ме карали да се смея и са ми оправяли настроението:

    Макар и малко извън темата….. дали….. 🙂

    • Hombre says:

      Братко, бих казал, че повече имаш нужда някой от време на време да ти разваля настроението, защото много хубаво не е на хубаво… 🙂

      • aman11be says:

        Има кой да се грижи за това. Не мой се кОси! 🙂 Важното е да не ти пука.

        • Hombre says:

          Е, как нема да ми пука?! Сега ли искаш да ти пусна един разказ по сценарий за филм на ужасите или да го оставя за утре? 🙂

  7. Pasi says:

    Откакто оправдаха Малвина за очеизвадно престъпление, хванат на калъп, считам че съдебната ни система има нужда от тотална реформа и подмяна. Симпатизирах на съдия Мирослава Тодорова в битката й срещу Цвъки, но след тази оправдателна присъда не мога да се побера в кожата си!

    • Hombre says:

      Паси, ако седнеш да излизаш всеки път от кожата си, до никъде нема да я докараш… Какво ще кажеш за решението на съда срещу Асен Генов, боядисал паметника на “Позитано”, чиято постъпка не била хулигански акт, а политически протест???

  8. Pasi says:

    Аз имам предвид същото решение! След това решение – юруш на баданарките по цялата страна и по всички паметни знаци, без значение дали са паметници или исторически личности! Та това е стимулиране на хулиганството в най-чист вид!

    • Hombre says:

      Драги ми Паси, така си мислиш ти, но истинските демократи не са това мнение! За утре съм подготвил един репортаж, от който ще ти настръхнат косите!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s