Децата – наш’та гордост!

Преди няколко дни, в „Музикалния петък” ви разказах една случка, на която станах неволен свидетел, от моя НП. За тези от вас, които са пропуснали  да я прочетат, ще я напиша отново:

Млада дама, на около 30 г. минаваше по алеята в градинката зад нашия блок. Изведнъж, две от кучетата, съпровождани от своите стопанки, без никаква видима причина се втурнаха към тази девойка с лай и явно намерение да я ухапят. Момичето се стъписа и започна да тропа с крак, за да ги пропъди. Сцената продължи не повече от 2 минути, а собственичките на кучетата гледаха безучастно, без да озаптят псетата си, които съвсем не изглеждаха безобидни. Нали уж тези животни трябва да бъдат на сиджимка, а по-агресивните да имат намордник? Как може да се избегне нещастен случай, при положение, че всеки ден сме свидетели на подобни инциденти? Не е ли по-правилно държавата да приеме закон, с който на подобни простаци да се отнеме завинаги правото да притежават домашни любимци?

Вчера станах свидетел на една още по-ужасяваща сцена на същото място на събитието. Около 13-14 годишен хлапак беше намерил една умряла котка, ако сам не й е помогнал да приключи земните си дни, върху която извърши невероятна гавра. В продължение на поне 10 минути я подритваше като футболна топка, размазваше й главата с крак, хващаше я за опашката и я удряше в бордюра както на октопод се изкарва мастилото. Чували сте израза „Шта буам кат’ маче у дирек!”. То не беше злоба и агресия, неистово желание за издевателство над едно мъртво животно, каквито рядко съм срещал дори сред възрастните или по филмите на ужасите. Накрая се умори и захвърли в пясъчника това, което бе останало от котето – там където си играят децата и е любимото  място на кучетата да маркират терена си. С гордо вдигната глава се оттегли от полесражението, готов  за нови подвизи.

Да не споменавам за далеч по-безобидните детски игри в един столичен квартал. Градинката ни е  заприличала на сметищато в Суходол – всичко е изпотрошено от малките палавници и осеяно с всевъзможни отпадъци, каквото няма да срещнете дори в кв. „Столипиново”. Едно време имаше пазачи на щат към “Градини, паркове, украси” (ГПУ), които не позволяваха никакви волности и глобяваха родителите за подобни безобразия. Въобще, имаше култура за опазване на социалистическата собственост.

Ако върнем лентата още по-назад, ще видим една друга потресаваща история от Градинката на ужасите. Кликнете върху “За пенсионерите с любов?” и идете на 22:40 часа. Може и оттук: “Днес станах свидетел на една ужасяваща история“ […]

Питам се от къде се взе толкова негативна енергия у едно все още дете – кое е фрустрирало толкова много неговата психика, какви комплекси избива, има ли семейство и как са го възпитавали? Предварително обявявам и дебело подчертавам, че даскалите не носят никаква вина, нито  обществото ни като цяло!

Когато още малко порасне това момченце, то е готово да се сражава на страната на талибаните на територията на т.н. „Ислямска държава” и окото му няма да мигне да отреже нечия глава. Ще бъде като робот-садист! Ако е само обикновена некрофилия, има лечебни заведения за такива ментално увредени същества. Не бих ги нарекъл хора…. Вчера излезе новината за смъртта на един българин-наемник, загинал при бомбардировките на американски самолети над същите тези джихадисти.

Оставям за вас коментарите. Особено на тези от вас, които притежават котки…

Тоя път няма да има никаква песен!