Малкият “петък” – XXXIV

Еми, кво сега? Като не искате да пишете, нема да се назлъндисвам и насила хубост да правя. Нито ще си сложа черна лентичка на ръкава. Не ви се е случило нищо хубаво, нито лошо в живота. Живеете си в сивота и нищо не ви вълнува на този свят! Докато чакам нещо да ви развълнува, предлагам ви да почетете един художествен разказ от моя приятел Khagan:

Тъжна приказка

Никога не прави добро, на този който не го е оценявал и преди.

Някакъв конник съзрял встрани от пътя, притисната от камъни и пръст змия. Слязъл от коня и повдигнал камъка. Змията се освободила и мигом го захапала.
– Защо го направи неблагодарнице!? Нима трябваше да убиеш този, който те спаси!?
– Неблагодарница ли!? Та нима вие хората не убивате хиляди от нас всяка година!? Нима не изпитвате ужас още щом ни видите!? Нима не викате за помощ близките си и не ни пребивате със сопи и тъпчете с крака!?
– Така е. Много хора са несправедливи към вас, но нима моята добрина не ти показа, че аз не съм като останалите!?
– В живота си се убедих в следното:

На хората не трябва да се вярва.
Повярваш ли им, то те чака смърт ужасна.
Презряна, знам, е всяка ларва,
макар, че става пеперуда най–прекрасна.

– Не съм съгласен със теб. И вие змиите като нас сте различни. Има и такива, които щяха да ми благодарят, за твоето спасение или поне нямаше да ме убият. Но когато човек иска да се развива, дори и в нещастието си, намират полза от това.Ето, аз сега научих следното:

Не спасявай злият от беда
щом сигурен си, че не заслужава.
Доброто ще остане без следа
и с неблагодарности те награждава.

– Мисли си каквото искаш. Всъщност не ти оставя много време. По-добре си кажи молитвата.
– За съжаление е така. Но жалкото е, когато си отиваш от този свят с наранена душа. Не, аз не те мразя, защото нямам това качество в сърцето си. Градил съм душата векове. Нямам нужда от молитви, защото Всевишният винаги е бил в сърцето ми и той го знае. Как ще се явиш ти, който не различаваш добро от зло!? Ако моята смърт, ще донесе за твоето осъзнаване, аз не съжалявам, че ще умра. Много бих искал да е така и ти да се промениш към добро. Искам да ти кажа следното преди да издъхна, но го запомни, защото това ще са последните ми думи:

Добрият всички смята за добри.
Лошият във всичко се съмнява
От огън камъкът се пука – не гори.
Жито не расте, ако посял си плява.

*****

Току виж вземе и Генек да се включи с някое best of the bests произведение…

Това беше всичко за днес от мен, драги приятели. Аз изпълних служебния си  дълг. Ако имате нещо да кажете, в смисъл да се получи седянка – сега е ваш ред!

И една песничка от незабравимия Тодор Колев:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

29 Responses to Малкият “петък” – XXXIV

  1. Homofaber says:

    Чекай сега, Еректусе…! Този блог ти си го направил, за да се изявявяш и свето да те види и изкаже евентуално, мненията си за това що е натворил един нов изявяващ се творец на литературния и всекакъв друг небосклон…! 🙂
    Така че, ти требе да навиеш ръкавите на ризата си още по-нагоре, да си земеш кърпа за да попиваш потта от челото си, кога с творческа мъка раждаш класика, обогатяваща нашата и световната съкровищница.
    Значи, необосновани са нападките към твойте (по)читатели, що венцеславят или отправят критика на книжнината, сътворена от теб. Пегасът ти си го яхнал и ще си го яздиш и чуваш… 😉
    И продължавай служебния си дълг… “Нема мама”, както се казваше в казармата едно време…! 🙂
    С пожелание и твойте песни все да се четат, поздравче за тебе, творецо:

    • Hombre says:

      Фабер, веднъж и аз реших да се правя на меценат – да дам възможност на млади творци като теб да се изявят, и ти ме пререза през ашиците… Бива ли така? Този блог го правя не само за себе си, а и за вас!!!
      Некои хора ме обвиха с гъсто мълчание, а други просто ги е шубе да споделят нещо от своето житие-битие, сакън да не би да попадне информацията за тях в ДАНС…

      • Homofaber says:

        Еректусе, нали ти казах преди, че всеки си знае къде му е силата и там требе да се изявява. Информацията за некои и всички граждани, те хората с хладен ум, чисти ръце и горещо сърце я имат, прошнуровали са я и пронумеровали! 😉

        • Hombre says:

          Още един път ще повторя, белким стигне до подкорието ти… Не държа непременно да пишеш литературни бестселъри, а простичко да разкажеш какъв човек си, та един ден твоите внуци и правнуци да се гордеят със своя дядо. Освен ако не си изкарваш леба не с компа, а с мотиката…
          П.П. Да ти напомням ли още веднъж какво още не си свършил? Освен ако не държиш да ми покажеш, че си по-инат и от внучката ми… 🙂

          • Homofaber says:

            Какъвто дедото – такава е и внучката… Крушата не пада по-далече от дървото… 🙂

          • Hombre says:

            За съжаление, детенцето е наследило не само моите гени, а и тези от другата рода.
            П.П. Както виждаш, днес не съм изложил на сергията на книжния пазар нищо свое. Вземи тури поне един лайк на Khagan! Човекът си го заслужава!

          • Homofaber says:

            Нема срамен труд, е… може би с изключение на калдъръмените труженички! 😉
            Мотиката е изранвала твойте и мойте прадедовци, дедовци и баби и родителите ни, Еректусе!!!

          • Hombre says:

            И защо да е срамен трудът на „калдъръмените труженички”? Изкарват прехраната си със своето тяло, а не експлоатират чужд труд!
            Па, като толкова много ти аресва работата с мотиката, вземи под аренда стотина декара и копай на воля… 🙂

  2. Homofaber says:

    Видох го човеко. Той ли ги съчинява нещицата или оттук-оттам ги взема, щото и други творци отвреме-навреме пишат, без да посочват източника? За тебе не се отнася, проверен си…! 🙂

  3. Homofaber says:

    Аресва ми работата с мотиката – не да трупам каймета, а за удоволствие, щото се разтоварвам и виждам как нещо естествено се създава от труда ми. Имам си неколкостотин метра и ги маам с мотиката… 🙂 и със създаденото от труда си пия ракията, щото без мезе ме болат забите… )

    • Homofaber says:

      А ти съзидаваш, като мааш по клавишите на компа … 🙂

    • Hombre says:

      Абе, неска само с тебе ли ще се разправям, Фабер? 🙂 Продължавай да мааш с мотиката и да създаваш нещо естествено. То и кравите, освен млекото, създават естествен продукт, без който е немислимо българското земеделие…
      Ако толкова ного те болат забите, земи ги извади! Има на пазара прекрасни пластмасови кастанети! 🙂

      • Homofaber says:

        Благодаря за съвета! Сигурно си с прекрасни пластмасови кастанети, Еректус. Затова ги предлагаш. Разбирам те! Всичко е до време!… 🙂
        Но има по-прекрасното лекарство за забите, кажува се “Гроздомицин”, само че домашна направа… 😉

        • Hombre says:

          Да не останеш по-назад! Ще се наддумваме ли сега?
          За твое сведение, при домашното производство на ракия, колкото и да я правиш за своя душа в примитивния казан, винаги излиза малко и метилец. Затова, хората са измислили кули за дестилация, откъдето не излиза грам от тая летлива течност

          • Homofaber says:

            Не се бой…! R ти така, ама ще се затрие сайтът…

          • Hombre says:

            Фабер, аз вече съм се обезсмъртил! Спомняш ли си каква песен ми пусна днес?

  4. генек says:

    Ето цяла история – праисторическа, като си гледам годините.
    1.

    И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…

    Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…Изобщо – малко солипсист си падам и смятам, че човечеството съществува в съзнанието ми…

    С две думи казано – онзи 4 юли на 1953 година, когато в 6 часа заранта съм изврякъл…

    Какво няма да изврещиш – ти се раж даш, а светът, вместо с колесница от лунни цветя, както по-късно щях да установя, че преди мен е забелязал Смирненски, те посреща с як шамар…

    И никакви оправдания – ама така трябва, бебето трябва да се шляпне, за да задвижи дишането, пък то какъв шамар е това, я след време какви ще ядеш…

    Цапнаха ме…

    Факт…

    Ега ти посрещането!

    Може би по тая причина станах скептик и реалист. Разбрах, че всичко на тоя свят се върти около задника – от дишането до яденето. Като начална точка на разделянето с храната, ама все пак…

    И що народ сетне се устремява към тоя задник…

    При това нито един с добра цел…

    Е, педалите са приели тая философия стоически и даже са обърнали насилието в кеф, ама не можах да стигна до висотите на низкото им съществувание и туй то…

    Какво да се прави – консервативен човек съм си…

    И спазвам старите, прастари правила – което за каквото е…

    Дори…Малко неудобно, ама като съм се заел да разправям за себе си, неудобно няма. Неудобно е само обуването на панталона през главата. Пробвайте – ще се убедите…

    Та – неудобно, но…

    Едно реакционно, изостанало, тласкащо човечеството назад признание.

    Харесвам жените!

    Цял нудистки плаж да ми покажеш – погледът ми бързо и заскрежено ще прескочи космати крака, заници, гърбове…И ще се лепне на някой стругован крак…на тънко кръстче…на хълмиста гръд…на дълга коса, падаща върху кръгло, чипоносо, късо, палаво носле…

    Те такова зърнах при раждането ми…На съседната маса…Току-що родило се момиченце…Красииииииво…

    Ама и аз съм си хубав…Още преди раждането дори…

    И като се усмихнах с моята чаровна и всепокоряваща уста…

    Влюбихме се!

    Обаче…

    Те ви тема за цяла трагедия.

    Пък акушерката се влюбила в мен…

    И ме гледа влажно, влажно…

    Аз не я забелязвам – цял бях потънал в красивите, морни очички на момиченцето. Които мигаха със скоростта на препило колибри…

    И тогава…

    Пренебрегнатата…

    Кипяща от ревност…

    Клокочеща от женска ненавист…

    Акушерка…

    Раздели ни…

    /Благодаря за кърпичката…Момент, че клавиатурата подгизна…/

    Ние бяхме преплели погледи, готови да продължим заедно в живота…Или поне следващите няколко дни…

    Обаче, акушерката ни остави в различни стаи.

    И, понеже момиченцето още не можеше да говори, а аз от скромност не исках да афиширам ранните си вродени умения…

    Липса на комуникация!

    Казано по народному – очи, които не се виждат, се забравят.

    Важното е, че Тя остана под №1 в сърцето ми – за вечни времена…Или поне още пет-шест години, надявам се…

  5. генек says:

    Останалото е в сайта ми, “Книги мои” – “Свободен полет”…

    • Hombre says:

      Утре ще прочетеш в моя сайт една интересна изповед. Само предполагам…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s