Когато бях овчарче…

Бързам да поясня, преди да сте ми задали некой тъп въпрос. Всички имаме селски корен, с изключение на малцината със синя кръв. А какво правят хората на село? Пасат оФце! Сигурно и аз съм бил пастирче в предишния си живот, та  затова рекох доброволно да се присъединя към преобладаващата част от българското население. Това, че имам софийско жителство – трето поколение подред, все още нищо не означава.

Реших да внеса няколко допълнителни щрихи към моя автобиографичен портрет, с оглед запълване празното пространство след смъртта на Бранислав Нушич. Не че ще научите нещо кой знае какво, но за всеки случай – за протокола, който ще го четат бъдещите поколения.

Това, което съм  запомнил от миналото е щастливото ми и безгрижно детство, което прекарах в един от крайните квартали на София, приличащ повече на село, а не на модерна урбанистична конгломерация. По стар навик, хората си садяха картофи, лук, царевица и друг зеленчук непосредствено пред блоковото пространство и попълваха по този начин бедните си хранителни  запаси. Имаше вишневи и ябълкови дръвчета и никой не посягаше към чуждия труд. Но най-важното, което следва да отбележа е дивата природа, сред която живеехме. Дори и Западният парк, в непосредствена близост до нас си беше непроходима гора. Всяка пролет от там се носеха невероятни благоухания на полски цветя и цъфнали дръвчета… Правехме си експедиции навътре в дебрите и пресъздавахме някои от прочетените епизоди в детските книги. Зимно време, когато все още падаше истински сняг, с преспи достигащи до 1 м. , ходехме да се пързаляме с шейни сред дивата природа. Дори и ресторантът, който беше до входа на парка се наричаше „Природа”. Тогава за първи път се напих с мастика, омешана с вино, ама за тая срамна случка няма да ви разказвам…

А пък каква храна консумирахме?! Истинско сирене, кашкавал и масло, хлябът от близката хлебопекарна, който първоначално го раздаваха с купони беше невероятно вкусен и го ядяхме топъл само с шарена сол. Да не споменавам какви кифли с мармалад правеха в същата тая фурна… Не случайно я разбиваха апаши на няколко пъти. За из път и по време на игрите имаше и филии поръсени с червен пипер и шафран. И най-малката коричка, която останеше се превръщаше в питателна попара с надробено сиренце и малко масълце отгоре, полята с липов чай. Това беше моята основна закуска. Прясното мляко все още не го познавах, а по-късно преминахме на кисело мляко, което го режеха с нож от едни огромни алуминиеви легени. По празниците се появяваше и по някоя мръвка – най-често пържени кюфтета, на които майка ми беше спец. Още преглъщам като си  спомня… Учила се е навремето от Соня Чортанова, издала няколко книги с традиционни български гозби. Само у един човек ми е надеждата, който би  могъл да ми намери и достави нейна книга. А, за ГМО-тата и нитратите въобще не бяхме чували и дори не можехме да си мечтаем за тях.

Облеклото и обувките ни бяха от скромни по-скромни. Но никой не го преживяваше  като трагедия. По-късно, на  мода излязоха найлоновите ризи и шушляците. Всеки търсеше някоя връзка, чрез която да се снабди от СФРЮ с такъв моден артикул. Момичетата в махалата и в училище бяха на пиедестал и никой не смееше с пръст да ги барне. Почти същото като сега. Само не разбирам защо има толкова много желаещи да се запишат в  курсове за самоотбрана, най-вече по карате, като моята внучка.

… И нямам спомени да е имало кучета и котки в махалата. Присъствах на един кучешки холокост в Самоков, където бях на гости на една приятелка на майка ми.

Но, стига толкова за неща, които всеки малко по-млад от мен ги е преживял. Нека се върнем отново в днешно време…

Като стана дума за природата, вчера бях приятно  изненадан от проявения интерес към моята скромна особа от една млада дама, съдейки по гласа й в телефонната слушалка. Прилагам стенограма на проведения разговор:

– Добър ден, господине. Имате ли време за едно кратко социологическо проучване?
– Да, разбира се…
– Обичате ли природата?
– Мнооого!
– А смятате ли, че трябва да бъдат предприети строги мерки срещу тези, които я разрушават?
– Да!
– Какво ще кажете за употребата на детергенти и други почистващи препарати в домакинството?

Е, те тука вече не издържах и я прекъснах. Тоя номер с реклама на препарати за почистване на загоряла фурна, с безплатна демонстрация, вече го бяха приложили на жена ми и тя като ученичка е отговорила на всички въпроси, включително и кога ще си бъдем и кога няма да си бъдем в къщи. Без да й мине през главата, че е пълно с телефонни измамници. Не знам защо беше толкова необходимо за нуждите на анкетата да ме пита за името и презимето, както и къде живея? Оставих я без отговор, твърде разочарована…

Вече ви дадох достатъчно храна да си чешете езиците с мен.

Преди това, моята и вашата песничка от детството:

 

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет, Литература and tagged , . Bookmark the permalink.

33 Responses to Когато бях овчарче…

  1. Homofaber says:

    Ха ха ха, така сме всички…! Времето минава, порастваме и се връщаме със спомени към миналото си детство! Само че, защо си го спомняме с добро, макар и да не е било толкова охолно, както e сега – аз и ти, Еректусе сега си правим сандвичи от черен хайвер… 😉 , не филии с олио и червен пипер!
    Казваш, че си чешем езиците с теб! Напротив, това, че не си си дал данните, е грешка! 😉
    Ако искаш приеми го като съвет, или както искаш… Толкова много хора са използвали с желание, доброволно, услугите на еднолични търговци и такива фирми… :), които са извършили почистване на техните апартаменти като са си дали данните. Защо и ти да не използваш услугите им. Освен това си пенсионер, а у нас малко пенсионери са финансово обезпечени. Нищо, че имаш финикийски знаци в швейцарска банка.
    Хората от фирмата за домакински препарати, безплатно ще ти прочистят апартамента от ненужните вещи и ще го освежат със свежи миризми, които само на полицейския Шаро няма да му харесат.
    А ти и домочадието ще си развявате блаженно байрака, някъде на почивка… 🙂
    А ето как изглеждат чистачите – самаряни от фирмата извършваща безплатни услуги на гражданите. 🙂
    С песен ще извършат услугата, такива няма други в нашия нов хубав живот! 😉

    • Hombre says:

      Фабер, предчувствувам, че и днес се задава един много дълъг словесен маратон с теб… 🙂

      • Homofaber says:

        Нема лошо, нещо не си на кеф… искаш да си говориш с ората, говори. Мани ги тия, дето казваш, че са заети, пари да правят. Като са дремали, сега нека се потят и мазоли да фащат… 🙂
        Ти кажи, Еректусе, как мислиш, тези услуги извършвани от чистещи фирми, не са ли един светъл лъч в нашето житие-битие. Грижа от човека за човека, а почти всички люде се жалват от “ненормалния” живот сега… 😉

        • Hombre says:

          Фабер, как може да ти минават такива нелепи мисли в главата? Защо си мислиш, че не съм на кеф? Достатъчно е да се появиш на моя екран и цъфвам в усмивка 24 карата!
          По отношение на фирмите, които предлагаг услугите си за почистване на домовете (от излишното злато, сребро и техника) имам много консервативно мнение. Вече ми се случи един път, без да каня хора от подобна фирма, да “почистят” бижутата на моите жени…

      • aman11be says:

        Що, бе? Добре си хортувате – напоително и с мерак. Как да ви развали човек мухабета? 🙂
        Впрочем преди две вечери и жена ми беше респондент (нали така се казваше по модерному) на едно социологическо проучване по телефона. Темата – “Какъв алкохол предпочита българинът?” По едно време, като страничен слушател, почти бях останал с впечатлението, че ще има ешмедеме и жена ми е цанена за организатор, но не би. А от повторението на едни и същи въпроси/и напитки (съдя за това по отговорите й), задаващият/задаващата въпросите я водеше ачик ачик към това да похвали един винпром, леко западно от Бургас, с доста агресивна рекламна кампания през последните години, но жената устоя и не се поддаде на провокациите. 🙂
        Та към носталгичните спомени можем да прибавим и “….а какво пиене имаше навремето… ” 🙂

        • Hombre says:

          Твойта е лесна, Амане… Имаш крава – пиеш млеко! Но ако аз съм респондент на такава анкета, с удоволствие ще ги поканя в моята изба за дегустация на техните напитки. 🙂

          • aman11be says:

            Лесна, лесна, колко да е лесна? Ти като предпочиташ шотландска ракия, аз какво да направя? 🙂

          • Hombre says:

            Най-лесно ми е да ти отговоря на такъв въпрос. Отиваш в най-близкия супермаркет и купуваш един галон марково уиски. Ако пък толкова ти се свиди, аз ще ти дойда на гости с една бутилчица от моите запаси… 🙂

          • aman11be says:

            Маркова шотландска ракия на галони по магазините не съм виждал. На галони се продава червен етикет и надоле. 🙂

          • Hombre says:

            Има, има, Амане! Който търси – намира! В краен случай – 10 шишенца по 700 мл. 🙂
            By the way, един въпрос off topic. Ти знаеш за кого иде реч…
            – Драги опоненте, винаги ли когато не си съгласен с някого го обгръщаш с гробно мълчание? Вместо да се хващаш за буквата, дори и тогава, когато нямаш основание, отговори по същество на отправеното ти запитване…

  2. aman11be says:

    10 шишенца (какво ли ще да е тогава шишето? 🙂 ) по 700 мл. Това да не е люлинградски галон? 🙂 В Уикито пише само за имперски галон = 4,546 09 литра и американски галон = 3,785 411 784 литра.
    By the way не разбрах въпроса ти, но по принцип рядко оставам зададен ми въпрос без отговор, ако нещо намекваш за мен.

    • Hombre says:

      Аре, бе!!! И ти ли взе да се хващаш за думата? Много добре знам колко мерни единици в литри е един галон!
      Ако още не си схванал какво ти думам, става въпрос за един законодател на модата (политическата) в съседната стая… 🙂

  3. Homofaber says:

    Видех една мисла на Агата Кристи – „Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат в живота, е да имаш щастливо детство.“, която олицетворява мъката на чорбаджията тепавичар, живеещ в свободното неолиберално време, тъгуващ по щастливото социалистическо овчарско време… 😉
    И още от Агата Кристи: „Разговорът е измислен, за да пречи на хората да мислят“. Така може би ще му се отговори от Радио “Ере…”, пардон – от съседната стая… 🙂

    • Hombre says:

      Чини ми се, че първият цитат се отнася с пълна сила и за теб. За втория – не съм сигурен… 🙂

      • Homofaber says:

        Пак дипломатичен, бре… ама май до следващото изключване от Комсомола… 😉
        За първия цитат, как искам да се върне времето на щастливото детство, па и овчарче да съм. Да сме две овчарчета, а за белите ще се оправдавам, че ти си ги направил. 🙂 Тебе да те галят с “Боянка Боева”! … 🙂

        • Hombre says:

          Фабер, не разбирам какво намекваш…? Ако става въпрос за каквото и да е изключване, най-важното е, че никой не може да ме изключи от Тепавицата. И дори да успее да ме изключи – ще се появя отново под друго име!
          Тебе ще те назнача за овчарско куче – да вардиш стадото! 🙂

          • Homofaber says:

            Еректусе, как ще разбереш колко учебни чаши удари на обед??? 😉
            Може, такава ми е работата, имам опит… 🙂

          • Hombre says:

            Използвам само бойни чаши! Учебните са само за новобранците!
            Считай се от този момент нататък назначен за куче-пазач на стадото!

  4. rusalka2013 says:

    Мога ли да попитам нещо? Приемат ли се за тая работа овчарчета във фусти?

    • Hombre says:

      Само чрез конкурс, Русалке! Ако отговаряш на критериите, одма и теб ще те назнача… 🙂

  5. Pasi says:

    Калфин
    Калфин веч е мистър Никой,
    без ракетата носител.
    Бюрократ международен,
    препикаващ своя корен!
    Паси, 13.01.2014г.

    • Hombre says:

      Посмотрим, Паси… 🙂

      • Hombre says:

        Глей кво казва един прост човек, като мен: “Хаирлия да е и дано лаборантът няма задни мисли и/или не обиди Боко, че последният какъвто е обидчив….
        Гледам Местан ага бълва змии и гущери и пръска слюнки навсякъде… май, май това означава, че става нещо добро за България и лошо за (елита) на ДОС и обръчите”.
        Мигар Серго е по-добър от Калфин? И неговият правоприемник Миков се изложи със силовото назначаване на Вагенин за дупетат…

        • Homofaber says:

          Бре, юнаци, политичари на местно ниво, я вижте що е казал един юнак в Дир БГ, по повод изявление на Местан. Това е истината за политиката и нашето време:
          Мамон Евро
          “Този сговор”, който в името на властта не направил компромис, а влязъл в съглашение с “антиевропейски, антинатовски сили.
          Бре, каква Европа, какво НАТО, БАТЕ и СЕАТО му се виждат на този, като звезди после пладне… 🙂
          Eврейчетата /разбирай- евро/ нема да има, други ще ги диплят не в КТБ /опарили се веке/, а франко швейцарските банки!!!

          • Hombre says:

            Щом врагът те критикува, значи си на прав път! Обратното е кофти… 🙂

    • Homofaber says:

      Новий Прометей!!!

      • Hombre says:

        Пожелавам ти като куче пазач такава стопанка да имаш:

        • Homofaber says:

          Егати вкусът, дето го имаш…! По-скоро обратното – стопанката става за куче на кучето!!! 🙂
          E, те такава стопанка искам:

          • Hombre says:

            Фабер, съобразил съм стопанката с твоите ТТ параметри! 🙂
            За тая, дето ти я искаш нема да ти стигнат нито силите, нито парите…

  6. Homofaber says:

    Бойни няма, не се срещат в природата, измислени са от тепърва откриващите пиенето възрастни, след омаята от 50 грама!

    • Hombre says:

      Те сега вече много се изложи! Само твърдиш, че си любител на алкохола, ама нищо не разбираш!
      Когато покриеш нормата по-долу, тогава ще те приемем в клуба на нетрезвениците:

  7. Кисса says:

    “Гледам Местан ага бълва змии и гущери и пръска слюнки навсякъде… май, май това означава, че става нещо добро за България и лошо за (елита) на ДОС и обръчите.”

    Те тука се изложи ММО. Като кифладжия без кифли.

    Ревът на “Наратива” от Движението за Пари и Служби е само за баламосване на маловерните. Сега повечето нормални българи ще си кажат (точно като теб) “Ох, добре, щом Местан реве на умряло, значи ГЕРБ, РБ и ПФ са на прав път. Ще ни се изпълни мечтата ДПС да бъде разкарана от хранилката”. Значи – по-добре да преглътнем един безпринципен съюз между Бойко, Кунева, Лукарски и Валери, само и само да ги няма ТУРЦИТЕ. Обаче не си ли спомняш, че тази пиеска вече ви я играха? Да ти припомня изказването на Доганя в село Кочан, което си беше режисирана постановка, за да се активизират избирателите на ГЕРБ. И сега по същия начин ви манипулират. Уж Местан квичи “Ох, Бойко, недей така, колко ме боли” – за да могат недоволните българи да преглътнат коалицийката между РБ, ПФ и ГЕРБ (АБВ ще им дойде в повече, нали? “Гоце”?! )само и само защото по този начин ще изолират ДПС. Наистина ли се хващаш на този стар номер? Айде премисли пак, чоджум – 7 часа бяха нужни, за да се оформи парадното мнозинство, което ще вдигне правителството, което след това ще е несваляемо, заради подкрепата отзад, оказвана от ДПС. Те вече са се разбрали с тях отдавна.

    • Hombre says:

      Добре завърнала се в родната Тепавица, Кисса! Недей да страдаш за мен – нито за първи, нито за последен път ще се изложа като кифладжия! 🙂
      Нека оставим Историята да отсъди дали това коалиционно правителство е било в правилната посока, или не…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s