Драга аудитория,
Да ви кажа ли защо избрах точно тази тема за бъдещия си научно-фантастичен роман? Защото не ми се живее повече в това блато, в което се превърна нашата родна страна България! Тук искам категорично да се разгранича от всички онези, които плюеха и продължават да плюят срещу Родината ни, защото те не са хора, а изроди! Не си струва да споменавам техните имена, а и списъкът е твърде дълъг…
А, освен друго, усещам вече с рецепторите на кожата си, че темите, които разгръщам ви омръзнаха и не ви се влиза вече в Тепавицата. Хрумна ми идея за написването на нов роман за приключенията на героя на Даниел Дефо – Робинзон Крузо, чиято роля, като автор на идеята ще изпълнявам аз. Преди да пристъпя към тази високоотговорна задача, бих искал да се обърна към всички вас за съвети и указания по сценария.
И така, започвам разказа си. Намирам се на борда на свръхмодерна яхта и правя околосветско пътешествие. На третия ден от началото на екскурзията, яхтата бива нападната от пирати. Избит е целият екипаж и почти всички пасажери, с изключение на 9 девици, заловени в плен и аз, който пръв развява бялото знаме. Пиратите ни прехвърлят на тяхната лодка и се отправяме към необитаем остров. Само се моля да не е някой от атолите Муророа, където французите си правеха експерименти с атомни бомбички. При приближаването на острова, ненадейно се появява огромна акула, обръща с перката си лодката и един по един излапва всички лоши, а пленниците оставя непокътнати – успяват да се доберат до спасителния бряг. Започвам да си водя дневник за случващото се:
ДЕН ПЪРВИ
Изморени, стресирани и гладни, стъпихме на плажната ивица и започнахме да преброяваме оцелелите от премеждието. Сметката излезе вярна – 9 девици и аз! Първата ни работа бе да намерим съчки и да стъкмим огън, за да изсушим мокрите си дрехи. Добре че съм запазил навиците си от годините като пушач и винаги нося в джоба си запалка. По моя инициатива бе свикан племенен съвет, на който единодушно бях избран за вожд. Макар и да беше месец ноември, на острова времето беше доста топло, но на свечеряване застудя и се наложи да сгушим телата си едно до друго, за да не замръзнем, докато спим.
ДЕН ВТОРИ
Още с появата на първите слънчеви лъчи, разбудих цялата женска дружина, построих ги по височина и издадох първите си команди, включващи:
- Въвеждане на извънредно положение до пълно изясняване ситуацията на острова. Сървайвър беше ключовата дума за устройването ни на тази непозната земя.
- Прибиране всичко полезно от яхтата и строеж на нов дом за продължително пребиваване на острова. Оказа се, че никой не разбира от морска навигация.
- Разработване план-график за персоналните задължения на всеки един от племето – на първо място по осигуряването на питейна вода и храна.
ДЕН ТРЕТИ
- Строеж на нов дом с подръчни средства. Най-важното е осигуряването на енергийна независимост и диверсификация на природните ресурси: привеждане в изправност на електрогенератора от яхтата, източване на горивото от резервоара на същата, складиране на всички акумулатори и връзването им в паралел за използването им в извънредна ситуация.
- Унищожаване на радиостанцията – като вредна, деморализираща колонията.
…
ДЕН 365-ти
- Изграждане на детска ясла поне за 9 малчугана, дай Боже и близнаци да се родят! Дано тоя път се пръкнат и мъжки рожби! Макар че, сам човек какво може да направи? От опит го знам.
- Грижа за подрастващото поколение от новопоявилите се нови членове и членки на голямото ми семейство.
- Разгръщане на широка културно-масова работа за сплотяване на колектива.
Давам правото на всеки да продължи разказа ми, съобразно собствените си представи за живот на усамотено място.
Честито второ място на нашата участничка Крисия в Детския конкурс на Евровизия 2014!!! Можеше и да е на първо място, но италианците ни прецакаха. Ние си знаем, че тя беше най-добрата! Това е от мен за нашето мило момиче:
Спирам до тук, защото след малко започва двубоят Пулев – Кличко. Да му пожелаем на нашия боец успех, стискайки здраво палци! Господи, помагай и Ти!
Ето ви за случая и една подходяща песничка:
Язък!!!
Омбре, що се нервиш? В днешно време няма реални спортни двубои – парите определят всичко. Гледахме с Павлов срещата снощи. Каквото и да се е изговорило и изписало за Кличко и Пулев, украинецът си заслужи възнаграждението, а Кубрат май не беше наясно защо е на ринга.
Светле, така е – всичко е вярно, което казваш… (обърни внимание колко лесно се съгласявам с теб). 🙂 И все пак, още ме е яд, че нашият загуби по такъв жесток начин.
Сценарият не ми харесва! Не може ли на острова да пребивават 9 мъже и една жена?
Русалке, не ставай алчна! На една жена й стига само един мъж – стига да е от знатен произход. Да речем някой принц (шейх с достатъно петролни кладенци, за да може да задоволява всеки неин каприз). 🙂
Мхм, пък един мъж има нужда от цял харем, за да се чувства обгрижен 😉 😀 .
Отново ще се съглася с теб, Светле! Има мъже с по-слабо либидо и се нуждаят от повече жени… 🙂
Тъй-тъй, и непременно да са девет девици!!!
От така написания роман става ясно, че ти се грижиш безлюдния остров да бъде населен и за културно-масовата дейност. Права е Русалката да иска пренаписване на романа 😀 .
Романът все още не е написан изцяло. Ще се съобразя с мнението и на двете ви! 🙂
Ква вина имам аз, че девет девици са оцелели на острова и Съдбата е отредила аз да ги обгрижвам???
Пожелавам ти да я докараш до тази фаза на твоя остроффффф!
30 котки, овладели изкуството на сън-фу
Мерси, мило мое коте! 🙂
Така, значи – видя се сценарият на новия кандидат – майстор на бестселъри и … слава: ден 1-ви, ден 2-ри, и така до ден 365-ти!
Но нека отидем след 10 /десет/ години, пък и след още 10 /десет/ години:
След 10 години на острова, Робинзон Крузо си казал:
– Няма грозни жени!
След още 10 години тъжно си казал:
– И мъже също… 😉
Фабер, по твоите думи – бил си занемарил четенето на литература и щеше да поправиш тази грешка. Очаквах след една година отново да се появиш в Тепавицата. Както и да е – оценявам твоята загриженост за мен! По най-груби сметки, ако през година от 9-те девици се ражда по едно дете, за 10 години ще има минимум още 50 момченца и момиченца. Какво му трябва повече на един родител?!?
Как какво, Еректусе? Десета мама – островитянка, щото другите омръзват… 😉
Аз съм доволен и на девет!
П.П. Оправи си линка! Компа не го разпознава…
След години, години на острова и мъжете ще ти изглеждат хубави … 🙂
Винаги съм се заглеждал с интерес в съвършените мъжки мраморни статуи в гръцките музеи, Лувъра, Ермитажа и на други места. Това не означава, че си падам по мъже…
Казах да си оправиш линка!!!
Такива ли ти се явяват в мокрите сънища? 🙂
Поздравявам всички българи с тази песен:
Море
Делфини под пагон в морето плуват,
и морски лъвове за мини там тършуват,
издирват даже водолази,
подводници, що дъното облазват.
Морето, дето ужким беше мирно
команди слуша: „Равнис! Мирно!”
На скорост си пикират самолети
и хвърлят в ужас морските кадети…
Вълните пори крайцер-канонерка…
През час се свалят гащи за проверка!
Безбрежна шир, превърната в плацдарм,
за миротворец и жандарм.
22.04.2014г.
Паси, към това стихотворение липсва само една картина на Айвазовски… 🙂
Ето ти и от мен нещо за душата:
Корабокрушенец едва доплувал до брега на самотен остров и със сетни сили се проснал на пясъка.
След няколко часа, отваряйки очи, що да види: Над него наведени шест знойни красавици с изваяни тела.
“Попаднах в Рая” – зарадвал се на късмета си.
Но не мислел така след няколко месеца. Не можел да смогне на сексуалните желания на всяка хубавица, коя от коя по-претенциозна!
От понеделник до събота горкият човек се “трудил” неуморно…
Една неделя (единственият почивен ден от седмицата) стоял на брега, зареял поглед в безкрайната морска шир… и що да види: Корабокрушенец!
“Ето го спасението!” – помислил изтормозеният човечец, “ще си поделим дните от седмицата. И аз доволен, и той доволен, и жените доволни!”
Издърпал сала на брега и погледнал към новия другар. Мъжът отворил очи и с пърхащи клепачи и нежна усмивка на уста прошепнал:
– Ей, хубавецооо…
– Айдееее, отиде ми и неделята…
Така си, хубавецо…! 😉 Взаимно е, нали знаеш какво казва Робинзон Крузо? “Няма грозни мъже…! 🙂
Прав си, Фабер! И ти ми харесваш… 🙂
Как няма да е така, чаровнико! … 🙂
” … Винаги съм се заглеждал с интерес в съвършените мъжки мраморни статуи в гръцките музеи, Лувъра, Ермитажа и на други места.”
Други места … сигурно на Бургаския плаж, скъпа…, но защо не се обади! … 🙂
Фабер, просиш си го… Ама първо използвай иригатора! 🙂
Пътешествие
Позавехнала корвета,
днес отново пори нета.
Духа вятър във платната
и издува знамената.
Вносно име Cruella de Vil
е на мостик командир.
Наско мигом се обажда,
и зове към екипажа:
Хамел,Жана,Тъщолюб,
Калки,Малечко и Друг.
Минувача ги наглежда,
Аблебсия -все нарежда,
а във трюм Водопроводчик
рови се в строшен датчик.
Гозамбо тръби с тръба,
Ловкия громи врага.
Хаптман пее баритон,
а Комарко бръмва в тон,
Брашно мели Хер Мюлер ,
а пък Фирмин е кат фюрер.
/Коца/ често се обажда,
Котка косъма приглажда.
Кайли тук и там изскача…
Дорис рефер е на мача.
А Паси ги забавлява
със поредната тирада.
Тъй си плава платноход…
Новини, на собствен ход.
Крясъци и думи кротки,
коментари на кокотки.
От “Разпни го!” до “Осанна!”
Неразкостен не остана.
Май щастливо туй е шествие:-
С Форумът на пътешествие!
Стихчето е публикувано във форума на в. “Сега” и доста се хареса. Има морски елемент и си помислих, че е близко до темата… Един от увековечените никове, не е между живите. Бог да я прости /Коца/. Сложих и скоби… Не знам защо…
Много свежо и точно по темата! 🙂
Винаги съм знаел, че си весел, и доставяш радост на мъжете! … 🙂
Но защо се криеш, Европа ще те защити, тук в Родината ти – България, тя те обича, такъв … весел и доставяш радост! … 🙂
Надявам се и на такива мъже като теб да доставя радост. Не забравяй да си купиш от аптеката и лубрикант!
Палавнико, лубриканта ти го вземи, на теб ще трябва, щото напоследък си много развълнуван о, Робинзоне… Трябва да си спокоен, да се успокоиш, затова вземи го с Алое Вера!!!
Понеже виждам, че си мераклия, ще се настроя според твоите вкусове и очаквания. От мен да мине – аз ще ти купя лубриканта. Само не забравяй да си направиш прочистването на червата…
Не желая повече да коментирам твоите блянове. Закривам дискусията на сексуална тема и няма да ти отговарям, защото и други мераклии като теб може да се появят… 🙂
Ми така си е, за тебе е лубриканта, ти ще го ползваш … 🙂
Ден първи.
На острова сме аз и 9 девственици…
Ден втори
На острова сме аз, 8 девственици и една доволан жена…
Ден трети
На острова сме 7 девственици, аз и две доволни жени…
Ден четвърти
На острова сме аз, 6 девственици и три почти доволни жени…
Ден пети
На острова сме аз, 5 девственици и четири почти доволни жени…
Ден шести
На острова сме отчасти аз, 4 девственици и пет мърморещи жени…
Ден седми
На острова сме почти аз, 3 девственици и шест сърдити жени…
Ден осми
На острова май сме аз донякъде, 2 девственици и седем намръщени жени…
Ден девети
На острова казват, че съм аз, 1 деввственица и осем съскащи ми жени…
Ден десети
На острова дремя аз и девет крещящи ми жени…
Ден единадесети
На острова пристига лодка с девет обратни… Аз поемам нанякъде – плувайки смело сред стадо съчувстващи ми мъжки акули…
Ден дванадесети
Самотен остров. С палма в средата…
Ден стотен
Палмата нещо взе да ми харесва…
Генек, слагам те като съавтор към моя роман!
Нека и аз добавя една версия:
На необитаем остров след корабокрушение се спасили двама мъже и една жена.
Когато след години ги спасили, ги попитали:
– А как си поделихте жената?
– Много просто: три дни от седмицата единият й беше съпруг, я другият – любовник. Следващите три дни – обратно.
– А на седмия ден?
– На седмия ден я биехме затова, че ни изневерява!…
Край на темата!!!
Pingback: Изкуството е вечно! | Tepavica online