Искам да съм като Робинзон Крузо

Драга аудитория,

Да ви кажа ли защо избрах точно тази тема за бъдещия си научно-фантастичен роман? Защото не ми се живее повече в това блато, в което се превърна нашата родна страна България! Тук искам категорично да се разгранича от всички онези, които плюеха и продължават да плюят срещу Родината ни, защото те не са хора, а изроди! Не си струва да споменавам техните имена, а и списъкът е твърде дълъг…

А, освен друго, усещам вече с рецепторите на кожата си, че темите, които разгръщам ви омръзнаха и не ви се влиза вече в Тепавицата. Хрумна ми идея за написването на нов  роман за приключенията на героя на Даниел Дефо – Робинзон Крузо, чиято роля, като автор на идеята ще изпълнявам аз. Преди да пристъпя към тази високоотговорна задача, бих искал да се обърна към всички вас за съвети и указания по сценария.

И така, започвам разказа си. Намирам се на борда на свръхмодерна яхта и правя околосветско пътешествие. На третия ден от началото на екскурзията, яхтата бива нападната от пирати. Избит е целият екипаж и почти всички пасажери, с изключение на 9 девици, заловени в плен и аз, който пръв развява бялото  знаме. Пиратите ни прехвърлят на тяхната лодка и се отправяме към необитаем остров. Само се моля да не е някой от атолите Муророа, където французите си правеха експерименти с атомни бомбички. При приближаването на острова, ненадейно се появява огромна акула, обръща с перката си лодката и един по един излапва всички лоши, а пленниците оставя непокътнати – успяват да се доберат до спасителния бряг. Започвам да си водя дневник за случващото се:

ДЕН ПЪРВИ

Изморени, стресирани и гладни, стъпихме на плажната ивица и започнахме да преброяваме оцелелите от премеждието. Сметката излезе вярна – 9 девици и аз! Първата ни работа бе да намерим съчки и да стъкмим огън, за да изсушим  мокрите си дрехи. Добре че съм запазил навиците си от годините като пушач и винаги нося в джоба си запалка. По моя инициатива бе свикан племенен съвет, на който единодушно бях избран за вожд. Макар и да беше месец ноември, на острова времето беше доста топло, но на свечеряване застудя и се  наложи да сгушим телата си едно до друго, за да не замръзнем, докато спим.

ДЕН ВТОРИ

Още с появата на първите слънчеви лъчи, разбудих цялата женска дружина, построих ги по височина и издадох първите си команди, включващи:

  • Въвеждане на извънредно положение до пълно изясняване ситуацията на острова. Сървайвър беше ключовата дума за устройването ни на тази непозната  земя.
  • Прибиране всичко полезно от яхтата и строеж на нов дом за продължително пребиваване на острова. Оказа се, че никой не разбира от морска навигация.
  • Разработване план-график за персоналните задължения на всеки един от племето – на първо място по осигуряването на питейна вода и храна.

ДЕН ТРЕТИ

  • Строеж на нов дом с подръчни средства. Най-важното е осигуряването на енергийна независимост и диверсификация на природните ресурси: привеждане в изправност на електрогенератора от яхтата, източване на горивото от резервоара на същата, складиране на всички акумулатори и връзването им в паралел за използването им в извънредна ситуация.
  • Унищожаване на радиостанцията – като вредна, деморализираща колонията.

 …

ДЕН 365-ти

  • Изграждане на детска ясла поне за 9 малчугана, дай Боже и близнаци да се родят! Дано тоя път се пръкнат и мъжки рожби! Макар че, сам човек какво може да направи? От опит го знам.
  • Грижа за подрастващото поколение от новопоявилите се нови членове и членки на голямото ми семейство.
  • Разгръщане на широка културно-масова работа за сплотяване на колектива.

Давам правото на всеки да продължи разказа ми, съобразно собствените си представи за живот на усамотено място.

Честито второ място на нашата участничка Крисия в Детския конкурс на Евровизия 2014!!! Можеше и да е на първо място, но италианците ни прецакаха. Ние си знаем, че тя беше най-добрата! Това е от мен  за нашето мило момиче:

Спирам до тук, защото след малко започва двубоят Пулев – Кличко. Да му пожелаем на нашия боец успех, стискайки здраво палци! Господи, помагай и Ти!

Ето ви за случая и една подходяща песничка:

All rights reserved

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
This entry was posted in Автопортрет, Светлото бъдеще and tagged . Bookmark the permalink.

37 Responses to Искам да съм като Робинзон Крузо

  1. Hombre says:

    Язък!!!

  2. Светла Павлова says:

    Омбре, що се нервиш? В днешно време няма реални спортни двубои – парите определят всичко. Гледахме с Павлов срещата снощи. Каквото и да се е изговорило и изписало за Кличко и Пулев, украинецът си заслужи възнаграждението, а Кубрат май не беше наясно защо е на ринга.

    • Hombre says:

      Светле, така е – всичко е вярно, което казваш… (обърни внимание колко лесно се съгласявам с теб). 🙂 И все пак, още ме е яд, че нашият загуби по такъв жесток начин.

  3. rusalka2013 says:

    Сценарият не ми харесва! Не може ли на острова да пребивават 9 мъже и една жена?

    • Hombre says:

      Русалке, не ставай алчна! На една жена й стига само един мъж – стига да е от знатен произход. Да речем някой принц (шейх с достатъно петролни кладенци, за да може да задоволява всеки неин каприз). 🙂

      • Светла Павлова says:

        Мхм, пък един мъж има нужда от цял харем, за да се чувства обгрижен 😉 😀 .

        • Hombre says:

          Отново ще се съглася с теб, Светле! Има мъже с по-слабо либидо и се нуждаят от повече жени… 🙂

          • Светла Павлова says:

            Тъй-тъй, и непременно да са девет девици!!!
            От така написания роман става ясно, че ти се грижиш безлюдния остров да бъде населен и за културно-масовата дейност. Права е Русалката да иска пренаписване на романа 😀 .

          • Hombre says:

            Романът все още не е написан изцяло. Ще се съобразя с мнението и на двете ви! 🙂
            Ква вина имам аз, че девет девици са оцелели на острова и Съдбата е отредила аз да ги обгрижвам???

  4. Светла Павлова says:

    Пожелавам ти да я докараш до тази фаза на твоя остроффффф!
    30 котки, овладели изкуството на сън-фу

  5. Homofaber says:

    Така, значи – видя се сценарият на новия кандидат – майстор на бестселъри и … слава: ден 1-ви, ден 2-ри, и така до ден 365-ти!
    Но нека отидем след 10 /десет/ години, пък и след още 10 /десет/ години:
    След 10 години на острова, Робинзон Крузо си казал:
    – Няма грозни жени!
    След още 10 години тъжно си казал:
    – И мъже също… 😉

    • Hombre says:

      Фабер, по твоите думи – бил си занемарил четенето на литература и щеше да поправиш тази грешка. Очаквах след една година отново да се появиш в Тепавицата. Както и да е – оценявам твоята загриженост за мен! По най-груби сметки, ако през година от 9-те девици се ражда по едно дете, за 10 години ще има минимум още 50 момченца и момиченца. Какво му трябва повече на един родител?!?

      • Homofaber says:

        Как какво, Еректусе? Десета мама – островитянка, щото другите омръзват… 😉

        • Hombre says:

          Аз съм доволен и на девет!
          П.П. Оправи си линка! Компа не го разпознава…

          • Homofaber says:

            След години, години на острова и мъжете ще ти изглеждат хубави … 🙂

          • Hombre says:

            Винаги съм се заглеждал с интерес в съвършените мъжки мраморни статуи в гръцките музеи, Лувъра, Ермитажа и на други места. Това не означава, че си падам по мъже…
            Казах да си оправиш линка!!!

  6. Hombre says:

    Поздравявам всички българи с тази песен:

  7. Pasi says:

    Море
    Делфини под пагон в морето плуват,
    и морски лъвове за мини там тършуват,
    издирват даже водолази,
    подводници, що дъното облазват.

    Морето, дето ужким беше мирно
    команди слуша: „Равнис! Мирно!”
    На скорост си пикират самолети
    и хвърлят в ужас морските кадети…

    Вълните пори крайцер-канонерка…
    През час се свалят гащи за проверка!
    Безбрежна шир, превърната в плацдарм,
    за миротворец и жандарм.
    22.04.2014г.

    • Hombre says:

      Паси, към това стихотворение липсва само една картина на Айвазовски… 🙂
      Ето ти и от мен нещо за душата:
      Корабокрушенец едва доплувал до брега на самотен остров и със сетни сили се проснал на пясъка.
      След няколко часа, отваряйки очи, що да види: Над него наведени шест знойни красавици с изваяни тела.
      “Попаднах в Рая” – зарадвал се на късмета си.
      Но не мислел така след няколко месеца. Не можел да смогне на сексуалните желания на всяка хубавица, коя от коя по-претенциозна!
      От понеделник до събота горкият човек се “трудил” неуморно…
      Една неделя (единственият почивен ден от седмицата) стоял на брега, зареял поглед в безкрайната морска шир… и що да види: Корабокрушенец!
      “Ето го спасението!” – помислил изтормозеният човечец, “ще си поделим дните от седмицата. И аз доволен, и той доволен, и жените доволни!”
      Издърпал сала на брега и погледнал към новия другар. Мъжът отворил очи и с пърхащи клепачи и нежна усмивка на уста прошепнал:
      – Ей, хубавецооо…
      – Айдееее, отиде ми и неделята…

      • Homofaber says:

        Така си, хубавецо…! 😉 Взаимно е, нали знаеш какво казва Робинзон Крузо? “Няма грозни мъже…! 🙂

        • Hombre says:

          Прав си, Фабер! И ти ми харесваш… 🙂

          • Homofaber says:

            Как няма да е така, чаровнико! … 🙂
            ” … Винаги съм се заглеждал с интерес в съвършените мъжки мраморни статуи в гръцките музеи, Лувъра, Ермитажа и на други места.”
            Други места … сигурно на Бургаския плаж, скъпа…, но защо не се обади! … 🙂

          • Hombre says:

            Фабер, просиш си го… Ама първо използвай иригатора! 🙂

  8. Pasi says:

    Пътешествие

    Позавехнала корвета,
    днес отново пори нета.
    Духа вятър във платната
    и издува знамената.
    Вносно име Cruella de Vil
    е на мостик командир.
    Наско мигом се обажда,
    и зове към екипажа:
    Хамел,Жана,Тъщолюб,
    Калки,Малечко и Друг.
    Минувача ги наглежда,
    Аблебсия -все нарежда,
    а във трюм Водопроводчик
    рови се в строшен датчик.
    Гозамбо тръби с тръба,
    Ловкия громи врага.
    Хаптман пее баритон,
    а Комарко бръмва в тон,
    Брашно мели Хер Мюлер ,
    а пък Фирмин е кат фюрер.
    /Коца/ често се обажда,
    Котка косъма приглажда.
    Кайли тук и там изскача…
    Дорис рефер е на мача.
    А Паси ги забавлява
    със поредната тирада.

    Тъй си плава платноход…
    Новини, на собствен ход.
    Крясъци и думи кротки,
    коментари на кокотки.
    От “Разпни го!” до “Осанна!”
    Неразкостен не остана.

    Май щастливо туй е шествие:-
    С Форумът на пътешествие!

    Стихчето е публикувано във форума на в. “Сега” и доста се хареса. Има морски елемент и си помислих, че е близко до темата… Един от увековечените никове, не е между живите. Бог да я прости /Коца/. Сложих и скоби… Не знам защо…

  9. Homofaber says:

    Винаги съм знаел, че си весел, и доставяш радост на мъжете! … 🙂
    Но защо се криеш, Европа ще те защити, тук в Родината ти – България, тя те обича, такъв … весел и доставяш радост! … 🙂

    • Hombre says:

      Надявам се и на такива мъже като теб да доставя радост. Не забравяй да си купиш от аптеката и лубрикант!

      • Homofaber says:

        Палавнико, лубриканта ти го вземи, на теб ще трябва, щото напоследък си много развълнуван о, Робинзоне… Трябва да си спокоен, да се успокоиш, затова вземи го с Алое Вера!!!

        • Hombre says:

          Понеже виждам, че си мераклия, ще се настроя според твоите вкусове и очаквания. От мен да мине – аз ще ти купя лубриканта. Само не забравяй да си направиш прочистването на червата…
          Не желая повече да коментирам твоите блянове. Закривам дискусията на сексуална тема и няма да ти отговарям, защото и други мераклии като теб може да се появят… 🙂

  10. генек says:

    Ден първи.
    На острова сме аз и 9 девственици…
    Ден втори
    На острова сме аз, 8 девственици и една доволан жена…
    Ден трети
    На острова сме 7 девственици, аз и две доволни жени…
    Ден четвърти
    На острова сме аз, 6 девственици и три почти доволни жени…
    Ден пети
    На острова сме аз, 5 девственици и четири почти доволни жени…
    Ден шести
    На острова сме отчасти аз, 4 девственици и пет мърморещи жени…
    Ден седми
    На острова сме почти аз, 3 девственици и шест сърдити жени…
    Ден осми
    На острова май сме аз донякъде, 2 девственици и седем намръщени жени…
    Ден девети
    На острова казват, че съм аз, 1 деввственица и осем съскащи ми жени…
    Ден десети
    На острова дремя аз и девет крещящи ми жени…
    Ден единадесети
    На острова пристига лодка с девет обратни… Аз поемам нанякъде – плувайки смело сред стадо съчувстващи ми мъжки акули…
    Ден дванадесети
    Самотен остров. С палма в средата…
    Ден стотен
    Палмата нещо взе да ми харесва…

    • Hombre says:

      Генек, слагам те като съавтор към моя роман!
      Нека и аз добавя една версия:
      На необитаем остров след корабокрушение се спасили двама мъже и една жена.
      Когато след години ги спасили, ги попитали:
      – А как си поделихте жената?
      – Много просто: три дни от седмицата единият й беше съпруг, я другият – любовник. Следващите три дни – обратно.
      – А на седмия ден?
      – На седмия ден я биехме затова, че ни изневерява!…

  11. Homofaber says:

    Край на темата!!!

  12. Pingback: Изкуството е вечно! | Tepavica online

Leave a reply to Homofaber Cancel reply