Малкият “петък” – XXXVI

Това домашно го пиша за втори път! Ама като не си спомням къде дянах черновата – който нема акъл, върши работата по два пъти. Междувременно спря и токът (as usually) и отиде произведението ми, та се не виде… За тея убосници от ЧЕЗ требе да напиша отделен донос, защото вече ми писна от тех! Нейсе, не е болка за умирачка! То и без друго, на днешния ден произнасям само встъпителни думи, а пълнежът е от вас. Да не се налага отново да каня гости от провинцията. Вратите на Тепавицата са широко отворени и секи може да се счита за поканен.

Ще се постарая само да ви осигуря нормална писта – добре валирана, а ако требе и изкуствен снежец ще ви пусна… Пързаляйте се по нанадолнището и си свиркайте! Остана само да маркирам с колчета пистата, та да не се нахакате у некое борче. Пускайте се смело шус – бате ви Омбре ще опъне мрежа на финалната права.

Айде, кво чакате? Ааа… песен ви се дощяла? Фащам  за ушите, първата, която ми попадна. Комуто не се аресва – значи нема вкус 🙂

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Art, Литература and tagged . Bookmark the permalink.

42 Responses to Малкият “петък” – XXXVI

  1. Homofaber says:

    В драмата на Иван Вазов “Вестникар ли?”, прави впечатление един такъв пасаж:
    “Павел (Съглежда края на един вестник изпод възглавницата.): Кой е мушнал това тука? Аз гнусотии в къщата си не ща, сто хиляди пъти съм казвал… (Отваря прозореца, па зима щипците от печката.) Жаба да видя, не ме толко гнус. (Изтегля с щипците вестника и го фърля из прозореца, като гледа надолу.)”
    Та така май требва да се действа и в днешното време: и с колектива от весникари и индивидуалния такъв …
    Верно, “Nazareth” е вкус… и пак Nazareth”…

    • Hombre says:

      Фабер, сега разбирам, че наистина много си чел напоследък и затова по-рядко се появяваше в Тепавицата… 😛

    • Hombre says:

      Фабер, виждаш ли колко е полезно да носиш в джоба си лубрикант, за да излезеш по-лесно от кучешката колибка? 🙂

      • Homofaber says:

        Дедо, дедо Еректусе, смени си цайсите, бре дедо…! 🙂
        Ти си се намъкнал, та не мога да те извадя, бре… 😉

        • Hombre says:

          Фаберчо, момче младо (на 50 и кусур лазарника),
          И без да си слагам цаИсите, виждам, че думичката се пише с И, а не с Й (искратко) 🙂

  2. Pasi says:

    Грама-Опицвет

    Хелоу мистър Президент,
    Имаме си прецедент…

    Евала на Прокурора,
    че подкара към затвора
    Опицветски подпиралки,
    с инкасо- дойче марки.

    Прецедентът-вери найс!
    Ваш посланник Марси Рийс.
    Това по случай кандидата за шеф на ДАЙ!

    • Hombre says:

      Паси, каква е тая служба “ВЗЕМИ-ДАЙ”?
      Да не би да имаш предвид Държавната автомобилна инспекция? 🙂

    • Homofaber says:

      Владимир Маяковски
      А вие?
      С боя от чаша смазах лудо
      на дните картата избрана,
      посочих в рибеното блюдо
      аз скулите на океана.

      По люспите на тенекия
      видях аз устни може би,
      а свирите ли
      ноктюрно вие
      със флейтата
      на водосточните тръби?

      • Hombre says:

        Направо ме разстрелваш от упор с тези твои поетични откровения… 🙂

  3. генек says:

    А, появил се всезнайкото, дето не може да преживее някой да е по-добър, че и по-различен от щампата му…
    Удобно е да се фуклявиш в чуждо творчество – хем показваш колко знаеш, хем ти стига едно маркиране…
    Я и аз да се направя на играещ си претенциозко…


    А, да – и да демонстрирам по примера му малко интелект /щото никой не му го забелязва – интелектът, де… Че и друго…/.

    ВСЕКИМУ СВОЕТО

    Властта на бездарника
    срещу славата на гения.
    Нека!
    Власт за бездарника!
    Слава за гения!
    Слава.

    Константин Павлов
    1988 г.

    • Hombre says:

      Генек, само защото не споменаваш имена, пускам ти коментара без цензуриране. Дано никой не се припознае в него… 🙂
      П.П. Вчера отправих една гореща молба, но изглежда има слаба чуваемост… За утре съм подготвил едно високохудожествено произведение, посветено на една триглава ламя, където всеки може да попържва на воля. 🙂

  4. Homofaber says:

    Да продължим в “Малкият петък”, мисли за комедията на Иван Вазов, „Вестникар ли?”.
    „Стани вестникар, та да прокопсваш”- това заявява Вазовият герой Бодков от комедията „Вестникар ли?”.
    Написана в далечната 1900 година, драмата поставя въпроси, които не са загубили своята актуалност и днес като: Какво е призванието на журналистиката? Как трябва да се представят фактите? За какви цели да се използва силата на словото?
    В комедията са представени два типа журналисти – единият, готов на всичко, за да спечели и другият, който избира честността пред манипулацията, достойнството пред парите.
    Но има и друг журналист – графоман. Казва, че не му трябват пари, но всъщност той е отхвърлен от вестниците и затова графоманства! Живее с една цел – да изсипят своите мисли пред изумената публика. И да се къпе във вечната слава като писател. Той графоманът, реди думите поради неустоима вътрешна потребност за себедемонстрация чрез писменото слово. И вярва, че създава гениални творби. И както е казал поетът, ама истинския поет… тази вяра е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити!
    А ето що е написал големия Трендафил Акациев, за тоз “майстор”…
    “Монолог на книжния рафт”:
    Узряват плодовете ти активно,
    отделят се от теб вегетативно…
    Дори и да опишеш космонавта,
    мисли за мен,
    за мен –
    за рафта!”
    Та както болестите ходят по хората, така и графомана/ите …

    q=tbn:ANd9GcRFTSXa-0sXiuaF-8gegARW5mlq0tOLSiNRQwLJe00BKBbmcduF

    • Hombre says:

      Ясно, Фабер! Закривам рубриката “Вие питате – ние отговаряме…”. 🙂

  5. Светла Павлова says:

    Една усмивка:
    “Дядо решил да провери дали бабата чува добре. “Бабо, чуваш ли ме?” – попитал той отдалеч, но отговор нямало. Доближил се той и пак попитал: “Бабо, чуваш ли ме?” и този път отговор нямало. “Брей”, рекъл си старецът, този път отишъл съвсем близо до нея и пак попитал: “Бабо, чуваш ли ме?”, – “За трети път ти отговарям, да, чувам те!”

  6. Светла Павлова says:

    И още една:
    “Шестгодишната Хелга Хилтунен от Финландия преди Коледа написала писмо до Бог, с молба да ѝ подари 100 финландски марки за да си купи сама подаръци. Във Финландия съществувал закон, според който писма с неправилен адрес могат да бъдат отваряни само от президента на страната. Така писмото до “господин Бог” било прочетено от Урхо Кекконен (президент на Финландия от 1956 до 1981 година). Кекконен решил, да изпълни молбата, но сметнал, че на малкото момиченце са ѝ достатъчни и 50 марки. Разпоредил да ѝ занесат парите и писмо “от Бог” с президентския автомобил. Скоро след това в администрацията на президентството пристигнало ново писмо от Хелга, до “господин Бог”. В него тя благодарила за парите и описала как съседите от цялата улица се събрали пред дома ѝ, изумени от президентския кортеж. В края на писмото тя помолила Бог никога повече да не предава пари чрез президента, защото той крадял половината от тях.”

  7. Светла Павлова says:

    Омбре, много ми се ще да разбера защо верният отговор е “В” от вчерашната граматическа главоблъсканица на Александра.

    • Hombre says:

      Според приятелка на Генек, верният отговор бил г)! Велика тайна ЗАЩО…? 🙂

      • Светла Павлова says:

        Да ти кажа, видиотила съм се от вчера да мисля по този въпрос. Защо от четири еднакви като граматичкеска конструкция изречения, едното е сложно, пък другите са прости? Ако ми остане време днес ще изкопая цялата българска граматика, за да си донауча уроците. Явно, навремето съм бляла в часовете 🙂 🙂 .

        • Hombre says:

          Светланке, чак сега ли разбра, че си се видиотила? 🙂 😛 😀
          И четирите изречения са почти идентични с различно сказуемо…
          Обаче, БАН-аджиите са на друго мнение…

          • Светла Павлова says:

            Ужас! Страх ме е да не се превърна в кръгла идиотка 😀 😀 !

          • Hombre says:

            Нема страшно, Светле! В България 80% сме такива… 🙂

  8. генек says:

    Смятащото се за нещо нищожество реди постната чорбичка на заядлиците си и хич не може да преглътне презрението на нормалните хора.
    Безгранично ограничено, амбициозно до зелена злоба, тарикатче от квартален подвид…
    Елементарната му бозичка в черепа смята за мнооооого хитро с “намеците” си… Тъпо, Каишков, тъпо…
    Журналист не съм – имам над 5 000 коментара, фейлетони, анализи в “Сега”, “Монитор”, Стандарт”, “Черно море” и т.н. Имам 4 издадени книги, имам години като водещ в телевизията, имам 12 години преподавател по журналистика…
    А това… такова? Само дрънкане и завист…

    • Daydreamer says:

      Много грозен език, за пореден път. Жалко за изброените неща, които сте написал. На какво Ви научиха? Да обиждате по този начин както героите на Вашите статии, така и хората, с които “спорите”? И в двата случая погледнато отстрани е грозно. И всеки път едно и също…

      Това е една от причините, да не наминавам често тук. Не може да се допускат спорове с такъв език…

      • Hombre says:

        Почвам да трия наред всякакви взаимни упреци и нападки!
        Светле, длъжен съм да ти се извиня, ако шегата ми не е била премерена…

  9. генек says:

    И къде ми изчезна коментарът на рядката бозица, изсипана от някакво играещо си нищожество?

  10. генек says:

    Аха…
    Появи се…
    технически има нещо… Защо става така?

  11. Светла Павлова says:

    Ето защо верният отговор е г) ! От 3:10 мин. нататък:
    Видове прости изречения
    Аз продължавам да се чувствам като идиот, но…

    • Hombre says:

      Благодаря, Светленце!
      Щастливка, как го постигаш това състояние? 🙂

  12. Светла Павлова says:

    И аз не знам, може да ми е по рождение 😀 .

  13. генек says:

    Добре… Освобождавам зоната за ценните пубери и подобията им…

    • Hombre says:

      Генек, тези “пубери” се държат възпитано с мен. Поставяш ме в изключително неловко положение… Разговаряй с мен, а не с тези, които не харесваш.

  14. Светла Павлова says:

    “Решихме, че ураганите и тайфуните, пиратите и акулите, морските чудовища и бермудските триъгълници са по-малко страшни, отколкото да работим от сутрин до вечер за да изкарваме пари, с които да си купуваме неща, които не ни трябват, докато децата ни ходят на училище, където непознати мъже и жени ги тренират как да работят за да изкарват пари, с които да си купуват неща, които не им трябват.“
    Това е историята на двама варненци с канадски паспорти.
    Уникална история: Българско семейство обикаля света с яхта

    • Hombre says:

      Скъпа, днес си като пухче. Предполагам, че др. Павлов добре се е отчел пред теб. Въобще не ти се виждат фасетите в устата! 😀
      Изкушавам се да те погаля…

  15. Светла Павлова says:

    Внимавай как ще ме галиш – по посока на козината или обратно 😉 ! И още повече внимавай със следващата тема 😀 !

    • Hombre says:

      Как да внимавам? Само като си помисля за теб и се разтрепервам… 🙂 Както кажеш – така ще те галя по косъма, където поискаш…

      • Daydreamer says:

        Мислех да кажа нещо хапливо, но останах без думи. Продължавайте, не спирайте 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s