Малкият „петък” – XXXVII

Напоследък започна да ми пада адреналинът и бях решил да си търся жертва за заяждане… Даже подготвих някои записки, по повод отправено едно предизвикателство към мен:

„А Толстой… Само да не се залавяме с него да се надцакваме – губиш от раз. На чужд терен ще си веднага…”

Струва ми се прекалено самоуверено подобно изказване… Без да има представа този човек аз какви познания имам за Лев Толстой. Само, защото досега не съм изразявал каквото и да е мнение, нито пък той. Това е все едно да тръгнеш на бой, без да знаеш с какви сили разполага противникът. Но за негово успокоение, ще кажа, че той е с няколко обиколки пред мен – така предполагам… Това беше в  рамките на безобидната шега, с цел да ми се вдигне малко адреналинът.

Е, какво от това, че не съм литературовед? Не мога ли и аз да имам поглед върху творчеството на писателя Лев Толстой? Прочел съм и трите негови най-значими романи: “Война и мир”, “Анна Каренина” и “Възкресение”. Безспорно е велик, но всеки открива нещо различно от друг, прави свой прочит. Първият от трите романа беше първата дебела книга, която  прочетох, когато  бях още дете, на годинките на моята внучка. Не че много разбрах, но се потопих в един съвсем различен свят от този, в който живеехме –  в крайния квартал на София, наречен “Захарна фабрика”.

По-късно отново се върнах на това четиво, запознах се с много рецензии, гледах и филма, което разбира се не е същото, още по-малко американската екранизация.

Според мен, за да вникнеш в цялото богатство на това произведение, да усетиш епохата, да се доближиш до героите в него, трябва да мислиш като руснак и да носиш неговата душа. Което ни най-малко не означава, че  книгата е предназначена само за руснаци. Добре известен факт е, че Лев Толстой е завещал огромното си творчество на цялото човечество – не само литературни произведения като романи, пиеси, есета, но и религиозни трактати. И както е казал един писател, почти толкова умен, колкото мен – произведенията на класиците не просто  трябва да се четат,  а и да се изучават…

Но да не задълбавам само на тази тема. Любопитен съм да чуя и вашите мнения, което не  изключва коментари и по други вълнуващи ви литературни творби.

Е, засега аз си свърших работата. Оставям ви и вас малко да помислите във форума.

Да си припомним нещо от миналото, което трудно се забравя:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература. Bookmark the permalink.

10 Responses to Малкият „петък” – XXXVII

  1. Homofaber says:

    Ха здрасте, Еректус, главни майсторе на средата, дето за тебе е “малък петък”!
    Всички сме чели наистина големите произведения на Лев Толстой, но малко хора знаят за толстоизма, особено младите. За това че той поставя нравственото самоусъвършенстване на човека като смисъл и цел на живота. Също, че в България в началото на 20 век е доста разпространен толстоизмът и на няколко места са създадени комуни. Като най-известната е в село Ясна поляна – Бургаско, с богата музейна сбирка, която съм разгледал, при почивка на Южното Черноморие. Има и паметник на великия писател.
    Ето една от мислите на великия писател в която е казано много: “Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия”.

    • Hombre says:

      Фабер, все по-рядкото ти появяване в Тепавицата, за мен означава само едно – не вдигаш глава от трудовете на класиците! Давай си отвреме-навреме почивка и прави очна гимнастика, за да не ти се налага да сменяваш диоптрите на цаисите.
      Ще ми направиш ли една услуга, като цитираш и други мъдри мисли на Лев Николаевич?

      • Homofaber says:

        Преди време тук, един съвременен наш класик, труженик на полето на есетата /не с права лопата, а трябва по често да я фатя/ се провикна… “Relax, Relax, Relax”, вдигнал потно чело от пергамента, на който с перото ръсеше мъдрост, след мъдрост… Та реших да последвам примера му, и да отдъхна от тежкия ежедневен труд, като релаксирах сред чудесните планини и минерални басейни в Западните Родопи и викнах: “О, Relax, Relax ,Relax…” Та затова не бях тук, за да видя теглото на класика наш, надвесил потно чело, вече върху белия лист, че пергаментът е протрит веке с творческата му пот…
        Така че, правя си почивки /в отговор на класика наш/ и мисля пак да направя, около празниците!
        А и ти може да направиш своята почивка с правата си лопата /по малко ще те болят ръцете от удрянето на клавишите на клавиатурата на компютъра ти/, като обърнеш майката земя във фермата си!
        Нали си приятелче, не мога да ти откажа на молбата ти за цитиране и други мисли на великия руски творец…”Взаимната любов между хората е основният закон на човешкия живот”, което е многооо трудно, ама трябва да се стараем да го постигаме, за да живеем по-добре…

  2. Homofaber says:

    И една песен, разтърстваща душата:

  3. aman11be says:

  4. aman11be says:

    🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s