Пет важни урока в живота и в бизнеса

Така, като се замисля, днешният ден се пада между малкия и големия петък. Та, съвсем бех тръгнал нищо да не пиша, за да се подготвя за утрешната фиеста… И все пак, благодарение на моя побратим Аман, успях да намеря едно материалче, което препоръчвам на всички, които от време на време се отбиват в Тепавицата. Има върху какво да размишляваме.

 Първи важен урок – Чистачката

По време на втория ми месец в колежа, професорът ни реши да ни направи кратък тест. Аз бях съвестен ученик и отговорих бързо на въпросите, докато не прочетох последния:
„Как е малкото име на жената, която чисти училището?”
Със сигурност това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти… беше висока, около 50 годишна, но как бих могъл да знам името й?
Предадох си листа, без да отговарям на последния въпрос. Точно преди часът да свърши, един ученик попита дали последният въпрос ще окаже влияние на оценката ни от теста.
„Със сигурност,” отговори професорът. „Във вашата кариера ще срещате много хора. Всички те са важни. Те заслужават вашето внимание и грижа, дори всичко, което можете да направите е да им се усмихнете и да кажете „здравей”.
Никога не забравих този урок. Освен това научих името й – Дороти.

Втори важен урок – Качи някого, когато вали дъжд

Една нощ, към 11:30 вечерта, възрастна афро-американка стояла на края на магистралата на Алабама, опитвайки се да се държи под поройния дъжд и голямата буря. Колата й се развалила и тя отчаяно се нуждаела от някой, който да я закара. Почти прогизнала, тя решила да спре следващата кола. Млад бял мъж спрял да й помогне, което било почти нечувано през шейсетте години, изпълнени с конфликти. Мъжът я качил, закарал я на безопасно място и й помогнал да се качи в такси.
Тя изглежда много бързала, но си записала адреса му и му благодарила.
Минали седем дни и някой почукал на вратата на мъжа. За негова изненада, огромен цветен телевизор бил доставен в дома му. Имало специална бележка, закрепена към него. На нея пишело:
„Благодаря Ви много за това, че ми помогнахте на магистралата онази вечер. Дъждът беше намокрил не само дрехите, но и духа ми. И тогава се появихте Вие. Благодарение на Вас, успях да стигна до леглото на умиращия ми съпруг, точно преди да си отиде… Бог да ви благослови за това, че ми помогнахте и безкористно служите на другите.”
Искрено Ваша Г-жа Nat King Cole (* Nat King Cole – Известен американски джаз пианист).

Трети важен урок – Никога не забравяй тези, които служат

В дните, когато сладоледените мелби струваха много по-малко, едно десетгодишно момче влязло в бара на хотел и седнало на една маса. Сервитьорката му донесла чаша вода.
„Колко струва една мелба?”-попитало момченцето.
„Петдесет цента,” отговорила сервитьорката.
Малкото момченце извадило ръката от джоба си и започнало да брои монетите в нея.
„А колко струва една обикновена топка сладолед?” попитало то.
По това време много хора чакали за маса и сервитьорката започнала да става нетърпелива.
„Тридесет и пет цента”, малко грубичко му отговорила.
Момченцето отново преброило монетите си.
„Ще си взема обикновен сладолед”, казало то.
Сервитьорката донесла сладоледа, сложила сметката на масата и се отдалечила. Момченцето изяло сладоледа си, платило на касиера и си тръгнало…
Когато сервитьорката се върнала, започнала да бърше масата и внезапно се разплакала. На масата, поставени на чисто до празната чинийка от сладолед имало две монети от 5 цента и 5 пени (монети от един цент)…
Разбирате ли, той не могъл да си поръча мелба, защото трябвало да му останат достатъчно, за да остави бакшиш на сервитьорката…

Четвърти важен урок – Препятствията по пътя ни

В древни времена, един цар поставил огромен скален блок на главен път.
След това се скрил наблизо, за да наблюдава дали някой ще отмести скалата от пътя.
Минали някои от най-богатите царски търговци и придворни. И просто го заобикаляли… Много от тях гласно обвинявали царя за това, че не поддържа пътищата чисти, но никой нищо не направил, за да премести камъка извън пътя.
Тогава един селянин минал, носейки товар със зеленчуци. Наближавайки скалния блок, селянинът оставил на земята товара си и се опитал да избута камъка настрани от пътя. След много усилия и напъване, най-накрая успял. След като селянинът вдигнал товара си със зеленчуци, забелязал едно портмоне на мястото, където бил камъкът. Портмонето било пълно със златни монети и бележка от царя, на която пишело, че това злато е за този, който измести камъка от пътя. Селянинът научил нещо, което много от нас никога не разбират!
Всяко препятствие по пътя ни представлява възможност да подобрим текущата ситуация.

Пети важен урок – Да даваш, когато има значение…

Преди много години, когато работех като добровлолец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта.
Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.
Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси”.
Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.
Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?”
Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!”

Неизвестен автор

На по-претенциозните към художественото оформление, препоръчвам да посетят сайта Todoroff’s blog.

И един шести, безплатен урок от мен – Нарочена за отличничка 

Учителката по геометрия е възложила на всички деца от класа на внучката да изготвят от картон макет – някои на шестоъгълна, а други на петоъгълна призма. Едва вчера разбрах, точно в деня, когато трябваше да отиде за пръв път след ваканцията на училище, няколко часа преди това. И нали се досещате, че няма да са много децата, които ще се справят самостоятелно с тази задача? Първо, защото се налага да направят някои математически изчисления за начертаването на тази сложна фигура в разгънат вид и второ, защото се искат някои практически умения по сглобяването на макета. Като съвестен дядо, веднага се заех с изпълнението на задачата. Справих се блестящо – получи се едно малко розово бижу, на което оставаше само да залепя капака, защото не знаех дали трябва. Когато Сандра ми каза, че трябва, нямаше време да съхне лепилото и затова залепих капака със скоч лепенка. И какво мислите? На мойта, демек на мен, другарката й писала  мн. добър (5), защото била използвала скоч лепенка, а на нейната съученичка, която представила огромен черен макет на петоъгълна призма – отличен (6)! Някъде в задачата да е поставяно условие да не се използва такова помощно средство?! Другите деца нищо не били направили, а би трябвало на тях да напише двойки. Официално, това момиче се води отличничката на класа и се полагат невероятни усилия да не си „развали” успеха, въпреки нейните съмнителни постижения. Позната картинка от моето детство. Оценките се пишат според заслугите на родителите… При първа възможност, ще обявя дуел на другия дядо, който помрачи самочувствието на моята внучка.

Песента, която ще ви предложа е имплицитно заложена в по-горния текст:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Музика and tagged . Bookmark the permalink.

28 Responses to Пет важни урока в живота и в бизнеса

  1. rusalka2013 says:

    Тепавичарю, да вземете да смените това училище! Струва ми се, че не сте попаднали на добър педагогически състав!

    • Hombre says:

      Да бе, да! Та да попаднем от трън та на глог… Едно на ръка, че на детето ще му трябва минимум още 1 час за отиване и връщане от училище, не се знае по какви опасни улици ще се движи без придружител и освен това няма никаква гаранция, че ще попадне на по-добър педагогически състав. Да не говорим, че тепърва трябва да се интегрира с другарчетата в новия клас. Мерси за съвета!

  2. Homofaber says:

    Добре, много добре, даже отлично! Притчите, които си ни ги поднесъл до известна степен, може и като басни да се разкажат, и сигурно ги има. Но едно но… или по-скоро защо? Защо аз, ти, Атанас и вас… и всеки друг човешки вид за работата, която върши, работи като кученце очакващо кокал от стопанина си, чака бакшиш?
    И един пример- в Япония не е прието да се дава бакшиш. Презумпцията е, че цялото заплащане на служителите се урежда от работодателя им, а клиентът има финансови взаимоотношения само с него. Японските служители възприемат даването на бакшиш за оскърбление, тъй като те смятат, че са длъжни да си вършат работата добре по подразбиране. Аз пък друго, казвам- нека да не се правим по католици от папата… първо нека се научим да си вършим качествено както трябва работата, каквато и да е тя… За това сме ангажиране и ни се плаща. Пък другото. бакшиша си е един вид премия за добре свършената и качествена работа, нещо като пари прим.
    Но на тази земя, като една човешка длан не сме се научили в болшинство да правим така, причините са хиляди…
    А на имплицитната песен, отговаряме тоже с implicit song… 🙂

    • Hombre says:

      Благодаря, Фабер! Една от първите лекции, които изслушах от проф. Пописаков във ВИИ “к.”Маркс” беше за японската икономика и че такова животно като бакшиш не съществува!
      Що се касае до оценяването в българските училища, за никого не е тайна, че съществува пълна дискриминация на учениците, а не на база показаните знания…

      • Homofaber says:

        Бре, каква дискриминация на учениците, какви 5 лв.?
        Дискриминацията е май на учениците, спрямо училището /тази стара болгарска крепост/ , е твойта е малко азбукарче /говоря за големите/.
        Амбицирания дедо – чл. кореспондент, за свойто гардже нема да позволи това да стане … ;

        • Hombre says:

          В общи линии си прав. В очите на Сандра аз съм идеалът за дядо! 🙂

    • Homofaber says:

      А за даскалоливницата … главни тепавичарю, може да създадете, ваша частна даскалоливница, има ниша. А и държавата яко помага, изоставайки държавните и общински … примери бол!
      Въпросът ми е за друго … след време да не се разказва прочутата приказката и във вашето даскало – за феса и интереса …
      Неведоми са фесовете и интересите в даскалоливниците … 🙂

  3. генек says:

    Аз на тия модерни поучения не вярвам. Прекалено изсмукани от пръстите, прекалено нравоучителни, прекалено сиропирани…
    Понякога чистачките са непознати – особено, ако офисът се почиства от фирма и нейните служители идват вечерта. Каква среща, какво запознанство?
    Малкият дава бакшиш? На обслужващата ревяща лелка? Хммм…
    И т.н….
    А училището става просто гардероб за децата…
    Много добра материална среда, за духовност не се говори… При посещение на проверка може да се покаже какво материално има, духовното е в човека, не става за демонстрация…

    • Hombre says:

      Генек, колкото и да не вярваш на модерните поучения, струва ми се, че не бива да ги отхвърляме, защото авторът е искал да наблегне на човещината във всеки един пример. Точно от дефицит на човещина страда днес нашето общество. Що се касае до определението ти за училището като гардероб, напълно съм съгласен.

  4. Homofaber says:

    По подтемата – станала, май основна… Школото – от нета, днес… “Въвежда се нова образователна структура на обучение, сред която обучение в къщи, частните училища и градини също ще получават държавни пари, решиха депутатите….”
    ” …По отношение на финансирането се предвижда децентрализация до ниво “училище”, като частните училища и градини също ще получават държавни пари. По този начин, разясни Дамянова, ще се разшири достъпът до образование, от една страна, и ще се повиши конкуренцията между образователните институции, от друга…”
    Ха, добре нека има и такива … който има пари да си плаща. Ама май, в нашето развиващо се капиталистическо общество,при откриването на такива, пак ще стане водещ принципът, ха познай, Еректус…? 🙂 Браво ооо, Отличен (6) … разбира се парицата – царицата …
    И затова директорката на твоето любимо начално училище, пак ще казва, че пари нема, нема българчета, а само циганета дето са ги пуснали да учат, четмо и писмо…

    • Hombre says:

      Немам нищо против – който където иска да си праща детенцето на училище, но както сме я подкарали, платената форма на обучение ще стане комай основна форма… Ингилизите отдавна са го казали, че само сиренцето в капана за мишките е безплатно. Това, дето го пише в Конституцията за безплатно образование, безплатни медицински грижи и прочее е лъжа и измама!

  5. Тракиец says:

    Абе я се завърти около учителката, белким вдигнеш успеха на детето, ама си прецени силиците за да не го развалиш още повече! 🙂

    • Hombre says:

      Тракиец, и ти ли взе да ми даваш съвети като Русалката? Ако даскалицата не беше толкова дърта, отдавна да й се е случило нещо хубаво… Но както знаеш, аз не съм геронтофил и освен това съм естет! Чак такава саможертва заради една шестица не мога да направя!

      • Дърта, дърта , доколко да е дърта? Щом Вие сте пенсионер, а тя не, то геронтофилската връзка следва да се търси от нея към Вас, а не както ни внушавате от Вас към НЕЯ.

        Уж на всичко сте готов за Сандра, а да извоювате шестица за момичето не се решавате. И някакъв си бая използван член Вие не се решавате да използвате за щастието на Вашата внучка.

        • Hombre says:

          Христомире, харесва ми твоето чувство за хумор! 🙂
          Може и бая да съм използвал онова нещо, което не означава, че е амортизирано… 🙂
          След като ми даваш такъв съвет, ти би ли направил нещо подобно за Родината?

          • Никога, даже и призма не бих направил за внучето или детето. Но както казваше Джером К. Джером, знаем ги бездетните – те са най-добрите родители. Та сега мисля така, кога ми се изтърка члена и се сдобия с наследници кой знае какво ще мисля 🙂

            Използването не значи амортизиране, понякога значи поддържане в бойна готовност 🙂

            А за Родината има винаги алтернативни начини да й се отблагодариш. Не всичко е до члена, доста често ръцете и краката вършат по-добра работа.

          • Hombre says:

            Въобще не съм изненадан от праволинейността на твоето мислене… 🙂
            За Родината думите са излишни – или правиш нещо за нея, или й изменяш…

          • Ами ако решат да ме мобилизират за война в Украйна (т.е. ме мобилизират в много близко бъдеще), то смятам да й изменя. Ама измяна ли би било това?

          • Hombre says:

            Зависи с какво самосъзнание си. Прочети статията “Даниел Митов: „Горди сме, че хора с българско потекло жертват живота си за Украйна“ и ще разбереш…

          • Някак си не е смешно 😦

          • Hombre says:

            Ако имаш предвид написаното в “Бъзиклийкс” и на мен не ми е смешно, но това вече си е почти истина…

          • Точно това имам предвид.

            Обаче “почти истина” – що ще рече това? 🙂

          • Hombre says:

            Конкретно на въпроса ти: Това ще рече, че в скоро време с тия управници и това може да се случи…

          • Обратно към темата. За чий х…й си пазиш своя х…й, а не изкараш шестица на детето?

            А когато се е случвала втората история, афроамериакнците са били все още негри. Нужна е известна редакция на историята.

          • Hombre says:

            Нали щеше да използваш само учтивата форма на обръщение към мен?! За Ваше сведение, х** си го пазя за приятни изживявания, а не да изкарвам шестици на детето… Доказано е, че пълните отличници в училище са неудачници в живота.
            Оставям на теб да редактираш правилно историята…

          • Правилна забележка. След повече бира след водката почвам да бъркам основни линии на поведение въведени с цел интеграция на мнозинствата и малцинствата и увеличаване на социалната чуствителност и каквото там следва след това. Та поправка:

            “Обратно към темата. За чий член си пазите своя полов член, а не изкарате шестица на детето?

            А когато се е случвала втората история, афроамериакнците са били все още негри. Нужна е известна редакция на историята.”

          • Hombre says:

            Христомире, твърде либерален съм, за да се съобразяваш с моите забележки. Кеф ти на “Вие”, кеф ти на “Ти” да ми пишеш – за мен няма никакво значение.- Важното е какво съдържа посланието ти.
            Вече обясних защо не искам да си размахвам половия член или параграфа…
            Чужди текстове не редактирам.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s