Историята на един гастарбайтер

Бързам да ви разкажа една история, преди да съм забравил най-важното от нея. Става дума за един мой комшия, нека го наречем с условното име Пантелей /пътник/, който вчера съвсем изненадващо ме посети у дома.

Носеше една пластмасова чинийка – с такива работи, дето се слагат за Бог да прости (за почитане паметта на неговата майка, съпруга, тъща и други близки хора). Поканих го да влезе, тъкмо бяхме започнали обяда. Същият е около десетина години по-млад от мен, с коренно различен от моя манталитет, но има нещо, което ни свързва и може би това е хуморът. Винаги се е държал почтително към мен и аз от своя страна съм му отвръщал със същото. Правил ми е някои дребни услуги, както и аз на него. Без да се самоизтъквам, аз съм този, който запали неговия син по компютрите, с първите уроци, които безплатно му преподадох.

От лаф на лаф го поразпитах къде е бил през тези десетина години, знаейки само, че е заминал на работа в Испания. Не бих ви разказвал за обикновената съдба на този човек, ако не ми се струваше, че споделя неща, които са характерни и за доста други българи, тръгнали на гурбет, да си търсят щастието по света.

Преди да замине, на няколко пъти е отправял към мен молба да му помогна чрез мои “връзки” да си намери работа като шофьор или строител зад граница. Разбира се, винаги съм го отрязвал и най-вече заради това, че нито знае чужд език, нито познава обстановката в страната, където би искал да отиде.

Няма да описвам външния му вид, за да не си помисли някой, че злорадствам, но съвсем не изглеждаше на онзи човек, когото познавах преди 10 години – сега видът му беше нездрав и угрижен. Разказа ми как заедно с брат си са предприели това авантюристично пътуване до Испания само на базата на някаква обява, без никаква предварителна информация, дори без да знаят дали обявата за работа е все още валидна. Пътували с неговата кола, заедно с още трима души. По време на дългия път се редували мъжете зад волана, за да не им изтръпнат съвсем краката. Настанали се временно в някакъв апартамент на техен познат българин – общо 11 души. Полека-лека, заедно с брат си успели да си намерят квартира, за която наемът в момента бил 450 испански евро. Първоначално не искали да признаят шофьорския лиценз на Пантелей, поради което работел нелегално. Същевременно изкарал курсове по испански език. Работил като строител, но основно като шофьор на товарни 40-тонни коли. Пътувал до различни дестинации, най-вече до Франция. Разказа ми какъв стрес изпитвал първоначално, движейки се по магистралите, без да знае чужд език и единствено само джипиесът го спасявал. Спазвал график, защото глобата била солена за всяко едно закъснение. Сега вече работата му била рутинна и не толкова напрегната както по-рано. Имало моменти, когато оставал безработен, но с помощта на брат си успявал да свърже двата края. Общо взето, живеели твърде икономично.

Поисках да ми разкаже по-подробно за живота в Испания. Чувства ли се кризата и какви са настроенията сред народа. Редовно следял новините по местните телевизионни канали. Силно впечатление му бил направил животът на местната аристокрация. Дори и възрастните мъже  – всички до един били костюмирани, а съпругите им гримирани и с безупречни фризури. По цял ден висели по кафенетата или на местата за спортни залагания. Някои от тях получавали пенсия около 4 000 евро, а отделно отдавали под наем по 3-4 апартамента. В момента конюнктурата била твърде зле – над 40 000 луксозни апартамента в жилищни  райони с паркове, плувни басейни и тенискортове стояли заключени и собствениците им чакали някой да ги купи или наеме. А народът все повече заборчавал и не виждал лъч на надежда. Затова, ако е испанец, би гласувал без колебание за „Подемос”.

Попитах го как прекарва свободното си време. Не разполагал с много такова и го посвещавал главно за пазаруване и приготвяне на храната, състояща се предимно от аламинути. Хоби му било да посещава местните автоморги, където бил завързал доста сериозни запознанства. Понякога отивали с брат си на риба до някаква река, където имало големи сомове и често пъти се  връщали с богат улов. През всичките тези години, почти никъде не бил ходил на екскурзия, с цел опознаване на  страната, защото от ден на ден животът ставал все по-скъп. Тежко му било, но нямал друг избор.

Взел си отпуск до средата на м. март, за да прекара времето със сина си, с когото отдавна не се бил виждал. Искало му се да може да го вижда по-често, но засега това не било възможно.

Накрая на нашия разговор от упор му зададох въпроса: Пантелей, знам, че ти беше запален седесар и скачаше по площадите. Можеш ли да ми кажеш веднага, без да се замисляш каква е оценката ти за нашата страна преди 1989 г. и сега?

Без всякакво колебание, отговори – преди беше много по-хубаво и спокойно. Спонтанно му стиснах ръката. Това беше накратко нашият разговор.

Ако има още желаещи да си търсят късметя в чужбина, мога да дам и допълнително подробности.

За верността на проведения разговор се подписвам.

Понеже не се сещам за някоя гурбетчийска песен, ще ви пусна един спешъл испански танц:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Материално-финансово състояние, По света and tagged , . Bookmark the permalink.

8 Responses to Историята на един гастарбайтер

  1. aman11be says:

    И аз имам няколко познати, които си вадят по този начин хляба в Испания. За разлика от Пантелей те “въртят геврека” по три месеца, после се връщат у дома за месец, месец и половина и пак отиват. Това, което съм чувал от тях се припокрива до голяма степен с казаното от твоя съсед. Навсякъде е трудно, но ние сами си избрахме “демокрацията”. Или не? 🙂

    • Hombre says:

      Амане, ако седна да ти разправям колко още много други истории знам за български икономически емигранти, косата ще ти настръхне. Даже на някои от тях лично съм помагал да излязат от затруднено положение. Но не обичам да се хваля… Животът е твърде суров и само малцина са тези, с хубава специалност, които са успели да се устроят в чужбина. Да не говорим, че на почти всички им е мъчно за Родината и не крият носталгията си, често пъти със сълзи на очи.

      • aman11be says:

        Честно казано не съм забелезАл кой знае каква носталгия да ги мъчи. Па и да има, постоят тук седмица две, па им мине и пак са готови да ходят да слугуват на испанци/италианци/гърци и тем подоб…. (за малко да кажа “и тем подобна сволоч”, ама май не е баш така.)

        • Hombre says:

          Слънцето, въпреки щорите пече право в монитора ми, така че – не виждам кво пишеш… По-късно може да внеса корекции в текста. По принцип, има ги всякакви – едните отиват на гурбет поради крайна бедност, а други от гъзария. Там живеят като скотове, а като се приберат в майка България, държат се като лордове и баронеси… Познавам и такива хора…

  2. rusalka2013 says:

    Много мъка има по този свят!

    • Hombre says:

      Каква мъка, бре, Русалке? Живеем в свободна и демократична държава! Можем да си стоим безработни в България, можем и да се цаним в чужбина на работа, която местното туземно население мрази да върши… Въпрос на лично волеизлияние каква работа да върши…

  3. Pasi says:

    Уважаеми господа другари! Днес протестът под надслов:”България зона на мира” надмина прогнозата ми. Още миналата седмица /500човека/ написах, че тази неделя ще бъдем 2000, а митингът събра около 3000 души! Без демострациите в другите градове! Мисля ,че това е достоен отговор на злостните изказвания на Е.Дайнов и другите тази сутрин по Нова телевизия. Успехът е значителен. Подобен род журналисти и политолози ще продържат да ни обработват и заклеймяват, ЗАЩОТО ГИ Е СТРАХ!!! Страх ги е да не загубят парите, с които в България се въдворява “демокрацията” чрез поддържане на васална колониялна администрация! Да ! СТРАХЪТ ГИ ТРЕСЕ!!!
    ПОБЕДАТА ЩЕ Е ЗА НАС!!!
    Поздравления за организаторите и участниците в този протест!

    • Hombre says:

      Паси, ще получиш отговор, когато му дойде времето. Сега не мога… 🙂
      Поздравления за будната ти гражданска съвест! Ако знаех, бих отишъл и аз на митинга. Нищо, следващият път, когато се съберем поне толкова, колкото на протестите срещу ЧЕЗ, довели до падането на първото правителство на Баце. Трети път няма да има! Оптималният вариант е 3 млн. протестъри на жълтите павета, под звуците на Софийската филхармония и камбанен звън от храм-паметника “Александър Невски”.
      Тия безродници като изброените от теб, да не пропуснем Иво Инджев и Жоро Коритаров, не знаят ли, че бомбите не са толкова интелигентни и не могат да различат русофоби от русофили? Дебили с дебилите…!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s