Непознатата Банкя

Позатопли се временцето и реших да посетя едно място, което е оставило дълбоки следи в моите спомени от детството. Банкя – нито село, нито град, само на 13 км. от кв. „Захарна фабрика”, където живеех. Живописно кътче, до което обикновено стигахме пеша,  за да отидем в лятната къпалня с минерална вода. Билетчето за плажа, както  му викахме, струваше 24 ст. и през лятната ваканция често прекарвах в компания с другите дечурлига от квартала, цял ден на по един сандвич или кифла. Също като Бат’ Бойко – на по една филия с мас! Не можехме да си мечтаем за нещо повече и затова често пъти бяхме гладни като вълци. Не си спомням някой от моите връстници да е бил злоядо дете… Като споменах това име свято, заедно с булката решихме да го посетим за да му връчим тържествено мартеничка и да му пожелаем здраве и дълъг живот след успешната операция на менискуса.

От Люлинград, с градския автобус №42 поехме с жената в желаната посока през кв. „Филиповци”, който отвсякъде си е гето като това от американските филми. Друго си е да пътуваш с абонаментна карта за цялата градска мрежа почти за без пари. Жена ми още не е заслужила тази чест, но и на нея скоро ще й излезе късметя…

Неволно си спомних за едно друго курортно селище в непосредствена близост до Виена, където на път  за Франция ми се наложи да пренощувам. Няма нищо общо с Банкя – чисто, спретнато, подредено, с грижливо поддържани гробища дори на войниците от селото, загинали на Източния фронт по време на ВСВ.

Вместо да ви разправям какво видях вчера, по-добре разгледайте снимките.

На една от тях съм заснел „При братята” – гостилница, в която хапнах една шкембе чорба и тройка кебапчета. Отново се натъкнах на фамилиарно отношение на един от двамата собственици. Може би защото не бях се  бръснал от една седмица… Та, чакането на поръчката беше както по времето на социализъма, при абсолютно празни маси, видно от снимката. След около половин час ми поднесоха нещо като бульон – тук-таме с някое парченце карантия. А жена ми продължи да преглъща, очаквайки да й сервират нейния пане кашкавал, вместо да изпълнят поръчката едновременно и за двама ни. Попитах келнера защо е толкова редка чорбата. Отговори  ми, че за 2 лв. – толкова. Препоръчах му да смени името на чорбата или да отиде до Гърция, да види там как се прави истинска шкембе чорба, наричана от местното население пача.

Останах леко разочарован от менюто и всякакво желание у мен да отида на гости на Бат’ Бойко се изпари. Нито до „Ипонь” не пожелах да отида… Не пропуснах да си напълня няколко шишенца с минерална вода. Казват, че тая вода е особено полезна за хора като  мен с нервно разстройство.

Ако нещо не ви е ясно, питайте. Имайте предвид, че на снимките нещата изглеждат далеч по-добре, отколкото са в действителност. От  мене толкова.

Легенда:

  1. Центърът (стъргалото). В далечината се вижда фасадата на олющената сграда на известен балнеосанаториум, който вече е  затворил врати;
  2. Теренът, където някога като деца ходехме да се къпем в минералния басейн. На негово място е построен нов басейн, където не всеки може да отиде, ако портмонето му е празно;
  3. Част от новопостроената сграда към комплекса, която вероятно ще бъде СПА център, предлагащ най-различни балнеоложки процедури;
  4. Отново изглед към басейна, леко тревясал или буренясал, в очакване на новия туристически сезон;
  5. Една от централните алеи в парка;
  6. Алеята, водеща към банята, построена още в царско време;
  7. Изглед отблизо. Тук сме идвали семейно да се къпем, когато в Люлинград бяхме на воден, но не и на „сух”режим;
  8. Чаршията, на която се предлагат най-различни дрънкулки и парцалки;
  9. На водопой за целебна вода;
  10. Архитектура от време “оно”;
  11. Има бъдеще за България;
  12. Паметник за Вечна слава на загиналите във войните герои от гр. Банкя. 1911-1913; 1915-1918 ; 1944-1945 г.

Втората серия снимки от модерния квартал “Филиповци”нямат нужда от екскурзовод. Мислих, мислих и накрая се отказах да ги публикувам. Може би някой друг път. Всеки да си ги тълкува кой както намери за добре. Това място вече е привлякло погледите на бизнесмените и не е далеч денят, когато всички тези съборетини ще бъдат премахнати и разчистени.

На  връщане от екскурзията автобусът беще претъпкан и имаше доста правостоящи. Направи ми впечатление как един тийнейджър  седеше на място, обозначено с табела само за майки с деца, възрастни и хора с увреждания – как най-невъзмутимо си джиткаше на айпада, все едно, че е сам в превозното средство. После да не се чудим  защо като пораснат, паркират луксозните си возила на места определени за инвалиди. Други пък, въпреки предупредителната табела, провеждаха разговори по мобилните си телефони, сякаш някой е длъжен да им слуша брътвежите. Те – това сме ние българите. Слава, Богу – не всичките… После да не се чудим защо сме на тоя хал!

П.П. Едва сега забелязах, че съм пропуснал една важна снимка от фото сесията – тази от кръчмата “При братята“. Ето я:

DSC05812

За утре не предвиждам специална статия по случай празника 3 Март, поради което поздравявам всинца ви с една патриотична песен:

 

И един  бонус по случай празника:

Песен на българче от Ню Йорк взриви социалните мрежи дни преди Националния празник на България

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Празници, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

30 Responses to Непознатата Банкя

  1. Homofaber says:

    Така ще да е, като ти се е досвидело да разточиш, опечеш и занесеш баница за батко ти от Банкя, заедно с шишенце – “Арманяк”! 😉 При болни хора знаеш, че се ходи с бохчичка!
    П.П. ….А друг път, като ходиш в Банкя, за шкембе чорбица и други вкусни неща, посети ресторант – “Хемингуей” на ул. Александър Стамболийски №3 и няма да съжаляваш… пък и за посещение на болен човек, от там може да вземеш храница, да не мъкнеш от град “Люлин” … 🙂
    И две песни …. за релакс, както и думаш по ябанджийски на почивката …

    И за националния ни празник – З март – Честит да е на всички!

    • Hombre says:

      Фабер, трогателна е твоята загриженост за мен! Непременно ще посетя шкембеджийницата, която ми препоръчваш.Може и теб да поканя…
      От мой познат брокер на недвижими имоти разбрах, че търсиш подходящ парцел за строеж на къща-прогимназия в красивия квартал „Филиповци”. Ако се регистрираш в Тепавицата с истинския си имейл адрес, мога да ти пратя няколко снимчици, за да си избереш най-подходящото място.
      Поздравите за 3 Март утре ще си ги разменяме…

  2. генек says:

    Е, нещо тук не е наред. Пуснах заранта един отзив.
    Сещам се, че обърнах внимание на историята с оня пубер. За което са виновни всички – и родители, и пътуващите. В края на краищата, можело е да му се направи забележка. А, ако не схване – да се набие яката в главата му. По градацията Макаренко, Шамаренко, Дървоненко… И веднага ще схване къде му е мястото и на чие е седнал…
    Ама като “обществото” си кюти… И упреква: “Те в училище на това ли ги учат?”…
    Учат се навред. И сега пуберът е получил урок – с наглост към успех. Дребен, но за него е голям. Показал е на тия дъртаци кой е той…
    Всъщност, той е един дрисльо, който само от заплаха се подмокря, а от шамар се насира…
    Ама нали сме добрички…
    Иначе – казах си мнението. В стил Вазов – 6, 7, 8 том, разкази, бележки, пътеписи в стил “Видено и чуто”…

    • Hombre says:

      Генек, така като ме гледаш, що мислиш, че съм останал равнодушен към поведението на пъпчивия пубер? Направо изсъсках, на висок глас, че има табела, която ако още не се е научил да чете, по графичното изображение може да разбере, че тези седалки са предназначени за съвсем други хора, а пък и на мен табаните ми се бяха подпалили от ходене… Нито пуберът ме чу, нито хората около него, очаквайки те да ме подкрепят. Мислех бая да го попитам така ли го учат в училище. Съгласен съм, че родители, учители обществото като цяло трябва да възпитава младото поколение. Едно време аз не смеех да седна на столчето в трамвая, за да не ме превъзпитава някой възрастен пътник…
      А пък, какъв аромат се носеше в автобуса, малееей… Дезодорантът ми STR8 се смеси с вонята на катран от долнопробен тютюн, на пот и немито тяло. Който не се е доближавал до циганин, той не знае на какво ухаят… Точно в този момент автобусът минаваше покрай циганските коптори…
      Напълно си прав, че девизът „Опознай родината, за да я обикнеш!” не се отнася за София и нейните околности. Направо ми се гади от мръсотията и ниската култура на една не малка част от българите, не само цигани! И след 100 години няма да се оправим. Къщите им приличат на кочини – кой, където сварил, там си построил къщичка, без да се съобразява с някакъв градоустройствен план, ако е имало такъв. Редом с новопостроените богати къщи се кипрят паянтови постройки, с хлътнали покриви и всякакви туземци около тях. Всичко се крепи на рушвета за заобикаляне на закона.

  3. генек says:

    Със съскане не става. Тоя е ваш, софийски, пубер и вече е претръпнал. В провинцията се стряскат – все още. Направо го хващаш за рамото и мяташ нейде… Ако можеш, де… Щото лазарниците…

  4. генек says:

    Става, става… Подобни типчета сега се учат и смятат, че с наглост и безочие са силни. И изведнъж – оказва се, че има друга сила… От дума не разбират – убедил си се… Е, ето им сила… А и, както казва моят приятел даскалът, на тила на пуберите или на задника им, има регулатор на мисленето. Като ги издрънчиш – изведнъж се включва и много бързо разбират кое какво е и как трябва да е…

    • Hombre says:

      Генек, не съм много убеден, че ще даде резултати подобен подход. То Господ ги е наказал тия олигофрени. Защо да си цапам аз ръцете…?
      Като порасне и тръгне сам да си вади хляба, тогава ще разбере колко е сУров животът. Или ще тръгне по наклонената плоскост на престъпленията, а оттам до затвора са две крачки.

  5. kalinka13 says:

    Кой каквото ще да ми каже, в забързаното време, в което живеем, все по-малко остава време за възпитанието на децата. А те гледат от родителите си, така че често пъти не бива да се сърдим на тях, а на тези на които подражават. Все по-малко се срещат деца в училището и на улицата, които да спазват някакви норми на благоприличие. По-често поведението им избива в непровокирана агресия спрямо по-слаби или възрастни. Няма го онова възпитание от миналото, когато възрастните хора бяха на почит и уважение, а момичетата никой с пръст не смееше да ги докачи. Ако заради нещо си заслужава да бъдат гледани съвременните турски сериали, то е именно заради това възпитание, за което говоря. У нас простащината вече взема застрашителни размери и нанася не само психически травми на потърпевшите, понякога завършва и със смърт или физическо осакатяване за цял живот.
    Уважението се изразява не само в отстъпване място в превозното средство на една определена категория лица, оказване някаква помощ на същите на обществени места или просто засвидетелстване на почит с един поздрав или друг жест на внимание…

  6. rusalka2013 says:

    На Изток твърдят, че до 6-годишна възраст с децата трябва да се държим като с богове. Между 6 и 12 – като с роби. Вторият период го издържали благодарение на огромната любов, която са получили през първите си години. В резултат излизало човек. 🙂

    • Hombre says:

      Русалке, не си ли чела “Мамино детенце“? От много глезене и лигавене човек не става… 🙂

    • aman11be says:

      У нас пък има една стара поговорка “Дете се гали, само когато спи”. Дори и да не сме такива максималисти, детето трябва да знае докъде може и откъде нататък навлиза в “минното поле”. И колкото по-рано бъде научено на това, толкова по-лесно ще е и за него и за родителите му. И за всички.

      • Hombre says:

        Амане, тоя лаф съм го чул от Генек. Само не знам – принципът само към мъжка рожба ли се спазва или поголовно?
        Иначе, майките и бабите са тези, които глезят децата си, а бащите и дядовците ги дисциплинират. 🙂
        П.П. Абе, темата беше по-обширна, ама вие заковахте на най-трудната част… 🙂

        • aman11be says:

          Ами ние от трудното към лесното, както се казва наобратно на всички педагогически принципи. 🙂
          Аз лафът съм го чул от дядо си и трябва да ти кажа, че той го спазваше. Не съм сигурен доколко и децата му в отговор не са го обичали “докато спи”. Но сравнително скоро сме излезли от патриархата, особено в малките населени места. От друга страна това може да се окаже не чак толкова лошо на фона на останалия “модерен свят”. Казва ли ти някой? Пък и смееш ли да питаш.
          Спомням си като дете, че много хора, особено в по-малките населени места, като се срещнат на улицата се поздравяват. Първоначално ми беше чудно дали се познават, та си казват “Добро утро/Добър ден”. Оказа се, че не. Просто така си бяха научени от техните родители, от училището, с две думи от обществото. И си го правеха, без да им прави впечатление. А си хубаво рано сутрин някой да ти каже на улицата “Добро утро!”, нали? Сега не на улицата, много често в коридора на блока или в асансьора се разминаваме като бързи влакове, пухтейки и сумтейки, гледайки свирепо и без “Добро утро”. Защо?

  7. aman11be says:

    А по останалата част от темата – аз в Банкя не съм бил. Виждал съм я само на картата. Нямам какво да коментирам. Плажът ни е по-близо. И по принцип е без билетчета. 🙂

    • Hombre says:

      Не знаеш ли, че само сиренцето в капана за мишоците…? А чадърчето, а шезлонга…?

      • aman11be says:

        Чадърчето и хавлията под мишница и “Леви, леви…” 🙂

        • Hombre says:

          От центъра на Варна до морския бряг пеша? Без да плащаш на паркинЗите…? 🙂

          • aman11be says:

            Що, ти до Банкя да не си маал пеш? 🙂

          • Hombre says:

            Преди маах пеша, вече си имам вълшебна карта за целия градски транспорт!

  8. Juliapulia says:

    Понеже знам, че немя да гопрочетеш, докато не влезе у класацията, та ти плясвам тук нещо, специално за празника. Честит празник!
    В памет на 3 март

  9. Кисса says:

    Аре да ви повдигна малко духа с един патриотичен полъх:

    Какво уютно местенце беше в началото Тепавица-та…чак ми се плаче от мъка…
    Докле тепавичарското общество не започнА да си ги…мери…кой бил по-най-най-по – умен, убав, ентелегентен, патриотарин, непукист, ептЕн непукист, гласуващ и антиелекторално нахъсен…абе само аз като една дърта кифла, май продължавам да се появявам и хАбя, ама нейсе ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ММО и ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ЕКС, НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ ПОСЕТИТЕЛИ НА ТОЗИ БЛОГ!!!

    Само Аман и Джули не са ме разочаровАли за сега(ММО, ти и родата ти сте извън класацията).
    Светле, Омбрето е готин пич, не му се сърди за изцепваниците, идеални няма. Всички останали да ударят по една бира за …разквасване и се строят за следобедна проверка. Иначе ще се наказваме.

    Аре и малко интернационализъм…все за повдигане на духа:

    • Hombre says:

      Виновен съм, Кисса! За всички земни и неземни прегрешения от Лукавого…Светла не ми се сърди – нея просто или я мързи, или съм й станал твърде безеинтересен…

      На всички от сърце Честит 3 Ммарт! Ура, другари!

    • aman11be says:

      Да живей и интернационализма! И тия двамата:

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s