Малкият “петък” – XXXIX

В къщата на падналия от високо не се говори за стълба
(перифразиране на една друга народна сентенция)

Куцото пиле

Викаш, що не сакато?

Ми, щото някак си не е по европейски.

Що, куцо ли?

Ми, как що бе?

Направо си е вегетарианско пиУето.

Всъщност ако трябва да бъдем точни, пилето наистина не е месо.

Е, или поне у нас не е.

Тука, пилците са тъпкани с хормони и ‘сякаква химическа гад, освен това са нещастни. То и нас да ни държат вързани при мерзки условия и да ни тъпчат вместо със зоб с химия и ние ще сме нещастни и месото ни няма да е месно, ма карай.

Въпреки всичко от немай къде се наложи да купим пилешко, щото любимият ни магазин за месо е във ваканция. Спомнете си, какво ви казахме за отношението ни към малките цици?

Нали?

Като няма други и тия стават.

Та за тва, взехме пилешко.

Верно е, че секса и кухнята са неразривно свързани в смисъл, че след добър секс, няма никакво значение какво ядеш или беше обратното, май?

Ма, ние като се увлечем на тая тема и забравяме за какво друго иде реч.

Та, така.

Това, което продават в големите вериги за свинско е по-дърто от нас, което като за мЕсо си е дърто, както и да го погледнеш. Отделно, въпреки, че купуват трупно месо го тъпчат с вода и химия на воля, до степен от вратна пържола 43 номер след топлинната обработка в чинията влиза хапка, колкото късче китайска храна или с размерите на рол суши.

Абе, ясно ви е.

А, що свинското е месо ли? Първо, щото един приятел така казва, а ние сме свикнали да се доверяваме на приятелите си. После, щото намираме идеята за високомазнинно – нисковъглехидратно хранене за смислена. Ся, тва с нисковъглехидратното не ни се получава всеки път, ма животът не е справедлив, така или иначе.

Както и да е.

‘зимаме една или повече разфасовки пиУешки гърдички и ги нарязваме с остър нож, не че имаме тъпи, ма все пак, на парчета не много дебели. Слагаме тиганя и бучка масло в него да шумоли на воля. Начи, масло слагаме, щото е вкусно освен това не ни обяснявайте, че е вредно, а ако имате некакви претенции по въпроса, можете да фърлите в нета едно око на ВМ-НВД и с удивление ще научите, че тия рупат масло и сметана с голямата лъжица.

Прибавяме соев сос лайт на око, демек ръсим, докато има и след някоя друга минута обръщаме парченцата. Докато се припичат на тиганя ръсваме малко пиперче микс: зелен, бял, червен, черен, а след като ги извадим пак от пиперчето и босилек. Сол не слагаме, защото соевия сос дори, когато е лайт е достатъчно солен.

Така де, въпрос на вкус.

След това отваряме една студена биричка и хукваме към комшийката на втория етаж…..

Ако все пак пилето става за ядене след това, значи комшийката верно е сгодна женица?

Posted by Хаджигенов on 26.08.2013 in кулТурно 

 

Оттук нататък, предоставям цялата страница в Тепавицата на потърпевшата Кисса Въртокъшницата. 🙂

За всеки случай – една песен за да й е спорна работата:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Музика and tagged , . Bookmark the permalink.

7 Responses to Малкият “петък” – XXXIX

  1. генек says:

    Искам да се махна от това място, дето съм сега. Искам да отида другаде – в страната на синята птица и лазурните видения, зад порозовелия екран. Ех, е живот ще е там! Като в камилски мираж…
    Отиваш сутрин към работата си, а на спирката – обява: „Срочно търсим… Обещаваме големи заплати…и премиални… и наградни…”. А мениджърите дърпат за ръкавите минувачите и ги канят във фирмата си – гладът за работна ръка е довел до високи заплати, с добавки, надбавки, прибавки. Обаче ти обичаш и уважаваш фирмата си и отказваш гордо.
    Пък и бързаш, защото трябва да се работи, а сетне те чакат делнични грижи. Например – получаване на данъците. В данъчното те посрещат като гост – помагат ти да се съблечеш, поднасят кафенце, количка, тортичка, свежи балерини танцуват, докато чакаш чиновниците да изчистят задълженията на държавата към тебе.
    Защото тя вече такива резерви е натрупала, че се налага да връща пари на хората – няма място в банковите сейфове. А и с тези големи заплати… Малки са данъците, но хората получават много пари, бързат да се издължат, натрупват се запаси, държавата дори вече е закупила за общонародно ползване три комплекса на Канарите, два къмпинга и пет хотела във Флорида, курорти в Таити, Алпите, Килиманджаро. Финансовият министър е непрекъснато на път – чете лекции в Англия, САЩ, Швейцария, помага им да оправят финансите си.
    И всички си живеем щастливо в страната, наречена от ООН „Островът на блаженството”. Армията е малка, но мощна. Всеки професионален военен е суперспец, стои си пред пулта и с копченца управлява по три танка, артилерийска батарея, взвод БТР-и.
    Подготовката се води още в детската градина, при играта на оловни войничета. И децата ни са щастливи. Не само в яслите, а чак до дипломирането си във ВУЗ играят, следвайки заръките на министъра. Стават здрави, силни, пъргави. Само през почивките седят в клас и учителите с модерни фунии им наливат космополитен акъл в главите. Спортните школи са истинските академии на науките, а спортистите обират наградите по всички спортове, та се налага да се измислят нови. Всеки спорт е зачислен на определен министър и той го развива, та чак медали хвърчат.
    Музеите са препълнени с посетители, любезна държава дава с щедра ръка за науката и културата, строи концертни зали, библиотеки, книжарници. Това радва многодетните родители – има къде да водят децата в почивния ден. А многодетни са почти всички -държавата отпуска поредна награда – този път за очаквания двадесетмилионен гражданин.
    В черквите старите икони са заменени с нови – суперсвети Боко, полусвети Цвъки, свети Сергей, свети Симеон, свети Ахмед – борец срещу корупцията, света Емилия Хранителница, и, разбира се, пророците-социолози…
    И се сепвам. Лошото е , че в тоя момент на вратата се звъни – идват инкасатори. А пари няма – априлските заплати са изядени, майските се чакат през декември. Детето иска пари за закуска, бабата – за хляб…
    Сивата действителност изключи розовата наркоза.

    • Hombre says:

      Генек, ако не беше последното ти изречение, щях да си помисля, че си се побъркал… За всеки случай, иди на преглед при някой известен професор психиатър. 🙂

  2. Pasi says:

    Актуална политика 11.04.2013г.

    Хелоу мистър Президент,
    Тук бучи без Парламент.

    Позитано плашат с бомба!
    Кой надува тази тромба?
    Прокурорът им- измамен,
    се-ре -се-та щом захвана.

    Местното им Фе-бе-ре
    се забърка във меле,
    а Служебният мъдрува,
    над салата “Токов удар”.

    Потник вее се в “Арена”,
    Буда е във мизансцена!
    Мистър Клийн, в Перперикон.
    Скрива се зад дорест кон.

    Мавърът, съвсем изчезна:-
    няма партия железна…,
    а напътстват към ареста,
    кмет един от Де-Пе Се-то.

    Волен ползва яка тяга,
    от протеста на площада.
    Янето е пак във битка,
    с президентската агитка.

    В София е Вери найс,
    Ваш Посланник Марси Рийс.

  3. aman11be says:

    Бе я да си говорим по-добре за куцото пиле. 🙂

    пардон 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s