София, моя любов

 

Да ви предупредя от сега – заглавието го приемете с известна условност, в зависимост от вашето местодомуване – кой в България, кой извън нея… Предполагам, че тия, които са я напуснали овреме, на тях повече им липсва.

Не си спомням къде прочетох една много интересна мисъл: „Не съм мързелив, аз съм енергоспестяващ”. Възнамерявам от сега нататък да я приема на въоръжение и да не се налага постоянно да давам обяснение къде съм се загубил, ако на някого съм липсвал и му е домъчняло за мен…

Както ви  е известно, преди месец се сдобих с пенсионерска абонаментна карта за целия градски транспорт в рамките на София (8 лв. на месец) и по тоя повод реших да я опозная, та още повече да я заобичам. Признавам си, че досега съм ползвал метрото само по направлението Люлин – Сердика и по-често съм прекосявал града с кола, без да имам  възможност да видя какви промени са настъпили в  растежа му.

И като първи селянин, наложи се едно девойче да ми каже къде да поставя картата, за да ме  пропусне въртележката на метростанцията. Тук не мога да скрия задоволството си от тази огромна придобивка  не само  за софиянци, но и за всички гости, които посещават мегаполиса. Та, успях без блъсканица да се настаня удобно на една празна седалка и  започнах да изучавам пътниците. На следващата спирка се качи едно много симпатично девойче, стори ми се че, даже ми се усмихна, което седна на отсрещната седалка, до един младеж, който не ми вдъхваше доверие… Същото това девойче извади айфона си от чантичката и започна с нежните си пръстчета, като на пианистка, да си джитка нещо на него. През това време, оня до нея започна да се върти като обран евреин, разтваряйки все повече краката си и доближавайки се до нея. Само го  дебнех да направи нещо неприлично и щях да го сграбча за гушата. Не се наложи, защото на следващата спирка се изниза от вагона. Направи ми впечатление, че почти всички тийнейджъри, та чак до някои бабета от спътниците ми разполагаха с подобни джаджи и всеки беше съсредоточен върху решаването на някаква сложна задача или просто се наслаждаваше на музика през слушалките си. Явно много изоставам от модата…

Излизайки от метрото, минах покрай църквата “Света Петка”. Стълпотворение от туристи, най-вече япончета. Екскурзоводката им не беше с дръпнати очи и по всяка вероятност беше наше българско момиче, което съдейки по интонацията на гласа й, говореше доста сносен японски език. Огледах наоколо разкопките от древния град Сердика, които ми се видяха в окаяно състояние и чак ми стана неудобно пред чуждестранните туристи. Толкова ли няма пари държавата ни да разкрие и съхрани тези ценни находки и да ги  експонира по подходящ начин, така че всички да се гордеем, че сме наследници на една стара цивилизация?! А не да изпращаме нашите артефакти в Лувъра и други музеи по света за да научат, че имало такава държава, която от възникването си до днешни дни не си е променяла името.

Следващата забележителност, покрай която минах беше ЦУМ – първият социалистически Мол в нашата страна с отдавна отминала слава. Не видях никой да влиза или излиза иззад дебелите му каменни стени. Нищо де, ако го направят национален музей, както се говори, може и да му се възвърне славата…

Минах през градинката, пред Централната минерална баня, където някога се събираха футболните запалянковци, а сега нямаше и помен от тях. За сметка на това, имаше някакво суетене около и в шадраванчето, което си го  спомням още от дете и по всяка вероятност ще го санират.

И оттук следва гледката, която ме изпълни със заслужено чувство на национална гордост – минарето на джамията „Баня башъ”, което се вижда чак от космоса! Не мога да разбера защо нито един от държавниците ни от Освобождението до ден днешен не се е осмелил да премахне този срамен паметник, в центъра на столицата, който продължава да ни напомня за петвековното робство. Ми, щото ако го бутнем, щели да пострадат българските имоти в Истанбул и другите турски градове. Ако зависеше от мен, аз бих ги прежалил, за да го няма този символ, който ни отрежда място на изостанала страна от Ориента. Къде дремят протестърите, воглаве с Иво Инджев и Асен Генов? Вместо да искат събарянето на Паметника на съветската армия, да бяха протестирали срещу джамията. Но да не се увличам, че както ми е накипяло…

Стигнах до спирката на трамвай №3 на „Халите”. Честно си казвам, че не знаех, че са построили станция за зареждане с минерална вода, която масово се консумира от софиянци и най-паче от пенсионерите. И аз да не се мина, налях си две шишенца. Някъде точно срещу трамвайната спирка имаше кино. Не си спомням как се именуваше – може би  „Цанко Церковски”, ама май бъркам… Или пък “Севастопол”? Моля, помогнете. Там някъде се издига  внушителната сграда на хипермаркета „Лидл”. Изкуших се  да го посетя. Поразходих се, поразгледах щандовете и за да не съм капо, взех си една бутилка специална бургаска ракия 11,95 лв. ½ литра. Изглежда видът ми не е бил много адекватен, заради цените, защото касиерката ме попита сигурен ли съм, че искам точно тази рикия  да си купя, като ми съобщи и цената, която вече ми беше известна. С възмущение на дълбоко засегнат, попитах на толкова ли беден изглеждам, подавайки златната си дебитна карта. Момичето, най-хубавото от всичките касиерки, леко се смути и ми обясни, че ставали недоразумения с други клиенти и затова била длъжна да ме предупреди. Нейсе,  простих й…

Отправих се по бул. „Г.Димитров”, мисля, че сега са го прекръстили на „Мария Луиза”, ама аз съм твърде консервативен, за да научавам тепърва нови думички. Те тука често ходехме с приятели на кино, понякога като ученици бягахме и от час. Едното се казваше „Млада гвардия”, а за другото нямам никакъв спомен…

Яяя… то станало време за сън! Ако не ме мързи, утре ще продължа с пътеписа.

Надявам се, че нямате нищо против да ви поздравя с една песен, посветена на София:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in У нас and tagged , , . Bookmark the permalink.

27 Responses to София, моя любов

  1. Homo faber says:

    Добро ютрооо, софияне…, май … люлинецо /от Люлинград- България, първи коридор! 🙂
    И то е така, щото първо: спирка на трамвай № 3 на “Централни хали”, нема кажи-речи от годините, кога се извърши Великата демократична революция по нашите земи. След това, кино “Млада гвардия” беше на бул. “Витоша” и прочее…
    Но така е, вие богатите пенсионери, реститути, земевладелци и т.н., вече не използвате кракомобил /а сега той ви е много полезен – здравословен е/, а и до двете нули ходите с автомобил и то от сой… 😉
    Много е добре, че си се сдобил /защо чак сега?/ с пенсионерска абонаментна карта за целия градски транспорт в рамките на София.
    Само че, в загриженост за Вашето здраве, моля не хуквайте рано сабахлем из градо, а към пладне, кога Бат Райо, веке огрява многострадалната земя софийска-европейска. 🙂 Тогава трамвай № 3 е фрашкан с пенсионери бодри до към 16,00 саата /от лично наблюдение/.
    Та, остани си със здраве опознавачо на софийските потайности и добре наточи перото, за писане на нови дописки!

    • Hombre says:

      Фабер, добре че има такива хора като теб, страдащи по-малко от склероза, та да ми припомнят какво е било… 🙂
      Благодарско за песничката!

  2. Homo faber says:

    Не бой се, Омбре!
    Повече требе да одиш…! Сега времето е хубаво и немирникът вятър развява полите… 😉

    • Hombre says:

      От много одене – файда никаква! По-добре на сенка под асмата, с Burgas Special Selection от 11,95 лв. или друга подобна…

  3. Homo faber says:

    Е и в София танцува … вятърът!

    • Hombre says:

      Ти пък откъде знаеш?
      П.П. Нещо да си пропуснал да направиш за мен…?

      • Homo faber says:

        Айде, нали си момче или … парче, като се изразиха за особата ти, ще бъдеш задоволен! 😉

        • Hombre says:

          Защо трябва непрекъснато да си напомняме?! Защо не забравиш некой ден да закусиш??? 🙂

          • Homo faber says:

            Пак съвети, пак напътствия и… претенции после от теб към мен, за същото, а ??? 🙂

          • Hombre says:

            Ако немаш нужда от съвети и напътствия, що дириш тука, Фабер? 🙂
            Крайно време е да разбереш и другото – всички сме равни, ама некои са по-равни. В Тепавицата се слуша моята воля! Направи си Ковачница и тогава сам определяй правилата на играта…

  4. Pasi says:

    Киното срещу джамията беше “Севастопол”. Разрушено е. Сега там е паркинг, докато не построят нещо върху терена. “Лидъл” е в сградата на Сметната палата, по-точно в приземния й етаж. Току срещу минералните чешми. Препоръчвам четене на табелите за състава на водата!!! Доколкото си спомням е доста минерализирана и не става за постоянно консумиране, а и за малки бебета. “Цанко Церковски” беше киното на бул. “Г.Димитров”, сега “Мария Луиза”. Май още е кино. На спирката на “Тройката” вече не минава трамвай №3. Там вървят трамваи с други номера: №20; 21; 22, доколкото съм ги ползвал. Одиозната “тройка” /с вагони “ладии” т.е. само с един голям вход в средата/ свързваше Подуене /моят роден квартал/ със “Захарна фабрика”. Колелото беше в близост до Подуенската гара и вече не съществува. Татко /Бог да го прости/ ходеше с него на работа през 60-те и началото на 70-те години на миналия век. При демокрацията “тройката” беше насочена по друг маршрут. Няма да забравя, мама беше получила подарък от свекъра си, Американеца един американски златен долар, по повод моето раждане. Крила го жената, но когато пораснах, решила да си направи пръстен от златото. Турила монетата под “тройката” за да го смачка и така отишла при златаря. Тъпо. Но такива бяха времената. Сега долърът щеше да е реликва… беше вероятно от 1915-16г., когато дядо бил на гурбет в САЩ, та му викаха Американеца. От него са ми останали едни 5 дка ниви, от които до сега съм получил в пари 250 лв. рента. При следващата рента, ще си купя нещо със сбора от парите. И ще го нарека за спомен от Американеца… Такива работи, Омбре за моята София, с която също като теб се гордея, без да подценявам красотата и притегателната сила на нито едно населено място в страната. Все пак съм роден тук.

    • Hombre says:

      Браво, Паси! Отлично си запознат с историята и съвременността на родния ни град!
      “Одиозната “тройка” /с вагони “ладии” т.е. само с един голям вход в средата/ свързваше Подуене /моят роден квартал/ със “Захарна фабрика””.
      Какво съвпадение – живели сме на двата края на София – ти в Подуя, аз в Шекер маала… 🙂

  5. Homo faber says:

    Не така, Омбре!
    Всеки може да дава някакви съвети и напътствия. И друтия/те не трябва да ги приема щом не му вършат работа и са против неговите виждания за това или онова.
    А не да скача, като Ужилен от пчела на поляна край река Лесновска, като теб, че веднага да ги приемеш… 🙂
    Никога не съм си и помислил, че трябва ти или друг да приеме това или онова, което съм казал, като правила и процедури и да го изпълни. Приказките са били по-скоро в шеговит тон. Само аз и Стефан Николов /от предишната ми работа/ си говорехме така, а другите не разбираха.
    Хората /и ти/ са изнервени в днешно време и се палят, като фитил, разбирам те. 🙂
    Така, че определяй си правилата, живей по правилата, ама мисля, че требе по лекинко . … 🙂
    П.П. Апроро, по правилата, какво заповяда днес на кака Хомовица, да те гощава на обяд, а?)

    • Hombre says:

      Фабер, ужким си пешкин момче, а се връзваш като малко момче. Не аз, ти губиш понякога чувството си за хумор и преминаваш в обяснителен режим. Не е необходимо да го правиш. Take it easy!
      За кака ти Хомовица позна – днеска ми беше сервирала едни отвратителни спагети, които дори и котките не биха ги яли. Търся човек кулинар, който да ми даде оригинална рецепта за макарони…

      • Homo faber says:

        Омбре, уж си печен… бил на отговорна работа /както разправяш/, където при работата с клиентите трябва спокойствие, хладен ум и неразгорещено сърце и т.н…
        А то що скачаш, като ужилен от пчела от приказки, които не е незадължително да се приемат, като съвети, последна инстанция и какво ли не още…? Нали ти казах – давай лекинко, поне казваш, че така правиш и за тебе се отнася да не преминаваш в обяснителен режим, не е необходимо да го правиш.
        На Шипка всичко е спокойно и в Тепавицата водата тихинко требе да си тече по улея…

  6. Homo faber says:

    И още нещо … за съветите и напътствията!
    И аз ще ти кажа … всички сме равни, ама некои са по-равни … 🙂

  7. генек says:

    Енергоспестяването е било при мен. Аз го взех от другаде…
    Девойчето се е усмихнало като те е видяло. И аз бих се хилил…
    Обаче, ти – кой знае защо – си зяпал оня до него. Аз нямаше и да го забележа – очите ми щяха да са лепнати по мацето. Ама – 50 пола, различия…
    Още през 80-те запалянковците взеха да странят от градинката. Там стана сборище на педерасти. Но, изглежда, отдавна не си бил извън стените на Люлин.
    И минерална баня няма – има нещо като музей.
    Джамията вие, софиянците, си я тачите. В петък наоколо е гора от вирнати гъзове. А трябваше – тук съм съгласен – отдавна да бъде бутнато това уродливо нещо.
    “Севастопол” беше по пътя на тройката, срещу билетния център. “Цанко Церковски” беше малко към гарата, вдясно от трамвая.
    Пенсионер, дето скита из Гръчко, мъкне златни карти… Хм, хм, хм… Какво си правил при приватизацията и реституцията?
    “Млада гвардия” не беше ли близо до Съдебната палата, при завоя на двойката по “Графа”?
    А сега тръгвай пак да гледаш, че има още да пишеш. ..

    • Hombre says:

      Знаех си аз, че само човек от Северозапада може да ми даде най-точна информация за София! Не съм никак изненадан от познанията ти.
      По повод идеята ми за джамията на пъпа на София, предлагам да инициираме подписка за демонтирането на този паметник на културата за незабравимите пет века „турско присъствие” и да го преместят във „Филиповци” или „Факултето”, където и без друго е електоратът на ДПС. Хем ще им е по-близо до местоживеенето и ще могат да се молят по три пъти на ден!
      Не смяташ ли, че между хилене и усмивка има голяяяма разлика? Девойчето ме гледаше с респект към посребрените ми коси. А оня педал до нея го гледах, за да я предпазя от негова агресия. Много ясно съм го казал.
      И за да си напълно спокоен за мен от къде са ми авоарите, ще ти кажа: не са нито от реституция, нито от приватизация. Единствено съм инвестирал в децата си, които сега ме хранят.

  8. Pasi says:

    Кино “Млада гвадия” се намира на бул. Христо Ботев, в отсечката след бул. Сливница посока Софийската централна гара, и се пътува понастоящем с трамваи 1 и 7 и други с маршрут по Хр.Ботев. Входа на киното е откъм една обширна градинка,от двете страни на булеварда. Понастоящем там има клуб на Атака. Не зная да функционира като кино. За две от кината, за които си мислите, че едно от тях е “Млада гвардия”, се намират на ул. Алабин и се казваха Димитър Благоев и Москва.И двете понастоящем не са кина . Д.Благоев е ресторант, а Москва е някакъв торговски център с пасаж от магазини. По ул.Граф Игнатиев, но вече на площад Славейков се намираше кино Култура с два вхада,аткъм площада и откъм Солунска. Понастоящем в тях има магазини Карфур и Пикадили /откъм Солунска/. Ех “Столичани в повече…”.

  9. giorgo520 says:

    Μουσική σήμερα !!! .. Ημέρα χωρίς μουσική είναι μια χαμένη μέρα Music днес !!! Ден без музика е изгубен ден ZDARVEITE,GOSPODIN TEРАVITSA!
    http://streaming.radionomy.com/radiobalkania

  10. Pingback: София, моя любов | Tepavica online

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s