Малкият “петък” – XL

Дойде отново вашето време. Рубриката, в която всеки с повече или по-малко талант, може да демонстрира способностите си да напише есе. Сигурен съм, че ако от това зависеше животът ви или поне месечният ви доход, всички до един щяхте да се класирате с не една, а няколко свои творби. Всяко едно участие ще бъде зачитано.

Ако случайно някой от вас се чувства затруднен да напише своето първо есе, ще му подам няколко примери как го правят някои известни личности. За да открехнете вратата на знанието, използвайте този КЛЮЧ.

Казах каквото имах да казвам. Сега е ваш ред. Очаквам до довечера поне 10 есета – 5 лично ваши и 5 от ваш любим автор. Позволете ми днес само аз да бъда енергоспестяващ.

Ако не ви се пие кафе, мога да ви предложа няколко вида чай.

За стимулиране на вашата творческа дейност е следващата музика:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Направи си сам and tagged , . Bookmark the permalink.

10 Responses to Малкият “петък” – XL

  1. Homo faber says:

    Виждаме, че чорбаджията тукq Бай Тепавичаров e проявил великодуши и е отстъпил авансцената за изяви и на останалата сволочь. … 🙂 Похвално и адмирации! Но все пак не може да се отнема главната му роля на автор – бетселърджия на томове, томове, томове …, просто той с това живее, класации, звезди, лайкове и да се засенчва твореца … 😉 Затова публикувам един много любим разказ, който казва много за човека/ците и който е много актуален и в днешното време …
    О. Хенри
    ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ
    Един долар и осемдесет и седем цента. Това беше всичко. И от тях шестдесет цента бяха в монети по един цент. Монети, икономисвани по една, по две, за които бяха водени такива пазарлъци с бакалина, със зарзаватчията и месаря, че страните пламваха от безмълвния упрек, предизвикан от подобно сметкаджийство. Дела ги преброи три пъти. Един долар и седемдесет и седем цента. А утре е Коледа.
    Не й оставаше нищо друго, освен да се тръшне на охлузената кушетка и да зареве. И Дела така и направи. което навежда на дълбокомъдрената мисъл, че животът се състои от сълзи, подсмърчания и усмивки, като подсмърчанията преобладават.
    Докато стопанката на този дом премине лека-полека от първия стадий към втория, нека хвърлим поглед на самия дом. Мебелирана квъртира за осем долара седмично. Не че тя просто плаче да бъде описана, но като я гледаш, може и да ти се доплаче
    Долу до входа пощенска кутия, в която никакво писмо не би могло да влезе, и бутон на звънец, от който никой смъртен не би могъл да изтръгне звук. Към всичко това картичка с надпис: “Г-н Джеймз Дилингъм Йънг”. “Дилингтъм” се беше разположило нашироко в неотдавнашния период на благосъстояние, когато собственикът на това име получаваше тридесет долара седмично. Сега, когато този доход бе намалял на двадесет долара, буквите на “Дилингтъм” бяха избледнели, сякаш не на шега си мислеха дали да не се свият в едно скромно и непретенциозно “Д”. Но когато господин Джеймз Дилингъм Йънг се прибираше и се качваше в квартирата си, той неизменно си превръщаше в “Джим” и попадаше в топлите прегръдки на госпожа Джеймз Дилингъм Йънг, представена ви вече под името Дела. А това е много приятно.
    Дела престана да плаче и понапудри бузите си с пухчето. После застана до прозореца и се загледа омърлушена в една сива котка, която се разхождаше по сивата ограда на сивия двор долу. Утре е Коледа, а тя разполага само с един долар и осемдесет и седем цента, с които да купи подарък на Джим. Месеци наред тя бе икономисвала всеки цент, който можеше да се икономиса, и ето какво бе събрала. С двадесет долара на седмица не се стига далеч. Разноските се бяха оказали по-големи, отколкото тя бе предвидила. Все така става с тези разноски. Само долар и седемдесет и седем цента за подарък на Джим. На нейния Джим! Колко радостни часове бе прекарала, мечтаейки как ще му купи нещо пубаво. нещо изящно, рядко и скъпоценно, нещо поне малко от малко достойно за високата чест да принадлежи на Джим.
    На стеничката между прозорците имаше огледало. не сте ли виждали такова огледало в квартира за осем долара? Много слаб и много подвижен човек може, като наблюдава в бърза последователност смяната на отражението си в надлъжните ивици, да получи доста точна представа за своята външност. Дела, която беше тъничка и слабичка, бе усвоила това изкуство.
    Изведнъж тя обърна тръб на прозореца и застана пред огледалото. Очите й излъчваха блясък, но лицето й за двадесет секунди бе загубило всякакъв цвят. Тя бързо извади фуркетите от косите си и ги разпусна.
    Тук трябва да кажем, че семейство Джеймз Дилингъм Йънг имаше две съкровища, с които страшно се гордееше. Едното от тях беше златният часовник на Джим, оставен от дядо му на баща му и от баща му на него. Другото съкровище бяха косите на Дела. Ако Давската царица живееше в отсрещния апартамент, Дела сигурно би сушила разпуснатите си коси на прозореца, за да затъмни всички скъпоценности и накити на нейно величество. А ако цар Соломон работеше като портиер в тази къща и държеше всичките си богатства в мазето, Джим би вадил часовника си при всяко влизане и излизане, само и само да види как онзи си скубе брадата от завист.
    И тъй великлепните коси на Дела се разляха около нея вълнисти и лъскави, подобно кафяв водопад. те се спускаха чак под коленете й и я обгръщаха като мантия. Изведнъж тя започна да ги прибира с бързи, припрени движения. После сякаш се поколеба и остана за минута неподвижна, а през това време две-три сълзи капнаха на протрития червен килим.
    Старият кафяв жакет на гърба, старата кафява шапка на глава и развяла поли, с още неизсъхнал блясък в очите, тя излетя от стаята и хукна по стълбите към улицата.
    Фирмата, пред която се спря, гласеше: “Мадам Софрония. Всякакви изделия от коси”. Дела се качи тичешком до горния етаж и се спря за си поеме дъх. мадам, грамадна, прекалено бледа, студена, отвори вратата.
    — Бихте ли купили косите ми? — попита Дела.
    — Аз купувам коси — отвърна мадам — Свалете си шапката да видя как изглеждат.
    И отново се струйна кафявият водопад.
    — Двадесет долара — отсече мадам и поповдигна с опитна ръка гъстата маса.
    — Давайте ги по-бързо — каза Дела.
    О, следващите два часа прелетяха на розови криле. (Извинявайте за изтърканата метафора.) Дела тичаше от магазин на магазин да търси подарък на Джим. Такава вещ нямаше в нито един от другите магазини, а тя ги беше преобърнала всичките. Тва беше платинена верижка за джобен часовник, семпла и строга, която привличаше вниманието с истинските си качества, а не с показен блясък — каквито впрочем трябва да бъдат всички хубави вещи. Тя беше достойна дори за Часовника. Още ком я зърна, Дела разбра, че тази верижка трябва да принадлежи на Джим. Тя беше като него. Скромност и достойнство — тези качества се отнасяха с еднаква сила и за верижката, и за Джим. Взеха й двадесет и един долара и Дела забърза към къщи с осемдесет и седем цента в джоба. С такава верижка на часовника Джим би могъл без стеснение, във всякаква компания, да погледне колко е часът. Колкото и хубав да беше часовникът му, сега той често пъти го поглеждаше крадешком, защото бе окачен на стара кожена каишка.
    Когато Дела се прибра в къщи, въодушевлението й отстъпи донейде място на разсъдливостта и благоразумието. Тя извади машата за къдрене, запали газта и се зае да поправи опустошенията, причинени от благородството, съчетано с любов. А това винаги е невероятно тежка задача, приятели мои, исполинска задача.
    След четиридесет минути главата й се покри със ситни къдрички, с които тя удивително заприлича на палав хлапак. Дела се огледа внимателно и критично в огледалото.
    “Ако Джим не ме убие още щом ме зърне, ще каже, че приличам на вариететна артистка — помисли си тя. — Но какво можех да направя, ох, какво можех да направя само с долар и осемдесет и седем цента?”
    В седем часа кафето вече беше сварено, а натретият тиган стоеше отстрани на печката в очакване на котлетите.
    Джим никога не закъсняваше. Дела сви платинената верижка в ръка и седна на края на масата, че да е по-близо до вратата. След малко чу стъпките му по стълбата и пребледня, макар и само за миг. Тя имаше навика да произнася кратички молитви и при най-дребния повод и сега зашепна:
    — Мили боже, направи тъй, че пак да му се видя хубава.
    Вратата се отвори. Джим влезе и я затвори след себе си. Изглеждаше отслабнал и угрижен. горкият! Не е леко на двадесет и две години да се грижиш за семейство. имаше нужда от ново палто, а и ръкавици му трябваха.
    Джим застина неподвижен до вратата — като сетер, посушил пъдпъдък. Погледът му се спря на Дела с изражение, което тя не можеше да разбере, но което я уплаши. това не беше нито гняв, нито изненада, нито неодобрение, нито ужас — изобщо нито едно от чувствата, които можеше да се очакват. Той просто се беше втренчил в нея и от лицето му не слизаше това странно изражение.
    Дела скочи от масата и се хвърли към него.
    — Джим, мили — извика тя, — не ме гледай така! Отрязох си косите и ги продадох, защото Коледата щеше да ми е черна, ако не ти подарях нещо. Те пак ще пораснат. Не ми се сърдиш, нали? Просто нямах друг изход. Косата ми расте страшно бързо. кажи ми сега “честита Коледа”, Джим, и нека прекараме весело празника. да знаеш само какъв хубав,какъм чудесен подарък съм ти приготвила.
    — Отрязала си си косите ли? — едва успя да попита Джим, сякаш, въпреки усилената мозъчна дейност, все още не можеше да възприеме този безспорен факт.
    — Да, отрязах ги и ги продадох — каза Дела. — Не ме ли харесваш и така? Аз съм си същата, макар и с отрязани коси.
    Джим огледа стаята, като че ли търсеше нещо.
    — Значи, вече нямаш коси? — попита той едва ли не като смахнат.
    — Безсмислено е да ги търсиш — онвърна Дела. — Казах ти вече: отрязох ги и ги продадох, толкоз. Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят — продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, — но кой може да измери любовта ми към теб? Да слагам ли котлетите, Джим?
    И Джим бързо се съвзе от вцепенението. той взе Дела в прегръдките си. нека бъдем тактични и спрем за няколко секунди вниманието си на някой страничен предмет. Кое е по-голямо — осем долара седмично или милион годишно? И математикът, и мъдрецът ще ви дадат хогрешен отговор. Влъхвите са поднесли скъпи дари, но между тези дари е липсвал един. Впрочем тези мъгляви намеци ще бъдат разяснени по-нататък.
    Джим извади от джоба на палтото си някакъв пакет и го хвърли на масата.
    — Не ме разбирай погрешно, Дела — каза той. — Никаква прическа и подстригване не са в състояние да намалят любовта ми към момето момиче. но отвори този пакет и ще разбереш защо в първия момент се посбърках.
    Белите подвижни пръсти разкъсахаканапа и партията. последвавъзторжено възклицание, което — уви! — чисто по женски бе сменено със сълзи и хрипания, та се наложи стопанинът на дома да пусне в ход всичките си успокоителни способности.
    Защото на масата лежафа Гребените, същиат онзи комплект гребени . два за отстрани и един за отзад, — на които Дела толкова пъти се бе любувала през една витрина на Бродуей. Великолепни гребени от истинска костенуркова черупка, с блестящи камъни, покрая, свсем в тон с хубавите й, но липсващи сега коси. Те струваха скъпо — тя знаеше това — и в душата си само бе мечтала и копняла за тях, без никаква надежда, че някога ще може да ги има. И ето, сега те бяха нейни, ала липсваха косите, които биха красили тези така желани украшения.
    Все пак тя ги притисна до гърдите си и когато най-сетне намери сили да вдигне глава и да се усмихне през сълзи, каза”
    — Косата ми расте толкова бързо, Джим.
    Изведнъж тя скочи като попарено коте и възкликна:
    — Ах, боже мой!
    Джим още не беше видял своя красив подарък. тя бързо му го поднесе на отворената си длан. Матовият скъп метал заблестя в лъчите на нейната чиста и предана душа.
    — Кажи, не е ли чудесна, Джим? Обиколих целия град, докато я намеря. сега ще можеш и по сто пъти на ден да си поглеждаш часовника. Я ми го подай. Искам да видя как ще му стои.
    Но вместо да й даде часовника, Джим легна на кушетката, подложи ръце под главата си и се усмихна.
    — Дела — каза той, — нека приберем някъде подаръците и ги оставим на мира известно време. Прекалено хубави са, за да ги използваме още сега. Аз продадох часовника си, за да мога да ти купя гребените. Е, вече е време да приготвиш котлетите.
    Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора. Те са измислили обичая да се правят коледни подаръци. И понеже са били мъдри, несъмнено и техните подаръци са били мъдри — може би дори с уговорка да бъдат подменени, в случай че се повтарят. А тук аз ви разказах една съвсем незабележителна история за две глупави деца, живеещи в квартира за осем долара, които без капчица мъдрост пожертваха един за друг своите най-скъпи съкровища. Но нека кажем на мъдреците в наши дни, че от всички, които поднасят подаръци, тези двама са най-мъдрите. От всички, които правят и приемат подаръци, такива като тях са истински мъдрите. Винаги и навред. Те именно са влъхвите.

  2. aman11be says:

    Защо не пробваш така XL?

  3. Pasi says:

    Пренасям малко инфо от вчера по повод кината в София. Кино “Млада гвадия” се намира на бул. Христо Ботев, в отсечката след бул. Сливница посока Софийската централна гара, и се пътува понастоящем с трамваи 1, 7 и други, с маршрут по Хр.Ботев. Входа на киното е откъм една обширна градинка,от двете страни на булеварда. Понастоящем там има клуб на Атака. Не зная да функционира като кино. За две от кината, за които си мислите, че едно от тях е “Млада гвардия”, се намират на ул. Алабин и се казваха Димитър Благоев и Москва.И двете понастоящем не са кина . Д.Благоев е ресторант, а Москва е някакъв торговски център с пасаж от магазини. По ул.Граф Игнатиев, но вече на площад Славейков се намираше кино Култура с два входа, откъм площада и откъм ул.Солунска. Понастоящем в тях има магазини Карфур и Пикадили /откъм Солунска/. Ех “Столичани в повече…”.

  4. Кисса says:

    Вместо есе, предлагам следното четиво: Оргазмът е репетиция за смъртта

    Репетирайте сестри и братя, по много пъти на ден репетирайте.

    ММО, едвам да скоча на двата си крака и с теб ще изиграем сценка от един филм, оставям на тепавичарите да познаят кой е филма.

    Ти ще правиш секси стрийптиз, аз ще ти изпея и изтанцувам ей те тва:

    Нема начин да не Умреш … барем веднъж 🙂

  5. генек says:

    Попътни размисли за китайците

    И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.

    Наскоро, например, разбрахме, че китайският състезател по батут станал първият китайски космонавт. Което означава, че ни застигат. А скоро и ние ще се юрнем – да ги гоним. Защото нищо не се знае – днес бензинът е няколко долара галона, утре ще стане 50 юана.

    И как напредват без политици и постоянни избори? Нашите едно си знаят: „Дайте ни година власт и ще нахраним народа. Дайте ни още година – и ще го нахраним пак!”. А онези с един ориз се оправят.

    Пък може да е нещо манталитетно. Ето – никой не знае колко са вече. Макар ние да се смятаме за първи любовници /възвратно местоимение „се”/, в припадък на хормонална активност все говорим колко сме могъщи, а те… Ами те мълчаливо си вършат работата.

    Затова нашата армия се събира на празник в един ресторант, две сепарета. За войници и офицери. И се черпи свободно. Тъй като в армията заплатите са високи. Поне така казват. Генералите.

    А в тяхната армия има нова тактика – незабележимо придвижване на малки групи по два милиона.

    Ах, да! Работят. Много. И цивилни, и военни. Та сега изникнал проблем – свръхпроизводство. Абе, и с него ще се справят. Както се оправят с корупцията, с крадците, с мошениците. Не, не ги издигат – та да са под постоянния народен поглед. Направо ги гърмят. Варвари! Не разбират колко важен е човекът. Най-вече „нашият човек”. И не го пазят, гъдилкат, правят политик.

    Затова са толкова щастливи. А за нас щастието е като министър – все по чужбина. И ни се иска и ние да сме щастливи като китайците. Дори очите ни да започнат да се гледат нежно едно друго.

    • Hombre says:

      Господа офицери и сержанти,
      Не окакваййте днес да бъда много писмовен. Имам авария на ранчото. Не мога да отворя сферичния кран на боййлера. при това полож ение ни топла вода ни парно. Боря се да се справя с проблема.
      Вие пишете…

      • Homo faber says:

        Гусин полковник, не требе имате проблем. Вие сте със златна карта,както се твърди тук /справка -вчерашни писания/!
        Значи немаш карта имаш проблем, имаш карта немаш проблем! 😉

        • Homo faber says:

          Извън шегата, проблема е доста неприятен, и това сигурно е вследствие от неползването през есента и зимата. Оправяй се …

        • Hombre says:

          Фабер, не ме разжалвай! Гусин генерал-лейтенант ще ми викаш!
          Проблемът не е само до пари… Требе да източвам 200 литра бойлер, а не мога да го оставя на сухо, щот е вързан към сл. колектор.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s