Малкият “петък” – XLΙ

Единственото физическо усилие, което трябва да направя днес е да напиша поредния номер на тази важна за вас рубрика. Остава и вие да положите малко умствено усилие, за да придобие рубриката завършен вид. За да не се чудите и маете на каква тема да пишете, ще ви помогна с едно есе, което ме впечатли със своята актуалност и затова предлагам повече хора да го прочетат и да си кажат своето мнение, особено тези, които са се докосвали някога до волана на някакво МПС.

От всички шофьори на света най-добър е българският шофьор.
За него няма тайни в управлението на автомобила. Той е царят на пътя и всички трябва да се съобразяват с това...”

Прочети цялата статия тук: Българският шофьор – Иво Сиромахов

Следва една песен, посветена само на шофьорите:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Art, Литература, Музика and tagged , . Bookmark the permalink.

40 Responses to Малкият “петък” – XLΙ

  1. Homo faber says:

    Мен пък, преди време ме впечатли друго есе от същия автор, при прочита на което се смях със сълзи. Отдавна не бях се смял така… И даже се връщах да го прочета още веднъж-дваж, и пак смях и сълзи. Те го те:
    Как влязох във фейсбук
    Както пише горе у десно … “Всякакви бози и тюрлюгювеч”, те това е и “Фейсбук”, отсекъде! 🙂

    • Hombre says:

      Фабер, както си я подкарал, в скоро време ще ти връча званието “Заслужил майстор тюрлюгювечлия и бозаджия”…

      • Homo faber says:

        Благодаря за признанието, Омбре … но като собственик на заведението “Тепавица-Ахчийница”, по право, а и с най-големи заслуги, на теб ти се полага въздигането ти в най-високото звание “Народен майстор тюрлюгювечлия и бозаджия”… от онова, специалното ръководство, пред което трябва да се направи съответното прошение…

        • Hombre says:

          Фабер, дават ли ти – еж, гонят ли те – беж! Преди да съм се отказал да ти присъдя високата титла…

          • Homo faber says:

            Така требе, соГласен, Омбре…! А да не се правят мили очи…

          • Hombre says:

            Аз съм бил винаги на принципа “джаста-праста”, или “право кума в очите”. Ако ти харесва… 🙂

  2. aman11be says:

    Аз още предишния път те попитах дали не е по-добре да пробваш вместо с ХХХХ с XL.

    • Hombre says:

      Братко, не издребняваш ли? Можеше и по-дискретно да ми направиш забележката, а не да ме излагаш пред цел един народ! 🙂

  3. aman11be says:

    Още една “шифиорска”: 🙂

    • Hombre says:

      Тъкмо гледах по ТВ автоинструкторите как се натискат за повече учебни часове на курсистите. Аз си взех чеСно лиценза само за 15 часа кормуване. На всеки требе да му е ясно че и за 300 часа не се става шифиор…

      • aman11be says:

        Има хора и хора. Някои по-бързо “стоплят” определени неща, другите са по-добри в други. Но и моето мнение е, че часовете кормуване в момента са абсолютно недостатъчни, за да можеш да пуснеш спокойно новопроизведения “водач на МПС” – син, дъщеря, жена и т.н. в градското движение. Лошото е, че лично аз не съм сигурен, че дори и да се увеличат часовете по кормуване с 10-15 часа, общата картинка ще се промени към по-добро. Последно бях свидетел на обучението на дъщерята. И хем беше при позната, избрана лично от жена ми. Ами то нямаше полигон, нямаше тръгни-спри, тръгни-спри. Нямаше потегляне на наклон с ръчна спирачка. Много от основните неща ги нямаше. И не защото инструкторката икономисваше нещо. Просто не влизат в програмата. Караха два пъти мисля по 4-6 часа теория и хайде “хващай здраво геврека и по улиците на Варна.”. Без първо извънградско. Правиха някакво извънградско. И то на магистралата, дето всеки момент някой бабаит може да те “отвее”.
        На един приятел дъщеря му беше взела книжка и не можеше дълго време да паркира. Та баща й се хвана една събота и неделя и я научи.

        • Hombre says:

          Шофьорлъкът е дело тонкое, братко… От секо дърво свирка не става, хеле пък от музиканти. Познавам двама-трима, мои връстници, които и до ден днешен карат на “чеСна дума.”
          На една от щерките, която извади лиценз преди повече от 1 година, още не й давам да шофира. Ако иска да се научи, да си плати бензина и да върти геврека у наше село.

  4. Pasi says:

    Двама приятели разговарят за паркирането. Единияj се оплаква на другия:
    – Мъча се аз да паркирам с моя “Мини Купър”, а един идиот с огромен “Шавролет”, спрял на аварийни, чака и ми се хили.
    – Какво гледаш – питам го, не виждаш ли, че мястото е малко?
    – Ако паркираш, действай. Ако не, излизай аз да паркирам – отвръща ми оня със “Шавролета”.
    – Ти ако влезеш на това място, аз свирка ще ти направя! – правя се на ербап пред тоя нахал.
    – И какво стана?- пита приятелят.
    – Голям шофьор, да му е@а майката…!

    • Hombre says:

      Нашият се е чудел как по-дипломатично да поиска да му направи свирка… 🙂

    • aman11be says:

      Паси, тук има и едно “пу, пу” , като че ли изплюва нещо. 🙂

  5. генек says:

    За „Титаник”-а

    Корабът потъваше нормално. Носът му, забит в айсберг, бавно и спокойно се накланяше напред. Пъргави люде от екипажа сечеха парчета лед и ги носеха в баровете, където веселието стигаше връхна точка. Капитанът вечеряше в едно сепаре с редактора на бордовата многотиражка и му обясняваше, че катастрофата е следствие на лошата навигационна работа на предните корабоводачи. Не че щеше нещо да оправи, но поне да има алиби пред съда. Ако някога извадят кораба, разбира се.

    А първият помощник унесено дирижираше бравурното изпълнение на корабния оркестър, като не забравяше да хвърля по някое око към подготвяните спасителни лодки. Защото музиката трябваше да успокоява облечения в красиви униформи екипаж, но пък и лодките нямаше да стигнат за всички.

    На мостика щурманът разпалено обясняваше колко е вредно да се говори за айсберги, инфлации, растящи цени на спасителните пояси и други подобни с това да се отклоняват пътниците от правилното разбиране на историческия момент.

    До него другият помощник на капитана още по-разпалено водеше преговори за продажбата на предната котва – едно, че нямаше да им трябва, второ – трябваше да се използва струпването на любопитни кораби, яхти, катери наоколо и да им се пробутат сувенири, спомени, пък и нещо, което може да влезе в работа.

    А в каютата го чакаше капитанът на голям параход с предложение да купи моторите на „Титаник” за долар. Е, и едно място в добавка – за помощника. И без мотори корабът следваше вертикалния курс, така че защо да не се облекчи малко?

    Вярно, околността беше направо затлачена от морски съдове, но те не желаеха да вземат никого от потъващите. Така повелявали правилниците на компанията им и законите на пазарната демокрация.

    Щяха да се спасят някои – най-отраканите вече деряха обшивката и правеха индивидуални салове, други тихо подпъхваха пачки на моряците в спасителните лодки, а третите… Третите, научени от историческия опит, дума не отронваха, мълчаха, стиснали здраво устни. За да имат въздух секунда повече…

    А имаше какво да се коментира. „Титаник” потъваше спокойно, просто като по учебник…

    • Hombre says:

      Генек, разказът ти е толкова убедителен, сякаш и ти си бил на борда на “Титаник” в първия му и последен рейс… 🙂

  6. Homo faber says:

    И още нещо, на тебе като страстен почитател на звезди, лайкове и прочее, май по така, по представително е и ще е венец на нарополезната ти дейност званието – “Народен майстор тюрлюгювечлия и бозаджия”
    По дружко си е, по представително е от някакви си звезди и лайкове … 😉

    • Hombre says:

      Фабер, аз ги присъждам званията! Не върви и на себе си да издавам същата грамота…
      Лайковете и звездите са цветната леха в моята тепавица… 🙂

  7. Homo faber says:

    Виж, “право куме в очите” … добре, ама “джаста-праста”, разваля пейзажа … 🙂

  8. aman11be says:

    И тъй като днес е малкият петък – ден за всякакви бози, тюрлюгювеч, имам баялдъ и прочие изискани блюда си позволявам да честитя пръв историческата победа на всички левскари. Нищо ново под слънцето за запознатите с потайностите на т.нар. български футбол. Левски най-вероятно ще е новият носител на купата на България и тази година няма да е пълно капо. Ще играе (леле мале) в Европа и в касичката на бай Ганьо и компания ще влязат едни евра. Честито на всички, които вярват в чистотата на българския футбол и в духове!

    • Hombre says:

      Братко, така ме развълнува твоята вест, че за малко да разлея уискито си.
      По-скоро ще повярвам в духове, отколкото в българския футбол.

      • aman11be says:

        Правиш ме безмерно щастлив, че не съм бил причина да разлееш и капка от живителната течност, дадена ни от шотландските (другите не ги признавам) ни братя! Венсеремос! Ура! Да живей Cardhu

        • Hombre says:

          Това е най-малкото, което бих могъл да направя за теб, братко!
          Възнамерявам през лятото да те направя още по-щастлив, като ти дойда на гости поне за 1 месец… 🙂

      • aman11be says:

        Помня обещанията си! 🙂

  9. Homo faber says:

    Що нема активност в пролетний четвъртък, чорбаджи Омбре?
    Немаш матрялq но друго може да направиш!? Нали имаш пред блока си паркче? Направи обществена библиотечка с един непотребен шкаф, като подредиш книги за четене. Ще има полза – парковите служители да четат, че да се пообразоват и вместо лопатата на некой може да му дойде музата и да фане перото и да ти спретне в тепавицата тюрлюгювеч с бозичка.
    Но требе истински да го е халосала музата, да не е некой графоман, взел оттук-оттам, туй-онуй и покрай изгряване на новата звезда и ти ще получиш народна звезда… 😉
    Върви си животът. Кратък е, а изкуството вечно.
    Да живей изкуството!!!

    • Hombre says:

      Фабер, трогателна е твоята загриженост за мен, а мисълта, че ти липсвам ме кара да пърхам от щастие!
      Все умни съвети ми даваш, но малко със закъснение. Вчера, след като бригадата по почистването на градинката си замина, монтирах една шатра и я заредих с течна литература. Поканих и две дегустаторки – да си кажат мнението относно качеството на литературата. Виж сам:

  10. Homo faber says:

    Омбре, Омбре… направо съм дълбоко развълнуван!!!
    Дай, Боже всекиму такива читателки-дегустаторки! Просто човек няма какво да каже, а да възкликне: Е бре, животе ееееееее… 🙂
    Такава течна литература е истинска, ама многооо истинска, не е като оная, оттук-оттам…

    • Homo faber says:

      Внимавай, читателките да не си отидат след присламчването към биеналето на некой друг творец… 😉

      • Hombre says:

        Еее, чак до там едва ли ще стигнем…

        • Homo faber says:

          Не казах за теб и очарователните ти поетеси с големииии очи, а за присламчил се творец, останъл в края на месеца без стотинка …

          • Hombre says:

            След малко отлитам… Отивам да садя пиперо.
            Ще се чуем по-късно, ако имаш желание и селският интернет доставчик ми върже жицата.
            За всеки случай, подготви си репертоара за утре. Искам да се получи една истинска Фабериада! 🙂

    • Hombre says:

      Радвам се, че уцелих твоя вкус. Отдавна ми е известно, че си ценител на всякакъв род литература… 🙂

  11. Homo faber says:

    Съжалявам, но утре и вдруги ден, мисла да си спретна мероприятието – “Лопатиада”, щото времето лети и не ме чака… А и другите дни ме чака релакс, както думаш ти на демократичен български език. … 🙂
    И още – традиционна таверна с бузуки, музика на живо, трошене на чинии, скачане и плуване и порене с бързокрили катери по моретата, южно от майка България. Ти може, а и е редно на 08.05.2015-то лето Господне, подобаващо, да спретнеш малък празник – “Победиада” със съответните мелодии и песни, преди следващия ден- 09.05.2015 г. –
    ДЕН НА ПОБЕДАТА!!!
    “Никой не е забравен и нищо не е забравено”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s