Реквием за българската армия

Драги приятели,

Предварително искам да ви уведомя, че това, което ще прочетете по-долу е плод на мои разсъждения, от позицията на дилетант, без да имам никакви  претенции за точност и изчерпателност по темата. Не съм специалист по военно дело, не съм завършил военна академия, единствените ми познания са на базата на наученото в НШЗО „Христо Ботев”, гр. Плевен и публикациите  в местния и чуждестранен печат.

Тези от вас, които са служили в редовете на БНА преди 1989 г., когато армията ни наброяваше около 120 хил. личен състав, знаят за какво става въпрос – България беше страж на мира в рамките на Варшавския договор и нито една от съседните нам страни не си е и помисляла да ни нападне. Достатъчно е да споменем само ракетите СС-23, с които разполагахме, с огромно възпиращо въздействие, за да се изпарят  мераците на всеки един евентуален агресор.

И каква стана тя за изминалите 25 години? От армия, която респектираше с въоръжението си и добре подготвени бойци на наборна служба и кадрови команден състав, останахме само с нещо подобно на войска, която може да изпълнява само ритуални функции и демонстрации на военни паради по време на националните ни празници. Тая година дори не се предвижда парад с участието на военна техника. Слава, Богу, миниармията ни от професионални бойци участваше в оказване помощ на местното население по време на наводненията, пожарите и за охрана на държавната ни граница. Колкото и да е недостатъчен техният брой, благодарим, че ги има!

След многократното съкращаване на личния състав, подаряването и унищожаването на бойната ни техника, стигнахме до дереджето да нямаме самолети за ВВС, както и материална база за други родове войски. Отказваме се от договорите за поддръжка на руското въоръжение, а се втурваме да купуваме втора ръка остаряла бойна техника от натовски страни, с която ще плашим  гаргите. С две думи, остатъчната ни  армия може да служи само за участие в някои екшън холивудски продукции, но не и да се сражава срещу реален противник с напълно комплектована армия.

Покъртителна е загрижеността на главнокомандващия въоръжените сили на Република България, който на срещата на върха на НАТО в Уелс през септември м.г. обеща на съюзниците, страната ни да отделя 2% от БВП за модернизиране на въоръжението ни и за привеждане на войските ни в синхрон с тези на останалите страни-членки, да бъде в пълно съответствие с натовските стандарти. По нашенски, на това му се вика на гол тумбак чифте пищови! Или още по-образно казано – правене изкуствено дишане на умрел. При това, без никой в НС да е упълномощавал нищото да поема ангажименти зад гърба на народа. Само заради тази му постъпка би трябвало да му се поиска импийчмънт, но не и при предишния и сегашен състав на НС. Какъв обединител на нацията може да бъде такъв човек? Вместо да се наливат пари като в бездънна яма, да беше помислил за социално слабите у нас, които са  застрашени от бавна, но сигурна смърт, поради болести, недохранване и куп още причини, свързани с набезите на цигански банди над беззащитни възрастни хора по селата. И 40 млрд. лева да отдели държавата ни за въоръжаване и превъоръжаване, вече сме безнадеждно изостанали от останалите страни, които биха могли да се окажат в недалечно  бъдеще наши противници. Една модерна армия се изгражда с години, а не така както си го представя днешният ни елит. Плюс това, за да има висок боен дух, трябва да има някаква национална кауза, около която да се обединим – несъвпадаща в никакъв случай с интересите на САЩ, в стремежа им да бъдат световен  хегемон.

Какво да кажем за разрушителите на съвременна България в лицето на военния министър Николай Ненчев и министъра на външните работи Даниел Митов? Леле, как само ще му се зарадват монасите в Зографския манастир, ако реши последният да изкара сред тях 2-3 години… Да не ги изброявам всичките, които с настървение искат да ни вкарат във война с Русия? Да не бъдат по-назад от поляците, които вече напълно са заслепени от русофобията си и не виждат, че виновник за събитията в Украйна е не Русия, а Западът. Щом като оценяват като заплаха за своята независимост предстоящият военен парад в Москва по случай 70-годишнината от победата над фашистка Германия… И ни най-малко не считат за нередно тяхното участие в новосъздадената дъга от натовски щабове в непосредствена близост до границите на РФ. На това вече  му се вика не дебелоочие, а тепегьозлък!

Не знам, ако беше жив, какво щеше да напише Симеон Радев – авторът на „Строителите на съвременна България”. Със сигурност  нямаше да ги нарече днешните управници строители, а разрушители.

Ако България имаше национално отговорни политици и управници, най-правилната линия, която следваше да спазваме е да обявим пълен неутралитет – неучастие в никакви военни блокове и отказ от съюзи против интересите на други страни по света.

И тъй като утрешният ден е празник за българската армия, позволих си един ден по-рано да споделя пред вас тези свои тъжни размисли, а на Гергьовден – да се леят само хвалебствия за българската армия, която като птицата феникс ще  възкръсне от пепелта.

Нека си припомним песента, която всеки от нас от по-старото поколение е пял с гордост в родната казарма, бидейки изпълнени с признание към дедите ни, загинали за свободата на Родината:

Възползвам се от случая да поздравя всички именячки, които носят името Ирина (Ειρήνη в превод от гръцки – мир) и да пожелая на всички  добри хора  по света  мир и благоденствие!

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Материално-финансово състояние, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

8 Responses to Реквием за българската армия

  1. Pasi says:

    Във връзка с предстоящата 70 -годишнина от Девети май 1945г. ще съобщя, че една анкета показва че близо 75% от българите възприемат тази дата като Ден на Победата над Хитлеристка Германия, а не като Ден на Европа, за какъвто е обявен в ЕС.
    В аванс един клип който си заслужава да бъде видян, и който хакери са атакували в тубата.

    • Hombre says:

      Трудно може да се изкорени русофилството у българина! Все пак, принадлежим към голямото славянско семейство. А, какво ни свързва с американците?

  2. Pasi says:

    Малко сбърках. Клипа е на ново самостоятелно място тук:

  3. Pasi says:

    Днес България е още по-объркана държава, отколкото преди 70 години: Народът е русофилски, политиците -американофили, а “Аз съм българче” – от край до край може да рецитира само Вежди Рашидов!!!

  4. генек says:

    – Добре дошли, госпожи и господа! Много се радваме, че във ваше лице благотворителната фондация. „Ценности за НАТО” дойде да надникне в скромната ни казарма.
    Позволете, преди да ви разведе из помещенията, да ви се представя. Аз съм полковник Делисатъров, бивш командир на поделението, а сега главен възпитател във военния институт за благородни нрави.
    Тук, както ще видите, експериментираме бъдещата подготвително–отбранителна работа в армията ни… Това са спалните. Понякога войниците ги използват – въпреки правото си на шест дни домашна отпуска седмично.
    Да минем нататък… Самостоятелни апартаменти с балкон, баня, компютри, стереоуредба, видеостена, игри, всички други така необходими за съвременния младеж неща…
    Я! Извинете за малко. Петьо, редник Петьо… Не, не е мама… Хи-хи-хи, той има чувство за хумор! Така, на шега момчетата ми викат „дъртия пръч”. Петьо! Хайде, стани, ако обичаш! Колегите ти вече хапват втора закуска, а ти само на една марихуана ли ще я караш? И на фризьор трябва да отидеш, нима искаш ефрейтор Косьо да има по-хубав петльов гребен от твоя? Браво, браво! И глътни една биричка, оправя…
    А това, госпожи и господа, е учебният корпус. Нашите благородни воини се обучават тук в пряк досег с действителността. В тази зала изучават дейността на Конан варварина, в съседната – теоретичните постановки на Чък Норис… Каква практика?! Ами ако се ударят децата? Пък и средства нямаме, затова и на пост ги пращаме рядко…
    Чакайте, извинете, вие кой сте сега? Ама при мен няма записан Мишо Гявола… А-а, от охранителна фирма. Наел ви е ефрейтор Пламен? Стоите на пост вместо него? Разбирам. Продължавайте си спокойно.
    А това, други гости, е нашият „весел кът”! Имаме си бар, вариете, казино… е… и публичен дом. Нали нищо не бива да липсва на нашите момчета. Та те са още деца, със свои интереси, със своя ценностна система, пък и граждани с права като всички нас… И чак накрая – войници! Който има време и желание, разбира се. Най-демократично.

    • Hombre says:

      Генек, това, което си написал съвпада почти напълно с условията на живот в моята казарма. Само дето – вместо кюмпютри – имаше кюнци и компоти… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s