Абитуриентските балове – мода и кич

Едва ли ще се намери поне един от по-възрастното поколение, който да ми възрази, че това, което наблюдаваме от година на година, все повече прилича на парад на пошлостта и представлява липса на елементарно чувство за естетика. Не случайно съм ви показал една от сравнително по-приемливите снимки, за да не ви разочаровам напълно относно този вид празненства. Обърнете внимание на колата зад двойката абитуриенти. Не ги различавам много марките, но ми се струва, че не е някоя евтина кола, което идва да ни подскаже, че парвенющината взема все по-големи размери. Развихря се бясна надпревара всеки да покаже кой е по-по-най… Не е луд тоя, дето яде зелника, а тоя, който му го осигурява. Горките родители, баби и дядовци, дето и от спестените пари за погребението си плащат на своите внуци, за да ги  направят по-щастливи.

Едно, две, три… дванаесе и вече сме станали господари на света!

Лично аз не мога да си обясня каква е тая мания за величие чрез демонстрация на материално благополучие, при това в най-пошлите му измерения, да не кажа изгъзици. Особено девойките със силиконовите бюстове, гримове и “модни” парцалчета, на които би завидяла всяка проститутка! Къде отиде ценностната система на българина, толкова ли няма вече никакви духовни идеали, към които  да се стремим? Няма да си кривя душата – тези отклонения от правата линия започнаха още по времето на соца. При изпращането на войник, при сватби и кръщенета… Гаче няма никакъв друг повод за отбелязване на някакво значимо събитие по скромен начин, със съвсем символично празненство. Накъдето и да се обърнеш, саде маскаради и чалга, която трайно се настани в битието на нашия съвременен Бай Ганьо. Няма да споменавам и за кючеците, които вече са неразделна част от подобни тържества.

Едно време (1964 г.) не беше така. На повечето мои връстници родителите бяха бедни, включително и моите, което предопределяше и бюджета за абитуриентския бал. Преди да потегля към ресторанта, в къщи се бяхме събрали около десетина приятели и приятелки на сандвичи и лимонада. Мислех да си поръчам такси до заведението, но добре че една моя съученичка ме покани да бъда неин кавалер, та се повозих в чисто нов “Шевролет” – собственост на наш съсед, който бе работил като готвач в САЩ.  По време на тържеството, повечето от нас се натаралянкаха, в т.ч. и другарката по Физика, която се наложи да я вадим изпод масата… Мене не ме хвана алкохолът, защото преди това бях изпил една чашка олио.

По същия начин съвсем скромно организирах абититуриентските балове и на моите две щерки. Никакви изхвърляния, никакви скъпи тоалети, даже едната от тях сама си уши балната рокля. Заведох ги лично до ресторанта със семейния ни автомобил, марка “Лада”, който комай беше единствената кола от соц. лагера. Всичко останало бяха беемвета и мерцедеси… И което е по-важното – нямаше никаква комплексарщина и излишни въпроси защо не съм им осигурил на моите бляскаво тържество.

Да му мислят тия, на които тепърва предстоят абитуриентски балове. Моята внучка Сандра има още 6 години да се учи, докато стигне до това събитие. Дано да съм жив, та да я  облека като принцеса! Вчера гледах по една от телевизиите филма “Ритни камбаната с финес” и много ми хареса. Така че, това е единственото нещо, за което ще спестявам… След това го удрям на живот!

Те ви малко класика, за да сравните вчерашното и днешното:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Празници, It is not a Humor!. Bookmark the permalink.

23 Responses to Абитуриентските балове – мода и кич

  1. генек says:

    По темата писах и вчера, имам и днес материал. Злободневна е. И – някак си, ако не вечна, то актуална от доста време. И май за още немалко напред…
    Днешното мнение – “За детското пеене” – http://genek.info/?p=43058
    Вчерашното ми мнение:
    И пак сме в разгара на абитуриентските балове. Които започнаха доста преди 24 май и ще завършат след получаването на дипломите. Имат нужда, нека празнуват – казват някои родители.

    За кога още? – питат други – Време е за кандидатстудентски изпити, а не за вечерни разтухи и дневни потушавания на стомашни пожари.

    Трети са крайни. При днешната слободия, когато учениците са най-редовната публика в ресторанти, дискотеки, нощни заведения – какво означава балът?

    Защото навремето той беше нещо като подписан пътен лист за живота. За първи път официално се влизаше във вечерно заведение, пийваше се алкохол не скрит зад оградата, палеше се цигара извън клозета, а костюмът понякога се пазеше за сватбата.

    Сега, метафорично казано, ако балът е приеман за първо излизане без контрол, то проститутките трябва да се венчават в невинно бяла рокля. Същата логика.

    Но това са бели кахъри. Ходил по заведения, не ходил…

    По важното е – а този празник как ще отбележи бившето дете, сегашен пълноправен свободен гражданин?

    Дали момчетата ще се спуснат да доказват какви мъже са по най-лесния начин и ще са трупясали още в полунощ?

    Та сетне цял ден да се чувстват все едно в устата им е нощувал керван камили и си тръгнал без да почисти?

    А момичетата – дали са избирали внимателно бикините, та след полунощ да ги замятат из залата в предизвикателството на непукизма?

    Изобщо, дали празничното настроение ще надделее над комплексарщината да се доказва с външното колко свободен си?

    Лошото е, че тези изблици на неконтролируема преосвободеност понякога водят до трагедии.

    Пу, пу – дано съм лош пророк, но пак /въпреки взетите сериозни мерки / пак летят по нощните пътища люлеещи се автомобили с убедени в гальовното отношение на Господ към тях пийнали водачи.

    А от прозорци и люкове висят преливащи от алкохол, мезета и ориенталски кеф абитуриенти. Да не говорим за пищящите клаксони, пак по балкански демонстриращи на света колко им е гот на веселящите се. Нищо, че светът нощем почива, защото на другия ден работи.

    Разбираемо е – иска им се на току-що оперилите се млади хора да бъдат видени. Засега не знаят как и затова се опитват с външни прояви да се поизравнят с възрастните.

    Е, ще изтрезнеят, ще грабнат помагалата, ще издържат изпитите във ВУЗ-овете. Сетне е известно.

    Учение, работа, развитие. Любов, семейство, деца. И постепенно завоюване на име сред хората.

    Които отдавна ще са забравили “юнаците”, вилнели по случай празника на узряването си. И, още зелени, са поовършали туй-онуй. Познато, нали? От собствените спомени.

  2. генек says:

    И, понеже някому се нрави да ритне камбаната с финес, нека се противопоставя с моето усещане:

  3. Pasi says:

    И като абитурент и днес най-обичам нравоученията. Въобще не им обръщам внимание! Сякаш не помним ние какви бунтари бяхме… Омбре, ти луксозно си отишъл на бал. Със Шавролет! Пък и децата луксозно си откарал- Лада. Нашият клас ВСИЧКИ отидохме в двора на училището ПЕША…23-та гимназия Ф.Ж. Кюри, близо до Подуянската гара.И бяхме щастливи. Млади и хубави. Тогава се броеше до 11. Днес сме само хубави. Но това, не бива да пречи повечко да си траем. И без много шум, да осигурим на нашите абитуриенти, най-доброто според тях, а не според нас! И да се радваме,че сме доживяли. И деца, та и внуци да изпращаме на бал… 70 години мир! Такова нещо в Европа не е бивало…
    Поздравления за 24-ти май. Вчера май сложих нещо но не го виждам сутринта. Затова на патерица.

    • Hombre says:

      Ти ли, Паси?! Това и да го видя, нема да повервам, че обичаш нравоученията… 🙂

  4. Homo faber says:

    Ха здрасте, моралисте…! 🙂
    Впрочем, прав си и не си прав. Всяко поколение… и по твое, и по мое време, изразяваше мнението си… защо е това изхвърляне, защо така, а не-по скромно, и т.н. и т.н. Сега е същото само че в друг обществено-политически строй. Нищо ново под слънцето… то колко неща са си същите и в сегашното наше положение… Както в приказката – “Погледнал се Илия, пак в тия.”
    Па после… какво, пак същото … “Дано да съм жив, та да я облека като принцеса!”… 😉

  5. Homo faber says:

    Ха здрасте, моралисте! … 🙂
    Прав си и не си прав в разсъжденията си . Защото всяко поколение, така разсъждава и говори за абитурентските балове, и нищо ново под слънцето …. ” Дано да съм жив, та да я облека като принцеса!” … Както се казва всичко си върви, с нищо не се изменила модата, само по малко по лъскаво е станало … нали сме капитализъм, всичко има – и “Ролс Ройс” и червен хайвер. Само, че не всеки, може да си го позволи – е те тука е скрито кучето … 🙂
    П.П. … а за това, че си по католик от папата – изпитата чаша с олио и дали не си настъпвал гаджетата при танците, само “специалните разузнавателни средства” / снимки, подписани прошнуровани и пронумеровани писмени показания от съучениците ти/ могат да покажат случило то се по това време. … 😉

    • Hombre says:

      Фабер, нещо пак ти изневерява чувството за хумор… Ще има да чака внучката аз да я облека като принцеса…

      • Homo faber says:

        Омбре, нищо се не знае… Неведоми са пътищата Божии…

        • Homo faber says:

          Сега по-младите помагат на по-възрастните… като ти увеличат пенсията с времето, ще стане обратното- по възрастните, ще помагат на младите, ако останат такива в майка България …

          • Hombre says:

            Аз съм твърдо на принципа младите да се грижат за старите! Да видят лесно ли ни е било на нас на младини…

        • Hombre says:

          Некои неща се знаят изначало…

  6. Homo faber says:

    Бе нещо изневерява техниката, друже Омбре, та 2 пъти се разписвам… А бе, повторението е майка на знанието … 🙂

  7. Homo faber says:

    Като цар-господар и … редактор-цензор, може да махнеш първия текст … 🙂

    • Hombre says:

      Късно е, чадо! Имам да гоня трудов план. Закъснял съм с плевенето на цяла една леха…

  8. генек says:

    Да не се връщам в праисторическото минало и да не споменавам, че през 1971 година отидохме на бала пеша. Той беше на тавана в старата гимназия. Наш оркестър – ученически, ние изготвихме програмата, подредихме всичко, заредихме манджа, безалкохолно и шампанско…
    А на заранта ходихме на Перката да посрещаме изгрева…
    Странно, ама нямаше повръщащи или поне люлеещи се…
    А, са – и не обявявахме гръмко, че можем да броим и над 10… Донякъде…

    • Hombre says:

      Генек, съгласен съм, че в малкия провинциален град може да се отиде на бала и пеша. Но в столицата, и то при дъждовно време, от кв. “Захарна фабрика” – до центъра е малко трудничко. Да не говорим, че чисто новото ми костюмче и трендафори щеха да станат на бербат… Просто нашият випуск немаше късмет – и на следващия ден пак валя, та не успяхме да поднесем цветя пред Паметника на съветската армия…
      А аз не се напих и не повръщах, защото вече имах горчив опит с едно напиване с мастика. 🙂

  9. rusalka2013 says:

    Вярно е, че всяко поколение е различно от предишните и има собствени идеали. Но също така е вярно, че безвкусицата винаги си е безвкусица! Винаги съм искала да се отличавам и не проумявам каква е тая мода, по която се равняват всички девойки и всички изглеждат като Памела Андерсън или Барби.

    • Hombre says:

      Русалке, би ли ми обяснила какви идеали има днешното поколение? Явно много съм изостанал в развитието си…
      Някъде срещнах една статия, в която авторът твърдеше, че е американофил, защото дори и такива прости селянчета като Памела Андерсън успяват да сбъднат своята мечта. Ако я намеря, ще ти я пусна да се ограмотиш.

  10. Светла Павлова says:

    Аууууу, как тъй соцът да е виновен за нещо, а не Америка!
    Маскарадите, чалгата и кючеците си ги имаше и по времето на соца. Можеше ли новобранска или сватба да минат без да се разкършат снагите на някой мазен кючек? Ами обявяването на висок глас ( в по-късните години на микрофон ) кой какво дава на младите? Всъщност тези сеири се правеха, защото какво ще кажат хората, ако не ги направим. А и да се съберат пари и подаръци.
    Добре, че сладката ракия не беше вече актуална 😉 😀 !

    • Hombre says:

      Светле, не съм казал, че Америка не е виновна за извращенията при соца! Лошият вкус е наследство от капитализъма!!! 🙂
      Ми, като немат родителите и роднините некой петролен кладенец или златна мина, какво да подарят на младоженците?
      Това за сладката рикия от къде го измисли? Огнената вода винаги е била и ще бъде актуална!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s