Тоз, който падне в бой за свобода…

Точно на този ден, в който правим помен за геройски загиналите за свободата на България, да говорим за тези, които разграбиха и съсипаха татковината ни е най-малкото неуместно! Не са необходими никакви високопарни слова – който има сърце мъжко и не е покварен от еврогейската пропаганда, със сигурност ще ме разбере. Нека си припомним първите куплети от знаменитото стихотворение на българския национален герой, революционер, поет и публицист Христо Ботев:

НА ПРОЩАВАНЕ    

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина –
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!

Оставям на  всеки от вас да каже какво мисли и чувства в този ден, отбелязван като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

30 Responses to Тоз, който падне в бой за свобода…

  1. Pasi says:

    Вятър ечи, Балкан стене,
    Сам юнак на коня
    С тръба зове свойте братя:
    всички на оръжие!

    Дойде време, ставайте,
    от сън се събуждайте,
    доста робство и тиранство,
    всички на оръжие!

    Който носи мъжко сърце
    и българско име,
    да препаша остра сабя,
    знаме да развее!

  2. rusalka2013 says:

    Вечна им памет! Дай, Боже днешните потомци да бъдат вдъхновени от техния героизъм!

    • Homo faber says:

      Втори юни е денят, в който ние българите почитаме в мълчание и гордост своите герои. Този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев, защото…”Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.”
      Само че, Русалке – не само Бог да ни помага, а и самите ние племето българско трябва да си помогнем и истински да виждаме делата и примера на героите и да го следваме!
      Но уви, днешното демократично време, е време… парично, а не патриотично /и татко ти Омбре, ще ти го каже същото/ !

      • Homo faber says:

        Естествено, Омбре Тепавичаров е бащата!

      • Hombre says:

        Нека помълчим заедно, Фабер!

        • Homo faber says:

          Да помълчим заедно, Омбре и признателно да сведем чела пред подвига и саможертвата на героите, дали живота си, за да оцелее българската нация и да я има българската държава!

          • Hombre says:

            Гледам, че днеска си станал по-словоохотлив от вчера…

  3. Homo faber says:

    БОРБА

    В тъги, в неволи младост минува,
    кръвта се ядно в жили вълнува,
    погледът мрачен, умът не види
    добро ли, зло ли насреща иде…

    На душа лежат спомени тежки,
    злобна ги памет често повтаря,
    в гърди ни любов, ни капка вяра,
    нито надежда от сън мъртвешки
    да можеш свестен човек събуди!
    Свестните у нас считат за луди,
    глупецът вредом всеки почита:
    “Богат е”, казва, пък го не пита
    колко е души изгорил живи,
    сироти колко той е ограбил
    и пред олтарят бога измамил
    с молитви, с клетви, с думи лъжливи.

    И на обществен тоя мъчител
    и поп, и черква с вяра слугуват;
    нему се кланя дивак учител,
    и с вестникарин зайдно мъдруват,
    че страх от бога било начало
    на сяка мъдрост… Туй е казало
    стадо от вълци във овчи кожи,
    камък основен за да положи
    на лъжи свети, а ум човешки
    да скове навек в окови тежки!
    Соломон, тоя тиран развратен,
    отдавна в раят найде запратен,
    със свойте притчи между светците,
    казал е глупост между глупците,
    и нея светът до днес повтаря –
    “Бой се от бога, почитай царя!”

    Свещена глупост! Векове цели
    разум и совест с нея се борят;
    борци са в мъки, в неволи мрели,
    но кажи, що са могли да сторят!
    Светът, привикнал хомот да влачи,
    тиранство и зло и до днес тачи;
    тежка желязна ръка целува,
    лъжливи уста слуша с вяра:
    млъчи, моли се, кога те биять
    кожата ти да одере звярът
    и кръвта да ти змии изпият,
    на бога само ти се надявай:
    “Боже, помилуй – грешен съм азе”
    думай, моли се и твърдо вярвай –
    бог не наказва, когото мрази…

    Тъй върви светът! Лъжа и робство
    на тая пуста земя царува!
    И като залог из род в потомство
    ден и нощ – вечно тук преминува.
    И в това царство кърваво, грешно,
    царство на подлост, разврат и сълзи,
    царство на скърби – зло безконечно!
    кипи борбата и с стъпки бързи
    върви към своят свещени конец…
    Ще викнем ние: “Хляб или свинец!”

    Христо Ботев

  4. Pasi says:

    Радецки
    Тих бял Дунав се вълнува,
    весело шуми
    и “Радецки” гордо плува
    над златни вълни.

    Но кога се там съзирва
    Козлодуйский бряг,
    в парахода рог изсвирва,
    развя се байряк.

    Млади български юнаци
    явяват се там,
    на чела им левски знаци,
    в очите им плам.

    Горд отпреде им застана
    младият им вожд-
    па каза на капитана
    с гол в ръката нож:

    – Аз съм български войвода,
    момци ми са тез,
    ний летиме за свобода
    кръв да лейме днес.

    Ний летим на България
    помощ да дадем
    и от тежка тирания
    да я отървем.

    Парахода остави ни
    и по начин благ,
    та дружината да мине
    на родния бряг.

    Капитана – немец същи –
    отказва – тогаз
    Ботев люто се намръщи,
    вика с бурен глас:

    – Туй го искам, не се моля:
    всички сте във плян.
    Тук се гледа мойта воля,
    аз съм капитан!

    Чуй, там днеска мре народа
    в бой с ужасен враг!
    Карай бързо парахода
    на българский бряг!

    И гласа му става страшен
    при тия слова,
    немец бледен и уплашен
    преклони глава.

    Бърже парахода плува
    към желаний край,
    Дунавът се по вълнува,
    весело играй.

    Много време се измина
    как не бе носил
    храбра българска дружина-
    твар за него мил.

    А дружината запява
    песен зарад бой
    и байряка се развява
    гордо с лева свой.

    Парахода веч наваля
    на милия бряг,
    Ботев шапката си сваля,
    че говори пак:

    – Хайде, братя, излезнете,
    тука ще се спрем
    и земята цалунете,
    дето ще да мрем!

    И от радост упоени
    пред левския стяг
    всички падат на колени
    на светия бряг.

    – Братя! – вика им войвода
    със гърмовен глас.-
    Скоро радостно народа
    ще посрещне нас!

    Скоро с гръм ще поздравиме
    Стара планина,
    кървав бой ще заловиме
    с турски племена!

    Ний във битки не сме вещи,
    малко сме на брой,
    но сърца ни са горещи-
    гладни сме за бой!

    Скоро турчин ще изпита
    грозната ни мощ:
    правдата е нам защита,
    левът ни е вожд!

    И по цяла околия
    глас екна съгрян:
    “Да живее България,
    смърт на зли тиран!”

    • Hombre says:

      С тази песен на уста гордо крачехме навсякъде, където можеше да се чуе войнишкият цинт…
      Днес, младото поколение (една част от него) дори не е чувало за тази песен…

      • Homo faber says:

        А цинт на младото поколение им звучи, като джойнт …

        • Hombre says:

          Може… Пропуснах да отбележа, че “Тих бял Дунав” пеехме и на ученически, и студентски бригади…

  5. генек says:

    Какво се е променило?
    ЕЛЕГИЯ

    Христо Ботев

    Кажи ми, кажи, бедний народе,
    кой те в таз рабска люлка люлее?
    Тоз ли, що спасителят прободе
    на кръстът нявга зверски в ребрата,
    или тоз, що толкоз годин ти пее:
    “Търпи, и ще си спасиш душата?!”

    Той ли, ил някой негов наместник,
    син на Лойола и брат на Юда,
    предател верен и жив предвестник
    на нови тегла за сиромаси,
    нов кърджалия в нова полуда,
    кой продал брата, убил баща си?!

    Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!
    Глухо и страшно гърмят окови,
    не чуй се от тях глас за свобода:
    намръщен само с глава той сочи
    на сган избрана – рояк скотове,
    в сюртуци, в реси и слепци с очи.

    Сочи народът, и пот от чело
    кървав се лее над камък гробен;
    кръстът е забит във живо тело,
    ръжда разяда глозгани кости,
    смок е засмукал живот народен,
    смучат го наши и чужди гости!

    А бедният роб търпи и ние
    без срам, без укор, броиме време,
    откак е в хомот нашата шия,
    откак окови влачи народа,
    броим и с вяра в туй скотско племе
    чакаме и ний ред за свобода!

    • Hombre says:

      Какво се е променило ли? Имаме си нови лаптопи и таблети. Вече не дрънкат в джбчето ни семки и бонбонки…

  6. генек says:

    Колко я заслужаваме тая свобОда – вижда се по минутата мълчание…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s