Хиляда есета – основание ли е за гордост?

На днешния ден, заедно с това мини есе, броят на всички публикувани от мен бози и тюрлю гювечи се закръгля точно на 1000! Който не ми  вярва, нека да провери! Ако приемем, че всяко едно мое съчинение е минимум една  машинописна страница, то това означава, че съм написал цял един роман за има-няма 1001 дни и нощи. Ето защо, смятам, че имам сериозно основание да се гордея със себе си, а пък – ако някой прецени, че съм обогатил макар и с малко световната литературна съкровищница, сега му е времето да ме поздрави, стига да е от  сърце, а не престорено.

Добре, че не живея в някоя  друга държава,  защото ето какво щях да получа: “Хиляда камшика и 10 години затвор получи блогър за обида…“.

Предварително благодаря за комплиментите!

На свой ред,  аз също ще ви поздравя с една песен:

 

 И с още една заради любителите на руската музика:

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет, Литература and tagged , . Bookmark the permalink.

28 Responses to Хиляда есета – основание ли е за гордост?

  1. Pasi says:

    Поздравления от мен. И ето формулата за успех на всеки блогър:

    • Hombre says:

      Благодаря, Паси! Ако все още не си написал хилядното по ред стихотворение, пожелавам ти в скоро време да го съчиниш и да ни поканиш на коктейл, на който да отпразнуваме хепънинга… 🙂
      Песента, която си ми посветил ми харесва, но не и певецът…
      В человеке должно быть все прекрасно: и лицо, и одежда, и душа, и мысли /А.П.Чехов/

  2. Pasi says:

    Днес във форума на “Блиц” срещнах блестяща идея: Следващият паметник в София да бъде на Хан Крум и да бъде построен пред Съдебната палата в София. Идеята е Справедливост за всеки. Чудесна идея и започвам нейното популяризиране по всички форуми. Хан Крум ни е необходим… Моля и тепавичарите да подкрепят идеята и да направят каквото могат за популяризирането й. Сигурен съм, че тази идея може да си пробие път.

  3. Homo faber says:

    Браво, друже Омбре!!! 🙂
    Поздравления! Цветя и рози!
    „Човек за едното име красно живей” е казал дядо Вазовия герой. В днешното време – служба голема да имаш, големец да станеш – едва ли ще те огрее. Бизнес да захванеш, късно е чадо – нишите са заети. И покрай каците с меда – нема места и бият с големите черпаци. 😉 Продължавай със същия дух, напред и нагоре и да две иляди да направиш броят бозите и тюрлю гювечите! 🙂
    Така е, човек за името живее и само с име е човек!
    Да не свършва виното и дръзките ти мечти!!!
    И поздравче… без музика, ще са постни – бозите и тюрлюгювечите!!!

    • Hombre says:

      Благодаря, Фабер! Искам да знаеш, че на частния бизнес съм опитал и меда, и жилото… Добре тръгнах, но зле завърших – на нулата, тъй като партньорът ми не се оказа достатъчно почтен.
      Както съм набрал инерция, още 1000 произведения ще ги извъртя за по-малко от 1 година. Колко му е? 🙂

  4. генек says:

    Честито!
    Закръглено – като бирено коремче…
    И съдържанието такова – пенливо, искриво, опияняващо…
    Правещо мъжете по-умни и жените по-красиви…

    • Hombre says:

      Благодаря, Генек! Само с едно нещо не съм съгласен – набеждаването на бирата за коремите. Това е мит, измислен от заклетите въздържатели. Истината е, че се пълнее от вурстовете и другите разядки…

  5. генек says:

    И едно есе от сайта “Полетът на костенурката” –
    В часа на шарената мъгла ми е все по-трудно да бъда учител

    Преди малко четох мейл от мой ученик и нямам никаква идея какво да правя сега. Би трябвало да му отговоря и да продължа работата си с него, но не знам какво да му кажа. Той, родителите му и аз очакваме да си свърша работата, но аз не успявам. С всяка измината година ми е по-трудно и ако правилно разбирам тенденцията, скоро ще се провалям в повечето случаи.

    Преди десетина години всяка седмица получавах от повечето си ученици дълги писма, на които пишех дълги отговори. В клас разговаряхме разпалено с часове, проследявахме различни теми в ширина и дълбочина, преливахме в нови, и аз имах чувството, че успявам да подготвя значителна част учениците за смислен старт в университета и да им дам перспектива за живота отвъд формалното образование.

    Всъщност като го описвам така, звучи идилично, а всъщност в много от случаите не е било – и тогава съм имала своите фрустрации и възмущения, усещането, че нещата се получават все по-трудно с всяка изминала година. Но общата картина изглеждаше както я описах, а сега изглежда доста различно.

    Тази година, обаче, все по-често мисля за това, че повечето ученици всъщност не се интересуват от нищо. Разбираемо е, че в училище им е скучно, чуждо и често непонятно, че са отвратени от изучаваните предмети – това не е новост. Проблемът е, че вече не ги интересува и нищо друго (ако не броим грижи за здравето и външния вид, компютърни игри, браузване във Фейсбук и клюки).

    Много по-смислени и задълбочени разговори се получават на курсовете ми в бежанския лагер. Въпреки че хората там от доста време нямат кой знае какъв достъп до информация, а мислите им ежечасно са фокусирани върху оцеляването. Чудя се дали е така понеже са от друго поколение и средната възраст е около 30.

    Допускам, че има множество фактори, които допринасят за случващото се с учениците, но няма да се опитвам да ги обсъждам в този текст. Просто искам да споделя тревогата си.

    Бих искала да уточня, че не става въпрос за нещата, за които в България обичайно се подиграваме; не става въпрос за правопис или за обща култура. Лошият правопис е поправим, пък и макар и лош ни позволява да общуваме … стига да има за какво. Общата култура е нещо относително и човек винаги може да научи някой неизвестен за него факт … стига да го интересува.

    Проблемът е че светът е обвит в шарена мъгла, а любопитството на учениците е толкова слабичко, а способността им да се фокусират и да изследват нещо (дори и ако им е интересно) е нищожна. Те се лутат в безрадостна скука и добре че имат смартфони за да браузват Фейсбук или някакви картинки.

    Личните ми усилия се все по-безрезултатни и не знам какво бих могла да направя сама за да помогна на изгубените в шарената лепкава мъгла. И докато преди малко мислех всички тези неща, попаднах на статия в „Дневник”, която показва доста тъжни статистики за младите хора у нас – солиден процент отпадат от образованието. Много хора се успокояват с мисълта, че тези хора са предимно от ромското малцинство, но всъщност не е така и за мен това не е новост. Същите тези хора се тревожат, че ромското малцинство ще стане мнозинство.

    Споделените ми непосредствени наблюдения, обаче, са върху извадка от българи (и нищожен процент турци), учещи в елитни гимназии.

    Днес не мога да ви предложа анализи, изводи и решения. А решения не вярвам да мога да предложа въобще в обозримо бъдеще. Сам човек толкова може.

    Share this:

  6. Homo faber says:

    Аз пък видях в сайта – “Burgasnews.com” ето това:
    “Днес отбелязваме Международния ден на приятелството, обявен от Общото събрание на ООН. Идеята на Световната организация за стимулиране на дружбата между индивидите и народите не е случайна. Приятелството е благородното и спояващо чувство, способно да хвърли траен мост между държавите и различните култури за изграждането на един мирен и по-добър свят.
    Една арабска легенда за приятелството разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: “Днес моят най-добър приятел ме удари!”
    Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: “Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!”
    Заинтригуван, приятелят му го попитал: “Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?”
    Засмян, другарят му отвърнал: “Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на сърцето, където никoй вятър не може да го заличи.”
    Добре звучи, нали…? 🙂

  7. rusalka2013 says:

    Честито на хилядника! Още много години да ни радваш с есета и закачки за размисъл! 🙂

    • Hombre says:

      Благодаря, Русалке! Мисля да стана стохилядник, но се нуждая и от вашата подкрепа…

      • aman11be says:

        Стани милионник! Какво ще си играеш на дребно. 🙂 А нашата подкрепа я имаш отвсякъде… А дотогава – честито за първите хиляда, след време – за вторите и т.н. до първия милион. След това вече е лесно – само от милион на милион. 🙂

        • Hombre says:

          Благодаря и на теб, Амане! Нека бъдем реалисти – с какво ще си запълвам времето след първите 101 години от тук нататък? Представям си и ти как ще изглеждаш като египетска мумия…
          Но… стига ми тая награда –
          да каже нявга народът:
          умря сиромах за правда,
          за правда и за свобода…

  8. aman11be says:

    By the way докато сме на темата…. Преди време открих случайно в “Метро” едно много прилично уиски (скоч) на Grant & Son’s – Monkey shoulder’s. Опитай, няма да съжаляваш.

    • Hombre says:

      Не е ли по-добре да ми пратиш една такава бутилчица за дегустация на селския ми адрес, защото по тукашните магазини и вериги не съм срещнал такава марка… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s