Притежавате ли чувство за хумор?

“Светът е оцелял, защото се е смял” /Българска народна поговорка/

Реших – ей така, за всеки случай, да се подложа на самооценка, като за целта подбрах няколко популярни теста, доказали своята висока научна стойност и ефективност. Първият от тях, който горещо препоръчвам на всеки един от  вас  е:

Притежавате ли чувство за хумор?

Моят резултат от теста е 85! Ето и интерпретацията му:

От 0 до 45 точки:
Определено малко се усмихвате и приемате всички прекалено сериозно! Вашата резервираност смразява околните, въпреки че желанието Ви е да поддържате добър контакт с тях. В живота Ви има ситуации, които не заслужават да ги вземете толкова “навътре”, както правите Вие. Дори да ви заобикалят тъжни и сериозни лица, повярвайте, че животът е по-лесен и по-приятен за онези, които умеят да се смеят. Опитайте и Вие!

От 50 до 100 точки:
Вие сте човек, който внася в контактите си с другите много радост, енергия, сила. Доброто настроение не ви напуска дори в трудни жизнени ситуации, помага ви да намерите изход от тях. Чувството Ви за хумор е деликатно и конструктивно. Може би си давате сметка, че смехът е много важно нещо за изграждането на вашия богат, интересен и вълнуващ живот. Вие сте привлекателни за околните, добър компаньон и приятен колега.

За да не стане грешка, проведох още един друг тест:

Бърз тест: Имате ли чувство за хумор?

Резултатите се оказаха почти същите, което потвърждава диагнозата, че притежавам някакво елементарно чувство за хумор, което все още не е закърняло.

На свой ред, реших да дам своя принос за развитието на науката “Психология” и нейното практическо приложение в хуморотерапията, за което  разработих свой собствен тест, наречен на името на неговия изобретател –  “Тест на Омбре“:

1. Умеете ли да се самоиронизирате?
а) Да – 10 точки
б) Не – 0 точки

2. Способни ли сте със смях да казвате истината?
а) Да – 5 точки
б) Не – 0 точки

3. Приемате ли всяка шега за нормално нещо във вашия живот?
а) Да – 5 точки
б) Не – 0 точки

4. Случва ли ви се да се впрягате от някои по-пиперливи шеги по ваш адрес?
а) Да – 0 точки
б) Не – 5 точки

5. Умеете ли на шегите да отговорите с шега или сте готов да се разсърдите?
а) Да – 10 точки
б) Не – 0 точки

6. Когато някой ви нарече камила – съгласявате ли се с него или отричате?
а) Да – 10 точки
б) Не – 0 точки

7. Ако ви покажат пръст, приемате ли го за шега или се възмущавате?
а) Да – 10 точки
б) Не – 0 точки

8. Правите ли разлика между дебелашки хумор и безобидна шега?
а) Да – 10 точки
б) Не – 0 точки

9. Таите ли злоба към тези, които ви иронизират?
а) Да – 0 точки
б) Не – 10 точки

10. В състояние ли сте да простите на тези, които ви се подиграват?
а) Да – 10 точки
б) Не – 0 точки

11. Как се отнасяте към тези, които си правят майтап с вас?
а) моментално стават ваши врагове – 0 точки
б) спечелвате ги за приятели – 5 точки

12. Смятатε ли се за широко скроен или вашият девиз е «Зъб за зъб, око за око…»?
а) Да – 10 точки
б) Не – 0 точки

Резултатите от изследването показват, че който събере по-малко от 50 точки от общия сбор 100 точки е безнадежден случай и следва да се подложи на шокова терапия за частично възвръщане на загубеното чувство за хумор.

Тези от вас, които са събрали повече от минимума точки са добре дошли в Тепавицата и могат както да носят майтап, така и да се шегуват с останалите участници в дискусиите.

Който не го е страх от тестове, очаквам честно да ми каже какъв е неговият сбор от точките в първия тест. Не  ви съветвам да се подложите и на Теста на Омбре, за да не се разочаровате от себе си. 😀 Но има и още нещо, което би следвало да ви успокои:

“Успехът на шегата зависи от ухото на слушателя, а не от езика на този, който я е казал” /Уйлям Шекспир/

И една песен от мен в завършек на това научно-популярно четиво:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Автопортрет, Нещо като хумор and tagged , . Bookmark the permalink.

32 Responses to Притежавате ли чувство за хумор?

  1. genek says:

    Добро настроение и чувство за хумор са, както казват в Одеса, две големи разлики…

    • Hombre says:

      Сигурно липсва нещо за да се уеднаквят… Например – бутилка “Столичная” или в по-лошия случай – стакан самогон!

  2. genek says:

    За теста.
    Марк Твен
    АЗ НЯМАМ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
    Неотдавна[1] получих писмо от Англия, от един джентълмен, който дълбоко вярва във френологията и изказва учудването си, че аз не се интересувам от френология и никога не съм писал за нея. Отговорих му със следното писмо:

    Уважаеми сър,

    Аз никога не съм се занимавал задълбочено с френология и затова нямам нито необходимите познания, нито право да пиша за нея. Преди тридесет и три — тридесет и четири години, когато бях в Лондон, реших да се запозная що-годе с френологията и направих малък опит. Явих се при Фаулър под чуждо име и той изследва издатините и вдлъбнатините на черепа ми и ми връчи една характеристика, която, след като се върнах в хотела си, прочетох с голям интерес и удоволствие — това беше портрет на някакъв самозванец, който искаше да мине за Марк Твен, но който абсолютно по нищо не приличаше на мен. Изчаках три месеца и отново отидох при Фаулър, предавайки му визитната си картичка, на която бяха написани както името ми, тъй и псевдонимът ми. И отново си тръгнах с подробна характеристика. В нея бяха определени доста точно някои черти от характера ми, но затова пък тя нямаше нищо общо с предишната характеристика. Този опит породи у мен предубеждение към френологията, от което не мога да се отърся и досега. Разбирам много добре, че това предубеждение трябва да се отнася по-скоро към Фаулър, нежели към френологията; но аз все пак съм човек, а предубеждението е слабост човешка.

    Преди четиридесет-петдесет години Фаулър и Уелс заемаха челното място във френологическата индустрия в Америка и техните имена бяха известни на всички. Техните издания с огромен тираж се четяха и обсъждаха в цялата страна както от поклонниците на френологията, тъй и от всякакви любознателни хора. В Ханъбъл често идваше пътуващ френолог, когото жителите неизменно посрещаха с голям интерес и радост. Той събираше народа, изнасяше една безплатна сказка за чудесата на френологията, а после срещу двадесет и пет цента на глава опипваше черепите на желаещите и според издутините определяше характера им. Хората, струва ми се, почти винаги оставаха доволни от този превод, ако мога така да се изразя; всъщност „превод“ е напълно уместна дума, защото това, което той им съобщаваше, бяха очевидни, съвсем прости неща, преведени на някакъв сложен, пълен с термини език, като в процеса на превода смисълът се губеше напълно. Френолозите бяха открили най-различни издутини по човешкия череп и бяха дали на всяка някакво непонятно, чуждо название. Нашият френолог чак се захласваше от удоволствие, когато произнасяше тези сложни думи; те се лееха от устата му като безкраен поток и тази демонстрация на ученост извикваше завист и възхищение у всички. Малко по малко хората запомниха тези необичайни термини, свикнаха с тях и сами започнаха да ги подмятат в своите разговори, изпитвайки такова дълбоко задоволство, че надали биха могли да им се наслаждават повече, дори да знаеха значението им.

    Много се съмнявам дали този пътуващ експерт е определил правилно характера поне на един жител на Ханъбъл, но няма да сбъркам, ако кажа, че този хитрец правеше винаги такава характеристика на клиентите си, че те неизбежно намираха нещо общо между себе си и Джордж Вашингтон. Макар оттогава да са изтекли много години, аз си спомням, че френологът нито веднъж не попадна на някоя глава, която не би могла да издържи едно сравнение с Джордж Вашингтон. Такава поголовна близост до съвършенството би трябвало да събуди подозрения, но доколкото си спомням, никой не хранеше подозрения. Народът се възхищаваше от френологията, вярваше й безусловно и никъде не се чуваше глас на съмнение.

    Аз бях възпитан в тази атмосфера на вяра и почит към френологията и, струва ми се, все още бях под въздействието на някогашните спомени, когато се натъкнах в Лондон на рекламния афиш на Фаулър. Зарадвах се, че срещнах отново неговото име и че ми се удаваше случай да проверя неговото изкуство. Наистина обстоятелството, че се явих при него под измислено име, показва, че някогашната ми детска вяра във френологията не бе се запазила непокътната; по всичко личи, че с течение на годините тя бе накърнена. Сварих Фаулър улисан в работа сред внушителните символи на неговия занаят. Поставки, масички, полици — всичко бе наблъскано с мраморнобели плешиви черепи, покрити от край до край с издутини, а всяка издутина — обозначена с някакво внушително наименование, написано с черни букви.

    Фаулър ме прие равнодушно, заопипва главата ми сякаш без желание и взе да изрежда с монотонен отегчен глас някои черти от характера ми. Той каза, че се отличавам с изумителна решителност, със свръхестествена смелост, стигаща до безразсъдство, желязна воля и безгранична дързост. Останах смаян и същевременно поласкан от тези думи — не бях подозирал в себе си такива качества. Но след това той мина към другата половина на черепа ми и откри там издутина, която назова „издутина на предпазливостта“. Тя се оказа толкова висока и внушителна, че в сравнение с нея издутината на храбростта, която вече бях готов да смятам достатъчно голяма, за да я използвам като закачалка за шапката си, приличаше на някакво жалко възвишенийце; практически издутината на храбростта губеше всякакво значение при наличието на този Матерхорн, който той нарече Предпазливост. Фаулър обясни, че ако този Матерхорн липсваше в моя характер, аз съм щял да бъда един от най-смелите хора в света — може би дори най-смелият, — но моята предпазливост до такава степен превъзхождала смелостта ми, че я свеждала до нула и ме правела невероятно плах. Той направи още редица открития по черепа ми, но в края на краищата аз излязох „невредим“ от тях, защото стотиците изключителни, бляскави качества се унищожаваха напълно от срещуположните недостатъци. На всичко отгоре той откри на черепа ми и една вдлъбнатина, и то там, където у всеки нормален човек би трябвало да се очаква изпъкналост. Тази вдлъбнатина според него беше единствена и необичайна, чист недостатък, който не се компенсирал от никаква противостояща издутина. Аз просто подскочих, когато той ми каза, че тази вдлъбнатина означавала пълна липса на чувство за хумор! Едва сега безразличието му изчезна. Той видимо се оживи. Открил своята Америка, той стана едва ли не красноречив. Обясни, че понякога е попадал на случаи, когато издутината на хумора се оказвала толкова незабележима, че едва я откривал, но през цялата си дългогодишна практика за първи път попадал на човек, който вместо въпросната издутина има вдлъбнатина.

    Почувствах се обиден и унижен, хвана ме яд, но с нищо не издадох тези чувства; дълбоко в душата си смятах, че тази диагноза е погрешна, макар да не можех да твърдя това със сигурност. За да се уверя, реших да изчакам известно време, докато той забрави физиономията ми и особеностите на черепа ми, и тогава да дойда втори път при него и да видя дали действително познава или това са само догадки. След три месеца се явих отново в кабинета му — този път под истинското си име. Тогава той направи ново, поразително откритие: вдлъбнатината беше изчезнала и на нейно място се възвишаваше един Монт Еверест, висок 31000 фута — най-голямата издутина на хумора, която той бе срещал в дългогодишната си практика! Отидох си с дълбоко предубеждение към френологията, въпреки че, както писах на английския джентълмен[2], по-правилно би било това предубеждение да се отнася само до Фаулър, а не до френологията изобщо.

    Преди единадесет години на парахода, с който пътувах към Европа, Уилям Т. Стед[3] направи снимка на дясната ми длан и когато пристигнахме в Лондон, изпрати копия от нея на дванадесет хироманти с молба да разгадаят характера на „този човек“, чието име той не съобщаваше. След като получи характеристиките, Стед публикува шест-седем от тях в своето списание. В тези характерни етики нямаше нищо необикновено; от тях ми стана ясно, че аз не се различавам почти с нищо от останалите хора, поне с нищо съществено, с изключение на една-единствена подробност. Ако не ме лъже паметта, никъде в тези характеристики не се споменаваше думата „хумор“, изключение правеше само една, в която хиромантът казваше, че лицето е напълно лишено от чувство за хумор.

    Преди две години полковник Харви[4] взе отпечатъци от двете ми длани и ги разпрати на шестима хироманти специалисти в Ню Йорк; той също не посочваше името ми. Историята се повтори. Думата „хумор“ се споменаваше само в една от шестте характеристики, и то в категорична забележка, че лицето е напълно лишено от чувство за хумор. И тъй аз имам характеристиката, дадена от Фаулър, шестте или седем характеристики, публикувани от Стед, и шестте, получени от Харви. Всички те свидетелстват, че нямам чувство за хумор, свидетелстват толкова недвусмислено, изчерпателно, убедително и неопровержимо, че аз сам започвам да вярвам, че това е така.
    Бележки

    [1] Писано на 10 февруари 1907 г. — Б.пр. ↑

    [2] Този джентълмен се оказа не дотам джентълмен: продаде писмото ми до него, което беше съвсем лично, на един вестник. — Б.а. ↑

    [3] Уилям Стед (1849–1912) — английски журналист. — Б.пр. ↑

    [4] Джордж Харви — по онова време председател на издателската фирма „Харпър анд брадърс“, която е издавала произведенията на Марк Твец. — Б.пр. ↑

  3. Светла Павлова says:

    Шекспир има много здраве от мене. Ефектът от шегата зависи и от двете страни, но маааааалко повече трябва да внимава този, който е решил да се шегувка.

    • Hombre says:

      Светле, съветвам те да не бързаш да отиваш при Шекспир в близките 50-100 години… 🙂
      П.П. Проведе ли си теста, колко точки събра?

  4. Homo faber says:

    А по темата … намерил си кибритче сабахлем и като малко дете във ваканция си играеш . Драскаш клечиците и ти е кеф как се палат. Някои клечици, обаче не се палат, не им е кеф веселия огън и ти опарват пръстенцата, и си казват – “Глава да съм, че ако ще би и лукова.”, та така… 😉

    • Hombre says:

      Отдавна вече не пуша, Фабер! За какво ми е кибритче?

      • Homo faber says:

        Бре Омбре, знаем че не пушиш, ама май нещо на едно место не те свърта?
        Може би ти е студено, запали си кюмбето с кибритчето, а не пали само така клечиците!

        • Hombre says:

          Верно е, не ме свърта – премествам броеницата от левата в десната ръка…
          Тя зимата пак ни изненадА, та вече и кюмбето (котлето на локалното парно е на max)!

  5. Pasi says:

    “Картаген трябва дя бъде разрушен!” – така заклеймявал римският сенатор врага. Разрушиха го. Но не последва по-добро. Съвременният Картаген – Гърция, заплашва да завлече Империята на злото със себе си в руините… Проблемите обаче не свършват с Ципрас и Сириза. Цяла Южна Европа е заразена с дълговата криза. Без сериозна хирургия няма да мине, а дали въобще ще мине също е въпрос.
    Британците ще правят реферндум за оставане в ЕС. Подписка за аналогичен рефендум е подхваната и в Австрия. Унгария постоянно се чувства недоволна, и често е в противоречие с ЕС. Чехия и Словакия се опънаха за настаняването на войски на НАТО или на САЩ на територията им. Европа на практика клокочи, само лидерите не го забелязват, а и да забелязват, не намират верния изход.
    В същото време има и позитивни процеси. Разпределени са дяловете в банката на БРИКС, като Китай има над 20%, Индия над 7%, а Русия над 5%. Американците се опасяват от загуба на свотовно доверие във МВФ и Световната банка… И с право! Центърът на икономическата и военно-стратегическтата мощ се измести далеч на Изток, в Поднебесната, само за 20 години. Украйна и ИДИЛ катализираха процесите на упадък на старите империи и възход на източните.

    • Hombre says:

      Светът се променя, само България продължава да бъде привързана здраво за колесницата на губещия кон…

  6. Светла Павлова says:

    Не им е много смешно на тепавичарите май.

    • Hombre says:

      Светле, достатъчно е ти да се появиш в Тепавицата и вече ми става весело… 😀

  7. Pasi says:

    Ципрас ми напомня един друг герой- Леонидас. И той, като Леонидас пред сганта на съвременните перси и предводителят им Ксеркс/Тройката/, защитава Термопилите… Дали ще успее? Снощи площад Синтагма скандираше култовото гръцко “ОХИ”! Нашите СМИ обаче акцентират върху гръцкото “НЕ”! Цял свят наблюдава със затаен дъх, а може би със симпатия към младежите, осмелили се да раздрусат системата на дълговото робство. Кой ще надделее в неделя? Не смея да прогнозирам, но мога да изразя своята симпатия към смелостта на хората без вратовръзки, наложили нова мода на непримиримост. Всъщност, те не са първите в света. Еквадор първо направи пробива, след нея Аржентина успя да се отърве. С помощ от много латиноамерикански държави, длъжниците успяха да стъпят в руслото на своята финансова независимост. Гърция е първата птичка в Европа, която се бунтува срещу “омразния дълг”, но все още без да го назовава с истинското му име. 10 млн. население не е в състояние да плаща дълг който нараства със 60 хил. евро на час.

    • Hombre says:

      Паси, аналогията с Леонидас, начело на 300 спартански защитници на Термопилите не е съвсем точна! В случая се касае за преобладаващата част от гръцкия народ (население над 11 млн.), който не е съгласен да плаща за чужди грехове… Нямам никакво съмнение, че в неделя референдумът ще бъде в полза на Сириза. Все още не съм убеден, че Гърция я чака дефолт, защото повлече ли тя крак, от Евросъюза ще излязат и други страни.
      Ципрас с историческа реч срещу международния диктат

      • Pasi says:

        Разпространените социологически проучвания сочат обратното. Ще видим.

      • aman11be says:

        А защо не разгледаме сценария, по който Гърция все пак фалира и изпада от каруцата на еврозоната? Мислите ли, че “чичко Паричковците” нямат достатъчно ресурс, за да стане Гърция отрицателния пример за “двойкаджиите” в ЕС, а не “светлината в края на тунела”? А на Гърция при такъв сценарий ще й се струпат достатъчно проблеми

        • aman11be says:

          за да бъде класически “лош” пример.

          • Hombre says:

            Абе, за добро или за лошо, европейският кораб леееко потъва…

        • Hombre says:

          Амане, не пропускай утрешното ми есе. Там съм се опитал да дам отговор на вълнуващите те въпроси…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s