Ден на пенсионера

Като компенсация за недовършената ми вчера работа, предлагам ви да видите нещо с възпитателна цел и за по-висок самоконтрол. Все пак, реших, че е по-добре да публикувам нещо съвсем малко, отколкото хич. И за да не се безпокоите най-вече за моето здравословно състояние…

И този път няма да ви оставя без полезна информация. Вижте тези седем отвратителни неща, които често правим:

Настъпиха жегите, гаче вече екваторът минава през наше село и ме е обзел един такъв канап, не е за разправяне… Имам вече изградена стройна програма – ще си седя на сянка под ореха край бунара и от време на време ще вадя от там по една запотена Каменарка. Попадна ми и едно томче от трудовете на др. Т.Ж. и ще се ограмотявам. Да разбера какво  щеше да бъде, ако  бяхме построили светлото комунистическо бъдеще.

На всички пенсионери честито увеличение на пенсията – без значение каква, важното е да я получават колкото се може по-дълго, напук на  душманите.  Амин!

И понеже тази седмица е посветена и на Гърция, ще ви пусна и една гръцка мелодия:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Музика, Нещо като хумор and tagged , . Bookmark the permalink.

40 Responses to Ден на пенсионера

  1. Pasi says:

    Баце много разточителен… увеличи пенсиите със 3-6лв. Аферим, Асфалт паша!

    • Hombre says:

      А ‘ич?! Колко пъти да казвам – не е важно каква пенсия получаваш, а колко дълго време ще я получаваш…

  2. Homo faber says:

    Като е посветена тази седмица на Гърция, какъв е твоят принос, другарю в борбата на гръцкия народ да свали оковите на капитализЪма и империализЪма? Май никакъв, само думи… 😦
    Дела требват, затова ставай от сенката и ги почвай бурканите… “Всеки буркан компот – юмрук в лицето на империализма”! 🙂

    • Hombre says:

      В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
      Фабер, чети Библията и тогава ще разбереш от къде започва всяка революция.
      Мани, при направената ревизия установих, че около 20 буркана с кисели краставички от лани сме ги забравили. Все още стават за ядене, ама не им е сезонът.

      • Homo faber says:

        Омбре, като човек с неспокоен дух, като са идеалист-фантазист, след словото требват и революционни действия в сегашното летно, динамичното наше и международно положение – “Всяко кебапче куршум, всяка бира-граната в сърцето на световния империализъм!”

      • Homo faber says:

        Нищо, добро дело може да сториш, да дадеш бурканите на някоя социална пенсионерска кухня – нали е Ден на пенсиора!

        • Hombre says:

          Нема да им давам кисели краставички, а курбан по случай Рамазан байрам на 16, 17 и 18 юли!
          Абе, гледам саде другите съветваш, а ти къде се нареждаш??? С големия черпак пред казана с мръвката, нали?

  3. Homo faber says:

    Аз не се правя на революционер, грешиш /май не си се наспал, а и от писанията ти се вижда/.
    Ти нещо вдигаш нещо, като пара тук, чат-пат, ама не става с пара, тя отива в небитието… Екзарх не трябва, трябва Караджата!!!

  4. aman11be says:

    Честит св. Парастас на всички стипендианти на НОИ! Дано, след като си платят сметките и си купят лекарствата, им останат достатъчно пари да се купят шише зехтин и 2-3 глави чесън, та да усетят ефекта на една ужасно терапевтична комбинация.
    За тия дето си имат бахчи и бахчеванджии нямам такава грижа, защото те гладни не могат да останат. Да са живи и здрави и те!

    • Hombre says:

      Мерси, братко! Да ти се връща и на теб в скоро време…! 🙂
      Откъде я измисли тая дума “стипендиант”? Пенсионер звучи много по-гордо!
      Внучката ми донесе от Гърция една тенекия зехтин и едно тумбесто шише шотландска рикия, и узо се намира…
      Не е лошо и мен от време на време да ме мислиш… Кога беше сезонът на калкана? 😀

      • aman11be says:

        Пенсионер се казва на човек, който получава пенсия. А пенсията е месечно заплащане според положения в миналото труд и направените месечни осигурителни вноски. Пенсията обикновено позволява на стария човек да посреща харчовете си и да живее що годе нормално. Другото си е стипендия. Някой някъде по някакъв неизвестен за повечето хора начин определя кой колко е работил и каква сума пари месечно заслужава. И обикновено тази сума пари е под 45% от последната работна заплата. Това пенсия ли е или стипендия?

        • Hombre says:

          Еййй… трудно се спори с теб! Пенсията трябвало да бъде 80% от последната заплата. И тоя път ме убеди. 🙂

      • aman11be says:

        Сезонът на калкана минА. А иначе калкан си има целогодишно, но два калкана и средната пенсия тю-тюююю. Продават го по 30 лв. килото и пак им се струва малко, защото турците им го изкупуват по 50 без да се пазарят.

  5. Тракиец says:

    Те това е истината! В Чипровско казват на лош човек ” Мани га он е грък!”
    Как Елада стана Гърция. Ама че великолепно сгромолясване, а?

  6. aman11be says:

    С или без гръцката криза ние винаги го отнасяме. А това, което е написал Манол Глишев ми хареса и ми се струва, че има много истина в него. А да кажеш на някого истината, не винаги е злорадство.

  7. genek says:

    Пенсионер да си, ей…
    Изчаках до късния следобед – да видя: ще си мръдне ли поне нещо домакинът…
    Не дочаках…

    • Hombre says:

      Самата истина – от всичко на света, най-обичам да съм пенсионер!
      Генек, кажи какво мога да направя за теб?!

  8. genek says:

    За село Айдушко някога и в наши дни
    И за селото му
    Не знаете кое е село Айдушко? О, слушайте тогава.
    Векове наред животът в село Айдушко си течеше спокойно, безметежно. Жителите му бяха хора обикновени, с нормални за селото си характери. Те не се увличаха по празните приказки, а по пълните кесии. Не ги привличаше бледата луна, а тихата тъма. Не гонеха жерав в небето, а търсеха врабче под чужда стряха. Не скачаха през куп за грош, а и двата прибираха в торбата. Не попадаха никога от трън на глог, освен ако не се налагаше да прескачат чужди огради.
    Най-голяма слава получавал някой, който успявал от съселянин нещо да отмъкне. Ето – веднъж Стефан Тихото зърнал жена си и съседа си Димо, заети във волна програма на сеновала. И какво – втурнал се с вилата? Не, тихо с промъкнал и гащите на Димо прибрал. Та после цяло село го хвалило и славило, а на неумелия любовник даже насмешлива песен изкарало.
    Не се отказали от навиците си даже, когато люта суша ги загризала. Направили голям курбан, метнали в казана цяло теле, прибрано от съседното село заспало. Та не е за чудене, че на другия ден господ се смилил, рукнал обилен дъжд, разцъфтели ниви и градини. Ама дъждът се излял над съседното село – там, отдето отмъкнали телето…
    Защо ви разказвам тази история ли? Ами защото днес и село Айдушко е останало с едни старци на доизживяване. Младите вече ги няма, по градовете са и столицата наша любима. Не ги ли познавате? Фараони, банкери, застрахователи, политици, министри… ония, дето с чужда пита помен правят и продължават делото на деди и прадеди.

  9. genek says:

    Имам материали за около 100 малки петъка и 200 големи…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s