На риболов в Шоплука

Кво да ви разправям, гаспада Off и цери? Мозъкът ми се е размекнал от жегата като швейцарското национално ястие „Фондю”. Правил съм го собственоръчно когато бех у Париж, ама не знам къде съм пъхнал рецептата. Вместо това, вижте оригиналната версия в Уикито под името „Fondu”. Топвате си залчето в специалната съдинка, духате и лапате както прави всеки истински гурман. На всеки две-три хапки, не забравяйте да отпиете по някоя глътка хубаво добре охладено бяло вино. Препоръчвам ви Chardonnay.

Искам да ви се оплача, но ви моля да не ми се присмивате. Очаквам от вас само съчувствие.

В съботата тръгнах на лов за риба – къде, къде… за по-сигурно в някой от елинпелинските магазини. А тука, а там, нема и нема! Гледат ме като изоглавен, гаче не са чували за такова животно. На едно място ми  предложиха дълбоко замразена – сигурно от Балканската война. Но нали съм си инат човек  (със шопски ген), лесно не се отказвам. Кръгом обратно – в посока язовир „Огняново” – Голема Раковица – Байлово – Рибарника. Спомням си, че преди няколко години бях на посещение с цялото семейство на това място и ядохме пресна бела риба в едно капанче, даже и за в къщи си занесохме сурова. Тоя път – ядец! Някой беше откраднал язовира!!! В него немаше капчица вода. Суша ви казвам. То едни хора – пътни строители ме предупредиха, но аз не им повервах.

На връщане стигнах до разклона за с. Каменица (където не се прави едноименната бира) или обратно към язовир „Огняново”. Избрах втората дестинация. Там пък наклекали разни мераклии от близо и далеч с по неколко пръти, но никъде не видех некой да продава риба. Но си викам – нема да се предавам! Продължих към с. Доганово, където знам, че има рибарник и капанче за гладни рибари като мене… Да ама не!  Саде некви малки шаранчета като държани в концлагер. Дори немаше готвач, който да им направи кулинарна обработка. Прибрах се разочаровен – да нема в цела Елинпелинска околия магазин за ихтиопродукти! Пълен резил! Пак ще трябва да се храня с месо от луда крава, но добре че съм имунизиран срещу антракс…

Това, ако беха гърците, нищо че са по-мързеливи от нас, щеха да направят капан до капана и наоколо да щъкат секакви туристи. Спомних си една година бях в Едеса, по нашенски Воден, където има язовирче, превърнало се в истинска атракция за любителите риболовци. Не е нужно да си носиш такъми от вкъщи – на място те снабдяват с най-необходимото, плюс стръв и замятай за пъстърва на воля. Срещу скромната такса от 5 или 10 евро, можеш цял ден да клечиш край гьола и каквото уловиш, твое е! Ако не искаш да си умирисваш къщата, предаваш улова на BBQ майстор и след не повече от 30 мин. те кани на обяд. Бирата и виното се леят в изобилие. По желание, може и чалга да ти пуснат…

Ама за сичко си требе търговски нюх! Не като нашите с пр***я боя искат да направят.

Братя българи, ако някой знае къде може да се намери прясна хубава риба в София окръг, ще му бъда безкрайно признателен, ако ми изпрати в хладилна чанта двайсетина килограма с наложен платеж до офиса на „Спиди” в Елин Пелин.

Предварително благодаря за проявеното от вас разбиране и за съдействието!

В очакване на колетчето, зареждам в джукбокса една рибарска песен:

Песента не е  моя, а по идея на  другарката Павлова…

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Направи си сам and tagged . Bookmark the permalink.

43 Responses to На риболов в Шоплука

  1. Светла Павлова says:

    Бе, за четене – прочетох го, ама къде ти е песнята? 🙂
    За съжаление, мога само да ти съчувствам и нищо повече. Това лято още не съм ходила за риба и май няма и да отида. Ще чакам да се прибера при Павлов, да ходим при крокитата за рибка. Вие с Аман ми се смяхте на улова от снимката, обаче рибките си бяха много добри. Павлов, нали е мъжжжжжж 😉 , хвърляше за някакви едри рибоци. Обаче крокодилите досаждаха и той не хвана нищо. А пък аз си къцках до брега и налових вечерята. 😀
    Мога евентуално да ти пратя рибка от рибната борса във Варна, но и там в момента не знам какво се предлага.

    • Hombre says:

      E, на това се вика жена! Стига ми тая награда, че откликваш на мъката ми.
      Оставил съм празен ред за песента, която очаквам ти да я качиш…
      П.П. Ако някой в тоя момент ми зададе въпроса “Кога ще се оправи България?”, отговорът ми ще бъде: “Никога!”.
      Защо ли? Шопите у наше село масово си поливат бахчите с питейна вода – налягането в тръбите е спаднало драстично, човек не може един душ заради тях да си вземе… Ето защо требе да има жестоки глоби за нарушителите!!!

    • aman11be says:

      Ааааа, Павлова, не така! На ничий улов не съм се смял. Запитах Омбрето защо не покаже и нещо от моя улов. Нищо повече. Нали знаеш, че като се съберат двама рибари, не може да не се похвалят какво са хванали. 🙂 А Павлов поне някое кроки не закачи ли на куката? По хамериканските образователни програми за туземци току показват едни яки ухилени гринговци, дето вадят по 4-5 м крокита с въдиците си и после я ги трепят (все така ухилени), я ги отнасят да ги пуснат в някое блато по-далеч от цивилизацията на щата Флорида, като преди това им увиват муцуните с тиксо.

      • Hombre says:

        Амане, аз от деликатност (нали е дама) реших да не се заяждам тоя път със Светла. Тя обаче има обратна захапка и никога не прощава… 🙂 И аз не съм й се присмивал на улова, но не знам защо така ни възприема.
        От моята приятелка, съседка на Светлето в Маямито знам, че има кръчми, в които се предлага само месо от крокита. Змии съм ял, но крокодилско месо все още не.

      • Светла Павлова says:

        А, остави ги тези от филмите, там всичко е по сценарий. Аз без малко да се зяносам на един риболов – хвърлих въдицата с една тежка плувка и тя като пльосна във водата, крокито се обърна по посока на звука и се плъзна към плувката. Захапа я и реши да я завлече навътре. Наложи се бързо да режа влакното, иначе щях да далдисам и аз между лилиите 😀 😀 .

        • Hombre says:

          Щеше да бъде световна загуба! Цял месец човечеството щеше да бъде в траур… 🙂

          • Светла Павлова says:

            Ми де да знам, провидението може да ми е отредило да стана световна личност, пък аз да взема да се затрия заради един алигейтор… 🙂 Каква загуба! 😀 😀

          • Hombre says:

            Светле, не знам до колко носиш на черен хумор, иначе щех да ти кажа…

  2. Светла Павлова says:

    Бахчите обикновено са извън населеното място и се разработват в близост до водоизточник. Как така ги поливат с вода от чешмата?

    • Hombre says:

      Приемам забележката ти за съвсем справедлива!
      Не стига, че мразят да включват ел.помпи ами и байпас са направили на водомерите…
      Чакам си песента, която ми обеща…

      • Светла Павлова says:

        А ти с каква вода поливаш на ранчото? А, да, ти имаш геран.

        • Hombre says:

          Муци, имам си кладенец, в който водата никога не изчезва, в него съм набил тръба на 8 метра дълбочина и черпя вода с хидрофорна поммпа. Надявам се, че си доволна от отговора ми. В момента булята полива, а аз приготвям вечерята.
          Пропуснах най-важното да кажа… Кладенецът е издълбан с палешник от баба Симона – майката на дядото на жена ми или пък от баба Димана – неговата баба…

      • aman11be says:

        ами за да вклю

      • aman11be says:

        Ами за да включат ел. помпа, нали трябва да направят байпас и на електромера. 🙂

        • Hombre says:

          Шопите са умни и ентелегентни хора – не са като вас от Одесос!!!

          • aman11be says:

            Знам. То нали затова приказката какво е братоубийствена война има отговор шоп сече пън, а не варненец сече пън. 🙂

          • Hombre says:

            Е, нали и вие нещо требе да кажете за свое собствено оправдание…? 🙂

  3. Светла Павлова says:

    Ето ти и песничката:

  4. aman11be says:

    By the way сега и по морето няма риба. Тук таме по малко сафрид, малко попчета и разни средиземноморски създания от Гърция и може би Турция.

  5. rusalka2013 says:

    Леле, колко мъка има по Шопския край! Всеки ти знае, че като няма хляб, трябва да се ядат пасти! 🙂

  6. Pasi says:

    Риболов
    Сутрин рано към Диканя,
    тръгнах аз шаран да хвана.
    Под крайбрежните салкъми,
    бързо спретнах сто такъми.

    Столче, въдица, захранка,
    а за мен една луканка,
    хлебец и бутилка бира –
    вече съм край язовира.

    Мятам бързо. Не кълве.
    Куки сменям – на кюспе!
    После сменям на блесна.
    Нищо! Вече ми писна!

    Хапвам бързо сандвич скромен,
    а един шаран огромен,
    скоква, плясва и уви,
    в дълбините се покри.

    Сменям моята стратегия
    и изваждам бързо червея.
    Нищо няма! Дух реве!
    Май ще трябва на рибе!

    Сменям бързо, нов повод,
    със рибе във съпровод.
    Появил се е костур!
    Вадя, сменям този тур.

    Почвам аз да я моря,
    даже и да се потя.
    Бързо, бързо пренареждам,
    за костур такъм подреждам.

    Сто костура най-подир,
    мене са ми келепир!
    Нося в къщи, а жената,
    почва още от вратата!

    Поглед яден. Интервю.
    Всичко ще е дежа вю.
    Десет часа де ходи?
    Тъй жената ме гълчи.

    Бързо вадя аз торбата,
    да покажа на жената,
    сто костура как изглеждат,
    във любимата ми мрежа.

    Туй съвсем не е финал.
    Тя ме мисли за абдал.
    Браво! – казват сал децата
    и се смеят на играта.

    И във тази олелия,
    май жената се смилила.
    Най-накрая, риба чистя,
    пържа, даже я курдисвам.

    Хапваме си с вино, дружно –
    повече не ни е нужно.
    Тъй завършвам риболов,
    със целувка и любов!

  7. Hombre says:

    Във връзка с направената ми забележка досежно значението на думата „бахча”, след като цяла нощ не можах да мигна, направих кратка филологическа справка:
    БАХЧА` ж. 1. Ос­тар. и ди­ал. Ово­щ­на, зе­лен­чу­ко­ва или цве­т­на гра­ди­на. Да­до­х­ме им зе­лен­чук от бах­ча­та. Й. Йов­ков, Разк. II, 24. Под дя­до Та­се­ва­та къ­ща се прос­ти­ра­ше бах­ча­та им. Как­ви ли не дръв­че­та има­ше в нея: и кру­ши, и стам­бол­ки, и кюс­тен­дил­с­ки сли­ви, и пе­т­ров­ки ябъл­ки, и че­ре­ши. Кр. Гри­го­ров, Н, 210. То­га­ва той им ка­за: — .. , да ви пре­ве­да през бах­ча­та, да ми ви­ди­те гю­ла, ша­д­ра­фа­на, пче­ли­те, овош­ки­те и цве­тя­та. Ц. Гин­чев, ГК, 195. Сто­ян из бах­ча хо­де­ше / пи­пер, па­т­лад­жан бе­ре­ше. Нар. пес., СбВСт, 741.
    Твърде спорен е въпросът какво означава „под” или „над” дядо Тасевата къща.
    За да няма повече караници или заяждания на тази тема е следващата песен:

  8. Светла Павлова says:

    За бахчеванджиите (и не само) малко смешки. Чудя се и се мая къде им е акъла на родители, които кръщават децата си така идиотски.
    Най-куриозните имена по данни от ЕСГРАОН

    • Hombre says:

      Аз пък се чудя и на носителите на тези имена защо не са се прекръстили…

  9. Йосарян says:

    За “Фенербахче” се сещам, за “Бахчисарайски фонтани”също, а за Пол НюмЪн, Мисля, че вече казАх.

  10. Pasi says:

    Щом още риболовната тема е актуална, ето нещо от миналата година:
    Храна за рибки

    Във морето риба няма.
    Всички, юруш към мегдана…
    Там е новий Вавилон…
    Цъфна офисен планктон!

    Водорасли и медузи
    реститути със вендузи,
    едноклетъчни парчета
    и партийни мекерета.

    Всички вкупом – шепа хора.
    Танци, смешки за отбора…
    Кино и бенгалски огън,
    туй на митинга е слоган.

    Дрън… Мобилен телефон…
    Мигом офисен планктон,
    във палатки се прибира.
    Папка даром, лочи бира…

    • Hombre says:

      Е, добре де, Пасси! Щом търсиш нещо актуално, ще го намериш след 5 минути на същото място… 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s