Le Monde

Блажени сме ние българите! По мои най-груби сметки, поне половината от възрастното население у нас нехае за това, което се случва по света и то в региони, които не са далеч от България. За някои от тях политиката е твърде абстрактно понятие и с пренебрежение се отнасят към всяка информация, която съдържа политически елемент. Може Le Monde (светът) да е вече пред прага на ТСВ, но щом като все още къщичката на родния еснаф е цяла целеничка и може да върти своите далавери (бизнес) хич не му пука. По-предприемчивите може да проявят някакъв интерес само дотолкова, доколкото биха могли да извлекат някакъв келепир от усложнената международна конюнктура.

Нормално би било да се обърнем към историята от близкото минало и  да си зададем въпроса какво спечелихме от съюза ни с Германия по време на Първата и Втората световни войни. И какви изводи си направихме? Да, народът ни не е искал да участва в никакви военнополитически съюзи, но никой не го е питал… Откакто страната ни е член на НАТО и ЕС, отново продажните ни политици ни поднасят като курбан на световния империализъм. И ние си траем, въпреки все по-нарастващите разходи в националния ни бюджет за въоръжаване, при положение, че Русия не ни заплашва нито пряко, нито косвено. Но ако възникне въоръжен конфликт, иницииран от САЩ, ще го отнесем като бръмбар сламка, поради простата причина, че сме страна съюзник на НАТО! Не се научихме да си избираме съюзниците, а изобщо защо трябва да избираме на коя страна трябва да застанем при нарастване на напрежението в световен мащаб? Ако имахме умни държавници и политици, щяхме да изберем неутралитета като най-добрата стратегия за страната ни. Да, ама кой ще ни позволи? Нали не очаквате да ви изнасям лекция за предизвикателствата през XXI век, касаещи цялото човечество? Който се интересува, има достатъчно независими и обективни източници, от които може да научи истината.

Ще се спра съвсем накратко върху най-много коментираната тема напоследък в почти всички масмедии по света – положението в Сирия и борбата срещу джихадистите от т.нар. „Ислямска държава”. Откакто Русия предприе военновъздушни удари по молба на законното сирийско правителство по обекти на ИДИЛ и „умерената” опозиция, редица западни СМИ започнаха да бълват змии и гущери по адрес на руската офанзива в Сирия, вече повече от една седмица. Няма да се спирам нито на двойните стандарти, които използва държавният секретар на САЩ Джон Кери и неговите послушни колеги от Европа, в т.ч и нашичките Плевню, Митев и Ненчев. Такива плазмодии рядко ще се родят и се надявам един ден срещу тях да бъде образувано дело за национално предателство. Спирам до тук с тези няколко встъпителни думи, в очакване да предизвикам дискусия за бъдещето на света, в т.ч. и на България.

За да се подготвите добре за семинара, препоръчвам ви да прочетете следните статии:

Списъкът е отворен и вие  също може да добавите някоя статия, която ви е впечатлила.

По инициатива на една дама, която следи света извън Родината ни, предлагам да чуете една предпочитана от нея песен:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in По света, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

34 Responses to Le Monde

  1. Homo faber says:

    Да, хубаво ги нижеш словата, друже – баш тепавичарю… Казваш, че е трябвало да изберем неутралитета, да бъдем, като Швайцарска…? 🙂 Но си мисля, че в Le Monde сегашен, малко трудно е да да си неутрален. Като си малък отвсякъде /като се погледнем/. Номерът е, така да използваш ситуациите, че като ги работиш силните на деня, хем на теб да ти е кеф и да имаш полза, хем тех да ги задоволиш, дълго и напоително… 😉 Но за това се изисква така наречените нашенски пастири-политици, да са си надвили на масрафа. И политиката да е за тях удоволствие работа, за обществото, като да получаваш кеф от висш пилотаж…
    Но, знаем кои са се трапосали на софрата държавна, как им е сладко и как няма спиране папането… и как и те си повтарят: “Най-хубавото предстои”!
    Какво ли му предстои и на този дивен свят?

    • Hombre says:

      Фабер, и ти хубаво ги редиш словата, но не ставай идеалист! При нашите политици-пастири, благоденствие за българския народ нивга нема да настъпи! Те наистина гледат на нас като на стадо овце, защото и ние им позволяваме да се държат така с нас…

      • Homo faber says:

        Омбре, няма нищо идеално и не съм с такива илюзии … Ако перефразираме,Томас Мор, английският юрист, писател и политик – известен с “Утопия”, що да не може, да се получи така … “Овцете изядоха политиците” … 🙂

        • Hombre says:

          Онова е съвсем различно и е свързано с индустриализацията…

          • Homo faber says:

            Запознат съм, учил съм/сме го, но що да не стане и в нашенската политизация …

          • Hombre says:

            Ти сега де не вземеш да се засегнеш, дето вчера ти казах, че не си чел достатъчно??? 🙂

  2. Homo faber says:

    Между другото разбра се, че май чукаш частно… Точиш локуми и отглеждаш телета… 🙂 Като наблюдава човек, предприетите данъчни новости от государсво наше, да пълни държавната кесия, нема да е лошо да декларираш – кога точиш локума за лични цели и кога печеш и апваш телешко, също за лични цели… 😀

    • Hombre says:

      Това пък от къде го измисли?

      • Homo faber says:

        Нема измислица, друже Омбре, това са приказки на очевидец, предал ги на един твой бивш другар-даскалоналивец / човек, дека налива акъл на азбукарчета/ и препредал ги в публичното пространство…

        • Hombre says:

          Благодаря, Фабер! Разбрах ти тонкия намек! С огромен интерес и задоволство прочетох този пореден опус на един безкрайно зает човек, който е намерил време да ме обрисува такъв, какъвто не съм. Е, как да не псуваш и да не се смееш? Как разбра, че от скука и нямане какво друго да правя, разтягам локуми…? И никога не пропуска да спомене, че съм пенсионер, демек изпята песен… Дори не се замисля, че преди да настъпи окончателно разрив в отношенията ни, не само редовно четеше локумите ми, но и поне 30-40 мои есета е публикувал по своя инициатива в своя блог (не съм ги броил (може да са повече, а може и по-малко)! Ако аз разтягам локуми, неговото какво е: кога легнал, кога станал, колко време лежал във ваната, колко много се трудил, почти ежедневна метеорологична справка, колко машинописни знаци е написал, какво е ял…
          Без да съм му чел медицинския картон и без да съм психиатър, мога почти напълно сигурно да кажа, че се касае за психично болен човек, от който непрекъснато струи злоба и омраза, та чак пяна от устата му излиза. От много четене се е побъркал…
          Горките деца, които обучава…! На какво може да ги научи един даскал, обзет от мизантропия, въобразил си, че е месията, който разпространява истината от най-горната инстанция! Това: хуманизъм, доброта, благородство, дипломатичност са му толкова чужди, че започвам да се съмнявам дали въобще знае значението на тези думи… Дълбоко се съмнявам, че може да има дори един истински приятел, та затова прибягва до измислени герои от рода на „моят приятел даскала”.
          Нямах намерение да се занимавам повече с него, но когато ме предизвикват, не мога да остана длъжен на нито един клеветник и лъжец!
          Вижте сами колко е добър в квалификациите: ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД НА 8 ОКТОМВРИ

          • Кисса says:

            Притча за завистта, гнева и обидите

            Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един воин, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него.

            Воинът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив воин никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

            Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер, изтощеният и унижен воин се принудил да се оттегли.

            Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали: “Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?”

            “Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?” “На този, който го е донесъл.” – отговорил един от учениците.
            “Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите” – казал учителят. – “Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.”

          • Hombre says:

            Хубава притча, Кисса! Но не всички са толкова умни, за да разберат посланието.
            Цялата трагедия на глупеца е, че не знае колко е глупав…

  3. Homo faber says:

    Не бой се, купувам си книги и даже вестници и си чета достатъчно- нормално … 🙂

  4. Кисса says:

    ММО (мили ми Омбре) това, дето си го пуснАл по-горе е поздрав на двама от Рикки е повери (Богати и бедни) към другаря Путин, послучай вчерашния му рожден ден. Като музикално оформление към днешното ти есе подхожда една друга песен на същата група:

    Всички се тревожим за утрешния ден, за децата ни, за умиращите под чиито и да са бомби мирни хора, за гладуващите и мизеруващи по цял свят… От няколко дни в Италия се говори, че НАТО е наредило да се включи и Италия в бомбардировките срещу ИД със свои изтребители… но се вдигна огромна вълна от недоволство, и се взе решение това да бъде гласувано както в долната камера на парламента, така и в сената. 100% съм убедена, че няма да го допуснат, защото това е на практика включване в една война. Тук, след Берлускони, политиците внимават много да не си подритнат креслото, защото народът знае как и може да ги изрита и накаже заслужено. На първо място са мощните няколко синдиката, които само да решат, могат да блокират цялата икономика, след което ще хвърчат депутати и сенатори, ще търсят къде да се скрият (може и по вратовръзка и долно бельо, като ония двамата от ЕърФранс 🙂 ) Освен синдикатите, дребните производители, при необходимост, имат едно Движение на т.нар. Форкони (форка означава вила). Та грабват по една вила и тръгват на поход към Рим, да изринат боклука в парламента. Нямаш идея колко е внушително, и страшно, бих добавила. Проклети да са онези, които дърпат конците и подпалват войни. Аз съм неизлечима оптимистка, че трета световна война няма да бъде допусната.

    П.П.Днес има рожден ден милата ми сестричка Светлана и искам да я поздравя и оттук. Да ми е жива, здрава и да не си загубва никога невероятното чувство за хумор.

    П.П.П. Омбре, баща ми имаше един лаф: Простакът е непобедим. Убий простака с мълчание.

    • Hombre says:

      ММК (мила ми Кисса), правилно си забелязала, че песента на Рики е Повери съм заимствал от твоя вчерашен пост, за което ти благодаря. Не ти оспорвам, че песента „Che Sarà” е по-подходяща.
      Ще си позволя да те цитирам: „Всички се тревожим за утрешния ден, за децата ни, за умиращите под чиито и да са бомби мирни хора, за гладуващите и мизеруващи по цял свят…” Така разсъждават всички нормални хора по света, само човекомразците и войнолюбците не мислят така. Но искам да цитирам и една друга латинска сентенция: „Si vis pacem, para bellum „ (Ако искаш мир, готви се за война). До вчера една наша обща приятелка ме убеждаваше, че врагът може да бъде победен, ако не му оказваме съпротива (горе-долу в този смисъл, ако правилно съм я разбрал). И понеже замлъкна, опасявам се, че ми се е разсърдила за една съвсем неволно допусната грешка от моя страна с един послепис…
      От твоите думи струи оптимизъм – когато народът реши, може да изгони всеки един управник, който не зачита народните интереси.
      ЧРД на твоята сестричка Светлана, с пожелание да се сбъднат всичките (или почти всичките) нейни мечти!
      Харесва ми веруюто на покойния ти баща, но за съжаление не винаги е приложимо в живота. Понякога трябва да им се казва, че и те са простосмъртни като всички нас…

  5. Pasi says:

    Нямам основание да вярвам, и дори да се надявам, че в съвременния световен конфликт не сме изтеглили отново късата клечка, както винаги досега. На която и страна да застанем, /а вместо нас вече имаме факта на избора/ все ще сме от женската.

    • Hombre says:

      Паси, бъди сигурен, че отново сме изтеглили късата клечка! Може от четвъртия път, ако имаме такъв шанс, да застанем на правилната страна на конфликта…

  6. Кисса says:

    Такааааааааааа, Господин Георги Коновски да се готви за съд, и да си потърси добър адвокат, защото аз имам такъв.
    Никога не съм крала, не съм и никога няма да бъда курва, не съм бивша българка, защото съм с българско гражданство и нямам италианско такова, въпреки, че мога да го получа веднага, не паркирам никога неправилно и никога не ми е била драна колата, НИКОГА не съм го канила на гости, само веднъж го попитах в един мейл дали има нещо против, търсейки книги за себе си да купува по нещичко и за мен (при авансово заплащане), че като си дойда все нямам време, след което ми отговори, че е много болен и не може. Той наистина е много болен, но не от това, което си мисли.
    Аз бях поканена от него да се срещна със студентите му (така нарече учениците си от среднообразователно училище) и разкажа за живота в Италия, но след като се замислих, реших, че не си заслужава. В блога му не влизам вече, защото с малки изключения (представянето на книги) лъха омраза, ненавист и мизантропия, а аз такива хора не харесвам. Не съм женичка, а добре сложена за годините си госпожа. Живея един достоен живот, работя си по специалността в софтуерна фирма към Сочиета Газ Римини, която газифицира чрез собствената си Ситигаз България цяла Тракия. Софтуерът за продажба и дистрибуция на природен газ, който преведох на български език и поддържам, се ползва от още три фирми, в България:
    Черноморска Технологична компания Варна, газифицираща Мизия, РилаГаз, газифицираща западна България и ПримаГаз, газифицираща промишлените зони на Варна. За справка:

    http://www.citygas.bg/
    http://www.bstc.bg/
    http://rilagas.bg/new/index.php/bg
    http://www.primagas-bg.com/about.htm

    http://www.sgrservizi.it/1834/1/Aziende_del_gruppo.html

    Последното е работното ми място, по-точно софтуерната фирма е Утилия, но е част от Газ Римини холдинг.

    Живея от 13 години на семейни начала с един невероятно свестен италианец, мой набор, имам син и дъщеря, които учиха, а сега работят и живеят в Италия. С мен са от самото ми идване, но в момента живеят отделно, и си имат собствени домове, т.е. никой от нас не е под наем.
    Не се крия от никого, не съм била нито осъждана, нито издирвана. Построих с труда си три апартамента за мен и децата във Варна и купих къща до голфигрищата в Балчик с 3 декара двор, на които редовно плащам данъците. Като (ако) се пенсионираме с Валтер, възнамеряваме да живеем половин година в България, където много му харесва, и половин година тук.

    Следващата събота летя за София, за да бъда до майка, на която доцент Тошо Митов ще оперира око в частна Очна клиника “Света Петка” Варна. Ще използвам случая да заведа дело за клевети и обиди, и не само за това.
    П.П. Извинения не приемам.

    • Hombre says:

      ММК, в моята Тепавица аз нямам врагове! Вече няма смисъл да го крия – единственият, който ме е обявил за свой враг е Генек! За разлика от него, аз никого не съм отлюспил от своя блог. Докато той го е направил поне на 10 негови читатели, които е пратил в киреча. Всеки нормално мислещ човек може да забележи очевадната разлика. Нищо не му пожелавам, но не приемам и неговите пожелания, които са пълни с отровна слуз… Негов любим прийом е да вкарва в устата на хората думи, които дори и не са си помислили. Нека продължава да си живее в неговия виртуален свят и да не се опитва да променя на другите техния реален свят… Жалко е, че неговият обожател Румен няма да прочете тези мои редове, за да си направи сам извода на какъв човек е попаднал…
      На мен не ми зависи животът от генековото благоволение, но едва ли той самият осъзнава какъв автогол си заби с това да ме обяви публично за свой враг…

    • Кисса says:

      “Аааа,
      тая бивша българка нещо ме беше харесала и ми пращаше писма с покани да й гостувам в Италия.”

      Не си мой тип, Коновски. Последното мъжле на земята да беше… не бих се загледала в теб.

      http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=865254&audio_id=103800

      Аз не искам да те оплювам, други са го превили често, обаче (моля да се четат в дъното на страницата коментарите):

      http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=919050&audio_id=112496

      http://94.156.102.47/view_article.php?article_id=894838

      http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=872326&audio_id=105126

      Колкото до мейла, който си публикувал, това е един вежлив отговор в отказ на настояването ти да се срещнем и уговорим среща с така наречените ти “студенти”.

      Аз спирам дотук. Ще се видим в съда. Всяко нещо си има граници. Моето благородство и търпение също.

      • Hombre says:

        Кисса, прочетох коментарите към посочените от теб линкове и останах потресен! Нямам думи!

        • Кисса says:

          Аз също нямам думи… В началото се възхищавах от ищаха му да чете, после попрочетох по някой ред от собствените му т.нар. “произведения”… и се притесних, че съм в грешка. Веднага се вижда, че са писани от… болен човек… по-добре да си спестя квалификациите, не искам да падам до неговото ниво.
          Предлагам да спрем, защото по-умният отстъпва. Баста по темата. Не си заслужава.

  7. Pasi says:

    Пак ли драми? Не ви ли писна… Едно и също. Българските пословици понякога дават добри модели за поведение в подобни случаи. Например:”Не настъпвай ла@ното.Ще те изпръска!” Не давам акъл, нито съвети, особенно ако никой не ги е искал, защото “Насила можеш да вземеш, но не и да дадаеш.” Моля написаното да се възприеме, като коментар.

    • Hombre says:

      Паси, винаги съм уважавал твоето мнение, но доколкото те познавам, ти също не си оставяш магарето в калта! Не мога да остана безучастен, когато някой плюе срещу мен без да си дава сметка, че пръските може и върху неговата глава да попаднат. Ти сам си го казал още по-добре ”Не настъпвай л@йното. Ще те изпръска!”. Аз никому не съм обявявал война! Но няма да стоя и със скръстени ръце, когато някой се опитва да се изгаври с моята чест!

      • aman11be says:

        Днес май широко си отворил вратата. Да има място за повече пръстчета… 🙂 Пиша го нарочно тук, защото едва ли някой ще рови в старите постинги.

        • Hombre says:

          Амане, братко мой, вратата на Тепавицата я държа винаги широко отворена, ако не си забелязал досега… Никого не гоня, всеки е добре дошъл при мен. Недоброжелателите сами се отказват да ми гостуват. Не си съвсем точен, защото ме посещават и хора, ровейки и година назад в това, което съм написал… 😀

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s