Това би трябвало да бъдат двата основни стълба за възпитанието на младото поколение. Е, разбира се като не забравяме и ролята на Църквата, която често пъти се споменава напоследък от представители на цялата йерархия в българския клир.
Повод да напиша това есе-недоносче е отношението на някои ученици (всъщност само на един) към любимата ми внучка. Което не изключва вероятността в същото училище, както и в други училища не само в столицата, но и в провинцията, както и на други места по света да съществува терор от едни деца спрямо други… Не са редки случаите, особено в страната на неограничените възможности, където употребата на оръжие от малолетни без някакъв повод и основание са станали вече почти ежедневие.
Пита се в задачата кой е виновен за това насилие над младата, все още неукрепнала детска психика? Отговорът е много прост – децата копират това, което са научили в семейството, на улицата и не на последно място в училището…
В душата ми цари пълен смут и възмущение от подобни нагли прояви на насилие спрямо деца, които научават за истинския живот по този грозен начин. Като че ли съм очаквал нещо подобно да се случи на внучката ми, та публикувах вчера есе под заглавие: „Не позволявайте да нараняват достойнството ви”. Първата ми реакция след като чух нейния разказ е да отида в училището и да му отвъртя два шамара на тоя хлапак, който не за първи път я тормози. Все пак, разумът у мен надделя и не ми остана нищо друго освен да се примиря и да посъветвам внучката да се оплаче на класната й ръководителка. И знаете ли какво ми отговори тя? Нямало да става порта (доносник)! Боже, докъде я докарахме – нещо като стокхолмски синдром! Да не смееш да се оплачеш от насилника и да потърсиш закрила от тези, на които това им е работата. Все пак, не искам да бъда толкова строг към детето, което е част от моята плът и кръв. Вероятно, по-точно със сигурност вече е имало и други подобни сценарии, в които даскалите са се правили на разсеяни, защото те вече нямат право да наказват провинилите се деца, или пък ги е страх от отмъщение на озверели родители. Видяхме какво стана в Сливен с оная учителка, на която все още не е изчезнала синината под окото в резултат на удар от една циганка!
По мое време, такива инциденти бяха някаква рядкост, особено на насилие от момче върху момиче. Сега вече се е превърнало в ежедневна практика, при която възрастните гледат безучастно, от страх те самите да не пострадат.
Причините са ясни: липса на родителски контрол и недостатъчно внимание на децата, които често пъти са предоставени на грижите на бабите и дядовците, подражание на слабостите на възрастните, масовата култура от филмите, видеоигрите, та чак до стоките за широка употреба. Останах изумен, когато вчера видях едни детски маратонки с изобразена на тях сценка от “Кама сутра”! Както казва един преподавател със солиден стаж, някои си оставят децата в училище като на гардероб. А може ли да попитам ролята на учителя каква е? Само да си изпее урока и да си вдигне задника след края на учебния час?
Е, аз си изпях моя урок. Сега е време вас да ви чуя, ако имате някакво мнение по въпроса.
Пожелавам ви слънчев и прекрасен 13 октомври, без произшествия и само шестици в къщи да донесете. Следващата песен е специално за всички вас, които са намерили врене да посетят Тепавицата. Дами и господа, представям ви гръцката певица с невероятен глас Нана Мускури:
Tepavica online 
Училище
Вождът ни, кат бай Ахмед,
разпределя сладолед,
сред партийните дечица.
Той с черпак, а друг с лъжица,
ще гребат в бюджет-паница.
Две напред – черпак назад.
Туй е порция, оклад!
Папкаш, спинкаш, слушкаш ти
и въобще не му мисли…
Ученото ни момче,
учи как да се краде!
Браво, Паси! Добро и послушно момче си и ти! 🙂
Тази и вчерашната история ми напомниха как мой съученик ме удряше с учебниците по главата във втори клас, за да ми покаже колко е влюбен в мен. Малко ме е удрял, защото не му обърнах внимание. 🙂 Сега той е в САЩ и прави математически модели на човешкия мозък. 🙂
Русалке, по много странен начин са изразявали любовта си към теб! Ако твоят съученик те е удрял по-силно по главата, сега и ти щеше да бъдеш в САЩ… 🙂
По твое време, родителите работещи и живеещи със семействата си в чужбина, осигуряваха образование на отрочетата в тамошните школа. Ти за щерката, какво направи? 🙂
П.П. само със силни удари по главата не става … 🙂
Ти откъде знаеш? 🙂
Аз имам две щерки. За коя от тях ме питаш, Фабер?
За твое сведение, и двете съм ги изучил (имат висше образование) и са на държавна работа, която напълно ги удовлетворява…
Питам за тази, Омбре, за която не знам защо си мислиш, че слабо я е удрял по главата, нейният съученик! 🙂
Нямам представа, Фабер…
Белким, чунким, санким, Омбре.
Да ви поздравя, представените с една песничка …
Прието, Фабер!
И от какво толкова се страхуваш, Омбре? Ако оставиш случая като да не се е случил, другия път ще бъде по-зле.
Син ми имаше съученик с разведени родители, бащата с големи възможности. Компенсиращ неприсъствието със скъпи подаръци – плейстейшъни, компютри, големи суми джобни пари и прочее. Но детето не успяваше да си намери приятели. Син ми един ден ми разказа как го молил да отиде у тях да си играят заедно, та дори му предлагал 5 лева за всяко отиване да си играят. Забраних му абсолютно и отидох в училище да искам от класната среща с родителите на детето. Не благоволиха да обърнат внимание, не се появиха. Един ден ми се звъни на работа в Девня от лекарския кабинет на училището на син ми да отида колкото се може по-бързо, защото детето не е добре. Полетях и се оказа, че син ми е ритнат толкова силно в лицето от момчето, озлобено, че не иска да играе с него, та чак грайферите на обувката му се бяха отпечатали на лицето му. По чудо не беше изпаднал в кома.
Този път родителите се появиха – тя нафукана и лъскава мадама, бащата с вид на мутра, с физиономия достойна за 15 години пандиз без съд и присъда. Искането ми беше да преместят сина си в друго училище. Ама как, не можело, щяло да му е далеч, а и това било най-елитното училище…аз да съм преместела моя син.
ОК, нямаха идея с кого си имат работа. След седмица синът им беше изключен и бяха принудени да му търсят друго училище. Повече ни ги чух, ни видях нито син ми е бил обезпокояван.
Та още веднъж да те питам – от какво се страхуваш?
Кисса, случаят със Сандра е идентичен. Тоя Васо е син на разведени родители. Баща му не е от хората, които са дали добро възпитание на детето, което явно не е научено на добри обноски.
На тоя етап дъщеря ми (майката на Сандра) се обади на класната и я информира за случилото се. Същата е обещала да извика родителите на Васо и да си поговори с тях. Не си мисли, че нищо не правим и стоим със скръстени ръце.
От нищо не ме е страх, но все пак, аз съм дядото, а не бащата…
Този път ще си пъхна пръстчето, където не му е мястото, пък каквото ще да става. 🙂
Не съм съгласен с няколко неща от написаното дотук.
Първо. За мен поне причините хич не са толкова ясни. Защо? Защото и по наше време, т.е. по времето на т.нар. тоталитаризъм, родителите обикновено ходеха на работа. И двамата. И който можеше да си го позволи, оставяше детето си на грижите на баби и дядовци. И тогава имаше т.нар. липса на родителски контрол. Какъв контрол, когато майка ми излизаше от къщи в 06,45, а баща ми половин час след нея и се прибираха привечер. Подражанието на поведението на възрастните. Да не би тогава да не го е имало? Малките на всички живи същества, особено бозайниците, в т.ч. и човека се учат, подражавайки в много отношения на възрастните. Но какво им показват като поведение и възпитание възрастните – е те това е Въпросът. Та не е ли време да погледнем първо себе си?
За “масовата” култура – нали уж повечето разбираме, че по определени причини съзнателно ни промиват мозъците. Какво правим, за да научим децата кое е правилно и кое е пошло в живота?
Второ. Искам да предпазя, ако мога, някои от пишещите от обобщения от рода – дете на разведени родители=зле възпитано дете. При подобни конфликти детето единствено и само е НАЙ-ГОЛЯМАТА ЖЕРТВА, защото възрастният човек може след време да намери отново любовта и човека, с когото да прекара остатъка от живота си, но за детето майката е една и бащата е един. И за него това е една душевна рана, която остава за цял живот.
Амане, ако продължаваш да ми противоречиш и да си пъхаш пръстчето (по нашия край му викат гагата), знаеш ли какво ще ти се случи? 🙂
Всъщност, ако трябва да бъда още по-сериозен, не виждам никакво противоречие между твоето и моето мнение. Касае се просто за изключения от правилото. Аз и брат ми сме се самоотгледали, без помощта на баба и дядо. Но средата тогава беше по-здрава и цареше желязна дисциплина в училището, а впоследствие и във ВИИ “К.Маркс”. Една колежка за малко не я изключи ректора Кирил Григоров, защото седеше на стълбите и пушеше…
По принцип си прав за децата на разведените родители, ама не за всички деца…
Аман-е, към момента на случая със син ми вече не живеехме заедно с баща му, въпреки, че не бяхме разведени. Но син ми имаше моето присъствие и внимание, т. е. нямаше нужда да дава 5 лева на някой, за да си играе с него. Другото дете и това е нямало. За личния пример на родителите му – очевидно не е бил на високо ниво. Твоите са тръгвали на работа призори и са се връщали по тъмно, но си знаел къде са били и че ще се приберат вечерта. Родителите на това момченце, децата бяха втори клас, не са се прибирали и нощем.
Вниманието на една майка е от първостепенно значение! Да видим какво ще каже Аман…
Не само на майката, брат ми! Не само на майката… Както птицата с едно крило не може да се научи да лети, така и детето само с единия родител трудно може да се оформи като пълноценна личност. Винаги ще се чувства празнотата от липсата на другия родител. Каквито и усилия да полага този, който е до него, трудно може да замести липсващия. Затова и казах, че децата при развода са най-голямата жертва.
Съгласен!
Господа, нема какво да си противоречите или каквото и да е друго… просто изчезнаха ценностите, които бяха като морал, норми, правила и прочее на обществото, преди великата капиталистическа революция!!!
И основното, което казва дружето Аман11be “… За “масовата” култура – нали уж повечето разбираме, че по определени причини съзнателно ни промиват мозъците. Какво правим, за да научим децата кое е правилно и кое е пошло в живота…?”
Фабер, поставил си си пръстчето на правилното място…! 🙂
Не Омбре, всички требе да си поставим пръстите в раната и да изокат душманите … 🙂
Ти пробвал ли си досега?
Точно казано, Фабер! Срутена, при това доста успешно, беше цялата ценностна система на обществото. В това число и исторически утвърдилите се модели на поведение и отношения вътре в обществото. Нас ни откъсват от корена ни. А ние блеем и се чудим с каква дивотия първо да се заемем. Говоря като цяло, не конкретно за пишещите тук.
Амане, решил съм да назнача Фабер за омбудсман в Тепавицата, с негово съгласие, разбира се… Какво ще кажеш за идеята ми?
Аз съм “за” с двете ръце. 🙂
Отваря му се парашутът… 🙂
И ето една случка, господа-другари. Миналата година, в едно превозно средство от градския транспорт чух следния разговор между така наречени по-големи тийнейджъри, за които аз използвам българската дума “тенджери”: “… Иде ми, иде ми бате да удрям, бе… седя си така и ме сърби, бе да удрям, да удрям, бате…”
Та това е, сега майката му, е да мааш, да удряш в живота… 😦
Който много маа, накрая и той си намира майстора…
Днес дискусията е много смислена.Браво на тепавичарчета! Акцентът, обаче според мен е в това как така се докараме до тук? Неизбежно ли беше това духовно падение? За съжаление, моят отговор е “да”, неизбежно беше. Обществената енергия за промяна беше насочена към рушене. На всичко – от паметниците до училищните униформи, от заводите, и ТКЗС-то, до учебните програми.СМИ промиват безнадеждно мозъците с Биг Брадър и Вип-особи, като Азис и Николета . Целта е ясна. Тъпанарите се управляват лесно.
Много късно го осъзнахме, а в се още има залудени овце…