Музикален петък – CXLV

Преди да пристъпя към петъчната рубрика по същество, бих искал да ви разкажа две истински истории, на които станах вчера пряк свидетел, без използването на каквито и да било СРС. От сега нататък, всеки път, когато попадна на подобни случки, като тези, които ще прочетете по-долу, ще ги обединявам с хаштаг под общото заглавие:

 #Какъвто електоратът, такива и управниците ни

Не всеки знае, че всяка сутрин след  зазоряване си правя кросчета (джогинг) между блоковете в квартала. След което отивам в близкото кафене “Sans souci” (фр. – без грижа) и си поръчвам едно средно дълго горчиво кафе. Прочетох някъде, че употребата на 3-4 кафета дневно предпазва от инфаркт. Оказа се, че всички маси отвън са заети предимно от възрастни хора, по всяка вероятност пенсионери. При това положение ми се наложи да помоля един от клиентите да седна на неговата маса. Завърза се разговор между нас и ето какво научих:

История №1

Мъжът е на видима възраст около 70-годишен, в не особено добро здраве, съдейки по външния му вид. Както изясних впоследствие, роден е 1948 г., т.е. 2 години по-млад от мен. Използвах като повод за запознанство фактът, че пушеше. Казах му, че и аз съм бил повече от 40 г. страстен пушач, но си наложих волята и ги отказах. И той имал желание, но нямал волята и продължавал още от детските си години да практикува този вреден занаят. С провокационна цел го попитах какво мисли за нашия президент, като се пошегувах колко се гордея с него. Настъпи кратко мълчание и след като избълвах всички попържни по негов адрес (на чехльо), човекът се успокои и  добави нови цветисти изрази в характеристиката за него. От лаф на лаф, Христо (така се казва моят събеседник) всичко си каза. В зората на демокрацията е гласувал за СДС, след това за царя и накрая  за ГЕРБ. От две години за никоя партия не гласувал, така също и единият от двамата му синове, защото не виждал никакъв смисъл. Даже смятал, че на хората над 65-годишна възраст трябва да бъде отнето правото да гласуват. Позната теория, нали? Опитах се с конкретни аргументи да го разубедя, но твърде съмнително е дали успях, въпреки, че не се опита да ми опонира… Само ще добавя още няколко щрихи към портрета му. Пенсионирал се е като леяр-формовчик в едно предприятие в близост до мястото, където съм се родил. Месечната му пенсия е около 450 лв. Получавал и 30 лв. надбавка по болест, той като е преживял два инсулта. Страда от хипертония и диабет тип 2. Останал е почти без зъби и дори една краставица не можел да си позволи да изяде. Жена му също е пенсионер, но продължавала да работи към една куриерска фирма, та така връзвали двата края в семейния бюджет. Единственото му удоволствие било сутрин да се разходи до чаршията, да си купи хляб и да посети кафенето. Много рядко ходел и до Банкя. Така преминавал животът му като пенсионер. Замислих се колко ли българи като него водят този нещастен начин на живот, без лъч светлина в тунела…

История №2

Чат-пат се отбивам с проучвателна цел до магазина “Всичко за 1 левче”, откъдето си купувам някаква батерийка за наличните ми електронни устройства или друга джунджурия за домакинството.  Вече съм споменавал, че магазинчето е собственост на сириец, женен за българка, от която има  двама сина, носещи арабски имена. Единият догодина ще бъде абитуриент. Както и да е, личи си кой командва в това семейство – абсолютно турски маниери. Арапинът гледа на кръв и с него трудно може да се води някакъв разговор, поради простата причина, че не само не владее български език, но и защото изпитва истинска омраза към непознатите. Не знам защо, преди няколко години му бяха хвърлили як бой, та ходеше с патерици, подпалиха му и магазина и може би това е причината. Жената е също темерут като него (може би и от страх). Нема случай да съм влезнал в магазина и да е казала “Добър ден, заповядайте”. Когато аз пръв я поздравя, процежда през зъби и тя нещо като поздрав… Изобщо поведението им няма нищо общо с арабската любезност. Тя е първа смяна, а той е втора и задължително на тезгяха му има бутилка бира. След като направих обичайната си обиколка между рафтовете и този път нищо не купих, попитах я какво ново-вехто в Сирия”? Изгледа ме пренебрежително и отговори – добре са…  Тогава пък аз й забих от воле следващия си въпрос – след като са толкова “добре”, какво дирите в България, та не отивате в Сирия? С това приключи нашият разговор и напуснах магазина.

Оставям за вас коментарите по двете истории.

П.П. Не виждам смисъл да ви обяснявам какво се прави в музикалния петък. Вие си знаете много добре, още повече, че програмата сама си се движи по ноти. Успех!

Не ми идва на ум какво музикално оформление да дам към днешното си есе.  Ще ми подскажете ли? Абе, я да се застраховам:

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Анекдоти и вицове, Музика, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

10 Responses to Музикален петък – CXLV

  1. rusalka2013 says:

    Две много тъжни истории …

    • Hombre says:

      Така е, Русалке. Пропуснах да отбележа в изложението, че Христо бил скътал 2 000 лв., които пазел за погребението си…

      • aman11be says:

        “Музикален петък” след този реквием….

        • Hombre says:

          Амане, ако ти кажа, че аз също си мислех за твоя прадядо Моцарт, едва ли ще ми повярваш…

  2. Pasi says:

    Глутница
    Комарницки рече:-“Туш!”
    Генералът със ботуш,
    Конституция закон,
    гази кат несръчен слон,
    в магазина за стъкло.

    Брей! Геройско потекло!

    Пази Вожда зъл палаш,
    ръси думи-все талаш
    и законност въдворява,
    въдворява – все не става!

    Друг палаш, полу-мастия,
    здраво стиснал е кесия
    и подхвърля някой лев,
    ей така за шефа кеф.

    В черно, стройна кат фиданка,
    герберска каракачанка,
    твърда, като як бетон,
    с Монтанярския закон.

    На „Московска” пък кметичка,
    хълца като ученичка,
    всеки щом отвори дума
    за мастиите, зулума.

    В глутницата генералска,
    жми кутре, със длъжност кралска.
    Джафка то сегис-тогис.
    Хляба варди – стар пиниз!
    Списък дълъг – помияри,
    по софийските тротоари.
    А на жълтите павета
    глутница от гладни псета.

    Май ще трябват геги, сопи,
    в помиярските окопи!
    Глутницата да разгоним,
    та спокойно да си ходим.

  3. rusalka2013 says:

    Една статия, която много ми хареса и бих искала да споделя
    Принципът „утре да имам повече от днес“ изяде планетата

  4. rusalka2013 says:

    Изглежда на малцина им пука за съдбата на българския народ. Щом тези две истории не успяха да трогнат никого…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s