Малкият „петък” – LXX

Колкото повече наближава Нова година, толкова по-малко ми се ради… Какво пък – при вас да не би да е обратното? Слагам по некоя съчка в огъня, макар че НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ! Искам съвсем ясно да бъда разбран – пиша вече не толкова, защото ми се пише, а защото ми се ще да поддържам едно огнище (foyer), където всеки родолюбив българин би могъл да намери място за споделяне на своите най-съкровени мисли и чувства. На снимката се вижда как изглежда фоайето (гостната на Тепавицата). Колкото и претенциозно да ви прозвучи, идеята ми беше не аз да съм водещият, а вие да задавате дневния ред на дискусиите, породени от случващото се по света и у нас. Ще се радвам, ако всеки изложи своето мнение, без страх, ако други хора бъдат на различно от неговото. Както е казано, в спора се ражда истината…

Предлагам на вниманието на всички мои фенове и фенки една тема, към която никой не бива да остане безучастен. Вижте сами какво имам предвид:

Приказка за Простотата и Простотията

Простотата и простотията седели на един чин в Училището на живота.

Простотата се обличала скромно. Простотията – помпозно и ексцентрично.

Простотата не носела украшения. Простотията била накичена като коледна елха.

Простотата пишела почти печатно, с четливи букви. Простотията с огромни букви и претенциозни орнаменти.

Простотата говорела тихо, но ясно. Простотията надвиквала всички.

Простотата не биела на очи. Простотията била очевидна…

Цялата приказка може да прочетете ТУК.

И понеже наближава Коледа, реших да ви изненадам с една празнична песен:

Дано да съм успял да стопля душите ви…

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Музика and tagged , . Bookmark the permalink.

31 Responses to Малкият „петък” – LXX

  1. Тракиец says:

  2. Тракиец says:

  3. Pasi says:

    Главоблъсканица

    Гъз за знаме в наше село.
    Копеле рИформи плело.
    Райски газ за вси болежки.
    Болшевики в сини дрешки.

    Перукан е под миндера.
    Ломоносов пък, в килера.
    Митов свил е знамената,
    трака зъби из мъглата!

    На пилона други сини.
    Лукчо-Куневи дружини.
    Гномовете чупят пръсти.
    Бацко вече се прекръсти…

    • Hombre says:

      Паси, опитваш се да ми развалиш настроението рано сабахлем със споменаването на тези отрепки!

  4. Homo faber says:

    Ха, такованка… Здравичка, раднико…! 🙂
    Еваларка на таквиз, като тебе люде в заслужена почивка, дето думат, че ги сърбят ръцете да хвърлят съчки в огъня /виж, за това си майстор-огняр … ;)/ или да копат! Макар че, за това последното звездите ми нашепват, а и през моето вълшебно прозорче се вижда, че не е така, май! 😀
    Та думаш, да кажем, какво се случва по света и у нас? Некой мъдрец, като че ли точно с тази приказка, казва какво става…

    Приказка за бъчвата
    Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече:
    – Чеда мои, аз вече си отивам.Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа, преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате. Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна:
    – Израснал беше в гората един дъб. Голямо дърво. Желъди като дъжд падаха от яките му клони. Корените му смучеха сок дълбоко от земните недра. Бурята го клатеше, но не можеше нищо да му стори. Веднъж в гората пристигна дървар. Той измери с очи дъба, запретна ръкави, замахна със секирата си и започна да го сече. До вечерта го събори на земята. Окастри му клоните, а дънера откара в дърводелницата си. Наряза го на хубави дъски. През есента в дърводелницата пристигна един бъчвар. Той натовари дъските в каруцата си и ги откара. В работилницата си бъчварят избяла от дъските бъчварски дъги, направи обръчи, дъна и сглоби една голяма бъчва. В тая бъчва всяка есен той наливаше младо, кипящо вино и го продаваше на селяните за сватби, именни дни и помени. Тъй вървеше, докато бъчвата беше здрава.Но не щеш ли, веднъж един от обръчите се скъса и дъгите се раздалечиха. Виното изтече и бъчвата се разсъхна. Докато бъчварят се досети да сложи нов обръч, дъгите се разпадаха. Децата грабнаха обръчите и почнаха да ги търкалят по улицата, а стопанката изгори дъгите и дъната на хубавата бъчва.
    Изтълкувайте ми сега тази приказка!
    Замислиха се петимата братя, но никой не можа да отгатне бащината си приказка.
    Тогава старият баща поклати глава и рече:
    – Млади сте още, затуй не се досещате. Аз ще ви изтълкувам какво искам да кажа с тая приказка: гората с големите дървета е нашата държава. Яка гора е тя. Нейните дървета растат нагоре. Бъчвата е семейството, дъгите сме ние, обръчите са съгласието, а виното е радостта и честитият живот. Додето има съгласие в семейството, ще има и честит живот. Къща, в която няма съгласие – огън да я гори. Пазете обръчите на бъчвата, чеда мои!
    Най-старият син се наведе, целуна десницата на стария баща и отвърна:
    – Благодарим ти, тате, за мъдрия съвет. Няма да го забравим, докато сме живи.

    • Hombre says:

      Мъдра приказка!

      • Homo faber says:

        Мъдра, я? Белким ти се изпълни душата с оптимизъм?

        • Hombre says:

          Достатъчно ми е да прочета твоето име, Фабер и вече преливам от оптимизъм…

          • Homo faber says:

            Споляй ти, Омбре! Понеже, каза че имаш кладенчова вода, значи вече не пиеш алкохол, ще те почерпя с друга кладенчова вода – от кладенец “Горна баня” … 🙂

          • Hombre says:

            Фабер, първо на първо не бъркай кладенцова вода с изворна! И второ, току що си купих за проба бира “Леденика special”, приготвена с натурална екологичнсо чиста изворна вода. След обяд ще ти кажа дали да си купуваш от нея и ли да продължаваш да пиеш ментето пелин, нещо като гръцката рецина…

  5. Тракиец says:

    Уникалната находка, която преобръща световната история, всъщност представлява зъб на древен представител на семейството Homo, по всяка вероятност Homo Erectus, както и животински кости, по които са направени множество резки. Те са умишлено, а не случайно направени, категорични са специалистите.
    Уникална находка в Белоградчик преобръща световната история!

    • Hombre says:

      Най-после да се намери един човек, който да разкрие родословното ми дърво!!! 🙂

  6. rusalka2013 says:

    Малко музика в духа на наближаващите дни 🙂

  7. Homo faber says:

    Омбре, само си пикаеш парите… То такова е съдържанието на “Леденика special”, вода от клозетите на Виена, по река Дунав и после по/до река Искър!!! А и ще зачервиш гърлото, сега зимъска и айде на посещение при леля Доктор. По-добре го зачерви с “ментето пелин, нещо като гръцката рецина…”

    • Hombre says:

      Пробвах я бирата – прав си! Макар че не виждам голема разлика от пелина на чичо Генчо…

      • Homo faber says:

        Чичо Генчо е друга бира, май беше източният ти брат…

        • Hombre says:

          Добре, че ме светна, Фабер! За чичо Генчо аз съм само “БИВШ ПОЗНАТ”! Нещо като бивш негър. Нема значение, че в продължение на 3 години сме си общували почти всеки ден…

  8. Кисса says:

    Буон джорно и от мен. Добра идея да си припомним хубави приказки, топлят душата.

    Аз пък в контекста на събитията се сетих за една басня на Езоп, която ще ви копи-пейстна (език мой…Амане, къде се загуби?)

    “Козар и диви кози

    Козар откарал козите си на паша. Като забелязал, че те се били смесили с диви, привечер откарал всичките в своята кошара. На следния ден се появила силна буря. Като не могъл да ги отведе на обикновената паша, оставил козите вътре. На собствените кози отделил малко храна, само колкото да не гладуват, а на пришълките сипал повече, за да ги опитоми. Утихнала бурята и щом извел всичките на паша, дивите поели стръмнините и избягали. Започнал козарят да ги обвинява заради неблагодарността им, задето те, въпреки че били подложени на особени грижи, са го изоставили. А козите се извърнали и му отговорили:
    — Та тъкмо затова най-много се страхуваме. Щом като ти вчера нас — пришълките, гледа по-добре от старите кози, става ясно, че ако и други след това придойдат, тях ще предпочетеш пред нас.
    Баснята показва, че не бива да ни радва приятелството на хора, които предпочитат нас — новите си приятели, пред старите, и да имаме на ум, че когато вече нашето приятелство поостарее, ще се сприятелят с други и тях ще предпочетат пред нас.”

    Просто и ясно, нели?

    • Hombre says:

      Буон джорно, Кисса! Много ми хареса твоята приказка, поздравявам те! Макар че се сещам само за една „Дива коза”, производство на Винзавод Асеновград, която си беше почти истинско уиски… 🙂
      Но, както повелява народната мъдрост – всяка коза за своя крак!

    • aman11be says:

      Тука съм си. Чета и попивам… 🙂

  9. Homo faber says:

    Хе, хе, хе народни мъдрецо, Омбре … сетих се, за друга мъдра приказка, свързана и родила се с тази “Дива коза”, май едно време се казваше “Диво козле” … беше летото на Московската олимпиада и летото на морето, и се роди приказката … “Всяка ламарина с миди със своето си “Диво козле”!!! 🙂

  10. Йосарян says:

    Хей, Омбре! Не слушай неосведомени хора. Пивоварна”Леденика” ползва вода от извор от с.Моравица, има собствен водопровод (да си намерят селото на картата).Водата е чудесна,а качеството на бирата зависи на 50% от водата.
    П.С. „Дива коза” беше уиски, сега може да го използуваш за инсектицид!

    • Hombre says:

      Йосаряне, комай ти си прав, а не Фабер… 🙂

      • Homo faber says:

        Бали га, Йосаряне? И с комат и без комат, може да си прав!
        Казаното от мен е смешинки да има. 🙂
        Но на днешно демопарично време, всичко е възможно.
        Казват от… “От времето на баба” а то си е… “От времето на Е-тата”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s