Музикален петък – CLII

Вчера не беше добър ден за българската демокрация! Една госпожа ми се разсърди заради изразеното от мен мнение в Тепавицата относно „журналисти” като Инджев и Коритаров, позовавайки се и на цитат от г-жа Магдалена Ташева, в приложената картинка. „Срам за тепавицата, жалко” – такава е нейната строга присъда. При нея всичко е ясно и добре подредено и всякакво чуждо мнение, което не съвпада с нейното е опортюнистично и вредно за обществото. Без да си дава сметка, че някои хора са чели повече от нея в дадена област и могат да оборят всяко едно нейно твърдение, ако решат… Разбира се, не винаги когато фактите говорят има кой да ги чуе. Научно е доказано, че мъжете за всяко нещо търсят логическо обяснение, докато жените подхождат предимно емоционално. Както и да е – още в самото начало на конструирането на този блог съм се стремял да дам възможност на повече хора да изразят различно мнение, без значение дали на мен ми харесва или не. Разчитал съм на толерантност и от двете страни, но се оказа много трудна, да не кажа невъзможна задача. За разлика от други блогъри, аз никого не гоня. Който не се чувства уютно тук в Тепавицата, сам напуска. Колкото и да се стремя, не бих могъл да задоволя всички вкусове и предявени претенции към мен. Затова  ще следвам вътрешния си глас.

Жалко e, че напусна нашите редове една такава поборница за демокрация и „капитализъм с човешко лице”. Не й се сърдя, но не разбирам защо толкова остро реагира. Познавам семейства, в които съпругът е с десни убеждения, а тя с леви. Което не им пречи да живеят под един покрив и да споделят други общи ценности. Въпрос на възпитание. Все повече се убеждавам, че има хора, които ако застанеш на позиции, противоположни на техните, моментално те обявяват за свой враг. Няма да посочвам конкретни имена – повечето от вас ще се досетят кого имам предвид.

Все по-често, накъдето и да се обърна, наблюдавам едно озлобление и проява на агресивност от редица известни и неизвестни на широката публика българи. Спомням си как беше в миналото и как е сега. Наречете го носталгия, но определено мога да кажа, че сегашното положение е много по-трагично. Вярно, животът стана още по-труден, но нали точно в такива моменти народът трябва да се обединява?!

Повече от ясно е, че САЩ се стремят да запазят ролята си на световен жандарм и една искра е необходима за да се превърне Студената война в гореща. Това трябва да ни безпокои, а не спорът на идеологически теми.

Малеййй… пак се разприказвах и забравих какъв ден е днес. Оставям на вас да продължите (ако искате) по зададената тема от заглавието.

Отправям към госпожата, която ме разстрои зов за последен път с една популярна френска песен „Don’t leave me!”

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Анекдоти и вицове, Музика, Политика и социология and tagged , . Bookmark the permalink.

114 Responses to Музикален петък – CLII

  1. Pasi says:

    Б.Б.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s