Музикален петък – CLXV

Преди да ви дам думата, бих искал да ви разкажа три съвсем кратки истории, случили се в един ден – една тъжна и две оптимистични:

СТАРЕЦЪТ С ТРИПОДА

Най-напред да ви обясня що е то „трипод” – както го кръстих. Това е бастун, който завършва с триножник за по-голяма опора. Както си вървях на път към „Билла”, срещу мен се появи някакъв старец и когато почти се изравнихме, вдигна трипода към мен. Приех го като заплашително действие и дори направих гримаса в знак, че съм се уплашил.  Човекът ми каза:

– Ти не си ли синът на Добри?  Не, не съм – отвърнах аз. Пред мен стоеше едно старче – някъде около 75-80 годишен, дребен на ръст, почти без зъби и с леко изкривена уста, явен признак, че е претърпял инсулт. Оказах  се прав в  диагнозата си. Попитах го как се чувства и той се опита надълго и нашироко да ми опише своята нерадостна съдба. Изслушах го внимателно без да го прекъсвам. Само добавих, че моят баща след мозъчен инсулт си е отишъл скоропостижно от този свят и напълно го разбирам. Пожелах му още поне 20 години живот и да се радва на деца и внуци. Няма да казвам какви бяха чувствата нахлули в главата ми… За да не кажете, че преигравам ще ги запазя за себе си. Само искам да кажа на един, който ме обвини, че мразя инвалидите и болните, че е много далеч от истината и не може да си позволява да бъде мой съдник, без дори да е виждал  лицето ми.

МЪЖЪТ С ФИЛЦОВАТА ШАПКА

Срещнах го  в люлинския магазин „Билла”, на щанда за хлебни изделия. Същият ме заговори съвсем непринудено и дружелюбно:

– Господине, не ви ли е известно, че хлябът е много вреден за здравето?

– Да, зная и затова консумирам ограничени количества хляб. Виждам, че вие вече сте си купили един пакет захар. Захарта по-малко вредна ли е? Вероятно не страдате от диабет?

– Да, така е, кръвната ми  захар е в нормата. От 1992 г. не пия никакви лекарства и се чувствам отлично.

Имам лошия навик да разпитвам мъжете за тяхната възраст. И така, установих, че мъжът е на 79 години, висок колкото мен, строен и доста запазен. Носеше зелена филцова шапка с периферия и светъл кариран панталон, каквито рядко съм виждал някой да носи у нас. Оказа се не по-малко приказлив от бай Марин от кафенето „Сан суси”. Набързо ми даде няколко безценни съвета какво да ям и как да се обличам – да нося шапка дори в къщи. И накрая, триумфално ми заяви, че е прочел някаква книжка от Ал.Стамболийски, в която той е написал „Не вярвам нито на лекари, нито на адвокати…”. И за да ми докаже, че и той не им вярва, даде пример със себе си. Лекарите не са  му  помогнали, а една жена, която не е учила  медицина е казала какво да пие и само след седмица се е оправил от язва на стомаха. Според него, повечето от лекарите са шарлатани, поради което още в древността Хипократ е  измислил клетвата, с която да озапти поне малко мошениците.

На раздяла, без да съм се оплаквал от живота, вдъхна ми кураж с думите: “Горе главата и напред”. И последното, което научих, беше, че е искал да учи за инженер, но е станал музикант и обиколил доста страни. В първия миг ми проблесна мисълта дали това не е Графа , но нямаше дори външна прилика. Дано вече да се е съвзел след тежката загуба на своята дъщеря…

ПРОСТО ЕДИН ПЕНСИОНЕР НА РАЗХОДКА

На връщане от магазина с пълната количка с продукти, насреща ми се появи един мъж чиято възраст трудно бих могъл да определя… приблизително някъде мой набор. Без да се познаваме човекът ми каза:

– За никъде не бързам.

Отвърнах му:

– Точно така! Старите гърци са казали «Бързай бавно!»

И с него си поговорих 5-10 минути на абстрактни философски теми.

По-важното, което искам да отбележа е, че напоследък попадам и на други хора, които търсят събеседници сред непознати. Явно и аз с нещо ги привличам. И на всичко отгоре в думите им често пъти се съдържа своего рода оптимизъм, колкото и да им се струва животът тежък и суров. Има нещо запазено в гена ни никога да не се предаваме и  да продължаваме да вярваме в светлото бъдеще…

Това бяха накратко трите мини разказчета. Ще се радвам ако и вие  добавите някой от този сорт.

Останалата част от менюто – песни, танци и хумор остава непроменена.

Ще ви пусна една песен, по-скоро за младежи, отколкото за пенсионери:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Анекдоти и вицове, Музика and tagged , . Bookmark the permalink.

59 Responses to Музикален петък – CLXV

  1. aman11be says:

    Това е песен за днешни пенсионери от времето, когато са били младежи. 🙂 Но явно се харесва и на днешните младежи.

    • Hombre says:

      Амане, айде като толкова много знаеш, предложи ти някоя наистина младежка песен! 🙂
      По-лесно е в сравнение с това да разкажеш некоя история в пет реда…

      • aman11be says:

        Не мога да разбера от какво се лютиш. Аз го хваля, че пуска класика, той навел главата, наострил рогата и вперед. Чакай бре, джанъм! Пък уж аз съм бил “Овен”.
        Днес да не се е събудил кривият “Близнак”? 🙂
        Е те ти една младежка песен (от твоите младежки години 🙂 )

        ето и друга:

        малко оперен вариант ама …..

        • Hombre says:

          Амане, какви ги приказваш? Кой се люти? Това беше най-милото обръщение към теб, което успях да съчиня и ти ме нарочи… Доколкото ми е известно, немам рога, нито пърхот. Пак ще отида да попитам жената да не би да е настъпила некаква промяна междувременно…
          Благодаря за песновките! Сега очаквам и късия ти разказ…
          П.П. Внимавай да не разбере Мето Андреев какви комунистически символи разпространяваш в Тепавицата!

          • aman11be says:

            Късият ми разказ може да не е чак толкова къс и определено няма да е оптимистичен, за което се извинявам предварително, но животът е такъв явно. Та да си дойда на думата.
            Малко след избухването на демокрацията в милата ни РОдина моя милост с благоверната ми си купихме нов хладилник. Ще кажете “Голяма работа”, но за нас си беше събитие. Хладилникът беше “Голд Стар” (кой ще познае коя марка е днес наследница на “Голдстар”? май се пишеше слято 🙂 ) от първите хладилници със система “No frost”. Не щеш ли през горещото лято на 1996 г. (Виденов, изобилието, мамка му ….) ми се наложи спешно да замразявам нещо и след като си свърших работата, забравих да превключа фризера от “мах” на “средно” положение. Добичето работило, колкото работило, защото нас ни нямаше няколко дни в къщи и компресорът сдал багажа. Намерих аз едни хладилен техник по обявите в “Позвънете”, дойде човекът взе ми 150 лв. или равностойността им за нов компресор, накара ме да купя още куп части, както се оказа по-късно излишно и “ремонтира” хладилника. Скоро след ремонта хладилникът пак спря да работи и аз въоръжен с опита, придобит от гледането как се справя “майстора”, го отворих. Оказа се, че каналите, през които трябва да преминава охладеният въздух, са обледенени и запушени с лед. Взех сешоара на жената, обдухах хубаво всичко, сглобих отново хладилника и … о, радост! Работи. Да ама след седмица пак спря… И така си играехме на разглобяване и сглобяване за норматив има няма 2-3 месеца. Както се казва луд умора няма, само се поти.
            В края на n-тия месец жена ми ми каза, че някаква нейна колежка имала приятел, инженер, собственик на нов и модерен сервиз за бяла техника. Била й споменала за проблемите с хладилника и те (двамата) щели да минат на следващия ден да видел приятелят й хладилника. Речено сторено. Дойдоха на другия ден в ранния следобяд хората, седнахме, поприказвахме, разказа за неволите ни и за намерението си да разкарам повредения хладилник и човекът ми каза, че неговият сервиз е специализиран в обслужване на корейска и японска техника и въпросната марка е изключително популярна и уредите са много здрави. Тъй че не си струва да хвърлям 3-4 годишен хладилник.
            На следващия ден човекът изпрати двама юнаци в къщи, които взеха хладилника и го отнесоха в сервиза. Тъй като диагностиката и ремонта се очакваше да продължат около 20 дни, ни донесоха един подобен по размери хладилник “Зануси”.
            От това европейско обслужване мандибулата ми висна почти до пояса. Значи можело, а?
            В уреченото време, след 20-22 дни хладилникът ни беше доставен в къщи в пълна изправност. След това го ползвахме без проблем до 2011 или 2012 г. Сменихме го, защото вече, според някои, беше твърде стар и защото, вероятно поради недостиг на фреон, фризерът беше започнал да поддържа не повече от -4 градуса.
            В края на февруари т.г. се скапа хладилникът на баща ми – има няма 45 годишен “ЗИЛ”. Казах му да го хвърля и да сложи нашия стар хладилник. Поне временно. Хладилникът работи нормално няколко дни и също даде някакъв дефект. Това точно преди 3 март. Няколкото празнични естествено нямаше кого да повикаме. На 7 март се обадих в същия сервиз, от качеството на работа на чиито техници имах великолепни спомени и винаги съм го препоръчвал на близки и приятели. Обещаха на следващия ден да пратят техник. Действително техникът е отишъл на следващия ден и е казал, че най-вероятно трябва да се дозареди хладилника в фреон, но не може да го направи на място, а хладилникът трябва да бъде отнесен в сервиза. Баща ми, инструктиран от мен, го помолил, когато установят дефекта да му се обади по телефона и да му каже какъв е проблема и колко ще струва ремонта, за да решим дали си струва или не. Все пак става дума за 25 годишен хладилник. Хладилникът беше взет на 09.03. и ако някой от вас си мисли, че досега сме получили обаждане…. През това време няколко (повече от пет) пъти се обаждах в сервиза, в резултат на което упорито бяха правени опити да бъда “качен на черешата” с аргументи от рода (горе долу в хронологичен ред) “А, такъв хладилник тук няма”, “Хладилният техник в момента е на адрес, обадете се привечер”, “Вашият хладилник явно е пипан от некомпетентни хора и сега се опитваме да му свържем отново системите” – на моя отговор, че хладилникът е бил сервизиран само и единствено в техния сервиз, плочата беше сменена с “Ами то нали казвате, че няколко години не е работил. То един хладилник като не работи и то всичката корозия, мръсотии, утайки и т.н. се стичат надолу и са задръстили някъде тръбичките и сега се опитваме да разберем къде…” Когато за пореден път се опитах да им обясня, че като съм от града не ям доматите с колците и пилетата с перушината, се установи изведнъж, че хладилникът е ремонтиран и е на стенда, където трябвало да остане до понеделник, за да са сигурни, че е в изправност.
            Та, скъпи приятели, не ви препоръчвам в никакъв случай да ползвате услугите на “България сервиз” ООД, освен ако не сте с гаранционни уреди и няма накъде да мърдате.
            Те тва е краткия ми разказ по преживяно и все още неизживяно докрай. 🙂

          • Hombre says:

            Покъртителен разказ, Амане! Трябвало е да го кръстиш “Ходене по мъките”! 🙂
            У нас вече всичко е мента.

          • aman11be says:

            Урааааа! От няколко часа баща ми има ремонтиран хладилник. Доколко е ремонтиран ще разбере утре, защото му казали да го включи тогава.

          • Hombre says:

            Амане, от лани, чак днеска ли оправиха ладилника на баща ти? 🙂

          • aman11be says:

            Що? Малко ли е? 🙂

          • Hombre says:

            Напротив, много е добре…

  2. Pasi says:

    Синее море, только море за кормой,
    Синее море и далек он путь домой
    |Там за туманами вечными, пьяными,
    |Там за туманами берег наш родной

    Шепчутся волны и вздыхают и зовут,
    Но не поймут они чудные, не поймут
    |Там за туманами вечными, пьяными,
    |Там за туманами любят нас и ждут

    Ждет Севастополь, ждет Камчатка, ждет Кронштадт,
    Верит и ждет земля родных своих ребят
    Там за туманами вечными, пьяными,
    Там за туманами жены их не спят
    Там за туманами вечными, пьяными…

    –SOLO–

    И мы вернемся, мы конечно доплывем,
    И улыбнемся, и детей к груди прижмем
    |Там за туманами вечными, пьяными,
    |Там за туманами песню допоем

    • Hombre says:

      Паси, направо ми се прииска да е лято и да си пека някъде “Д”-то на брега на синьото Черно море…

  3. Кисса says:

    Здравейте сестри и братя. Ще се опитам да разкажа и аз една съвсем прясна историйка. От една година ни обединиха с Хюлет Пакард фифти/фифти. Те продават мощните сървъри на големите акули в сектор енергии всякакви, а ние, покрай тях си продаваме софтуера за управление, нещо подобно на САП – управлява от фронт офис до бек офис, дистрибуция, автоматизирано вземане на показания и фактуриране, сервиз 24 часа и много други работи. В цялата тази галимация, полека лека, на ръководните места се наместиха хюлед пакарджиите, и аз се сдобих с нова шефка – Марина Малабарба, само две годинки по-млада от мен. Половината ни фирма е в Милано, останалите сме в Римини и по тази причина често правим т.нар. телеконференция през скайп, имаме два 50 инчови Сони екрани и освен, че се чуваме добре, се и виждаме добре. Та вчера шефката ни събра за час и половина след обяд. Дъра бъра, дъра бъра, по едно време се отваря вратата на заседателната зала в Милано и се намъква един от програмистите мидълуерчици и се насочва невъзмутимо към Денни (Роберто Де Нардо, всички си имаме прякори, аз съм Коста) говорейки му нещо. Марина се опули и най-учтиво го прекъсна, предлагайки му да затвори вратата от външната страна и се върне след половин час, когато се предполага да сме свършили мийтинг-а. Лама, програмиста (Анджело Ламера) се прави на глух и продължава да говори с Денни. Марина побесня, и с доста повишен тон му повтори буквално, казаното преди това, Лама е един много арогантен бергамасец (от Бергамо) я поглежда пренебрежително и и вика, спокойно бе Марина, не съм тук по мое желание, извика ме Денни. И в този миг Марина се превърна в тигрица, разкрещя му се, че този път е напълно спокойна, но ако това се повтори, няма да бъде толкова спокойна, ами ще го и опердаши, ако се наложи … Тръгвайки да излиза най-спокойно Лама занарежда … що не се е@@@ в @@@@, като да не стигаха нашите дрисльовци, ами се навлякоха и тези от хюлед пакард и прочее попържни … Ние прекъснахме веднага връзката, за да изпопадаме под масата от смях, след което ни позвъниха отново и продължихме, като нищо да не се е случило. В заключение Марина заяви, че до половин час ще ни прати на всички няколко мейла с квинтесенцията на решенията, които взехме. Дотук всичко ОК, след четвърт час ми пристигат три мейла само с написано с главни букви за какво се отнасят, празни, без прикачени файлове … и днес я няма на работа … изпушил и е бушона, милата. Те така разтоварваме доста често адреналина тъдява, при все ,че няма колега с поне едно висше образование, всички кадърни, знаещи, можещи …

    Весел и кратък петък на всички!

    • Hombre says:

      Поздравления, Кисса! Много пикантна история, не всеки ден се наблюдават подобни словесни престрелки в един офис. 🙂
      Весел петък със щастлив хепиенд! Не възразявам да си топнеш утре и двата крака в Адриатическо море…

  4. Тракиец says:

    Честит рожден ден на Малката Русалка и от мен! Да е все така весела, закачлива, хаплива и чаровна! Да радва всички около себе си , а най вече себе си!

  5. Светла Павлова says:

    За младите по дух момчета в тепавицата:

  6. Светла Павлова says:

    А това е за момичетата:

  7. rusalka2013 says:

    Привет, Тракиец! Благодаря ти за поздравленията! 🙂

  8. Pasi says:

    Две години Крим и Севастопол в състава на РФ!

    Снимка в Крим
    Баба Меца се разтърси,
    а Обама се навъси.
    Меркел мърка недоволно,
    а Вигенин доброволно
    цъфна право на Майдана,
    а народът: Вашта мама!
    Паси, 06.03.2014г.

  9. Pasi says:

    Наталья Поклонская, самый известный российский прокурор
    Най-популярния прокурор на Русия днес също има рожден ден!!!!

  10. Pasi says:

    Люлин срещу медресето…! Не търсете тепавичари…
    В ”Люлин” се надигнаха срещу мюсюлмански молитвен дом

    • Hombre says:

      Защо да не търсят?

      • Pasi says:

        Защото занаятчийството пречи на разпространението на революционни идеи… /Така е според болшевишката теория…/

        • Hombre says:

          Болшевишката теория се провали в практиката! Нужен е нов път на развитие, въобще нов световен ред…

  11. Pasi says:

    С чесане на клавиатура не става!

  12. Pasi says:

    Пролет моя, моя бяла пролет,

    още неживяна, непразнувана,

    само в зрачни сънища сънувана,

    как минуваш ниско над тополите,

    но не спираш тука своя полет.

    Пролет моя, моя бяла пролет –

    знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

    бурна страшно, огненометежна

    да възвърнеш хиляди надежди

    и измиеш кървавите рани.

    Как ще пеят птиците в житата!

    Весели ще плуват във простора…

    Ще се радват на труда си хората

    и ще се обичат като братя.

    Пролет моя, моя бяла пролет…

    Нека видя първия ти полет,

    дал живот на мъртвите площади,

    нека видя само твойто слънце

    и – умра на твойте барикади!

  13. Тракиец says:

    Казвам се Елена Иванова и стоя в чакалнята на зъболекарницата. По едно време виждам цялото имe на зъболекаря си и се сещам за високо, красиво момче със същото име, по което е бях залитнала в гимназията. Чудя се дали е същия човек. Но когато виждам оплешивяващият, сбръчкан 40-годишен зъболекар, тази мисъл бързо ми излиза от главата – той е прекалено стар, за да ми бъде съученик. След като той ме преглежда, аз все пак го питам дали е учил в 97 ЕСПУ. Той ми отговаря, че наистина е учил там. Аз го питам кога е завършил. “В 1990” – ми отговаря той – “Защо питате?”
    “Бил сте в моята гимназия”- му отвръщам. Тогава той почва внимателно да ме оглежда. И тогава този грозен, стар, плешив, сбръчкан, дебелогъз, прошарен кучи син ме пита: “По какво сте преподавала?”.

  14. Кисса says:

    За Аман – Goldstar се преименува на Lucky Goldstar, демек LG.
    Личен опит с хладилниците: Родителите ми винаги са имали 2 хладилника – един малък Bosch на амоняк, служил почти 40 годино нон стоп, и един със замразител, голям AEG, работещ все още. Тъй като на пазара има вече много по-икономични машини, я убедих да ги зареже и и подарих един малък Gorenie, A+++, и един нов AEG А+++, все със замразител в отделна камера в ниското.
    Тук, в Италия, обзавеждайки първото си жилище купих всичко от Икеа барабар с вградените уреди в кухнята. Марките на всичко бяха Indesit.Обзавеждането и техниката оставих на Атанас, когато се преместих да живея с Валтер. Завареното положение беше 2 хладилника, стари, един голям Bosh и един малко по-малък Candy (преди да заживеем заедно, майката на Валтер е давала етажа под наем, обзаведен, а той е живеел долу при нея). За по-малко от година се скапаха и двата хладилника, не знам на колко години са били, но и не помислих да ги носим на ремонт. Купихме си един огромен икономичен REX Electrolux, с външна индикация на температурата във фризера, и един по-малък Индезит, все А++ класи. Вече четиринадесета година работят нон стоп без проблеми.
    Та не съветвам корейско/китайската бяла техника. За дриги области на електрониката мейби са за предпочитане, но за печки и хладилници – ги избягвам.

    • Hombre says:

      Амане, трупай опит от технически по-грамотните от теб…! 🙂

    • aman11be says:

      Кисса, след като пущината работи без проблем 20+ години не мога да бъда капризен и да кажа нещо лошо за нея. Марката е точно тази. В момента сме с един “Ariston Hotpoint” намкъвси модел А+++. И той е педя и кусур над мен.
      Все още е твърде нов, за да му дам оценка, но за трите години, откакто го имаме, сме доволни, макар че разпределението на LG -то беше по-добро 🙂 . Също е с изнесен на вратата панел за управление, но аз като по-консерва по принцип съм го настроил още първия ден и не съм го пипал повече. Нещо като работи не се пипа. Принцип. 🙂

      • Hombre says:

        Амане, с тоя “Ariston Hotpoint” си готов да посрещаш в твоя дом всекакъв род бежанци! 🙂

        • aman11be says:

          Вас в ШЗО-то не ви ли учиха на основния командирски принцип – “Прави като мен!”? ПОкажи като как става таа работА с бежанците, пък ще видим. 🙂

  15. Тракиец says:
  16. Тракиец says:

  17. Pasi says:

    Пълна забрана в ЕС на бурките, шамиите, наргилетата, чаршафите, арабския и турския език, джамиите, корана. Който не му харесва: бохча-сокак – Стамбул! С въоръжена охрана!
    Вместо на Турция, да дадат 3 млрд. на Путин да пази границите на ЕС. Пиле нема да префръкне… Педалите не могат да ни опазят – Нямат капацитет…

    • Hombre says:

      Правилно, Паси – съгласен съм! Чак пък и наргилетата…? Това къде го чете? 🙂
      Днес се возих в метрото с един черен, та черен нигро. Младежът, до когото седна, стана и се премести на друга седалка…

      • Pasi says:

        Съчиних го! Чукча не читатель…

      • aman11be says:

        Кажи “афроевропеец”! Какво е това “нигро”? Хората се мъчат в ЕС да те вкарат, ти – “нигро”…. 🙂

        • Hombre says:

          Мисля, че е достатъчно политкоректно. Прочети на чича ти Том книжката за неговата колибка!

          • aman11be says:

            То хубаво, че сме я чели (почти) в оригинал, защото ….растите обещали и там да подменят негър с афроамериканец. Много ми е интересно самбо(ин) или метис с какви думи ще сменят. 🙂 А мулат?

          • Hombre says:

            Европейските и хамериканските “ценности” са пълни с первеврзии. Както вместо цигани, да ги наричаме роми…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s