Под крилото на  мама и тате

Ще засегна една болна тема за мнозина (52,8%) от българите. Представям ви карта с едно от последните проучвания за младите хора на възраст 25-34 г., които живеят под един покрив с родителите си.

Вижда се ясно и отчетливо, че България е на едно от водещите места по брой на деца над 25 г. и родители, които съжителстват под един покрив. Изненадващо за мен е, че Гърция и Италия са само на една крачка разстояние от нас! И още по-изненадващо е, че само една Словакия е пред нас!

Ще се опитам да направя кратък разбор на причините, които предопределят това разпределение:

  1. На първо  място, разбира се – това са икономическите причини. Пести се  от наем, данъци и разходи за комунални услуги;
  2. На второ място, пести са за възпитанието на деца и внуци, като грижите падат изцяло върху плещите на баби и дядовци;
  3. На трето място – това е манталитетът на различните народи. Има балкански страни, където родителите отглеждат до дълбока старост своите пораснали вече деца, защото смятат, че без тях те няма да  успеят да се справят в живота.

Няма да се впускам в подробен разбор, за да не ви отнемам инициативата и вие да споделите своя опит. Само искам да ви информирам, че тук в Тепавичарника, познавам хора, които могат да послужат като еталон за положителен и отрицателен пример. Нека те самите да си кажат…

Има и една особена група семейства. Младите гарджета са напуснали овреме семейното гнездо, но родителите им редовно ги посещават без предупреждение за да им донесат я някоя ябълчица, я някой геврек, щото  те нямат време сами да си ги купят. Не казвам, че по тоя  начин порасналите дечица нито могат да си поканят някой гост по техен вкус, нито да правят секс със своя партньор. Погрешна представа за родителска обич. От друга страна, доброволно се лишават от личен живот, за да бъдат изцяло в услуга на своите пораснали дангалаци!

Препоръчвам на всички да прочетат отново повестта “МАМИНО ДЕТЕНЦЕ“.

От кога не съм  ви пускал Гершуин…? Ето го, настъпи дългоочакваният миг:

 

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in По света, У нас and tagged , . Bookmark the permalink.

29 Responses to Под крилото на  мама и тате

  1. rusalka2013 says:

    Сещам се за още една причина – порасналите дангалаци да наглеждат родителите си! 🙂

  2. Homo faber says:

    Да не стегат пантофите, Омбре…? 🙂
    Те ти още една причина…
    Двама родители, влезнали в стаята на дъщеря си и какво да видят – камшици, белезници, качулки, разни други средновековни стяги и майката изплакала:
    – И сега… какво ще правим? Отиде ни детето!
    Бащата отговорил замислено:
    – Не знам, но в никакъв случай няма да я бием!

    • Hombre says:

      Хммм, малко мръснишки виц…
      С радост искам да обявя на всички, че повечето от четящите в това Богоугодно заведение са построили къщи за своите дечица. Кои са те, очаквайте техните признания…
      П.П. Фабер, само за тебе не знам женен ли си, деца имаш ли, в комуналка ли живееш…

      • Homo faber says:

        И аз бях възхитен, Омбре относно качествата ти на архивар!
        Ако видим контекста на написаното за крилото, май са ти възникнали проблеми, проблеми…

        • Hombre says:

          Фабебр, искам само да ти напомня, че страдам от старческа деменция и не разбрах какво точно искаш да ми кажеш…
          Би ли пояснил, плийз?

  3. aman11be says:

    На първо място са икономическите причини…. Правилно, напълно съм съгласен. Но не, защото се пести, въпреки че много се опитват да ни убеждават колко пестелив народ сме, а по много по-прозаична причина – защото повечето не могат да си го позволят. Нема пари за собствено жилище. Особено в по-човешки район/квартал. И принудително пестим. А това много често влияе лошо, а понякога и пагубно на отношенията между младите. Ненапразно е казано, че две жени в една кухня си е жива война. Колкото и да са толерантни и едните и другите винаги се стига до конфликт. Особено ако съжителството продължава прекалено дълго.

  4. Кисса says:

    Ха, сполайте тепавичари.

    Бог да ги прости, помня лично една прабаба Атанаска, по бащина линия, и един прадядо Илия по майчина. Прабаба Атанаска е имала 7 сина и една щерка, почина на 94 години, ама не от болест, а защото паднала в кладенеца, потрошила си бедрена става, залежала се… та така. Дядо Илия ослепя на стари години, но доживя до 89, отглеждайки пет свои и четири доведени деца. Никое от всичките 17 отрочета по двете линии не е живял при родителите си до 24-годишна възраст, напротив, баба ми по бащина линия, на която съм кръстена, се грижеше много добре за свекърва си, прабаба Атанаска. Баба и дядо по бащина линия са имали четири мъжки рожби, баща ми най-голямата. Набор 1930. През 1947, когато са им отнели ниви и добитък, синовете се изнасят към Варна от родното село, намиращо се на 14 км от Варна. Бил е на 17 години. Живеел е на квартира при една своя леля до бившето кино Тракия, плащайки наем, и чиракувайки при един шивач, щото майка му така наредила. Докато беше жив не даде на майка да му зашие копче, правеше го по-добре. Много скоро му писнало и се записал да кара курсове за моряк – по огнярство. След това веднага се качва на първия си кораб от БМФ – търговска флота, Родина. При едно завръщане, на Трифон Зарезан се запознава у леля си с майка ми, и след 7 дни се женят (на 21 февруари). Аз съм родена точ точ след 9 месеца, плод на любов от пръв поглед. Дядо ми купува ефтини терени в краен квартал Трошево, където са били тухласките фабрики на Трошев на тримата си по-големи сина, защото най-малкия се оженил заврян зет в сегашния град Аксаково. На закупените места тримата братя си построяват по една къща, живеейки в нещо като барака до построяването. Аз съм родена в бараката баш насред декември. Татко, тримата ми чичовци, трите ми стринки (и трите Тодорки) се грижиха за баба и дядо до последно, и починаха и двамата над 85- годишни.

    По майчина линия, баба София и дядо Милуш са имали двама сина – Колю, Илия и една щерка – мама Гина. Чичо Колю е починал на 20 години от менингит, след като след жътва, загрят, си измил главата с ледена вода на селската чешма. Майка ми е от добруджанския край. Вуйчо Илия и мама идват във Варна да си търсят прехранатана на по 20-тина години. Дядо Милуш е бил заможен и майка е била една от малкото моми, облечена в копринени рокли и обута през зимата с кожени ботуши. Дядо и баба решават да ги последват и си купуват къща на съседната улица, до къщата на мама и татко. На практика до 7-годишна възраст ме е гледала баба София, защото на детска градина не са ме искали, вечно съм била болна от нещо. При баба, но в нейната къща.

    Аз отлетях от бащината къща малко преди да навърша 19 години, студентка в София. Нямах 24 навършени години, когато родих щерка ми Калина, а след 2 години и осем месеца се роди и брат и Атанас. Никога не сме живели при родители. Осем години в служебни апартаменти в Русе, че майстора на спорта по фехтовка и баща на децата ми играеше в Дунав Русе. Като се преместихме във Варна заради хлора в Гюргево, започнах немедленно работа в Изчислителен център Девня, където предлагаха или панелка във Владиславово, или да ти поемат 2/3-ти от наема ако предпочетеш под наем. Намерихме етаж под наем на ул. Кръстю Мирски, зад театъра и децата ми се изучиха в елитното училище Климент Охридски.

    После дойде демокрацията, като търговски мениджър в голяма частна фирма понатрупах доста пари от проценти при сделките и се заех със собствен бизнес. Но се застраховах при една приятелка, управителка на тогавашното Застрахователно дружество Витоша АД. Много неправилно. На мутрите отказах да ме презастраховат отново, голяма грешка. На един седми срещу осми март обраха офиси, склад , че и домашния компютър на децата ми, бяха го донесли в офиса за някакъв ъпгрейд. Беше пълно с незастрахована току-що получена стока, сървъри на големи клиенти… намерих опразнено, включая отнесени телефон и факс. След осеммесечно неуспешно следствие и издирване, ми стана ясно, че полицията играе с мутрите “застрахователи”. Калина беше току-що завършила хуманитарната гимназия, а на Наско му оставаше последна година в техникум по корабостроене и корабоплаване. Куфарчето, френска шенгенска виза с внесени 1000 долара на БГ сметка, което беше условието да получиш виза и с първата артобусна екскурзия потеглих да разгледам Италия, Франция, Испания. Слязох на отиване в Бергамо, където имах познати, та така и не съм видяла още ни Франция ни Барцелона. Точно след месец прибрах и Калина, а Наско дойде на следващото лято. Вече деветнайста година сме тук, работим и тримата. Атанас има къща на 2 етажа в Бергамо, Калина и Маурицио къща с двор в красиво селце до Бергамо и апартамент в Милано, и двамата апартаменти в една и съща сграда във Варна.

    Децата живяха с мен в Бергамо само четири години. Калина и Маури решиха да заживеят заедно, сгодиха се, на годежа бяхме и аз и Валтер, но още не са се бракували. Атанас ме изостави, за да живее с един приятел, защото при мама не става да се вдигат купони до заранта. С Валтер преговаряхме да дойде да живее той при мен, че исках да съм близо до децата, все пак. Почти го убедих, но след като и на празници взеха да празнуват с приятели и ни оставят сами баба и дядо…изведнъж се отметна и постави ултиматум, или потеглям с него, или няма да го видя повече. Невероятно доблестен, честен, лоялен, обичлив човек, от рядконамиращите се. Потеглих и сме вече 14 години заедно.

    Сега черешката на тортата. Валтер е останал сирак на една годинка (баща му бил шофьор на камион и катастрофирал). Не го помни. Майка му не се омъжва никога повече, влага в него огромната си и невероятна любов (жена светица е). Дали, за да се грижи за нея, дали, защото никоя не го е искала (според майка му 🙂 ), но и той не се жени никога. До 45-тата си година живее с нея. После се запознахме и след година събрахме.

    Лошото е, че в Италия това не е изключение.

    Тук е масова практика да си живеят при родителите до много над 35 годишна възраст. По причина номер едно от списъка на Омбре. И, както в България, не се лъжат да правят деца млади. Лошо, много лошо, а как ми се иска да стана една чаровна баба, докато съм още с всичкия си. Прекалих. Но повечето неща съм ги разказвала по един или друг повод. Простете логореята, исках да разкажа, че в моя род “мамини детенца” не е имало 🙂

    • Hombre says:

      Кисса, имаш богато родословно дърво! Поздравления! Задължително трябва да използваш някоя от модерните софтуерни програми, за да оставиш следа за вашия славен род… Аз вече го направих с безплатната програма Legacy 8.0.

      • Кисса says:

        Целокупното тепавичарско братство ще бъде петимно да узнае както как си останал бременен от горепосочения софтуер, и оставил следа 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂 🙂

        • Hombre says:

          Тебе не те ли интересува кои са били твоите предци, да речем от Първото българско царство?
          Опознай рода си, за да го обикнеш!

          • aman11be says:

            А ти с тази програма научи ли ги? 🙂

          • Hombre says:

            Програмата е в непрекъснато развитие и обогатяване…

  5. Кисса says:

    Дарлинг, и аз и сестра ми имаме по една мъжка и по една женска рожба. Така, че следата ние сме я оставили. Ред е на младите. Сестра ми, поне, стана преди 7 години баба (а е осем години по-малка от мен). Щерка и роди син, Мартин. Моите се ослушват още. БожА работа.
    П.П. За правенето на деца не требе СОФТуер, ами як и надежден ХАРДуер, ясна ли съм? 🙂

    • Hombre says:

      Не ме разбра, скъпа… Имах предвид да напишеш историята на вашия род и да се попълва от следващите ви поколения, докато свят светува. За съжаление, аз не зная много подробности за моя род – само до четвърто коляно…

      • Кисса says:

        Екскюзе моа, тогава. Имам първи братовчед, който се е заел с тази нелека задача, много умен мъж, упорит, работлив и адски отговорен. Че и голям романтик, пише и издава детски книжлета със стихове за деца. Та той се е заел с бащиния клон. А един братовчед на майка, даскал в селото, в което е родена се е заел с майчиния клон. Аз, дано съм жива, ще допълня от родителите ми натам. За снимковия архив вече съм се погрижила, всичко е сканирано и съхранено поне на пет ртазлични носители.

        • Hombre says:

          Радвам се за теб. При тебе положението е по-добро, защото не страдаш от деменция като мен… 😀

          • Кисса says:

            Аре баста с таа деменция! Де да страдаше от деменция, отдавна да си забравил оня откачен злобар, който наричал блога ти мизерабълско-маргинален, а тебе самия примат. Ако си уверен, че става дума точно за твоята тепавица, що не вземеш да го питаш КЪФ го е дирил да пише в нея повече от три години, А?

          • Hombre says:

            ММК, само това не очаквах от теб – да ми споменаваш за тоя умопобъркан даскал, който ги ръси лъжите като че ли е светил на всичките ми “престъпни” деяния. За мен това е човек с болен мозък, избягал от психодиспансера. В най-добрия случай – един простак, който не знае какво говори… Ако той имаше малко повече акъл в главата, въпреки многото книги, които е изчел, щеше да знае че обижда не само мен а и почти всички, които бяха преди и негови читатели… И как така от негов приятел, станах негов смъртен враг?
            П.П. Повече от сигурен съм, че става въпрос за моята Тепавица и това и той едва ли ще го отрече, въпреки че много обича да жонглира с думите…

  6. Тракиец says:

    Омбре, останах като гръмнат от характеристиката, която ти е дал този човек! Ако ти си примат, същият не би трябвало да е достоен дори краката ти да мие… Когато някой не намира аргументи, служи си с обидни епитети!

    • Hombre says:

      Благодаря, Тракиец! Опитвам се да го изтрия от съзнанието си този мръсник. Ще се възползвам от една стара поговорка: „Кучетата си лаят, керванът си върви…”. Нека после някой ми каже, че девизът на шопа е: „Най обичам да мразим”.

  7. rusalka2013 says:

    Кисса, впечатлена съм от историята на твоя живот. Ще се радвам при някое твое идване на родна земя да разкажеш повече подробности на живо. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s