Езикът на омразата – # КОЙ?

Драги приятели,

Отдавна се канех да публикувам нещо по темата от заглавието и все не намирах подходящо време за нея. Така или иначе, хейтърството на една не малка част от тийнейджърите и неговата усъвършенствана перфидна форма на профитата, използващи омразата, като средство за промиване на мозъци,  станаха твърде актуални, да не кажа модерни, поради което и аз ще се опитам да изразя своята гледна точка. Ще бъда съвсем кратък, просто защото от многото кърска работа у наше село, не ми остана време да напиша едно есе като хората. За сметка на това ви предлагам да се запознаете с някои статии, които до голяма степен изразяват и моята лична позиция. Колкото и да ви се струва необективна. Важното е, че си е моя.

Ще започна от най-главното към второстепенното: „Що е то език на омразата и къде най-често се практикува?”

Безспорен лидер в класацията са САЩ, които обвиняват Русия в агресивни намерения, застрашаващи мира на планетата. Нека видим фактите: САЩ имат 900 бази в над 130 държави по света, включително и в своята българска колония. Вижте какво казва не кой да е, а бившият президент на САЩ: „Джими Картър: САЩ е най-големия подпалвач на войни”.

Докато Русия има една военна база във Виетнам, една в Сирия и една не си спомням вече къде… Можем само от този факт да си направим безпогрешния извод: „Крадецът вика – дръжте крадеца!” Сиреч, войнолюбците се страхуват от ответен удар срещу тях.

На следващо място се нарежда Германия, която явно не си е направила поуки от ВСВ и отново по подобие на Йозеф Гьобелс използва езика на омразата спрямо Русия. Тук явно прозира тоталната обвързаност или зависимост на Германия от САЩ, която  не може да си позволи да провежда самостоятелна външна политика. Красноречиво доказателство за безпомощността на германска държава е невъзможността й да си изтегли златните авоари от Федералния резерв на САЩ. С това се обяснява и защо фрау Меркел е толкова кротка и послушна спрямо съюзниците отвъд океана. Дори не протестира остро, а само за парлама срещу подслушването на нейния телефон от ангелите-хранители от ЦРУ!

И двете гореспоменати държави, в рамките на военнополитическия блок НАТО задружно, под „мъдрото” ръководство на сегашния президент Обама изграждат противоракетни системи в държавите в непосредствена близост до границите на Русия, което не може да се разглежда по никакъв друг начин, освен като пряка заплаха за сигурността на самата Русия. Въпреки уверенията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и видни генерали в структурите на този пакт, които твърдят, че тези ПРО системи имали изцяло отбранителен характер, за защита срещу заплахи от Близкия Изток. Външният министър на Руската федерация Сергей Лавров и министърът на отбраната Сергей Шойгу им повярваха… Според последни данни в публичното пространство, Русия е в състояние да изстреля в геостационарна орбита свои космически сателити с ядрен заряд над територията на САЩ, които много трудно, могат да бъдат неутрализирани. Изобщо, ако след разпадането на Варшавския договор имаше някаква реципрочност във външнополитическите отношения, би следвало да прекрати своето съществуване и НАТО. Да, ама не!

Стигаме до момента в който трябва трезво да преценим – е ли наш приятел (дост) Турция или не е? Колкото и да се прегръща нашият любим премиер ББ с президента на Турция Ердоган и да му се  мазни… Ако някой все още има някакви съмнения, нека се обърне за справка към хора, които са работили в българското контраразузнаване и им е ясна картинката. Като не бива да забравяме, че ДПС и новосъздадената протурска партия ДОСТ са рожби на турската държава и по-специално на МИТ. За да разберем докъде стига нахалството на тази държава, управлявана еднолично от Ердоган, достатъчно е да прочетем изявленията на външния министър, който смята, че Турция трябва да преразгледа своите отношения с Германия, след гласуването от Бундестага на резолюция осъждаща арменския геноцид. На наша територия  нещата стоят още по-зле. Депесарите призовават по повод и без повод да се помнят събитията от месец май 1989 г., когато хиляди българи с турско етническо самосъзнание предприеха т.нар. „голяма екскурзия”. Ето как се опитват да извъртят нещата някои псевдобългари демократи: ДПС от Демир баба теке: Езикът на омразата завладя България”. Добре, станалото станало, въпреки че никой у нас не ги е гонил да напускат страната ни.  И защо държавата ни трябва да се извинява за т.нар. възродителен процес при положение, че Турция все още не се е извинила за 5-вековното „присъствие” по нашите земи, камо ли да седнем на кръглата маса и да поискаме компенсация за извършения геноцид над българския народ.

И така, стигаме до най-дребната проява на омразата – тази в междуличностните отношения, когато някой в Интернет пространството не е съгласен по даден въпрос с друг на различно мнение  и  започва размяна на обидни епитети, без да се  държи сметка на това кой е крив и кой е прав.  Противно на общоприетото схващане, че по-умният винаги отстъпва, наскоро някъде прочетох, че основен виновник за възникването на кавга е по-умният. При това положение, нямам нищо против да ме наричат „кавгаджия”, който от немане какво друго да прави, се заяжда наред с всеки, който му се изпречи пред очите. И ако може  някой да ми обясни защо все от нас се иска да бъдем толерантни, а другите да имат правото да правят каквото си пожелаят…? Докато всички участници в небългарския Хелзински комитет не  бъдат изправени на съд, все така ще бъде…

Преди  да приключа с въведението в темата, предлагам ви да се запознаете с още няколко статии.  Желателно е да прочетете и коментарите към тях:

Русия е най-голямата заплаха за САЩ

Списък на „демократизираните“ от САЩ държави

Германия слага Русия като заплаха след тероризма и кибервирусите

Премината е граница, езикът на омразата се превърна в нормалност

Социалните мрежи се заемат с езика на омразата

“Езикът на омразата” и същността на полит-лицемерието

Не остана  време да разнищя темата за “битовите” конфликти, в които от едната страна стоят българи, а от другата – цигани! И полицията все е много заета и не намира време да ги усмири тези, които ежедневно и ежечасно нарушават обществения ред. Дано следващият път на виновните не им се наложи толкова скоро да празнуват освобождаването си от затвора…

Комуто се вижда малко предложения мат’риал, препоръчвам му да прочете и книгата “Езикът на омразата“.

Като виден путинофил и колекционер на рубли, за вярна служба към руското цивилно и военно  разузнаване, подготвил съм ви една специална песен: