Малкият „петък” – XCI

И какво  сега? Вчера не написах ново есе в Тепавицата и някои решиха, че съм пуснал завинаги кепенците… Нали си  спомняте това, което  ви обещах – един ден ще пиша, два ще почивам и  ще си лежа ту на едната, ту на другата кълка. Какво толкова? Още повече, когато вчера изтеглих от банкомата на ДСК поредния пенсионен транш…

Освен това, имам още една твърде сериозна причина да съм нередовен есетопроизводител. Когато човек навлезе в своята  зодия, попада в Сатурновата дупка и ни му се смей, ни му се пише. Същото се отнася и за мен.

В малкия „петък” е  ваше право, а защо не и задължение за тези които ме обичат (ако все още има един-двама такива), да изявят своя творчески талант.

Ще очаквам с нетърпение вашите есета, на които вие сте главният герой/героиня или просто някоя притча, която силно ви е впечатлила със своя дидактичен характер. Не слагам никакви ограничения – може да е в проза, може и да е поезия.

И запомнете едно нещо от бачо ви Омбре – ако продължавам все още да пиша, причината е не толкова за да блесна пред вас, колкото да ви дам възможност да се изявите и да се лайкнете, така както намерите за добре.

И преди да ви дам думата, за да не си помисли някой, че ограничавам полета на мисълта му, ще ви дам още една тема за размисъл:

Шефът на антимафиотите в Силистра бе нападнат от мъж с нож

Моят коментар: Абе, тия полицаи да не са восъчни фигури от Музея на мадам Тюсо, та толкова не могат да се защитят? Даже някои от тях позволяват да им бъде отнето служебното оръжие, от страх да не ги съдят за превишаване на правото при самоотбрана. На тяхно място, първо ще стрелям, а после ще чета какво пише в Наказателно-процесуалния кодекс.

Само да кажат – може и аз да се обадя на  ловеца на бежанци Динко – да им дойде на помощ, щом като те самите не могат да се справят дори с един най-обикновен уличен вагабонтин. Да не говорим за представителите на ОПГ…

Дерзайте момци и момички!

От мен имате една песен, с която да ви напомня, че лятото дойде и у нас:

All rights reserved

Advertisements

About Hombre

Nothing especially to excite your soul and heart...
Gallery | This entry was posted in Литература, Музика and tagged . Bookmark the permalink.

17 Responses to Малкият „петък” – XCI

  1. Homo faber says:

    Не знам, защо се чудиш / за случай в гр. Силистра/, какато казват някои твои акрани и арканки и по-големи… демокрация! 🙂 Наивно звучи тази приказка, но пък има не малко, истина. Това ли е демокрацията, която настъпи по земята ни, като една “човешка длан”? Защо отрицателните и черти на тази наша така наречена демокрация са повече от положителните? И всеки ден, лошото ни връхлита, вместо превес да има доброто. Това го казват и такива, които възторжено са викали, едно време при за нея, ура-ура …
    Така че не се чудя, вече на нищо, както и на раздуваната приказка, сега за двойките на учениците, полагали матура и прочее. Знаеш ги думите на В. Левски, за времето и хората.
    Само че сега ние го обръщаме да е лошо и ставаме лоши… И не само тук в земята, като една човешка длан…

    • Hombre says:

      Фабер, да разбирам ли, че ти приемаш за нормално станалото в Силистра? Ми в такъв случай да не им плащаме на таквиз полицаи заплатите. Хем нема да ги бият, хем ще спестим народна пара…

      • Homo faber says:

        Омбре, естествено, че не е нормално. Нали я знаеш приказката “Каквото повикало, такова се обадило”! А и ехото има пръст в нещата…
        Ехото
        Баща и син вървели из планината. Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооххх!” За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооххх!”
        Любопитно, момчето попитало: „Кой си ти?”
        И получило отговор „Кой си ти?”
        После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!
        Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!”
        Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!”
        И отговорът бил: „Страхливец!”
        Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?”
        Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй.” После извикал: „Ти си шампион!” И гласът отговорил: „Ти си шампион!”
        Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
        Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. ТОЙ ТИ ВРЪЩА ВСИЧКО, КОЕТО НАПРАВИШ ИЛИ КАЖЕШ. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. Това се отнася за всичко”.

        • Hombre says:

          Браво, Фабер! Отлично си се справил със задачата.Следващият път твой разказ за некой твой селски подвиг. Да речем, как си издоил бика… 🙂
          П.П. Некъде прочетох следната сентенция: “Близък човек е този, който ти позволява да го хулиш, да му се присмиваш да го закачаш и да не те е страх, че ще ти удари некое кроше”. Аз близък човек ли съм ти? 🙂

          • Homo faber says:

            Благодаря, Омбре! Що пък да не си близък, може и роднини да се окажем. Нали всички в България сме братовчеди? А за животинчето… само че ти имаш село и условия, имаш и животни в т.ч. и бик.
            Така че, опитай… сигурно се е задръстило от млек, Дживотното…? 🙂
            Припомних ти приказката за времето и хората, а има и други които и ти ми ги споменуваш, за парата, за царицата. Ти ги споменаваш тук, ама не си ги премислил, както казва само един мислещ… 🙂

          • Hombre says:

            Фабер, чувствам те и аз толкова близък, та чак пърхам от щастие… 🙂

  2. Homo faber says:

    И едно въпросче: с кака Омбревица съгласувал ли си плана за лежането, ту на едната, ту на другата кълка??? 😉

  3. rusalka2013 says:

    Ето една песничка от мен за днешния “Малък петък” 🙂

  4. Homo faber says:

    Омбре, значи младееш… “От гнева се старее, от смеха се младее”. Така казват китайците, но по-лекинко пърхай… да не отлетиш и ти нависоко. 🙂

    • Hombre says:

      Кой бега от по-хубавото, в случай че отлетя нависоко…?
      “Нависоко, нависоко, в студената бездна слезни, тем дето тела полуголи се гърчат край черни стени…”

      • Homo faber says:

        ” …За въздух жадни са гърдите,
        очите молят светлина,
        един копнеж, мечта една
        гори и се топи в душите
        и през сълзи и кървав гнет,
        през ужаса на мрак студен
        разбунен вик гърми навред:
        „Да бъде ден! Да бъде ден!“
        Ще бъде!

  5. Pasi says:

    Семён Слепаков: Обращение к народу

    • Hombre says:

      Благодаря, Паси! Това обръщение не е подходящо за овчедушен народ.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s